Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
07.01.2010 12:00 -
Рушители на съвременна България - 4
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 2140 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2010 15:54
Прочетен: 2140 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2010 15:54
Чуто и видяно
оттук - оттам
(Фейлетони, вицове, пародии)
"Пазарно - икономически" шеги
Често пия кафе в едно барче със симпатична барманка. Нареждам се веднъж на опашката и чакам. Дойде ми реда, барманката приготви саморъчно кафето и хваща лъжичката да сложи захар.
- Без захар - казвам, обичам го горчиво.
Вземам кафето и отивам на определеното място, където обикновено сядам.Но чувам гласът на барманката, обърнала се към опашката да казва:
-Чуден човек, не иска захар, аз не слагам кафе, какво пие?
Между приятели: - Как поживаеш Ванка?
-Като в народните приказки, Саша.
- Ха - ха - ха, като в народните приказки казваш?
- Да, моята тъща е "Баба Яга", жената - "Вещица", а комшийката - "Василеса прекрасная". В съда
Подсадимият:
- Гражданино съдия, съвеста ми е чиста.....
Съдията:
- Но ние те съдим за ракията, тя не чиста.
Разпит на подсъдими
- Име?
-Генчо.
- Презиме?
-И през зиме и през лете, все съм си Генчо.
- Фамилия?
- Каква фамилия те гони, бе?
- Знаеш ли, че жена ми е комуниска?
-Кому ниска, кому висока,за мен си е все тя.
- Как ще е нелегална, бе, тя леглото счупи да лежи в нас, а ти ще ми викаш, че е нелегална.
- Знаеш ли какво е съд?
- Влизал съм у каца за вино, влизал съм у каца за зеле, ама не знам.
- Знаеш ли какво е съдия?
- Виждал съм крава, виждал съм прасе, ама по-голямо магаре от теб не съм виждал.
Мечката
Истинака случка
Това се случи в една декемврийска нощ. Студът беше сковал като кокал земята. Никой не смееше навън носът си да покаже, а камо ли цяла нощ да брои звездите. Като по чудо най-пиперливите бай Петър, бай Крум и бай Мито в дружен залп заявиха:
-Ние ще охраняваме.....
-Хали момчета! - зацъкаха околните.
Когато се мръкна, безтрашната дружина отиде на пост в четвърти двор на стопанството. Мълчаливо прекосиха заснежения двор и право в стаята на пазача, където пуснаха котва. Докато се постоплят се разтуриха като за баня и удариха на лафмобед. Надлъгваха се как са ловили в такова време живи вълци.
Към полунощ пазачът за пети път ги покани да побиколят двора и да донесът врашиняк за печката. Още недоизрекъл, и Петър рипна от кревата:
- Жено дърта, не ти стига, че цяла вечер те греем, а отгоре на това заповеди даваш! Ако не ти стиска за царевичака,поразтъпчи се, нали затова ти плащат!
Пазачът мъчешком наметна ямурлука и хлопна зад себе си вратата. Навън язярана фучеше виелицата. Когато пазачът приближи голямото дърво, спря. Насреща се зададе човешка фигура. Затворът на пушката бързо щракна.
- Аз съм, чичо, мечкарят от Брегаре - се обади непознатият и дръпна завързания синджир за голямото животно.
- Ха, къде по това време?
- Тръгнах за ваше село, па премръзнах, та ако може да се постопля!
- Ела, ела, па и мечката да попече гръбината. Когато тръгна към стаята, пазачът си помисли: "Ще ги видя сега мойте, какви юнаци са!" Спряха. Отвътре хъркахамъжагите като заклани. Мечката, види се, ги подуши и се дръпна назад.
- Давай, давай, това са мойте помошници! - се обади пазачът.
Мечкарят сръчка в заднището рунтавото животно и то се изправи на задните си крара. Бутна с лапите си вратата и страшно изрева. В миг рипнаха сънените юнаци, а един от тях овлажни постелята. - Мечка стравниц...едва продума Петър и изпръщя прозорецът.
- Петре, Петре...! завикаха в смъртен страх другите. А от Петър нямахе и следа, само галошите му стояха до кюмбето и полушубата му висеше на стената. Бързо след него Мито, без да си ще, направи салтомортале и изхвъркна навън. Със задницата ли излезе Крум не помни, но с единия крак едва стъпваше на пръстите. Дали беше по-къс не зная, но по-бърже и от спътник прекоси селото.
Потънал във вода, изкалян до гуша и запъхтян, отвори вратата като сноп се стовари на земята. Жена му по риза стана и си глътна езика. Като си превъртя два три пъти очите Крум продума:
-Мечка, ме-м-ме....."
- Мечка! - извика Петър - когато блъсна вратата на съвета и още по-здраво стисна нахлузеното черчеве на врата си.
- Мечка! - ревеше бясно из улиците Мито и с двете ръце при-държаше панталоните си.
- Мечка!... Мечка - мълвеше разбуденото село.
Юрнаха се кои с тояги, кои със секири, търнакопи да търсят мечката.... Някой от село Ставерци, Оряховско, не видя мечката, а само тези които не бяха на пост. Враца, в. "Отечествен зов"
бр.819 (13), 2. 2. 1958 г.
==================ст.121====================== Доктор Митко Баща му беше от едно равнинно село, но Митко се роди в подножието на Витоша. Расна той и порасна в шумната и красива столица. Учи се под нежните родителски грижи и стана на мама и тати хубавец - лекар.
Една ранна заран мама и татко го изпратиха на гарата. Заминаваше Митко в майчиния край, на село - хората да лекува. Влакът го отнесе в Кунино. Слезе Митко от вагона, стъпи на селска земя и се намръщи сякаш стъпва на жерава. Свиха се веждите му, потръпнаха хубавите му скули, а устата му ядосано издума:
- Тук ще се гине! Няма как!
На другия ден отиде да приеме здравната служба. Служба уредена, хубава.... Посрешна го партийният секретар в селото, здрависа се радосно с него и си рече на ума:" Сега вече здравната просвета ще тръгне по мед и масло!"
Не мина много,току довтаса агрономът. Минал просто така - да се запознаят.... А на ума си мислеше: "Ето кой ще зареди аптечките на бригадите!" Светна лицето и на акушерката. Стана по-весела по-радостна. "Тъкмо навреме дойде лекарят - мислеше си тя, - че както се е объркала работата с червения кръст..... А той знае много и ще и помогне, ще ми покаже как трябва да работя...."
Но най-много се зарадваха селяните. Вежливо го поздравляваха и се извръщаха след него с радостни погледи, когато той минаваше из селските улици....
И започна лекарят работа... Стане сутрин, поизчака да го напече хубаво слънцето и тогава тръгна за амболаторията. А там хора - колкото щеш. Жени с малки деца, прегърбени бабички и старци, мъж с превързана ръка, какви ли още.... Мине лекарят покрай тях, а те в един глас:
- Хайде, докторе, много те молим побързай, че от два часа те чакаме.....
А лекарят присвие очи и лениво им отговори:
- Слепи ли сте, та не виждате, че на табелата пише - приемно време от 9 часа! - и влиза в кабинета. Тук сварва сестрата, прислужника,акушерката и докато се съблича бавно им нарежда:
- Акушерке,виж жените с малки деца какво искат.... Ако кякое дете кашля, дай му от сиропа за кашлица, ако някое има диария,предпиши му танлетки сулфагвандин..... Сестра, оведи тези, които се нуждаят от инжекции в съседната стая и им постави такива. А ти (Обръща се най-после към прислужника) се заеми, стези които се нуждаят от превръзки, но внимавай: не като вчера да им мажеш раните с йод вместо с риванол.....
След като даде своите нареждания, доктор Митко се зае да подпише някои книжа, изготвени от сестрата и акушерката.... и отива на обяд... така минаваха ден по ден. И аптечките на бригадите останаха незаредени, и здравната просвета не тръгна по мед и масло, и Червеният кръс не се оживи....
А доктор Митко все по-късно започна да идва на работа и все по-рано започна да си отива..... Научи се даже в събота да взема влакът за София и да се връща чак в понеделник, а понякога - дори във вторник.... Единден той вобще изчезна. Разказваха, че отишъл да търси някакъв цяр за себе си чак в чъжбина....
От окръжния отдел "Народно здраве" бе организиран консулт и се установи, че д-р Димитър Йорданов Димитров страда от "селус не либес", поради което му бе препоръчано да смени климата и да бъде изпратен в с. Краводер.
Но и смяната на климата не помогна. Зачестиха отиванията до София, до Варна, молбите и оплакванията за преместване в някой град. В здравния отдел започнаха да ходатаистват различни хора. Един ден при началника Коцев отиде гражданина Димитров. Посрещнат благосклонно от началника, гражданина Димитров се намести удобно в креслото и след като се осведоми за здравето на началника Коцев, за трудностите в административните дела, за редица здравни въпроси от миналото и бъдещето, той прикова с поглед Коцев, с когото някога бяха на "ти" и заговори направо:
- Ти знаеш, че моите съвети са ти били винаги от полза.Става въпрос за лекаря от Краводер. Зломислеяи хора са го очернили пред теб... Клевети! Този младеж трябва да бъде преместен в града..... Той е завършил науките с "отличен", отлично владее новостите в медицината, а освен това ползва свободно френски,руски, немски,италиански. Лично на теб тойможе да бъде от голяма полза....
- Един момент, моля - прекъсна го Коцев, - а този гений на езиците знае ли български?
- Български ли?
-Да, да. Български! Ако знаеше български, той добре би се оправил и там, където е изпратен... Защото хората на село говорят български и на български ни казват, че им трябват лекари да ги лекуват и да им помагат.... Посъветвайте своето протеже да научи български... и тогава елате пак!
Но гражданинът Димитров вече не се върна. Враца, в. "Отечествен зов"
бр. 134, 18. 11. 1959 г.
==================ст.125====================== Един пленум Който напипа на работата дамара....може по мед и масло да я кара. Така мислеше и прецедателя на окръжното дружество на провсъюза на здравните работници Цено Милов.
А наскоро беше клюмнал като осланен слънчоглед. Трябваше да се проведе пленум за детското здравеопазване в окръга. Нали така пише в решенията на годишната конференция! Пленум и нищо повече! Но за пленума трябваше доклад, трябваха материали, пък да се обработват, да се пише, написаното да се обсъжда, да се поправя, да се приема, е-хей, дълго като тежкотоварен влак......
Извика той при себе си секретарката на окръжното профдружество Райна Стоянова и двамата решиха: ще изпратят окръжно до всички профорганизации да се занимаят с въпросите на детското здравеопазване и да съобщят незабавно резултатите. Изпратиха те окръжното, половината пък от тях разгледаха окръжното, половината от тях се занимаха с въпросите, половината от последните пратиха отчети и половината от отчетите се получиха.....
Но всичко това трябваше да се обобщи, да се изготви доклад, а доклатчикподходящ нямаше...... Тогава на прецедателя Цено Милов хрумна спасителната идея:
- Еврика! Преди няколко месеца се провежда медицински съвет и д-р Сивчев чете доклад на тази тема. Защо не го прочете още веднъж на пленума? Не бил член на ръководството докторът? Кой ще се сети да проверява тези работи? Въпросът е пленумът да се проведе! И затова прецедателят беше толкова радостен, сякаш от лотарията беше спечелил двустаен апартамент в столицата.....
И ето, един ден Цено Милов откри пленума. Повечето от присъстващите бяха селски и градски лекари, събрани по време на служебно съвештание. Прецедателят се прокашля и даде думата за доклад на д-р ...Пищиков. В залата хората се разшумяха, някои гърлено се засмяха. Докладът щеше да изнесе не Пищиков, а д-р. Сивчев. Сконфузи се малко Милов, но преглътна еди два пъти, па махна с ръка и повка Сивчев, който прочете в основному онова, което бе казал предния ден в изказването си на съвещанието на лекарите.
Доклатчикът завърши с предложения, които имаха чисто служебно - административен характер.Не се споменава ше ни дума за работата на профсъюзите по тези въпроси. И как ще се споменава? След доклада се изказаха 5-6 човека и всички говореха за неща, които имаха чисто служебен характер. Но хората не бяха виновни. Де да знаят те, че това е пленум на една организация, а не служебно съвещание?
Цено Милов седеше на голямата маса и се топеше от одоволствие.... Беше радостен от собственото си откритие. Успя да проведе пленума без много тревоги и главоболия. Кой яе разбере, че той с чужда питч майчин помен прави....
Д-р Дончевпрез това време нахвърли на едно лисче десетина предложения, които трябваше да станат решения на пленума, и понежи бяха пак административно служебни, предложи се те да се изпълняват съвмесно с окръжния здравен отдел. Прецедателят стана, приглади си косата и от името на окръжното профдружество благодари на всички за дейното им участие в "плодотворната" работа на пленума......
На излизане една селска лекарка каза на другарката си:
- Гледай колко съм разсеяна. Азмислих, че това е съвещание, пък то бико пленум....
Кой знае дали другарите от окръжния съвет на профсъюзите мислеха така..... Враца, в. "Отечествен зов"
бр. 28, 28 февруари 1960 г
оттук - оттам
(Фейлетони, вицове, пародии)
"Пазарно - икономически" шеги
Често пия кафе в едно барче със симпатична барманка. Нареждам се веднъж на опашката и чакам. Дойде ми реда, барманката приготви саморъчно кафето и хваща лъжичката да сложи захар.
- Без захар - казвам, обичам го горчиво.
Вземам кафето и отивам на определеното място, където обикновено сядам.Но чувам гласът на барманката, обърнала се към опашката да казва:
-Чуден човек, не иска захар, аз не слагам кафе, какво пие?
Между приятели: - Как поживаеш Ванка?
-Като в народните приказки, Саша.
- Ха - ха - ха, като в народните приказки казваш?
- Да, моята тъща е "Баба Яга", жената - "Вещица", а комшийката - "Василеса прекрасная". В съда
Подсадимият:
- Гражданино съдия, съвеста ми е чиста.....
Съдията:
- Но ние те съдим за ракията, тя не чиста.
Разпит на подсъдими
- Име?
-Генчо.
- Презиме?
-И през зиме и през лете, все съм си Генчо.
- Фамилия?
- Каква фамилия те гони, бе?
- Знаеш ли, че жена ми е комуниска?
-Кому ниска, кому висока,за мен си е все тя.
- Как ще е нелегална, бе, тя леглото счупи да лежи в нас, а ти ще ми викаш, че е нелегална.
- Знаеш ли какво е съд?
- Влизал съм у каца за вино, влизал съм у каца за зеле, ама не знам.
- Знаеш ли какво е съдия?
- Виждал съм крава, виждал съм прасе, ама по-голямо магаре от теб не съм виждал.
Мечката
Истинака случка
Това се случи в една декемврийска нощ. Студът беше сковал като кокал земята. Никой не смееше навън носът си да покаже, а камо ли цяла нощ да брои звездите. Като по чудо най-пиперливите бай Петър, бай Крум и бай Мито в дружен залп заявиха:
-Ние ще охраняваме.....
-Хали момчета! - зацъкаха околните.
Когато се мръкна, безтрашната дружина отиде на пост в четвърти двор на стопанството. Мълчаливо прекосиха заснежения двор и право в стаята на пазача, където пуснаха котва. Докато се постоплят се разтуриха като за баня и удариха на лафмобед. Надлъгваха се как са ловили в такова време живи вълци.
Към полунощ пазачът за пети път ги покани да побиколят двора и да донесът врашиняк за печката. Още недоизрекъл, и Петър рипна от кревата:
- Жено дърта, не ти стига, че цяла вечер те греем, а отгоре на това заповеди даваш! Ако не ти стиска за царевичака,поразтъпчи се, нали затова ти плащат!
Пазачът мъчешком наметна ямурлука и хлопна зад себе си вратата. Навън язярана фучеше виелицата. Когато пазачът приближи голямото дърво, спря. Насреща се зададе човешка фигура. Затворът на пушката бързо щракна.
- Аз съм, чичо, мечкарят от Брегаре - се обади непознатият и дръпна завързания синджир за голямото животно.
- Ха, къде по това време?
- Тръгнах за ваше село, па премръзнах, та ако може да се постопля!
- Ела, ела, па и мечката да попече гръбината. Когато тръгна към стаята, пазачът си помисли: "Ще ги видя сега мойте, какви юнаци са!" Спряха. Отвътре хъркахамъжагите като заклани. Мечката, види се, ги подуши и се дръпна назад.
- Давай, давай, това са мойте помошници! - се обади пазачът.
Мечкарят сръчка в заднището рунтавото животно и то се изправи на задните си крара. Бутна с лапите си вратата и страшно изрева. В миг рипнаха сънените юнаци, а един от тях овлажни постелята. - Мечка стравниц...едва продума Петър и изпръщя прозорецът.
- Петре, Петре...! завикаха в смъртен страх другите. А от Петър нямахе и следа, само галошите му стояха до кюмбето и полушубата му висеше на стената. Бързо след него Мито, без да си ще, направи салтомортале и изхвъркна навън. Със задницата ли излезе Крум не помни, но с единия крак едва стъпваше на пръстите. Дали беше по-къс не зная, но по-бърже и от спътник прекоси селото.
Потънал във вода, изкалян до гуша и запъхтян, отвори вратата като сноп се стовари на земята. Жена му по риза стана и си глътна езика. Като си превъртя два три пъти очите Крум продума:
-Мечка, ме-м-ме....."
- Мечка! - извика Петър - когато блъсна вратата на съвета и още по-здраво стисна нахлузеното черчеве на врата си.
- Мечка! - ревеше бясно из улиците Мито и с двете ръце при-държаше панталоните си.
- Мечка!... Мечка - мълвеше разбуденото село.
Юрнаха се кои с тояги, кои със секири, търнакопи да търсят мечката.... Някой от село Ставерци, Оряховско, не видя мечката, а само тези които не бяха на пост. Враца, в. "Отечествен зов"
бр.819 (13), 2. 2. 1958 г.
==================ст.121====================== Доктор Митко Баща му беше от едно равнинно село, но Митко се роди в подножието на Витоша. Расна той и порасна в шумната и красива столица. Учи се под нежните родителски грижи и стана на мама и тати хубавец - лекар.
Една ранна заран мама и татко го изпратиха на гарата. Заминаваше Митко в майчиния край, на село - хората да лекува. Влакът го отнесе в Кунино. Слезе Митко от вагона, стъпи на селска земя и се намръщи сякаш стъпва на жерава. Свиха се веждите му, потръпнаха хубавите му скули, а устата му ядосано издума:
- Тук ще се гине! Няма как!
На другия ден отиде да приеме здравната служба. Служба уредена, хубава.... Посрешна го партийният секретар в селото, здрависа се радосно с него и си рече на ума:" Сега вече здравната просвета ще тръгне по мед и масло!"
Не мина много,току довтаса агрономът. Минал просто така - да се запознаят.... А на ума си мислеше: "Ето кой ще зареди аптечките на бригадите!" Светна лицето и на акушерката. Стана по-весела по-радостна. "Тъкмо навреме дойде лекарят - мислеше си тя, - че както се е объркала работата с червения кръст..... А той знае много и ще и помогне, ще ми покаже как трябва да работя...."
Но най-много се зарадваха селяните. Вежливо го поздравляваха и се извръщаха след него с радостни погледи, когато той минаваше из селските улици....
И започна лекарят работа... Стане сутрин, поизчака да го напече хубаво слънцето и тогава тръгна за амболаторията. А там хора - колкото щеш. Жени с малки деца, прегърбени бабички и старци, мъж с превързана ръка, какви ли още.... Мине лекарят покрай тях, а те в един глас:
- Хайде, докторе, много те молим побързай, че от два часа те чакаме.....
А лекарят присвие очи и лениво им отговори:
- Слепи ли сте, та не виждате, че на табелата пише - приемно време от 9 часа! - и влиза в кабинета. Тук сварва сестрата, прислужника,акушерката и докато се съблича бавно им нарежда:
- Акушерке,виж жените с малки деца какво искат.... Ако кякое дете кашля, дай му от сиропа за кашлица, ако някое има диария,предпиши му танлетки сулфагвандин..... Сестра, оведи тези, които се нуждаят от инжекции в съседната стая и им постави такива. А ти (Обръща се най-после към прислужника) се заеми, стези които се нуждаят от превръзки, но внимавай: не като вчера да им мажеш раните с йод вместо с риванол.....
След като даде своите нареждания, доктор Митко се зае да подпише някои книжа, изготвени от сестрата и акушерката.... и отива на обяд... така минаваха ден по ден. И аптечките на бригадите останаха незаредени, и здравната просвета не тръгна по мед и масло, и Червеният кръс не се оживи....
А доктор Митко все по-късно започна да идва на работа и все по-рано започна да си отива..... Научи се даже в събота да взема влакът за София и да се връща чак в понеделник, а понякога - дори във вторник.... Единден той вобще изчезна. Разказваха, че отишъл да търси някакъв цяр за себе си чак в чъжбина....
От окръжния отдел "Народно здраве" бе организиран консулт и се установи, че д-р Димитър Йорданов Димитров страда от "селус не либес", поради което му бе препоръчано да смени климата и да бъде изпратен в с. Краводер.
Но и смяната на климата не помогна. Зачестиха отиванията до София, до Варна, молбите и оплакванията за преместване в някой град. В здравния отдел започнаха да ходатаистват различни хора. Един ден при началника Коцев отиде гражданина Димитров. Посрещнат благосклонно от началника, гражданина Димитров се намести удобно в креслото и след като се осведоми за здравето на началника Коцев, за трудностите в административните дела, за редица здравни въпроси от миналото и бъдещето, той прикова с поглед Коцев, с когото някога бяха на "ти" и заговори направо:
- Ти знаеш, че моите съвети са ти били винаги от полза.Става въпрос за лекаря от Краводер. Зломислеяи хора са го очернили пред теб... Клевети! Този младеж трябва да бъде преместен в града..... Той е завършил науките с "отличен", отлично владее новостите в медицината, а освен това ползва свободно френски,руски, немски,италиански. Лично на теб тойможе да бъде от голяма полза....
- Един момент, моля - прекъсна го Коцев, - а този гений на езиците знае ли български?
- Български ли?
-Да, да. Български! Ако знаеше български, той добре би се оправил и там, където е изпратен... Защото хората на село говорят български и на български ни казват, че им трябват лекари да ги лекуват и да им помагат.... Посъветвайте своето протеже да научи български... и тогава елате пак!
Но гражданинът Димитров вече не се върна. Враца, в. "Отечествен зов"
бр. 134, 18. 11. 1959 г.
==================ст.125====================== Един пленум Който напипа на работата дамара....може по мед и масло да я кара. Така мислеше и прецедателя на окръжното дружество на провсъюза на здравните работници Цено Милов.
А наскоро беше клюмнал като осланен слънчоглед. Трябваше да се проведе пленум за детското здравеопазване в окръга. Нали така пише в решенията на годишната конференция! Пленум и нищо повече! Но за пленума трябваше доклад, трябваха материали, пък да се обработват, да се пише, написаното да се обсъжда, да се поправя, да се приема, е-хей, дълго като тежкотоварен влак......
Извика той при себе си секретарката на окръжното профдружество Райна Стоянова и двамата решиха: ще изпратят окръжно до всички профорганизации да се занимаят с въпросите на детското здравеопазване и да съобщят незабавно резултатите. Изпратиха те окръжното, половината пък от тях разгледаха окръжното, половината от тях се занимаха с въпросите, половината от последните пратиха отчети и половината от отчетите се получиха.....
Но всичко това трябваше да се обобщи, да се изготви доклад, а доклатчикподходящ нямаше...... Тогава на прецедателя Цено Милов хрумна спасителната идея:
- Еврика! Преди няколко месеца се провежда медицински съвет и д-р Сивчев чете доклад на тази тема. Защо не го прочете още веднъж на пленума? Не бил член на ръководството докторът? Кой ще се сети да проверява тези работи? Въпросът е пленумът да се проведе! И затова прецедателят беше толкова радостен, сякаш от лотарията беше спечелил двустаен апартамент в столицата.....
И ето, един ден Цено Милов откри пленума. Повечето от присъстващите бяха селски и градски лекари, събрани по време на служебно съвештание. Прецедателят се прокашля и даде думата за доклад на д-р ...Пищиков. В залата хората се разшумяха, някои гърлено се засмяха. Докладът щеше да изнесе не Пищиков, а д-р. Сивчев. Сконфузи се малко Милов, но преглътна еди два пъти, па махна с ръка и повка Сивчев, който прочете в основному онова, което бе казал предния ден в изказването си на съвещанието на лекарите.
Доклатчикът завърши с предложения, които имаха чисто служебно - административен характер.Не се споменава ше ни дума за работата на профсъюзите по тези въпроси. И как ще се споменава? След доклада се изказаха 5-6 човека и всички говореха за неща, които имаха чисто служебен характер. Но хората не бяха виновни. Де да знаят те, че това е пленум на една организация, а не служебно съвещание?
Цено Милов седеше на голямата маса и се топеше от одоволствие.... Беше радостен от собственото си откритие. Успя да проведе пленума без много тревоги и главоболия. Кой яе разбере, че той с чужда питч майчин помен прави....
Д-р Дончевпрез това време нахвърли на едно лисче десетина предложения, които трябваше да станат решения на пленума, и понежи бяха пак административно служебни, предложи се те да се изпълняват съвмесно с окръжния здравен отдел. Прецедателят стана, приглади си косата и от името на окръжното профдружество благодари на всички за дейното им участие в "плодотворната" работа на пленума......
На излизане една селска лекарка каза на другарката си:
- Гледай колко съм разсеяна. Азмислих, че това е съвещание, пък то бико пленум....
Кой знае дали другарите от окръжния съвет на профсъюзите мислеха така..... Враца, в. "Отечествен зов"
бр. 28, 28 февруари 1960 г
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 175