Чуто и видяно
оттук - оттам
(Фейлетони, вицове, пародии)

"Пазарно - икономически" шеги

   Често пия кафе в едно барче със симпатична барманка. Нареждам се веднъж на опашката и чакам. Дойде ми реда, барманката приготви саморъчно кафето и хваща лъжичката да сложи захар.
   - Без захар - казвам, обичам го горчиво.
   Вземам кафето и отивам на определеното място, където обикновено сядам.Но чувам гласът на барманката, обърнала се към опашката да казва:
   -Чуден човек, не иска захар, аз не слагам кафе, какво пие?

Между приятели:        - Как поживаеш Ванка?
   -Като в народните приказки, Саша.
   - Ха - ха - ха, като в народните приказки казваш?
   - Да, моята тъща е "Баба Яга", жената - "Вещица", а комшийката - "Василеса прекрасная". В съда   
   Подсадимият:
   - Гражданино съдия, съвеста ми е чиста.....
   Съдията:
    - Но ние те съдим за ракията, тя не чиста.
 
Разпит на подсъдими

    - Име?
   -Генчо.
   - Презиме?
   -И през зиме и през лете, все съм си Генчо.
   - Фамилия?
   - Каква фамилия  те гони, бе?
   - Знаеш ли, че жена ми е комуниска?
   -Кому ниска, кому висока,за мен си е все тя.
   - Как ще е нелегална, бе, тя леглото счупи да лежи в нас, а ти ще ми викаш, че е нелегална.
   - Знаеш ли какво е съд?
   - Влизал съм у каца за вино, влизал съм у каца за зеле, ама не знам.
   - Знаеш ли какво е съдия?
   - Виждал съм крава, виждал съм прасе, ама по-голямо магаре от теб не съм виждал.                                                                                                                                                       
  Мечката
Истинака случка
     Това се случи в една декемврийска нощ. Студът беше сковал като кокал земята. Никой не смееше навън носът си да покаже, а камо ли цяла нощ да брои звездите. Като по чудо най-пиперливите бай Петър, бай Крум и бай Мито в дружен залп заявиха:
   -Ние ще охраняваме.....
   -Хали момчета! - зацъкаха околните.
   Когато се мръкна, безтрашната дружина отиде на пост в четвърти двор на стопанството. Мълчаливо прекосиха заснежения двор и право в стаята на пазача, където пуснаха котва. Докато се постоплят се разтуриха като за баня и удариха на лафмобед. Надлъгваха се как са ловили в такова време живи вълци.
   Към полунощ пазачът за пети път ги покани да побиколят двора и да донесът врашиняк за печката. Още недоизрекъл, и Петър рипна от кревата:
   - Жено дърта, не ти стига, че цяла вечер те греем, а отгоре на това заповеди даваш! Ако не ти стиска за царевичака,поразтъпчи се, нали затова ти плащат!
   Пазачът мъчешком наметна ямурлука и хлопна зад себе си вратата. Навън язярана фучеше виелицата. Когато пазачът приближи голямото дърво, спря. Насреща се зададе човешка фигура. Затворът на пушката бързо щракна.
   - Аз съм, чичо, мечкарят от Брегаре - се обади непознатият и дръпна завързания синджир за голямото животно.
   - Ха, къде по това време?
   - Тръгнах за ваше село, па премръзнах, та ако може да се постопля!
   - Ела, ела, па и мечката да попече гръбината. Когато тръгна към стаята, пазачът си помисли: "Ще ги видя сега мойте, какви  юнаци са!" Спряха. Отвътре хъркахамъжагите като заклани. Мечката, види се, ги подуши и се дръпна назад.
   - Давай, давай, това са мойте помошници! - се обади пазачът.
   Мечкарят сръчка в заднището рунтавото животно и то се изправи на задните си крара. Бутна с лапите си вратата и страшно изрева. В миг рипнаха сънените юнаци, а един от тях овлажни постелята.    - Мечка стравниц...едва продума Петър и изпръщя прозорецът.   
   - Петре, Петре...! завикаха в смъртен страх другите. А от Петър нямахе и следа, само галошите му стояха до кюмбето и полушубата му висеше на стената. Бързо след него Мито, без да си ще, направи салтомортале и изхвъркна навън. Със задницата ли излезе Крум не помни, но с единия крак едва стъпваше на пръстите. Дали беше по-къс не зная, но по-бърже и от спътник прекоси селото.
   Потънал във вода, изкалян до гуша и запъхтян, отвори вратата като сноп се стовари на земята. Жена му по риза стана и си глътна езика. Като си превъртя два три пъти очите Крум продума:
   -Мечка, ме-м-ме....."
   - Мечка! - извика Петър - когато блъсна вратата на съвета и още по-здраво стисна нахлузеното черчеве на врата си.
   - Мечка! - ревеше бясно из улиците Мито и с двете ръце при-държаше панталоните си.
   - Мечка!... Мечка - мълвеше разбуденото село.
   Юрнаха се кои с тояги, кои със секири, търнакопи да търсят мечката.... Някой от село Ставерци, Оряховско, не видя мечката, а само тези които не бяха на пост. Враца, в. "Отечествен зов"
бр.819 (13), 2. 2. 1958 г.
==================ст.121====================== Доктор Митко     Баща му беше от едно равнинно село, но Митко се роди в подножието на Витоша. Расна той и порасна в шумната и красива столица. Учи се под нежните родителски грижи и стана на мама и тати хубавец - лекар.
   Една ранна заран мама и татко го изпратиха на гарата. Заминаваше Митко в майчиния край, на село - хората да лекува. Влакът го отнесе в Кунино. Слезе Митко от вагона, стъпи на селска земя и се намръщи сякаш стъпва на жерава. Свиха се веждите му, потръпнаха хубавите му скули, а устата му ядосано издума:
   -  Тук ще се гине! Няма как!
   На другия ден отиде да приеме здравната служба. Служба уредена, хубава.... Посрешна го партийният секретар в селото, здрависа се радосно с него и си рече на ума:" Сега вече здравната просвета ще тръгне по мед и масло!"
   Не мина много,току довтаса агрономът. Минал просто така - да се запознаят.... А на ума си мислеше: "Ето кой ще зареди аптечките на бригадите!" Светна лицето и на акушерката. Стана по-весела по-радостна. "Тъкмо навреме дойде лекарят - мислеше си тя, - че както се е объркала работата с червения кръст..... А той знае много и ще и помогне, ще ми покаже как трябва да работя...."
    Но най-много се зарадваха селяните. Вежливо го поздравляваха и се извръщаха след него с радостни погледи, когато той минаваше из селските улици....
    И започна лекарят работа... Стане сутрин, поизчака да го напече хубаво слънцето и тогава тръгна за амболаторията. А там хора - колкото щеш. Жени с малки деца, прегърбени бабички и старци, мъж с превързана ръка, какви ли още.... Мине лекарят покрай тях, а те в един глас:
   - Хайде, докторе, много те молим побързай, че от два часа те чакаме.....
А лекарят присвие очи и лениво им отговори:
   - Слепи ли сте, та не виждате, че на табелата пише - приемно време от 9 часа! - и влиза в кабинета. Тук сварва сестрата, прислужника,акушерката и докато се съблича бавно им нарежда:
   - Акушерке,виж жените с малки деца какво искат.... Ако кякое дете кашля, дай му от сиропа за кашлица, ако някое има диария,предпиши му танлетки сулфагвандин..... Сестра, оведи тези, които се нуждаят от инжекции в съседната стая и им постави такива. А ти (Обръща се най-после към прислужника) се заеми, стези които се нуждаят от превръзки, но внимавай: не като вчера да им мажеш раните с йод вместо с риванол.....
   След като даде своите нареждания, доктор Митко се зае да подпише някои книжа, изготвени от сестрата и акушерката.... и отива на обяд... така минаваха ден по ден. И аптечките на бригадите останаха незаредени, и здравната просвета не тръгна по мед и масло, и Червеният кръс не се оживи....
   А доктор Митко все по-късно започна да идва на работа и все по-рано започна да си отива..... Научи се даже в събота да взема влакът за София и да се връща чак в понеделник, а понякога - дори във вторник.... Единден той вобще изчезна. Разказваха, че отишъл да търси някакъв цяр за себе си чак в чъжбина....
    От окръжния отдел "Народно здраве" бе организиран консулт и се установи, че д-р Димитър Йорданов Димитров страда от "селус не либес", поради което му бе препоръчано да смени климата и да бъде изпратен в с. Краводер.
   Но и смяната на климата не помогна. Зачестиха отиванията до София, до Варна, молбите и оплакванията за преместване в някой град. В здравния отдел започнаха да ходатаистват различни хора. Един ден при началника Коцев  отиде гражданина Димитров. Посрещнат благосклонно от началника, гражданина Димитров се намести удобно в креслото и след като се осведоми за здравето на началника Коцев, за трудностите в административните дела, за редица здравни въпроси от миналото и бъдещето, той прикова с поглед Коцев, с когото някога бяха на "ти" и заговори направо:
    - Ти знаеш, че моите съвети са ти били винаги от полза.Става въпрос за лекаря от Краводер. Зломислеяи хора са го очернили пред теб... Клевети! Този младеж трябва да бъде преместен в града..... Той е завършил науките с "отличен", отлично владее новостите в медицината, а освен това ползва свободно френски,руски, немски,италиански. Лично на теб тойможе да бъде от голяма полза....
   - Един момент, моля - прекъсна го Коцев, - а този гений на езиците знае ли български?
    - Български ли?
    -Да, да. Български! Ако знаеше български, той добре би се оправил и там, където е изпратен... Защото хората на село говорят български и на български ни казват, че им трябват лекари да ги лекуват и да им помагат.... Посъветвайте своето протеже да научи български... и тогава елате пак!
   Но гражданинът Димитров вече не се върна. Враца, в. "Отечествен зов"
бр. 134, 18. 11. 1959 г.     
==================ст.125======================   Един пленум       Който напипа на работата дамара....може по мед и масло да я кара. Така мислеше и прецедателя на окръжното дружество на провсъюза на здравните работници Цено Милов.
   А наскоро беше клюмнал като осланен слънчоглед. Трябваше да се проведе пленум за детското здравеопазване в окръга. Нали така пише в решенията на годишната конференция! Пленум и нищо повече! Но за пленума трябваше доклад, трябваха материали, пък да се обработват, да се пише, написаното да се обсъжда, да се поправя, да се приема, е-хей, дълго като тежкотоварен влак......
   Извика той при себе си секретарката на окръжното профдружество Райна Стоянова и двамата решиха: ще изпратят окръжно до всички профорганизации да се занимаят с въпросите на детското здравеопазване и да съобщят незабавно резултатите. Изпратиха те окръжното, половината пък от тях разгледаха окръжното, половината от тях се занимаха с въпросите, половината от последните пратиха отчети и половината от отчетите се получиха.....
    Но всичко това трябваше да се обобщи, да се изготви доклад, а доклатчикподходящ нямаше......  Тогава на прецедателя Цено Милов хрумна спасителната идея:
    - Еврика! Преди  няколко месеца се провежда медицински съвет и д-р Сивчев чете доклад на тази тема. Защо не го прочете още веднъж на пленума? Не бил член на ръководството докторът? Кой ще се сети да проверява тези работи? Въпросът е пленумът да се проведе! И затова прецедателят беше толкова радостен, сякаш от лотарията беше спечелил двустаен апартамент в столицата.....
    И ето, един ден Цено Милов откри пленума. Повечето от присъстващите бяха селски и градски лекари, събрани по време на служебно съвештание.  Прецедателят се прокашля и даде думата за доклад на д-р ...Пищиков. В залата хората се разшумяха, някои гърлено се засмяха. Докладът щеше да изнесе не Пищиков, а д-р. Сивчев. Сконфузи се малко Милов, но преглътна еди два пъти, па махна с ръка  и повка Сивчев, който прочете в основному онова, което бе казал предния ден в изказването си на съвещанието на лекарите.
    Доклатчикът завърши с предложения, които имаха чисто служебно - административен характер.Не се споменава ше ни дума за работата на профсъюзите по тези въпроси. И как ще се споменава? След доклада се изказаха 5-6 човека и всички говореха за неща, които имаха чисто служебен характер. Но хората не бяха виновни. Де да знаят те, че това е пленум на една организация, а не служебно съвещание?
    Цено Милов седеше на голямата маса и се топеше от одоволствие.... Беше радостен от собственото си откритие. Успя да проведе пленума без много тревоги и главоболия. Кой яе разбере, че той с чужда питч майчин помен прави....
    Д-р Дончевпрез това време нахвърли на едно лисче десетина предложения, които трябваше да станат решения на пленума, и понежи бяха пак административно служебни, предложи се те да се изпълняват съвмесно с окръжния здравен отдел. Прецедателят стана, приглади си косата и от името на окръжното профдружество благодари на всички за дейното им участие в "плодотворната" работа на пленума......
    На излизане една селска лекарка каза на другарката си:
    - Гледай колко съм разсеяна. Азмислих, че това е съвещание, пък то бико пленум....
    Кой знае дали другарите от окръжния съвет на профсъюзите мислеха така..... Враца, в. "Отечествен зов"
бр. 28, 28 февруари 1960 г