Четвърта част   ТРУД ЗА РОДИНАТА И РОДНИЯ КРАЙ
(Статии, спомени, документи)

По въпроса за определяне персонала

във връзка с повишаване обществената     производителност на труда в аптеките     При осъществяване програмата на комунистическото строителство на нашата Партия постоянно усъвършенства методите на ръководство както в икономиката, така и в организацията на труда.
    Изхождайки от решенията на декемврийския пленум, за да се усигури висококачествена и достъпна медицинска и лекарска помощ, от една страна е необходимо правилно разпределение на труда, а от друга, повишаване ефективноста на същия. За тази цели за освобождаване на специалистите от несвойствен характер в областа  лекарствообслужването е необходимо да се преразгледат някои нормативни кокументи, рагламентиращи труда на организацията на работата в аптеките. Така напр. по-голямата част от тези документи, като инстркция § 9/ 1964 г., приложенията към нея, наредба §8/1964г., и др. са издадени от преди5-10  и повече години, които дукоменти и след редица партийни и правителствени решенияса все още в сила и за приложението им са въведени към 20-25 учебни и отчетни документи и тетрадки, които поглъщат огромен квалифициран (фармацефтически) труд при дефицитноста на фармацефтите.
    Ще приведем за пример само колко труд е необходим при писането на т. нар. рецептурни номера.
    През 1972г. в 897 аптеки и 427 аптечни филиала, в които работят  към 5000 фармацефти  и пом-фармацефти, са регистрирани 57 511 000 рецептурни номера, от които 47 053 000 готови лекарствени форми и 10 458 000 екстемпорални лекарствени форми. Рецептурния номер на готовите лекарствени форми се регистрира  на две места: в журнал обр. А-4 и на гърба на рецептата. Ако се приема, че един рецептурен номер се записва за 3 сек., то за 47  053 000 рец.номера по 2 места по 3 секции - са необходими 282 318 000 секунди. Рецептурния номер стемпорални лекарствени форми. се регистрира на 4 места - в журнал обр. А-4, в производствения дневник на асистента, на рецептата и пликчето (етикета на стъклото), то 10 458 000 броя рецептурни номера Х 4 секунди = 125 496 000 секунди. Или в национален мащаб през 1972г. за писане и вписване на рецептурни номера в аптечните заведения са били  необходими:
   282 318 000секунди
+125 496 000 секунди
 407 814 000 сеунди.   или 113280 часа. 14 300 трудодни квалифициран труд, който би могъл да се насочи към пряка лекарствоснабдителна деиност. Ако прибавим и  изразходвания труд за обработване на данните от рецептурните ( магистрални и стемпорални) номера, необходими на отчетниците, плановиците и други, то към горните цифри ще трябва да прибавим още  десетки стотици трудодни квалифициран труд.
    Губене на време е вписването на рецептурните номера и обработката им за плановите служби в клоновете за определяне производителността на труда в аптеките и бройките фармацефтичен персонал. Фармацефтите могат да бъдат освободени от този несвойствен за тях труд с внедряването на методиката " за измерване производителноста на труда в нашата аптека", разработена от СТ. Стоев  и побликувана в сп. "Фармация", бр.1 от 1970г. но забравена.
   За обработването на необходимите данни за щатните нормативи и производителност на труда, съгласно методиката на Ст. Стоев, ще се ангажира самоуправителя на аптечното заведение максимум в годината максимум до един ден. Оттук е видно, че има още нерешено въпроси в организацията на работа в аптеката за повишаване на производителноста на труда, а също и за културата на обслужването.
    Предлагаме цитираната методика да се предложи в практиката, за да се освободи фармацефтът от извесна "бумащина", с оглед да се подобри организацията на работа в българската аптека.  
Ив. Иванов
Аптека §28, София
  сп. "фармация", ХХIII, 1973, 5                       
  =================стр.137======================     Аптеката и плана 
по стокооборота
(Статията се побликува като дискусионна)      За мястото и ролятана аптеката в здравеопазването няма никакъв спор. Има обаче различни мнения и становища върху това, какво в същност трябва да представлява аптеката в условията на социалистическото здравеопазване.
    Дали аптеката е просто място, кадето се продават лекарстава, като всички останали стоки в търговските заведения или за това са необходими богат асортимент, примамливи опаковки, реклами, витрини, неонова светлина, излагане на "стоката" и приближаването ѝ до "клиента", годишен план за стокооборота, план за печалбата, приемане на служителите, и т. н. и т. н.
    Или аптеката е особено функционално здравно заведение, част от единния комплекс от здравниза ведения, чиято функция и предназначение да оказва висококвалифицирана лекарска помощ, като елемент от цялосния лечебен процес., освободен напълно от комерческия си характер.
    Може би има възражения и становища, че нищо не пречи, ако аптеката обединява и двата принципа и едновременно да бъде търговско заведение, и здравно заведение. по-надолу ще видим,че това становище не е издържано и не води към изясняване на въпроса. Изискванията към едно търговско заведение са едни и съвсем други са към здравното заведение.
    Ако аптеката е търговско заведение, тя ще трябва да се разкрива на видно място, на централните улици и площади., където има най-голямо движение на хора. Освентова трябва да има и голяма витрина, привличащо осветление, , възможно най-голямо излагане на показ на лекарствените средства. Трябва на всяка цена да се изпълнява и преизпълнява плана по стокоборота и по тази причина да се рекламират лекарствени средства и да се привличат "клиенти". Трчбва да се полагат все по-големи усилия, за да се реализира все по-голяма продавба на лекарствени средства. 
    Обратно. Ако аптеката е здравно заведение тя трябва да се разкрива във или близо до поликлиниките и болниците, за да оказва лекарствена помощ непосредствено след медицински преглед или по време на лечебния процес и лечебните процедури.
    Тази аптека няма нужда от витрина и реклама. Тя няма да привлича "клиенти", а ще обслужва болни хора. Тя няма да рекламира лекарства, а напротив, ще спазва строго лекарствените предписания и всячески ще ограничава неконтролираната свободна продажба на лекарства. Без да бъде губеща, тази аптека няма да гони изпълнение на план по стокоборота  и печалбата. Ще работи в най-близко сътрудничество с лекаря и ще бъде водещо звено по лекарствозначение. Тази аптека ще доставя само такива лекарствени средства, които наистина са необходими за лечебното заведение, към което работи, и няма да се занимава с несвойствени продажби и "раздвижване" на лекарствените средства.
    Всред аптечните работници преобладава мнението, че аптеката не може да бъде търговско заведение, тъй като лекарственото средство не е и не може да бъде чиста стока. Планът по стокооборота или, както отскоро се нарича, обем по медицинско снабдяване, не може да бъде показател за нивото на лекарствообслужването, а по-скоро той води  до извесни аномалии и извращения, които са в разрез с лекарствената помощ и обременява аптеките с несвойствени задължения. На тези аномалии ще се епрем след малко, а преди това да видим, каква стока е лекарственото средство и как се подчинява то на общите изисквания към тази икономическа категория.
    В своята монография "Фармацефтичната промишленост в капиталистическите страни" съветският автор Е. Н. Воеводин пише: "Медикаментите, като потребителна стока и като средство за съхранение и поддържане здравето на хората, имат редица черти, отличаващи ги от другите стоки". Преди всичко в повечето случаи не само купувача определя потребителската стойност на един или друг медикамент, а лекаря е този, който го препоръчва и изписва в рецептата.По такъв начин и сделката покупко-продажба на медикамента, в която съгласно класическата формула участват продавач и куповач, се включва и трето лице, което указва решаващо влияние за определяне потребноста и потреблението на лекарствените средства. Ако при покупката на други потребителски стоки на куповача се предоставя широк избор на стоки и възможна голяма взаимозаменяемост, то при покупката на изписаното в рецептата лекарствено средство взаимоззаменяемоста  в значителна степен е ограничена и куповача по същество е задължен да изпълни волята на лекаря. Преди всичко това се отнася до лекарствата, които мсе отпускат по лекарски рецепти. Обаче и при покупка на лекарства, отпуснати без рецепта, мнението на лекаря в крайна сметка също се явява решаващо.
   Потреблението на медикаментипреди всичко се определя от степента на разпространение на едини или други заболявания и по-малко по отношение на други стоки от платежноспособноста на населението: намаляване цените на медикаментите, не довежда непосредствено до увеличаване на тяхното потребление, както повече от потребителските стоки, включително и продоволствените.
   Например, в резултат на снижаване на ценитена противотуберколозните лекарства не се разширява тяхното потребление, ако не се повиши заболяемоста от туберколоза, и обратно, намаляването на тези заболявания, може да доведе до намаляване необходимоста от противотуберколозни лекарства и никакво намаление на цените не може да повиши тяхното употребяване. Наред с това, повишаването на цените на редица жизненоважни лекарствени средства и подържането на тези цени на високо ниво не намалява потребноста и даже може тя да се увеличи, ако заболяемоста се повиши. Нека на фона на тази светлинада спрем по-подробно и по-конкретновърху плана на стокооборота, който в момента остава най-важният показател за дейноста на аптеките.
   Определянето на годишен план по стокооборота, или както се нарича сега, обем на лекарствоснабдяването, означава, че аптеката трябва задължително да продаде на населението лекарствени средства на предварително определена сума, независимо от всички други фактори, които влияят върху тяхното потребление. Определен веднъж, планът по стокооборота става закон за изпълнение. Годишните планове се разбиват по тримесечия, а тримесечните - по месеци. Изисквания към аптеките е планът да се изпълнява ритмично по месеци.
   Какво става на практика в борбата за изпълнение на плана по стокооборота? Когато съществуват "благоприятни" условия и планът се изпълнява и преизпълнява, аптеката е склонна да задържи продажбата на някои дифицитни и скъпоструващи лекарства и редица други материали, за да усигури изпънението на плана и през следващия месец или тримесечие.
   При тези случаи може да се отказват и ведомствени продажби и снабдяването на прикрепени динспансери и други здравни заведения, или ако продажбите все пак се извършват, то сумите не се превеждат веднага, а през следващия месец. по такъв начин в мащаба на цялата аптечнч мрежа се задържат изкуствено лекарствени средства, превързочни и други материали, които играят роля на балансиьори при изпълнението на плановете. Вместо да се отчитат на три дни, сумите се задържат и се отчитат значително по-късно, въпреки строгата финансова дисциплина. Съществуват условия при които да се оказва спешна лекарска помощ, да се правят неоправдани откази на болните граждани и да се разкарват хората от аптека на аптека.
   Когато обаче изпълнението на плана е застрашено, тогава се създават най-благоприятни условия за извращения, които нямат нищо общо с лекарствената помощ. Обикновено в такива условия се случаи в продажба всичко, което има в аптеката, независимо от това, че редица лекарства и други материали, които са все още дефицитни, трябва пестеливо и разумно да се отпускат за най-нуждаещит се по строги лекарски указания.
   Понякога се стига дотам, че аптеките след такава разпродажба не са в състояние дори да предложат пакетче памук за оказване на първа помощ. Такъв случай имаше с чужденци, катастрофирали с автомобил и потърсили памук в най-близката аптека на една от централните пътни магистрали в страната.
   Ако "всеобщата" разпродажба все пак не може да разреши изпълнението на плана, започва така нареченото „ходене по мъките". Управителят на аптеката прави посещения на различни ведомства, предприятия,заводи,служби и стопанства, търси възможни връзки, настоява и молида се закупят от аптеката лекарствени средства или други материали.
   Аптеките предлагат и продават на различни ведомства гоеми количества дефицитни лекарств и други материали, като, лизол, хлорамин,хлорна вар, вехо,вероформ и т.н., с което се нарушава фондът на населението, въпреки че за ведомствата има други специализирани предприятия. За по-лесно изпълнение на плана аптеките продават стотици килограма рибено масло за нуждите на животновъдството и птицефермите, като с товасе отклоняват средства и валута, с които могат да се закупят и внесат лекарствени средства. Аптеките предлагат и продават на промишлени предприятия и трудово-производителни кооперации големи количества химически продукти, като ацетон, сярна и солна киселина, сяра, спирт и др., вместо това да се извършва от ведомствената организация. Приходите от тези несвойствени продажби се включват в плана по стокообарота, от който се прави извод за задоволяването на населението с лекарствени средства.
   В стремежа да се изпълни по-лесно планът по стокооборота създават се условия за поощряване на самолечението и свободната продажба на рсдица лекарствени средства, като антибиотици, сулфонамиди, сърдечни и др. които се отпускат само по лекарски указания. Неразумно се изразходват и дефицитни лекарствени средства, които при по-тежки случаи биха оказали по-решителна помощ. Когато се налага заменянето на едно лекарствено средство с друго от същата фармакологична група, стремежът е да се предложи винаги по-скъпото.За да се изпълни по-лесно планът по стокооборота, някои аптеки продават лекарствата си на други аптеки от някои лечебно-профилактични заведения, които нямат план, или на медицински служби на други ведомства вместо последните да ги закупят от аптечните складове.
   Съществува един голям анахронижъм на лечебно-профилактичните заведения, чиито аптеки трябва да изпълняват план по стокооборота. Годишните планове по стокооборота на аптеките при окръжните и районни болници като правило са по-големи от годишните кредити, отпускани на болниците специално за лекарствени средства. В тези случаи управителите на аптеките, които са подчинени на окръжните клонове на Държавно аптечно обединение, са принудени да търсят други изсточници за изпълнение на плана и създават предпоставки за отпускане на допалнителни кредити на болниците.
   Когато управителят е находчив и има достатъчно "връзски", планът по стокооборота се изпълнява лесно с помоща на т.нар. "удари" и несвойствени продажби. Преизпълнението на плана се заковава точно на най-изгодния процент и без особено напрежение от страна на останалия персонал се получават максимални премиални.
   От изнесеното по-горе става очевидно, че от изпълнението и преизпълнението на стокооборота не може да се съди за нивото на лекарственото обслужване и лекарската помощ и че посредством този план лекарската помощ не се подобрява, а напротив, създават се условия за извръщения, а в други случаи ценни и дефицитни лекарства се разхищават, или за сметка на продажбата на лекарствени средства планът се изпълнява от несвойствени продажби.
   Едно друго обстоятелство също буди извесно недоумение, Планът по стокооборота ежегодно се завишава с по няколко процента, поема се ръст като в другите търговски заведения и се гони ниво, по-високо изпълнение и преизпълнение. Това означава, че ежегодно продажбите на лекарствени средства трябва да се увеличава.
   Означава литова, че здравословмото състояние на населението ежегодно се влошава и нуждите от лекарствени средства се увеличават. Или трябва все по-вече да се поощрява потреблението на лекарствени средства?
 Ясно е, че планът по стокооборота се прилага на здравното заведение, каквато фактически е аптеката, и следва да се разработят други икономически показатели. Аптечното дело трябва да се освободи от търговски характер. Аптеките трява да се освободят от напрежението по изпълнение на плана по стокооборота и цялото внимание да се насочи към техните здравно-профилактични фунлции.
   Бъдещето е на безплтното лекарствоснабдяване и затова трябва по-отрано да се помисли по този въпрос. Постановките на декамврийския пленум на ЦК на БКП са: да се доближаваме до безплатното лекарствообслужване на първо място на някои категории (майки и деца) трудещи се, а в последствие къмвсенародно безплатно лекарствообслужване.        Сп. "Фармация"
XXIII, 1973,4     ===================ст.147=====================

  Качество и в снабдяването с лекарства
Аптеките да си останат
здравни заведения

   Един от факторите, без които не могат пълноценно да се реализират партийните постановки за повишаване на жизнения стандарт на народа, е доброто снабдяване с лекарства, като основен компонент в системата на здравеопазването. А за да се постигне това, е необходимо на качеството в снабдяването  с лекарства да се поставят и решават съобразно деиствието на обективните закони и изисквания в сверата  на медицинската дейност.
   Самото понаятие „Качествено лекарствоснабдяване" включва многообразие от фактори. На първо място тук се отнасят: безотказното обслужване с лекарства, повишаване на лвалификацията и професионалното майсторство на фармацефтите, обвързване на аптеката с клиниката, борба със самолечението, разширяване здравната просвета сред населението и пр. Тук се уключва и планът по стокооборота, но той не трябва да се поставя като водещ фактор.
   За съжаление това обстоятелствонедостатъчно се отчитаот нашите специалисти, работещи в системата на аптечните предприятия. Върви се главно по линията на екстензивните, т. е. на количествените фактори - изпълнение на плана по стокооборота. Тази едностранчивос нанася вреди на снабдяването с лекарства и насочва развитието му в грешна посока. През последните едно две десетилетия отказите на лекарства се движат между 30 и 50 на сто. Значителен е процента на отказите на предписани лекарства от групата на отказите на предписани лекарства от  групата на офталмологичните, антихистаминовите и пр.
   Извесно е, че в условията на съвременната научно-техническа революция и интензификация нарастват психофизиологичните натоварвания на хората, което изисква висококачествено обслужване на населението с необходимите лекарства от горепосочените и др. групи. Значителен и броят на отказите от групата на антибиотиците. Това стеснява сферата на използуването им, което прави пациентите разистенти към тях.
   Ръководейки се от обстоятелството да изпълнят непременно плана по стокооборота, аптеките предпочитат да продават на населението предимно скъпи лекарства. Продават се в зачителни количества медикаменти и за нуждите на ветиринарното дело - на предприятия, АПК за отглеждане на животни и пр., които след това за определен от време липсват в аптеките. В големи количества, с цел да се изпълни планът по стокооборота от аптеките се продават прокаин ампули, сереум гликоза, ампицилин, гентамицин, памук, сухо мляко (така необходимо за децата) и др. Ето как гоненето на плана по стокооборота нарушава нормалното обслужване с лекарства.
   Главните причини за неблагополучията, които пречат да се осигури качествено обслужване на населението с лекарства, се свежда до следното:
   Аптечните ръководства отчитат своите „успехи" преди всичко според изпълнението на плана по стокооборота. С него,а не с степента на задоволяване на населението с лекарства, е свързано в значителна степен и с заплащането на труда на аптечния работник.
   Най-важното условие за присъждане на званието „Образцов здравен колектив, с висока професионална квалификация, медицинска етика и морал" е колективът да е изпълнил планът по стокооборота, т.е. да е продал достатъчно количество лекарства, отишли не винаги по линията на своето предназначение. по този начин икономическият подход и неговия механизъм механично се пренасят от търговската мрежа в снабдяването с лекарства.
   Стоковедческата дейност, гонидбата на плана се отразяват отрицателно и върху развитието на болничните аптеки, пречи им да развиват своите възможности като звена в здравните заведения. Когато екстензивните фактори вземат връх, фармацефтичното дело се доближават до търговията и се отдалечават от здравеопазването. Аптеките обаче са здравни, а не търговски заведения, за което свидетелсва начинаът, по който се отпускат лекарствата.
   При покупката на други потребителски стоки на куповача се предоставя широкизбор и е възможна голяма взаимозаменяемост. При покупката на предписаното в рацептата лекарство обаче взаимозаменяемоста в значителна степен е ограничена и куповачът е задължен да изпълни волята на лекаря. Преди всичко това се отнася за лекарствата на „свободна продажба" в крайна сметка мнението на лекаря си остава решаващо.
   Kакво е необходимо, за дс е осигури качествено снабдяване с лекарства? На първо място трябва да се усъвършенствува планирането. Действащата засега методика за планиране на необходимите лекарства за населението не удовлеторява. Тя се базира на очаквани (вероятни) величини за една -две години и нагажда доставките къмобемната страна - стокооборот. Вярно е, че напоследък настъпиха извесни промени  в планирането на нуждите от лекарства,  измени се начина на снабдяване на аптечните звена, но особени резултати в подобряване обслужването на населението с лекарства не настъпи. Без достатъчно научно предвиждане и  познаване закономерностите на тази дейност, действителните нужди от лекарствени средства няма да се задоволят.
   Необходимо е да се разработят нормативни документи, в които доминанта да стане качествените показатели в снабдяването с лекарства и да обвързват по-тясно аптеките с клиникиата. разпорсждането на Министерството на народното здраве да корегира наредбата за организация на работната заплата в болничните аптеки, от 1.I.1985г. да отпадне показателя „стокооборот" е правилно и в други нормативни документи, които да се отнасят за цялата аптечна мрежа в страната.
   Новият фармцефтически подход да се прилага във фармацефтичната дейност по такъв начин, че да стимулира преди всичко качественото снабдяване с лекарства и култура на обслужването. Следователно върховен критерий , доколко лекарството може да носи печалба, трябва да остане социалната потребност от укрепване на здравето на човека-труженик в условията на социализма.
    Въпроса по какъв път да серазвива фармацефтичната дейност и в часност снабдяването с лекарства ,многократно е поставян от специалистите на МНЗ и многократно е отхвърлян от Министерството на финансите и други инстанции, несвързани пряко с здравеопазването, което забави развитието на фармацефтичното дело.
   В духа на високите критерии, залегнали в решенията на Националната партийна конференция по качеството, е необходимо и при снабдяването с лекарства да се надделеят интензивните, т. е. качествените показатели, и тенденците, които го обвързват със здравеопазването.   София, в. „Труд",
бр. 46, 23. 2. 1985 г.
  =================ст.152======================  
Още веднъж по проблема за
Качеството в лекарствоснабдяването

   Когато разработвах статията „Качеството и снабдяването с лекарства - Аптеките да си остават здравни заведения" (побликувана във весник „Труд", бр. 46 от 23. II. 1985г.), се ръководех преди всичко от партийната задача да се хване качеството като ключов проблем и в сферата на обслужването на населението с лекарства. И от това гледище да се подпомогнат работещите специалисти в лекарствоснабдяването, да огледат нерешените проблеми в духа на националната партийна конференция.
   Партийните решения за повишаване на качеството с особена сила се отнася до спечифичните отрасли на здравеопазването, каквото е снабдяването на населението с лекарства . От темповете, с които ще се извърши прелома в лекарствообслужването, зависи трудоспособностс и обществената активност на хиляди хора.
   Заедно с това тук консерватизмът по възприемане на новото е понякога особено силен и е необходимо упорита работа, за да се осъществи прелом. Както посочва министерът на здравеопазването Р. Попинов „към въпроса за още по-пълно доближаване на медицинската помощ и лекарствоснабдяването до населението да се подхожда с разбиране, че нештата все още не са решени и че всички управленчески органи трябва да провеждат специални мерки и грижи, системно и най-непосредствено да следят за правилното и ускорено решаване на този изключително важен  и с широко обществено отражение въпрос" (в. „Здравен фронт" , бр.33, 10.08. 1985 г.).
   Към побликуваната статия във весник „Труд"  бе проявен подчертан интерес от страна на аптечните работници.В редакцията постъпиха положителни отзиви, придружени и с интересни предложения. Няколко месеца след нашата статия, на страниците на весника се появи нов материал, който изнася фрапиращи данни за неудачи  в снабдяването с лекарства на гражданите в Габровски окръг (в. „Труд", бр. 187, 9 . 8. 1985 г.). А  това е показателно, че е назряла една необходимост от качествен прелом в организацията за своевременно снабдяване  на населението с необходимите лекарства.
   поразителен е обаче, фактът, че към предоставените инициативи на ръководството на Централно аптечно обединение, не  само, че не проявява разбиране, но се отнася враждебно. Статията, която побликувахме на страниците на весник „Труд" по проблемите за качеството в лекарствоснабдяването бе окачествена като клеветническа. Повдигнатият от нас въпрос и изнесените данни, че се продават значителни количества медикаменти за ветеринарното дело на предпричтия, АПК за отглеждане на животни и пр., които след това липсват в аптеките се отличават от ръководството на Централно аптечно обединение като „инзвънредно  голяма политическа грешка" и т. н. А само за по-малко от 2 месеца след побликуването на нашата статия Държавно аптечно отделение излезе със строго поверителна заповед (А-II-188/1.IV. 1985г.) до директорите на аптечните предприятия, в която се сигнализира, че масово се отклоняват медикаменти за немедицински цели. Къде е тогава обективната логика и в какво се състои политическата грешка?
    Такова грубо нихилистично отношение към повдигнатите от нас въпроси може да бъде илюстрирано и с други факти и примери.  В нашата статия, като изхождаме от примера на Съветския съюз и другите социалистически страни (Чехословакия, ГДР и др.), прилагаме в дейноста на аптечния работник и на аптеките като цяло да залегнат комплекс от фактори, които издигат аптеката като здравно заведение и да не се акцентува върху изпълнението на плана по стокооборота.
    В становището на ръководството на Централно аптечно управление, изложено до редакцията на весник „Труд" от 27. III.1985 г., се твърди, че изпълнението на плана по стокооборота не стои на преден план и изобщо не се взема предвид, когато се оценява дейноста на аптеката. А още на 9. V. 1985 г. Градското аптечно предприятие със специално писмо (& IV - 34/ 24.IV. 1985г.) иска обяснение от аптеките защо не са изпълнили плана по обем медицинско снабдяване за I-то тримесечие на 1985г. Ръководството на Аптечното обединение представя нещата така, като че ли са взети предвид всички партийни решения и проблеми вече няма. А всъшнос се чуства един страх от партийните постановки, породен от неумението да се схванат и обмислят и един неуместен стремеж от презастраховане.
    В становището си до редакцията на в.„Труд" ръководителите на ДАО посочват, че по основната задача, отнасяща се до по-високо качество и култура на обслужването, са били проведени „Голям брой мерки". А именно това е увеличението по екстензивния подход, който се поставя на обсъждане и критикуване в партийните документи.
    Екстензивният подход върви след цифрата „Много". А интензивният подход е друг - той върви след думата „Какви". Може да не са много на брой мерките, които се вземат, но да са мащабни и да насочват към прелом в лекарствоснабдяването.
    В публикуваната статия на страниците на весник „Здравен фронт" „За подобряване качеството и в лекарствообслужването" генералният директор на ДАО - Н Вълканов, акцентува върху отпускането на безплатни лекарства на лежащоболни в домашни обстановка. (Вж. в. „Здравен фронт", бр. 45, 2. IX 1995 g.) В това ли се състои преломът в качеството на снабдяването на населението с лекарства? Интензивните форми в лекарствообслужването са свързани преди всичко със задоволяване потребноста от лекарства. Налице е многообразие от болести, налице трябва да има и многообразие от лекарства, с които да се превъзмогва патологията и да се укрепва жизненият тонус на човека.
    Изобщо проблемът за отношението между екстензивните и интензивните фактори, залегнал и в най-новите партийни постановки, не е ясен на раководителите на Централно аптечно обединение и въобще не ги занимава. А този въпрос с нова сила и значение се поставя в решенията на Февруарския пленум на ЦК на БКП.
   Извесно е, че Февруарският пленум поставя на преден план въпроса за превъзмогване на инертните бариери и за търсене на нови пътища в развитието на стабилизираните дейности в нашето общество. А сред ръководителите на ДАО е залегнале такава инертна сила, че всичко което се предлага като ново, се възприема с пренебрежение. Как тогава ще се върви напред? И затова не е случаен фактът, че по основни показатели, отнасящи се до качеството на лекарствообслужването, до обвързване на аптеките с клиниката и пр. ние сме на едно от последните места сред социалистическите страни.За разлика от становището на ръководителите на ДАО, чевсичко в лекарствообслужването е в ред, ние считамече проблемите в тази толкова отговорна дейност си остават. С оглед да се видят и обмислят  проблемите в духа на партийните решения предлагаме да се организира „кръгла маса", В която да вземат участие специалисти, които стоят близо до лекарствообслужването, в т. ч. и лекари. На кръглата маса да се обсъдят спокойно и съдържателно основните проблеми  и тенденции в развитието на лекарствообслужването, като се използва съветския опит и опита на другите социалистически страни в това отношение.
   такъв трябва да бъде интензивният подход в една такава динамична сфера, каквато представлява обслужването на поставените въпроси въз основа на глобалните партийни постановки итърсене на градивни форми за тяхното  реализиране.
13 януари 1986 г.

 =====================158=========================   Партиен живот
Вечерният университет по марксизъм - ленинизъм
при ГК на БКП - София
Вечерният университет по матксизъм - ленинизъм при  ГК на БКП играе важна роля марксиско-ленинското образование на партийния актив, на стопанските и административни кадри и на дейците на науката, литературата и изкуството.В вечерният университет по матксизъм  се обучава значителна част от актива на Софийската градска партийна организация и ръководители от държавния апарат. Досегашният опит показва,че тази форма на политическо образование има огромно значение за повишаване на тяхното идейно-политическо равнище.
   За учебната 1953 - 54 година в университета кандидатстваха да подстъпят много повече, от колкото бяха определените места. От следващите 1000 слушатели около 750 са членове и кандидат-членове на БКП, а останалите безпартийни (членове на ДСНМ, на БЗНС и на отечествения фронт). Над 270 са ръководни другари от министерствата и техните ведомства, повече от 100 слушатели са дейци на изкуството.
   Университетът освен основния курс има и три филиала, от които най-голям е филиала на научните работници.В него се учат около 260 души, между които 15 професори, 35 сътрудници на научно-иследователски институти, старши-преподаватели и др.
   Существуването на отделни филиали дава възможност да се вземат впредвит по-пълно идейно-теоритическите изисквания на различните групи интелигенция, които изучават в университета марксиско-ленинска теория.
   Главно внимание на ръководството, на колектива и на предметните комисии на университета е насочено към въпросите на идейно-теоритическото съдържание на учебния процес в университета важно място заема работата на предметните комисии. Всеки месец тези комисии обсъждат методическите или теоретически въпроси във връзска с подобряване на учебната работа, а така също стенограми и лекции и на семинарните занаятия (събеседвания).
   През тази учебна година предметната комисия по политикономия е обсъдила пет лекции. Предметната комисия по философия обсъди стенограма на лекцията по исторически материализъм на тема:„ Марксиско-ленинското учение за базата и надстройката". Бяха обсъдени също така и въпросите относно хода на занаятията в семинарите. По този начин бяха разкрити редица недостатъци в съдържанието и метода на провеждането на занаятията в някои групи.
   Освен това тези обсъждания имаха голямо значение за по-пуляризирането на положителния опит сред лекторите и особено сред асистентите.
   Задълбоченото усвояване на преподавания материал зависи изключително от самостоятелната работа на слушателите над книгата. За да помогне на слушателите от първи курс правилно да организират своята работа, ръководството на вечерния университет в началото на тази учебна година организира изнасянето на методическата лекция:„Как да се работи  самостоятелно над книгата?", а по-късно разпространи тезиси по този въпрос.
   За подобряване на учебната работа, имайки предвид натрупания опит, ръководството на университета ще разработи план за цялосната работа през първия семестър на новата учебна година. Ще се проведат съвещания с предметните комисии, на които ще се набележат конкретни мероприятия за отстраняване на разкритите прз годината недостатъци в организацията на учебния процес, в съдържанието и методиката на преподаването.
   Осъществяването на тези и други мероприятия ще осигури в голяма степен по-нататъшното подобряване на качеството на учебно-методическата работа. Имайки предвит, че идейно-методическото съдървание на занаятията зависи преди всичко от преподавателския и а асистенския състав, ръководството на университета  за новата 1954-55 учебна година ще комплектува преподавателския и асистенски съставизключително от научни кадри, специалисти от висшите учебни заведения, като яе усигури високо идейно-теоритическо ниво на лекциите и на семинарните занаятия.
   За да се подобри организацията в учебния процес, като се ликвидира с голямата напрегнатос в учебните планове (а това се налага от обстоятелството, че все повече нарастват теоритическите изисквания особено на комунистите), е направено предложение Вечерният университет по марксизъм-ленинизъм да премине в тригодишен курс на обучение.
   По образец на вишшите учебни заведения се въвеждат семестриални, годишни и випускни сесии. Освен досега изучаваните идеологически дисциплини ще се изучават и въпроси от външната политика на СССР и на НРБ и от съвременните международни отношения, от историята на България, от икономиката на промишленоста и от партийното и държавно строителство.
   За да се започне навреме и по-организирано новата учебна година, ръководството на университета започна работа по комплектоването на IX випуск още през месец април. В началото на месеца бяха дадени указания на районните комитети на Партията и на министерствата, при които има филиали на съвременното приемане на слушатели за новата 1954-55 учебна година.Успехът в работата на Вечерния университет зависи до голяма степен от правилното и организираноро приемане на слушателите. Ако при комплектоването на кражоците е необходим индивидуален подход, толкова повече е необходимо да се подхожда диференцирано при приемане на слушатели в Университета по марксизъм-ленинизъм.
   Като правило ще се приемат кандидати с висше и средно образование - само поизключение могат да бъдат приети отделни ръководни работници, които нямат средно завършено образование, но имат извесна теоритическа подготовка.
   Зписването в университета ще се извършва на строго доброволни начала. Това обаче не означава, че ние трябва да поставим работата на самотек. За по-доброро комплектоване на университета бяха приведени организационни мерки с районните комитети на Партията и министерствата, към които има открите филиали на университета.
   Помоща на РК на Партията не само при подбора на слушателите, но и през течение на учебната година , която те указваха по укрепване на дисциплината, като контролираха работата на своите слишатели, изигра решаваща роля в мобилизиране силите на слишателите за успешно завършване на учебната година. За тази цел ръководството на университета информираше редовно РК на Партията и министерствата, при които са открити филиали на университета, за подготовката на техните слушатели.Голяма роля при укрепването на учебната дисциплина играят и отговорниците на учебните групи и курсове.
   Вечерният университет по марксизъм-ленинизъм оказва на градската партийна организация сериозна помощ в работата при идейни-политическото израстване на партийните кадри на работниците от държавния апарат, науката, литературата и изкуството.
   Вечерният университет помогна на ГК на Партията да повишава теоритическите знания на пропагандаторите, на консултантите, на лекторите и доклатчиците. Опитът който университетът натрупа в своята работа, ще се използува за по-нататъшното подобряване качеството на учебния процес, за повишаване активноста на слишателите при овладяване на марксиско-ленинската теория.
София, в. „Вечерни новини" бр. 120/22 май 1954г.      

=====================ст.164======================

Младежта на моето село - тя написа история
                                                      
   Обичам моето родно село за плодородния му чернозем и пъстроцветния килим на полския пейзаж. Тук расте жито, и кукуруз, раждат се ягоди, цъфтят пъстрите китки на ябълките и крушите, слънчогледите навеждат глави и следят стъпките на слънцето по синия безкрай на небето, зреекихлибара на гроздето, събрало сладостта и здравето на слънчевия благодат на Дунавската равнина.
 Обичам родното си село заради кротката река Скът, в която като деца се къпехме и която сега е отдала водите си на полето, за да се ражда повече жито и царевица, и червени домати, и вкусни пиперки, за да цъфтят по-буйно и дават повече плод овояните градини.
   Обичам родното си село за неговото историческо минало. Тук по ливадите са пръхтели  буйните коне на Аспаруховите богатири, а по равният гръб на Ромолов връх е минавал граничният вал на първата българска държава.
   Тук моите предци са водели борба за национално и класово освобождение. И в редиците на борците са били младежите, за всички епохи и времена - утрешният ден на народа. Та моите предци и врасници, написаха история и аз бях искал да прелистя само няколко странички от многотомника на борбите.
 Най-напред за оная братска проява на младежкото дружество „Георги Кирков", което в трудната за съветската страна 1922г. събира и изпраща за гладуващите в Поволожието 723,65 лева.
   Този акт на попишките младежи е отбелязан от весник „Младеж", това е проява на интернационализъм и брадство към тези, които първи в света развяха червения флаг на революцията.

  
А после 1926 година. В селото има много неграмотни. Трябва да се учат, защото без наука не се възприема новото. В същата година по указание на Партията се създава младежкото въздържателно дружество „Бъднина".
   На базата на въздържанието от пиене на спиртни напитки и пушене на тютюн се води разяснителна работа срещу буржоазните порядки в наштата страна.
   На 6 ноември 1936 година вечерта активът на дружеството под предлог, че ще репетира пиеса за вечеринка, се готви да чества годишнината от Великата октомврийска революция. Но тържеството е провалено - към 21 часа полицията и месната власт арестуваха присъстващите.
   През 1935/36 г. към кредитната кооперация бе образувана младежка кооперативна група с 35-40 члена. Кооперативната група бе своево рода школа за създаване на кооперативни карти. По-голямата част от членовете на кооперативната група по-късно участваха активно в антифашиската борба и се оформиха  като дейки комунисти, които и сега работят активно в различни сектори за изграждането на нашата родина.
   Една от чудесните трибуни за легална просветна дейност почти през целия период на нашата борба беше народното читчлище „Напредък". Под ръководството на прогресивни учители (като Цветана и Ангел Момчеви) и прогресивни младежи се организираха беседи, забави, утра, вечеринки, литературни четения, декламации....
   Попишката реакция никога не успя да сложи свой отпечатък върху дейноста на читалището. И то оправда своето име „Напредък". Тази година читалището навършва 70 години.
   През януати 1943 г. - ваканцията, по указание на Никола Шабански, тогава секретар на партийната организация в селото, бе основан кражок за учащата се младеж. Той се оглави от Върбан Драганов, Рашо Георгиев и Момчил Момчев. Първите доклади от областа на световната история и национално-революционните борби предизвикват остра реакция у някои легионерчета, но голяма част от учениците и студентите се увлякоха.
   Интересно и резултатно беше и утрото, посветено на годишнината от героичната гибел на Левски. фашистите уж своеха нашия национален герой, а се плашеха от неговите идеи. Попът и Иван Маринов ни повикаха заедно с Върбан Драганов, да ни предопредят да отложим утрото. Обещахме им, но пак го проведохме. Аз говорех за биографията на Апостола, а Цветан Георгиев - какво ни завеща Левски. Резултатите бяха налице, макар че после имахме неприятности.
    В числото на първите арестувани беше и В. Драганов. Иван Маринов прави опит в програмата на кръжока да включи и беседа като „ Що е нацинализъм?", „Ролята на бранник", „Идеалите на България". В знак на протест Рашо и Момчил отказват. После Р. Георгиев и М. Момчев бяха арестувани, но кръжока изпълни своите задачи. Нашето възраждане има богато идейно наследство. И ние го ползваме в легалната борба на РМС срещу противниците.
   През 1937г. организирахме утро за Ботев. Между организаторите бяха и Григор Лаков и Христо Йорданов. Пуснахме билетите. Срещу нас се нахвърлиха неколцина, наричайки утрото „Комунистическа пропаганда". Стана сбиване. Един от техните беше ранен, но утрото се проведе.
   През тридесетте годинидейства въздържателното дружество „Бъднина" и успоредно с него фудболното „Христо Ботев“. Млади закалени спортисти, те стояха и на прогресивни позиции. В Бяла Слатона руководството на футбола бе заграбено от фашистите.
   Те не се интересуват от спортните качества на играчите си, а ги подбират по идейните им убеждения и изключват двама от най-добрите - Иван Цолов и негов другар, за левите им убеждения. Тогава нашите ботевци ги приемат, подсилват отбор ци и печелят победи и срещу фодболистите от Бяла Слатина.
   През беликденската ваканцоя на 1941 г. подготвяхме литературно-музикална програма, но легионерите от Бяла Слатина научили за това и узнали съдържанието на програмата.Същия ден пристигнаха на село с пиесата „Испанската вдовица". Стана сериозен скандал, но ние успяхме да се наложим и белослатенските аслани, под водачеството на Анатоли Цанов, се върнаха.
    По идея на Ванчо Чолака на събрание в „Потока" организирахме туристическото дружество „Милин камък". И тукцелта бе ясна - чрез легални форми да се прокарват нашите идеи. И една от първите ни прояви беше постановката на украинската социална пиеса „Злоческата Дафинка".
   Формално ние имахме разрешение за пиесата, но вечерта касиерът на дружеството Савчо Йолов, който продаваше билети, беше арестуван от селския бирник и парите конфискувани. Целта бе да се смути публиката и да се провали представлението, да се сплашят членовете на дружеството.
    След като фашиска Германия нападна Съветска Русия, терорът и в наше село се засили. Легалните прояви бяха по-трудни, докато станаха съвсем невъзмовни и трябваше нашата дейност да се провежда нелегално.

В.„70 години - борба за комунизъм"
с.Попица, Врачанско, 20. XII. 1969 г.
====================ст.170=======================
  Спомени за моя учител
Тодор Александров Харманджиев

   Учителят тодор Харманджиев преподаваше френски език във Врачанската мижка гимназия през 1935-40 г. Бях в „А" полукласическа паралелка с класен наставник Никола Алипиев. Тодор Харманджиев беше един от-най добрите ни учители, не само като преподавател, но и като възпитател. Той, класният ни наставник Никола Алипиев, географът Василев и още други  не само ни учеха да усвояваме техните дисциплини, но ни възпитаваха да бъдем  добри прогресивни младежи, да участваме по-късно и в политическия живот на родината ни.
   След завършване на гимназията, години наред, не скъсахме връзските си с тях. Няколко пъри сме се събирали на Девети септември, за да се видим и повеселим със спомените си за младите ученически години. Нашите учители винаги присъстваха на тези срещи и със своите речи продължаваха да ни напътстват какви трябва да бъдем в новото социалистическо общество. Спомням си следната случка: в нашия клас беше ученикът Борис Беров от гр. Бяла Слатина, мой съгражданин, добър ученик, по френски му беше трудно. Учителят Харманджиев работеше с него по-спициално и веднъж ни размиваше като му казваше
   -Борисе, бори се за една тройка!

София, 31. 5. 1999 г.
========================ст.171===================   Тържество за революцията

    Драги земляци, живущи в София,
    Добре дошли на нашето тържествено събрание, посветено на 40 годишнината от славната дата 9.IX.1944 година, ден на който с помоща на Съветската армия ревулюционните сили у нас установиха завинаги власта на Отечествения фронт.
    Приятно ми е да ви сообщя, че на това тържествено събрание наши гости са деветима от партизаните , които са пребивавали в с.Попица.
    Под ръководството на партийната организация и с пряката непосредствена помощ на РМС, особено в революционните години 1941-1944 в селото ни израснаха добри ревулюционни кадри, партизани,политзатворници, ятаци,помагачи и др.
    Другари, Инициативният комитет на попишкото землячество от селишната система в град Бяла Слатина издири към 320 семейства, живущи на територията на голяма София, или можем спокойно да кажем, че 100 - 120 души са се преселили от Попица в милионната столица, а останалите са потомци на попичани. Да сте ни живи и здрави, наши земляци!
     Това събрание е второто по ред. Първото стана преди 3 години, на което присъстваха около 80 души. Смятам, че това второ събрание подсказва на всички ни  необходимостта да се установи като много добра традиция по-често събиране на попичани, наши земляци. Формите могат да бъдат различни: Другарски срещи,годишнини, излети в планината, екскурзии в чужбина, провеждане на трудови дни в родното ни село Попица, организиране на свадби, тървества, написване на историята на селото, събиране на експонати за бита и миналото на попица и други.
    Другари, към серския партиен  комитет в Попица е изградена комисия, която трябва да организира написването на историята на селото ни, на неговите революционни борби и подпомагане на селския партиен комитет за организиране на музейна сбирка.
   Нашето село има дълга революционна и културна история. То първо под ръководството на нашия прославен земляк Петър Шабански установява работническо-селска власт през 1923 г. Той е и първият околийски комендант през тази година.
    На 9. IX.1944г. рано сутринат отново под ръководството на БКП в хаше село бе установена властта на Отечествения фронт, властта на работниците и селяните.
    Другари, за да запазим за поколенията спомена за революционните борби в селото ни, са необходими усилията на всички ни тук събрани попичани, а и на тези,които тепърва ще се включат в нашате инициативи, които със свойте спомени и дарения могат да подпомогнат комисията, респективно селския партиен комитет в попица, за да завърши с успех това наше дело. В близко време вие ще получите нови писма от Иницативния комитет и от сърце ви молим да се отзовете на тях.
    С тези няколко думи откривам нашето тържесвено събрание, което ще протече след следния дневен ред:
    1. Доклад от генерал - маьор Цветан Цоков, активен боец против фашизма и капитализма, за историята и борбите на селото ни.
    2. Концертна програма от Военният ансамбъл.
    3.Утвърздаване на Инициативен комитет, който в бъдеще да органозира нашето землячество да напише историята на село Попица.
    4. Другарска вечеря, която ще се състои в кафесладкарницата на ЦК на активните борци против фашизма и капитализма.
 Има думата другаря генерал - майор Цветан Цоков.

      Забележка: Под мое ръководство беше събран материала за историята на село Попица и беше написан от журналиста Цветан Цоков.

=====================ст.174=======================