2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4879 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2011 15:54
Обществени организации и сдружения, образование и култура, архитектура, бит, здравеопазване и хигиена.
През втората половина на 20-те и през 30-те години нараства интересът към по-високо образование. Двете нови училишни сгради спомагат да се привлечат добри учители и преподаването да бъде по-задълбочено. Всъщнос от основаването на училището до 1940 г. В попица са учителствували 48 души, от които само 8 са месни – Христо Йотов Даскалов, Кръстю Попов, Николина Кръстева Попова, Данчо Г. Данчев, Стефан Макавеев, Симеон Динков, Симеон Попов и Радка Матеева. Прецедатели на училишните настоятелства от 1925 до 1930 г. Яким Матеев, Дончо Димитров Луканчовски, Димитър Иванов и Цоло Вутов. Общо взето грижите за училишните работи и за учителите са добри. Учителита през 1928 – 29 година получават заплати по 100 лева, а после по 400, а главния учитер-хиляда. Бедните ученици се подпомагат от специален фонд, формиран от паричните отстъпки, които правят книжарите за учебниците и училишните пособия, отчасти от училишния бюджет, от пиходите от училишната земя и отлихвите на самия фонд. Независимо от наличието на Зкон за задължителното образование до 1928 г. повечето от децата циганчета и турчета не ходят на училище. Едва тогава Симеон Попов, като главен учител взема мерки те да бъдат прибрани в училище, като се сформира две малцинствети паралелки. Няколко десетки са учениците, които учат в гимназиите в Б. Слатина, Враца и Оряхово, в Техническото и Стопанско училище в Б. Слатина , та чак до Икономическото училище в Червен Бряг. Проблем за дейноста на читалище “ Напредък” е неговата издръжка.Инициативите в това отношение са много – разчита се на членски внос, дарения, помощи, наеми за читалищния салон, услуги с читалищно имущество ( столове,пейки, маси ).Най-значителни са постъпленията от театрални преставления, а през 1924 г. се поставя началото на станалата традиционначиталищна предметна лотария, от която се получава значителна за онова време сума от 5 000 лв. Касиерът предава постъпленията от театралните представления същата вечер на тричленна комисия, а отчетникът на читалището я заприходява – ефикасен контрол. За дваисетина години на сцената на читалището са изиграни 37 пиеси (някои с повторения), а авторите са от В. Друмев, Ив. Вазов, Ант. Страшимиров, Р. Стоянов и Цанко Церковски, през Молиер, ( две пиеси), Гогол, Островски, Л. Н. Толустой, Ремарк, Корнейчук, Бр. Нушич, ( три пиеси ), до Ст. Л. Костов, К. Зидаров, и Г. Караславов. За участие в пиесата “ Земята в кърви “ от Г. Крънзов, определена като зловредна, по донесение на М. Стефанов ( председател на общинската тричленка ) през 1933 г. учителите Симеон Попов, Георги Петров, Иван Момчев, Цветана Момчева, Иван Манчев, Димитър Стефанов и Иван Петров са наказани с мъмрене от окръжната училищна инспекция във Враца. Театралната трупа на читалище “ Напредък “ играе и на сцени в съседните села.Читалището развива и добра културно-просветна дейност - има абонамент за весници и списания, доставят се книги, има библиотекар и читалня, раздават се книги за четене по домовете. Редовно се провеждат беседи, сказки, различни събрания. Открива се и вечерно училище с два курса – за грамотни и неграмотни възрастни. От 1925 г. до 1930 година ( прецедател е Кръстю Попов ) към читалището има добър хор, който е и пръв и единствен в околията църковен хор. Диригент е директора но прогимназията Иван Маринов. Често пъти поп Марин Стойков от Б. Слатина служи в попишката църква само заради хора. “ Вие по дейност съперничите на читалище “ Развитие “ във Враца – са думи на тогавашния председател на Врачанския окръжен читалищен съюз Найчо Анков. Законът за народните читалища от 1927 г. ги поставя под надзор на Министерството на просветата и урежда въпросите по тяхната издръжка като набелязва десетина източници и задължава общините с точно определени суми оттехният бюджет за читалищни нужди, а за създаването на фонд “ Постройка на читалищен дом “ законът постановява читалищата да се оземляват с по 150 дка. общинска земя . В Попица за тази цел се отпускат 200 дка. Това е главният источник фондът за нова читалищна постройка за 7-8 години да достигне 380 хил. лв. В 1931 г. читалището закупува радиоприемник “ Филипс “ за обществено ползване – голяма културна придобивка, независимо от слабия сигнал на тогавашния частен предавател “ Родно радио “. Затова пък хората с наслада слушат народния оркестър на Динику по радио Букурещ. През 1929-30 г. в Б. Слатина се прожектират първите неми филми, а от 1936 г. – и говорящите. Учениците в Бяла Слатина и много младижи от Попица редовно посещават прожекциите - докато след електрофикацията на селото през 1941 г. читалището закупува киномашина. Към 1924 г. учениците от гимназията Димитър Ангелов, Никола Йотов Кочов, Никола Ив. Търговски ( Коци търговеца ) и Цено Спасов Иванов започват да свирят на духови инструменти. След две години те се присединяват към музиката на Йоло Николов. Този състав от 10 души е най добрата музика в целият Врачански оклъг. По цял месец музикантите са извън Попица – свирят на сватби, събори, циркове и бирарии, по панаири, на партийни конференции и конгреси. Яким Матеев, бакалин и кръчмар в Попица, е посредник между музикантите и клиентите, той определя цената и взема капаро. Тази музика се разпада към 1943 г. От 1924 г. във Врачански окръг се заражда масово /вижение за трезвеност. Естествено е то да проникне и в Попица едно от най-напредничавите села в окръга. Въздаржателното дружество ( Бъднина ) се очередява в 1927 г., след Виенският пленум на БКП, състоял се през септември 1926 г. и препоръчал комунистите да активизират деиноста си сред масовите организаций на населението. В ръководството на дружеството влизат Цветан Филипов Коцин, Христо Спасов Джуджашки, Цветан Кръстев Фидански и Христо Ив. Шабански. Христо е не само най-активен пропангандатор трезвеник, но и артистично имитира пияниците. Десетки са най-активните девойки и младиже- въздържатели , а общият брой на членовете на дружеството за късо време надхвъря 250. В пъвата половина на 30-те години учителят Иван Манчев организира стотина деца във въздържателно дружество, в което участват ученици от основното училище и неколцина от педучилишна възраст. Въздържателното дружество “ бъднина “ е едно от най-будните в района от Мездра до Оряхово. В рледица конференции на въздържатели ( в селата Гложене Търнава Койнаре Кнежа, караш, добралево, в самата Попица и другаде) групата от Попица винаги е най-многобройна. Тя пристига със свой специално подготвен хор или с музиката на Йоло Николов. Нейни представители председателствуват конференции, изнасят доклади, издигат трибуни през всичките населени места, където преминават на път за конференциите. Дружеството развива широка културно-просветна и идеологическа дейност като се изнасят научни доклади.То ратува за морално-етични отношения. Неколцина негови членове са измежду най-добрите читалишни артисти, певци, художници. Изолиралое малцината младежи – десничари и постояно е било под прицела на полицията. Негови членове са арестувани. В 1937 г. Иван Тошев Елеганта и Цветан Филипов са избрани за членове на околийското бюро на въздържателните дружества. Голяма помощ на младите трезвеници оказва Никола Шабански, учителите Цветана и Иван Момчеви. Обединително звено за прогресивните младежи е създането през 1937-38 година дружество “Млад кооператор” към кредитна кооперация “Пчела”.Инициатор е Димитър Григоров – служител в райснния кооперативе съюз и секретар на районния кооперативен съюз и секретар на районния партиен комитет в Червен бряг.Непосредственото формиране на дружеството е възложено на Иван П.Чолашки, Григор Лаков, Христо Иванчев от БЗНС, Христо ХР. Байков, Цветан Г. Цоков, Иван ИВ. Велчев. Че дружеството е учередено се вижда от кореспонденцията на Ив. П. Чолашки, поместена в брой 9 от 1 май 1938 г. на списание “ Млад Кооператор” . В него влиза подчти цялата младеж – ученици, студенти, местна интелегенция. То само формално е към кооперацията, а реално се ръководи от ремсистите и е гнездо за партийна и ремсова работа. По инициатива на Иван Павлов Чулашки в началото на втората световна война в селото се създава туристическо дружество “ Милин камък “ , съставено предимно от студенти.То се ръководи от Иван Василев Иванов – председател, Марин Маринов замесник- председател, Савчо Йолов – касиер, Яким Христов, Георги Цаков, Алексендър Върбанов – до един ремсисти, бивши членове на “ Млад Кооператор “. Формално туристическото дружество е към читалището, чието ръководство в лицето на Иван Георгиев, поп стефан и касиера Димитър Кузманов ( по-рано в редовете на БКП ) пречи на младите туристи в замизъла им да подготвят театрално представление и средствата да се дадът в помущ на партията. Иван В. Иванов и Марин Маринов посещават централния съвет на БТС в София с дукоменти да бъде регистрирано дружеството “ Милин камък “ .Регистрацията е отказана, тъй като вече властниците са известили какви хора са организаторите му.
***
Иван Павлов Иванов ( Владо Чолака ), умен, тих, тактичен, но неотстъпчив, контактен и уважаващ околните , лесно вниква в проблемите и на по-възрастните и на по-младите. И едните и другите го слушат внимателно, с доверие и без да е официален ръководител на коя и да е организация, е между учередителите на всички младежки дружества. Става негласен лидер на прогресивните младежи. Разобличава легионери като Никола Кушата и Нино Йолов и предпазва учениците от легионерската идеология. Роден през 1918 г. Вандо от дете е любознателен и ученолюбив. Той е първият ученик от Попица, завършил прогимназия с пълна шестица. Като ученик чете много художествена литература. После и политическа – от философи, политолози и идеолози – класици до актуални изложения в брошури, списания и весници. Като студент по икономика в Свищов и София членува в прогресивни студенски организации и на първо място в БОНСС. При всяко идване в Попица носи прогресивни!!! весници, брошури, разпространява марки в помощ на БКП. Активен дописник е на весници и списания. В 1940 г. написва полезна като фактология и задълбочена по констатации и изводи научна разработка за скотовъдството в Белослатенска околия. Живял и учил в лишения, без да познава вкуса на алкохола и никотина, той заболява от туберколоза и умира в 1943 г. Загубата на Вандо Чолака е дълбока покруса за цялото население на Попица и особено за младежта. Едва ли Попица е виждала някога толкова многолюдно погребение. Младите носят тялото му от дома до гробището. Словата са прочуствени. Некролог за смърта на Вандо Чолака отпечатва и в. “Заря”.
***
Популярен и обичан е фудболния отбор “ Христо Ботев “ Един он най-силните в околията през трисетте и началото на 49-те години.Футбулистите Александър Христов, Илия Пекин, Цветан Цолов и още други са ремсисти. Поради недоимъка след войните през 20-те години новостроящи се къщи в Попица са по-скромнис видими архикектурни промени – на мястото на езлъка, пред главния вход, остава малка тераса, към която водят стъпала. Вместо “ къщи “ се оформя разпределителен коридор, който особено през зимат служи за кухня. Къщите се зидат от печени тухли и се покриват с цигли. Таваните се измазват с хоросан. Подовете понякога се застилат с печени подови тухлички , но по-често остават пръстени. Само чиновниците слагат дюшамета. Вратите са фабрични, със закрити брави. Прозорците са трикрилни. Мазето не се използува за обор. Някой от къщите имат формата на буквата “ Г “ с килер или дрешник. Масово се появяват чугунени отоплителни печки и шпорове. Медените съдове се подменят с керамичнии порцеланови. Появяват се емайлирани съдове. От масата почти изчезват дървените лъжици за хранене. Вместо с плетове дворовете все по-често се ограждат с тарби или тухлени дувари, покрити с керемиди или цигли. В някои дворове се виждат малки домашни фурни за печени на хляб и месо. Кошовете започват да се правят отдъски и летви, а сейваните са зидани и със сеновали. През 30-те години къщите са едноетажни, но се построяват по-масивни с бетон по терасите, поясите и стълбите. Има мазе и отделни стълби за таваните. Една стая се пригодява за гостна. Все по-често до къщата се строи мотвак ( готварница, кухня ) – самостоятелно помештение, което може да има стаи за живеене. Постепенно се променя битът. Дрехите от домашни тъкъни носят само по-възрасните. Обувките и галошите подменят царвулите, чорапите – навущата, каскета и шапката - кълпака, роклята – сукмана. Учителките и някои по-напредничави жени носят разни коси , не се забраждат със забрадки. Възприема се косервирането на храни. След курсове по готварство и откриването на стопанското училище в Бяла Слатина се разнобразява кулинарията. Хигиената и здравеопазването стават всекидневна грижа на по-образованите и по-културните попичани. От 1919 до 1928 година медицинското ослужване се осъществява от фелшера Никола Петков на задоволително равнище. В къщата на Йордан Вецин е организирана ачбулатория. Преломна за хигиената и здравето в попица е 1928 година, когато за лекър в селото е назначен д-р Данаил Мирочник. Той е руски емигран, попаднал случайно в емигранския поток.Симпатизира на левите сили в България. Висок, аксетично слаб, квалифициран лекар, култтурен и възпитан човек, с най-коректни обноски с пациентите, с поглед и глас, които излъчва благородство, д-р.Мирочник сам живее културно и в извесна степен модерно (има прислужница, отглежда два внушителни булдога, кара мотоциклет с кош – първият в селото). На мястото на бившия бикарник – малка постройка, той организира приличен медицински пункт – амбулатория, деца консултация, аптека, чакалня.
Д-р Мирочник осъществявасистемна здравна просвета, насажда хигиенни навици – къпане, пране, чисто домакинство, построяването на отходни места, торища, помийни ями. В двете мелници се организират бани за клиентите и за собствениците.Обезвъшват се циганите, въвеждат се имунизацийте, и ваксините в резултат на което рязко спадат епидемичните инфекциозни заболявания, а оттам и смъртноста, особено детската. Идея на доктор Мирочник е да се построи здравния дом, в който има място за амболатория, заболекарски кабинет, аптека и цял етаж за родилно отделение. Но зъболечение и родилна помощ там се осъществяват чак след 1944 г.
================-===стр.130======================