МЕЖДУ ВОЙНИ, ПРЕВРАТ И
ВЪСТАНИЕ (1919-1923)

    Икономическо положение.
   
     Военните години довеждат стопанството до голяма разруха. Тежките клаузи на Ньойския договор още повече влошават икономическото положение на България, в това число и на Попица. Селото е загубило във войните точно 50 мъже в разцвета на силите им.
     Скотовъдството е изчерало възможностите си да поддържа прилично жизнено равнище. Започва масово разораване на целини като в земеделието се търси по-сигурна икономическа опора и препитание. За сметка на кравите, воловете и бивилите се увеличават конете като по-енергични в земеделската работа - оран, браздене, превози.
    От общинската мера раздават по два декара земя на всеки мъж, навършил 20 години. Това е благоприятно за по-бедните и многочислените семейства. Месността и до сега се казва Двата декара. По-късно разорават пасището източно от кошарите - югоизточно от селото, както и сегашната местност "Дългата поляна", западно от селото. Основни земеделски култури са пшеницата и царевицата, а по-късно слънчогледът и захарното цвекло.
    В началото на периода неколцина селяни внасят жетварки, теглени от животни, година- две след това - редосеялки и култиватори.
     От Горнооряховско идват градинари и разработват големи зеленчукови градини покрай Скът. Опитите при домашни условия да се отглеждат зеленчуци и плодове не водят до самозадоволяване. Все още не се комсумират червени домати - смятат ги за отровни. 
    Хората търсят по-фини пшеничени брашна - западат караджейките. Те мелят повече царевица за фураж и за качамак. Последна оцелява Димовската.
     Още 1919г. Васил и Цветан Шавльовски организират маслобойна - буре в КОЕТО СЕ ПОСТАВЯ АФИОН (маково семе), двама души въртят с ръчни лостове винт, който притиска и изтисква маслото от семето. по-късно Кочо Хубавенски прави манеж и машината се задвижва с кон. През 1923-25г. маслобойната се изнася до Ниновската мелница, реконструра се , пригодява се за работа със сланчоглед като за двигател се използва локомбил. Две години по-късно я преместват над Шишковия напой, снабдяват я с хидравлична машина и по-мощен локомбил. В това си състояние тя произвежда по 50 тона масло и 60 тона кюспе на сезон.
    Горан Петров и Нино Ангелов купуват вършачка, но я използват за кратко време. Вършачкаджии са Марин Павлов Франгача Ганчо Вельов. Техникът Симеон Хр. Тетевенски построява машина за жътва, подобие на комбайн.
     Търговията се ориентира към Червен бряг, като по-активен железопътен и търговски център. Дюкяните на Яковци и Томовци работят доста оживено, защото хората все повече търсят готови стоки за бита и за храна. Отваря се нов дюкян на Киро Маринов, бояджийница на Васил Иванов Танкин от Елена, която става и клуб на БКП.
    Спас Кацара и тодор Цеков разкриват казани за ракия. Домашната ракия се услажда по-малко от крачмарската, придружена с мъжка раздумка - множат се кръчмите - на Клисурците, Ив. Джуджашки, Минко Ребърковски, Тодор Ребърковски, Мино Николов, а Цоко Балев и Цено Йолов държат кръчма и склад за ракия.
    В Попица намират пристан 50 семейства - бежанци от Егейска Македония и от Западните покрайнини. С държавни средства им построяват къщи в югозападния край на селото. Общината ги оземлява. Македонците са работливи и чесни хора, но по-затворени в себе си, самоизолирали се от обществения живот. другите преселници, извесни като шопите, по-активно участват в политиката и са добри майстори-строители.
    Фирмата "Сингер" организира курсове по шев, блодерия и готварство. Първа учителка в курсовете е Вела Пенкова, а нейната колежка Татяна помага на учителката Радка Попова Матеева да ушие знамето на въстанниците от 1923г. То е от червен копринен плат, с ресни, със сърп, чук и петолъчка в средата.
Политически партии, политически борби,
управление на БЗНС

    Войните и последствията от тях, социалното разслоение в Попица, участието в обществения живот на все по-образовани хора са благоприятната почва да възникнат в селото нови политически партии. Още в края на 1918г. и началото на 1919г. се появява радикалната партия с прецедател Яким Матеев и членове на ръководството Георги Цоков и Иван Георгиев, в това време учител, а по-късно бирник. В същата година неколцина попичани се организират в БСДП (широки социалисти) с прецедател Вълчо Пашов и секретар Вельо Додов. Уж социалист Вълчо Пашов винаги е десничар.
    Цанковистите (с Драган Цанков) имат за водач Тошо Томов. От тях по-късно се роят народняците с ръководител Нино Йолов. Стамболовистите се оглавяват от Иванчо Даскалов. Макавей Стефанов е водач на демократите.
    Тази пъстра палитра от буржоазни партии с немногочислен състав не осигурява разнообразие на политически възгледи. По-скоро появата им е плод на подражателство и конюктурни интереси. Не че в тях няма интелигентни и чесни хора. Напротив има, но това не изменя същността на тези партии. Не случайно всичките, без земеделците и комунистите, се здружават в 1922г. в реакционния "Черен блок".
     Само два месеца след учередителния конгрес на Комунистическия интернационал (2-6 март 1919г.), на който БРСДП (т.с.) е съоснователка, през май се провежда 22 конгрес на тесните социалисти, който се превръща в "I" конгрес на БКП (т.с.). Тези конгреси и общия подем рерволюционното движение в страната след войните, са стимулатори за учередяване на първична организация на БКП в Попица. След близо двайседгодишно по-живо или по-плахо разпространяване на социалистическите идеи в селото, организационното укрепване на групата на социалистите, която активно участва в първомайското събрание в Б. Слатина - 1919г, учередяването на организацията на тесните социалисти е закономерно. За секретар на организацията е избран Петър Петров Шабански. Списъкът на комунистите включва: Йото Шабански, Георги Караганчов, Калчо Петров, Исмаил Ходжов, Кочо Иванов Хубчев, Усето Колесарски, Вълчо Златов, Иван Кузманов, Цанко Иванов Бозаджията, Коцо Кръстев и по-младите Димитър Калчев, Кузман Дашов, Иван Кузманов, Георги Петков, Йоцо Петков, Петър Каменов. В края на 1919г. и началото на 1920г. в групата са приети Тодор Драганов, Христо Василев Благия, Пешо Йотов, Илия Цанов, Иван Велчев, Велчо Пелов, Стефан Дашов, Йордан Дашов, Петър Калчев.  Две години по-късно партийни членове стават  Йото Кочов, Кузман Пелов, Христо Кътов Атанасов и др.
    Партийната организация в Попица, съществен политически фактор, се ръководи от новосъздадения околийски комитет на БКП в Бяла Слатина, чийто секретар става П.П.Шабански. На фона на явния ръст и влияние на БЗНС и БКП личи елиминирането на боржуазните партии от политическия живот с коректни политически решения и похвати. Влиянието на БКП се чуства предимно сред младите, жадни за истинска промяна и демокрация. В резултат на този стремеж на 12 юни 1921г. (в. "Младеж" , бр. 18,30 септември 1921г.) се сформира местно дружество на Българския Комунистически младежки съюз (БКМС), наименувани на наскоро починалия, дългогодишен секретар на ЦК на БКП, голям и обаятелен публицист, оратор и писател Георги Кирков.
    Всъщност основаването на младежката организация е замислено още през 1919г. когато Цола Драгойчева присъства на младежкото събрание по случай първи май, проведено в м. Потока. Цола Драгойчева говори по организационни въпроси, но младежката организация тогава не се очередява. Организатори на БКМС в селото са П. Шабански, Димитър Калчев, Йото Шабански, Кочо Икономов. Още в началото в младежкото дружество постъпват трийсетина младежи, които избират за секретар Георги Марков. В началото на 1923г. той е сменен от Цеко Пешов Каленски.
    Привлекателни за комсомолците и за много други техни връстници са рефератите по актуални проблеми на вътрешното и на международното положение, певческите им сбирки, спортните занимания. Комунистите, комсомолците и техните съмишленици с увлечение слушат партийните оратори Георги Михайлов и Фердинанд Кузовски от Кнежа, Фердинант Митев, Иван Петров и Тодор Николов от Бяла Слатина, Петър Шабански, Кочо Икономов. Всички те разкриват гибелния характер на Междусаюзническата и Първата световна вайна, призовават да се потърси отговорност от буржоазните правителства за двете национални катастрофи. Комсомолското дружество в Попица изпраща 733.65лв. помощ за гладуващите в Поволожието в Съветска Русия (в. Работнически весник" бр. 9, 1921г.
    Комунистите и най-вече комсомолците не веднъж си организират червени делници, в които например правят тухли или вършат друга работа в помощ на свои нуждаещи се другари, пък и за партийната организация отделят средства. Те редовно манифестират на първи май в Б.Слатина. Начело на групата се вее червено знаме, а неколцина младежи се обличат в червени рубашки. Подразателство е, но настроението върховно, радостно, засилващо сдинението и решимостта за революционни действия.
    По инициатива на БКП в селото се създава кооперация "Освобождение", която осигурява по-голяма икономическа независимост на членовете. На 17 април 1922г. комунистите и комсомолците участват в окръжния партиен събор във Враца. На 12 юни, след пробна мобилизация, членовете на партията и комсомола заминават за Кнежа, където голяма манифестация на хора и от съседните села, проваля опита на Дочо Христов, представител на черния блок, да направи събрание. На 17 юни партийната организация провежда голямо публично събрание в подкрепа на предложението да бъдат съдени виновниците за двете национални катастрофи. На самото допитване на 19 ноември 780 попичани гласуват с бялата бюлетина в подкрепа на това предложение и само 45 души пускат черна бюлетина срещу него.
    На 22 октомври 1922г. в Бяла Слатина се провежда голямо предизборно събрание, което се охранява пердимно от попичани. Оратор е Георги Димитров. Организаторите на събранието научават, че полицията на земеделския миниатър на външните работи Христо Стоянов,върл антикомунист, ще арестува Димитров след събранието. Той е изведен тайно и заминава за Попица. Отсяда за малко в дома на П.Шабански, по чиято заръка Йото Шабански и Кузо Пелов, с наемния кираджия Дако Пешовски, Изпращат Димитров да баира, след което Вълчо Златов и Йордан Дашов го придружават до Червен бряг, откадето качен на влаков локомотив, облечен в железничарска униформа, заминава за София.
    След войните най-забележим е възходът на земеделското движение. На гребена на политическата вълна в страната застава ръководителят на БЗНС Александър Стамболийски, който сформира самостоятелно земеделско правителство на 21 май 1920г.
    Предната година, освободен от ареста, в Попица се завръща Стоян Калъчев, отвратен от политиката, бруталността и антинародната същност на царизма и буржоазните партии. Природно интелигентен, безукорно честен в наблюденията и личностите в българската политика, патриот, от най-чиста проба Ст. Калъчев се заема да осъществи единството на прогресивните хора от селото. Към тях причислява земеделците, комунистите, широките социалисти и радикалите. Най-добре организирани и многобройни като членска маса и с най-много поддръжници земеделците и комунистите могат да бъдат основа на единството, според схващанията на Ст. Калъчев. Той се среща с комунистите Стоян Божинов и Николай Хрелков от Бяла Слатина. Честите му конструктивни беседи с П.Шабански са залог за игражданото от него единство и разбирателство.
    Още по време на войните той се проявява като ярък поблицист и трибун срещу  царизма и безсмислените жертви на фронта. Безпорният му подвиг по време на Владайските събития става известен на земеделските водачи. Райко Даскалов го извиква в София в заедно с Ал. Стамболийски му предлагат да стане помощник-редактор на в. "Земеделско знаме" и същевременно частен секретар на Стамболийски. Отговорът на Калъчев е достоен само за безкористен човек: "Аз се опитвам да създам в село една организация на левицата и ако тази хора решават да се влеят в земеделската дружба и аз ще остана при тях. Ако ли отидат с комунистите ще отида и аз. Решил съм да вървя с болшинството от левицата в моето село. От решението на моите съселяни зависи и отговора, който ще дам на вашето предложение."
    Междувременно в тези дни Ст. Калъчев се записва за студент по право и се завръща в Попица. Отново прави опит да събере ръководителите на левицата, но не се явяват комунистите - изглежда и те са в плен на фаталната оценка, че и БЗНС е буржоажна партия. СТ. Калъчев отново се съветва с белослатенските комунисти и отново прави безуспешен опит да обедини попишката левица. Едва тогава, огорчен и разстроен, заминава за София и заработва като дясна ръка на Стамболийски.
    Независимо от това дружбата в Попица е изправена на крака с свеобщата особеност , че и в нейното ръководство като и в постоянното присъствие  на БЗНС има хора с десни уклони, а членовете на дружбата се приема стихийно и безпринципно. В края на 1918г. прецедател на управителния съвет на БЗНС е Стою Петков и секретар Тошо Иванов. В следващата година прецедател е Дилко Иванов Балрийски. С установяването на земеделската власт Дилко става кмет на Попица с помощник Дано Ценов. По тяхно време се взема решение на северозападния ъгъл на терена, където са сега обществените сгради (северно от сегашното кметство), със силите на трудова повинност, учередена за пръв път от правителството на Стамболийски, да започне строителството на сграда за начално училище - пет големи учебни стай като две от тях преградени с дървени портали се сеединяват за салон, а третата е приспособена за тетрална сцена. След построяването през 1926г. на сегашното начално училище в старото започва да функционира прогимназия. Тази зграда е съборена през 1941г. след построяването на новата про-гимназия
    Всъщност земеделската управа отчуждава мястото за сегашните училища, раздава трудовопоземлената собственост и пак на трудовашки начала е направен пътят над Луканчовската кошара, наречен "Трудовашки път".
    Във връзка с прилагането на закона за трудовопоземлената собственост (ТПС) в Ппопица се появяват многозначителни дописки. Първата е във весник "Селски весник" бр. 9/11 май 1922г. "Измерването е започнало, но върви много бавно. Общинската комисия е решила да се отнеме част от земите на няколко едри стопани, но земята още не е отнета. Мерата е измерена - 9 700 дка. От нея за пасбища се оставят 700 дка, а другата ще се раздава. В дружбата има две течения. По-имотните искат да не се орат пасищата, по-малоимотните искат земята да се оре. Има подадени 250 заявления, но комисията не е решила още на кого да се даде земя. Дружбата иска първо да се даде на техните членове, па ако остане, тогава за другите."
    По критичен по въпроса е в. "Работнически весник", бр.8 от 24 юни1922г. "Комисията по ТПС в селото ни, след многократни изявления изнесе на бял свят онова що "вършеше" тайно по кюшетата. Тя добре се погрижи да оземли своите роднини и съпартизани. Един член на комисията дава "зестра" на сестрите си от общественото пасбище. А който не е дружбаш, записват го в тефтера на "неморалните" и по "закона", на неморалните земя не се дава. От кумова срама обещали да дадат земя на някои от комунистите, но на тях земя ще се даде от "спорната зона", за която трябва да се води война. И след това "крайно справедливо решение" по поземления въпрос, комисията решава бързо, ясно и късо: който даде пари още сега, ще му се даде земя, който няма пари, няма земя за него."
     По тоя повод разгласихме събрание на 18 т.м. в 6 часа. Дружбашите се стреснаха и веднага свикаха събрание на дружбата за да ревизират решението на комисията. В събранието дружбашите се стреснаха и щяха да се изядат един други, а комисията, цялата потъна в пот, моли за тишина и ред. Дневния ред се изчерпва със псувни. Точно по това време започнахме нашия митингкато след изобличаващите речи на другарите П. Павлов Шабански и Ив. Петров по политиката на дружбашите и шашармите на комисията , гласувахме протесна резолюция. Няколко верни псета на дружбашкия съюз се опитаха да внесат смут в митинга, но веднага на място получиха заслуженото. Ще следим какво ще сторят дружбашките герой. Ние сме на поста си и ще водим борбата до край знаейки, че спасението на бедните и малоимотни селяни е в борбата под знамето на Комунистическата партия". Явно споровете за земя се оцветяват партийно.
    От 1922г. кмет на Попица е Цено Вачов. Центробежните сили в дружбата се засилват до толкова, че се появява опасност да се разцепи между Дилко Иванов и Цено Вачов. Затова през февруари 1923г. избират кметска тричленка с прецедател Георги Христов и членове Илия Пелов и Христо Нинов. Това управително тяло е на власт до 9 юни, когато от Бяла Слатина пристига, в униформата на акцизен пристав, Нино Йолов, взема власта от тричленката. т.е. и от собствения си син, и арестува 30 души все пак без Христо.
    Измежду приближените на Стамболийски Ст. Калъчев е един от най-интелигентните, наи-активните радетели на земеделската идея и на борбата против буржоазните партии и царизма. По повод разглеждането в Народното събрание на заключителното постановление на държавния обвинител да бъде даден под съд кабинета на Радославов, министър-прецедате през 1912-1913г., Ст.Калъчев пише на 29март 1921г. във в. "Земеделско знаме". Почернените майки, сираците, инвалидите и духовете на мъртвите - народни синове, дълбоко вярвайки в избранниците на Земеделския съюз чакат справедливата присъда над онези, които ги направиха завинаги нещастни и проляха кръвта им за милиони подкупнически германски марки."
     Ст.Калъчев е главен организатор и открива на 27 септември 1921г. Първия младежки земеделски конгрес в София. Делегат на конгреса от с. Попица е Димо Луканов, секретар на ЗМС в селото.
    Продажни съдии (наспорил ги господ в българската държава!) превръщат процесите срещу правителството на Радославов във фарс. Осуетяват се и опитите да бъдат съдени министрите, виновни за националната катастрофа 1914-1918 година.
    Реакцията не може да се оправдае пред народа и да притъпи неговото желание за възмездие. Тя се обединява и вилнее в усилията си да свали земеделското правителство. На 11 май 1922г. Ст. Калъчев, вече главен редактор на в. "Земеделско знаме" пише в уводна статия на весника: Грабежа и властта за черния блок са идейна спойка, достатъчна да въодошевява подкупените от него да викат, лудите да безумстват и умните да дезертират... Народът само едни приятели познава - тия, които в най-тежките за него дни, с цената на всичко скъпо бранят интересите му.... На министрите и депутатите остава само едно - да стоят на постовете си, макар и с цената на живота си.... Който се огъне презрение го очаква, който дезертира - проклятие."
    Главатарите на буржуазните партии организират свое сборище в Търново с намерение да осъществяват преврат срещу правителството на Стамболийски. Те не могат да му простят решенията да се създадът тютюневите синдикати, земеделските кооперации, консорциума за изкупуване на зърнени храни от държавните органи - мерки насочени против едрите търговци и прекупвачите. А сега, в края на XX век, уж историци, брътвят, че буржоазията се борила против беззаконието по времето на земеделската власт.
    Като контра мярка срещу търновското сборище правителството свиква по същото време пак в Търново събор на цвеклопроизводителите. Това е само предлог Към Търново да се стекат земеделски сили, които да усоетят заговора. Поражението на заговорниците е пълно - само намесата на Райко Даскалов спасява главите им. В тези събития с решителни действия се отличава организираният преди това от Ст.Калъчев "Комитет на младите сили" при Постоянното присъствие.
    Участие в Търновските събития вземат и замеделците от Попица Димо Луканов, Йоло Николов, Минко Вешов, Никола Пелов, Трифон Йотов, Коцо Кръстев, Христо Дилов, Яшар Ибов, Уси Колесара, Осман Цукльов и Горан Петров.
     В края на септември 1922г. се провежда XVII конгрес на БЗНС. Делегат и оратор от Врачански окръг е Ст. Калъчев, а делегати от Попица са Димо Луканов, Иван Кременски, Йоло Николов и Дилко Иванов. Калъчев е избран за член на Постоянното присъствие. По повод обявеното от правителството нс Стамболийски допитване до народа дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи, в последния ден на конгреса, 30 септември 1922г. в статията "Плебисцитът" (в."Земеделско знаме") Ст.Калъчев пише: "Плебисцитът ще бъде една присъда не само над редица лица стоящи в кабинета, а над цялата система на управление на цели партии и на всички малки и големи отговорни фактори, които са спомагали за погрома. Плебисцитът ще бъде един двубой на стара и нова България, едно решително сражение между жертвите на катастрофаджийските управления и техните причинители..."
    Междувременно Ст. Калъчев е един  от сторонниците да бъде създадена оранжевата гвардия - нещо като партийна полиция, организирана сила в защитата на земеделската власт. Плебисцитът земеделци от Попица също стават оранжевогвардейци.
    В късната есен на 1922г. македонската организация на Тодор Александров и Бръльо войвода завземат Кюстендил и заплашват София (проявата е инспирирана от монархистите). Земеделци от цялата страна се отправят към Кюстендилпротив македонските върховисти. На 4 декември под ръководството на ДИМО Луканов за Кюстендил заминават 18 души от Попица, стигат до София, дето са въоражени, но след двудневен престой се врущат, тъй като Райко Даскалов е ликвидирал конфликта. При заминаването и при връщането неколцина от групата на Д. Луканов извършват криминални деяния (разграбване на магазини) на гара Червен бряг, уронват престижа на земеделците.
    През април 1923г. Ст. Калъчев е избран за народен представител в Попица. След изборите в селото идват Ал. Стамболийски, Цанко Церковски и Сергей Румянцев. Стамболийски връчва на Димо Луканов 1 000лв. в помощ на земеделската младежка организация.
    Ст. Калъчев продължава да държи за единение на земеделци и комунисти и заедно с Крум Попов преговарят с комуниста Васил Мулетаров за съвместна борба срещу реакционните партии. По тази причина и за цялостната си динамична дейност в защита на народните интереси Калъчев е трън в очите не само на реакцията, но и на редица земеделски лидери с десничарски пораженски схващания и прояви катп Стоян Омарчевски, Александър Радилов, Георги Трайков, Коста Моравиев, министър на войната, и Христо Стоянов, министър на вътрешните работи. Неколкократно Ст. Калъчев получава заплашителни писма. След като такова писмо намира на бюрото си и разбира, че в кабинета му преди минути е влизал Георги Трайков той му зашива яка плесница. Това обяснява обстоятелството, че един толкова изтъкат земеделски водач като Ст. Калъчев не се посмелява през дългите години когато Г. Трайков, един полуграмотен приспособец, добрал се до върховете на земеделското движение, е и секретар на ПП на БЗНС след 1944г.
    Ст. Калъчев не е мил и на част от днешните земеделски главатари, свирепи антикумунисти! Дано БЗНС "Ал. Стамболийски" да го извади от забвението!
    В плебисцита вотът на народа, обединен около земеделците и комунисти, е категоричен - да бъдат съдени виновниците за двете национални катастрофи. Ето защо вотът на реакционната глутница се усилва. Найн прицел са и земеделците и комунистите. Реакцията се обединява с военната лига и с върховната македонска организация на Тодор Александров. Te поемат курс към преврат за сваляне на земеделското правителство. Чрез терористични акции е отнет животът на Ал. Димитров, на някялко други депутати комунисти, а срещу Стамболийски и Райко Даскалов се организират атентати.
     Чашата прелива когато Стамболийски внася парламента проектозакон за изземане богатствата на незаконно забогателите през войните. Всички засегнати осъмват снабдени с чуждестранни пачспорти.
     Реакцията поема ускорен и явен курс към преврат. Това се знае от земеделското правителство, но Стамболийски е самонадеян, уверен в тоталната подкрепа на народа. Министрите Муравеев и Стоянов лъжат Стамболийски, че са взети всички мерки против превратаджиите. На 7 юни Ст. Калъчев е при Стамболийски в родното му село и го информира, че силовите министри не вземат никакви мерки против преврата и отлагат да арестуват ръководителите му ген. Велков, Ал. Цанков исие. Въпреки повторната заповед на Стамболийски те да бъдат арестувани това не става. На 8 срещу 9 юни правителството е свалено, а Стамболийски - жестоко убит в Славовица.
    Арестувани са реица земеделски дейци. Ст. Калъчев, заедно с Петко Д. Петков, Димитър Гранчаров и други деятели на левицата на БЗНС, е в пети полицейски участък. Той и Димитър Гранчаров поръчват по някои освободени да се въстанови връзката с БКП и да започне борба за установяване на работническа власт.
    На 18 юли Ст. Калъчев и Крум Попов са взети от върховисти македонци и офицери - лигари и растреляни без съд и присъда в района на днешния квартал "Младост-2", тогава работна земя. И до днес никой не знае точно лобното място на Ст. Калъчев. Не много след това Христо Нинов организира в Попица панахида в памет на Ст. Калъчев, на която се стичат хора от цялата околия.
     След кървавия деветоюнски преврат, както в цялата страна, са арестувани и неколцина земеделци от Попица, между които Иван Калъчев, брат на Ст. Калъчев, Георги Христов, Цанко Гьошев, Горан Бенчов, Цеко Монов, Иван Маринов Каленски, Христо Вешов и др. У редица от тях често се правят обиски, придружени с ругатни и закани, като твърде усърден в тези случаи е широкият социалист Тошо Димов, еволирал към реакционната десница. Арестувани са около 40 души, в централния затвор в София с присъди лежат Христо Нинов, Цанко Гьошов, брат на Дилко, Коцо и Кольо Кехайови, Стоян Стефанов, Трифон Йотов, Христо Кочански, Цеко и Дочо Монови, Дилко Иванов, Пешо Дърводелски, Минко Вешов, Йоло Николов и Косто Атанасов.
    След преврата всички буржоазни партии, включително широките социалисти, без земеделци и комунисти, се обединяват в свръхракционния "демократически сговор". Измежду най-активните сговористи в Попица са водачът им Йоло Ценов, Иван Георгиев, Цено Йолов, Христо Йолов, Савчо Нинов, който е и прецедател на попишкия сговор през 1929г.
==================== 95 стр. =====================