Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2010 13:37 - В завоят на Скът-1
Автор: lz2gm Категория: Регионални   
Прочетен: 3399 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 17.01.2011 12:34


image image

















Цветан Димитров Цеков -Дичков

В завоя на Скът

Исторически очерк за село Попица, Белослстенско
Попица, 1999г.

В памет на предците ни от Попица 
и на родите-лите ми Рада и Димитър
Дичкови  

                            
            Цв. Дичков
=================================================
Рецензия
За книгата "В завоя на Скът" -Исторически очерк за село Попица, Белослатенско
от Цветан Димитров Цеков-Дичков

Рецензент: проф. д-р Връбка Цекова ОБРЕЦОВА

   Малко са селата в България оставили такaва трайна историческа следа и чрез масово участие в съдбовни събития, и чрез генериране на личности, играли решаваща роля в тези събития. Попица има наистина свое собствено място в историята на България, но до сега си нямаше написана собствена история. Историята се пише по факти и документи. Злочестата съдба на нашия народ е едно системно унищожаване на материалната и духовна култура, прави много трудно обективното представяне на българската история. Цели периоди са почти като бели петна. Много от евентуалните източници на историческата информация са инзвън пределите на страната, ако въобще ги има. Тези редове не бих искал да звъчат, като оправдание. По-скоро с тях искам да подчертая какви трудности очаква всеки автор на исторически материал, засягащ отделни части на нашата страна, щом като е толкова трудно да се представи историческия облик на самата държава.
Автора Цветан Димитров Цеков - Дичков

   Е написал своя исторически очерк въз основа на съхранените от една инициативна група спомени на жители на селото и литературно исторически данни, засягащи региона и селото.
   Всеки, който е обработвал "спомени на очевидци" знае колко хлъзгава материя е това, колко субективизъм трябва да се преодолява и колко внимателно трябва да се "изприда" вярната историческа нишка - противоречията в оценките са неминуеми, особено когато гледните точки и социалният статус на очевидците са различни. Авторът започва своя очерг от предисторията на селото и го завършва с Деветосептемврийските събития през 1944г.
   Книгата е написана и структоирана като литературно произведение със силен исторически акцент, което сигорно е довело автора до заглавието очерк. Тази форма на разказване за събития и личности, отминали, за много от които одавна няма свидетели, освен спомените е много удачна. Тя значително разширява кръга на читателите. Онова което е написано за ранната история на селото, за първото разположение, за първожителите, техните обичай, бит, етнически състав, поминък, култура се чете като приказка. Впрочем цялата книга е написана много четивно и увлекателно, което е едно от най-големите и достойнства.Считам, че е достойнство, а не недостатък на книгата периодизацията. Това е спомогнало за много по-пълното и обективно представяне на събитията и по-добро характеризиране на личностите, творили историята на селото през отделните периоди. Дори и да има някъде повторения, главно в описанието на бита, занаятите и обичайте, това с нищо не намалява стойноста на книгата. Богатия фактологически материал, умело вплетен в общата национална история, е друго достойнство на книгата. Много автори на такъв род литература изпадат в локален патриотизъм  дори шувинизъм в стремежа си да изтъкнат дадено населено място и неговата първостепена роля. Тук в тази книга това не е така, което още повече засилва доверието в написаното, защото навсякъде личи червената нишка "с. Попица е част от България и неговото развитие се подчинява на законите, управляващи развитието на България!" Етнографи и психолози ще черпят ценни данни за бита и духовната култура на народа ни за периода след Освобождението от турско робство, което също е голямото достойнство на книгата. Значително внимание е отделено на културното израстване на населението, на училището, читалището, кооперативното движение и техните дейци. Попица и найното будно население са отличен пример за това колко ученолюбив е българският народ. То е дало своя принос в общонационалната ни духовна култура и образование. Автора е описал не само ролята и дейноста на някои видни жители и деятели на селото, но е направил опит и за тяхното портретиране. Това внася една особена живост и реалност на повествованието, което ще направи книгата много търсена. Пред очите ни оживяват цели родове и потомците на тези родове ще бъдат благодарни за тяхното "възкрасяване" за настоящето и бъдещето. Макар, че е отделено голямо внимание на политическия живот и на съпротивителното движение в никакъв случай не може този очерк да се приеме за история на Партията от близкото минало. Антифашиската борба прави чест на всяка държава, камо ли на едно село в малка България. Попица е дала своя достоен дял в тази борба и не може да има история без това да бъде достатъчно и обективно отразено. Иначе просто ще бъде неистина. Но автора е проявил чуство за отговорност пред потомците в максимална степен, отразявайки наред с историята на БКП в селото и проявите, действията и дейците на другите партии, доколкото ги е имало и са давали отражение върху живота на селото.  За пръв път откакто се коментират щекотливи теми и по отношение на партизанското движение, и на решенията на народния съд. Като събития от най-новата история такива факти будят навсякъде, не само в нашето село, доста противоречиви чуства и мисли, особено в сегашната ни дестабилна и объркана действителност. Сигурно ще ги предизвикат и сред читателите в с. Попица. В случая е важно, че авторът се е стремял да бъде максимално обективен. Като казвам това, същевремено бих искала да подчертая, че трябва да се прави разлика между обективизъм и обективни источници. Бъдейки обективен, т. е. базирайки се изключително върху предоставения фактологически материал доброто познаване историята на страната, тий не крие собственото си виждане. За много от описаните събития Цветан Цеков има и свой спомени, в много от тях е деен учасник. Смятам, че това негово активно отношение е също достойнство на книгата. Защото изключително много зависи при описанието на даден факт, събитие, личност къде ще се постави акцентът, кой детайли ще се изведът на преден план, кои бегло ще бъдат споменати или даже отминати.
   Ценно качество на книгата са и приложените в края списъци на жителите на с. Попица, участвали в антифашиската борба и Отечествената война,
   Като пожелавам успех на книгата, изразявам радоста на жителите на с.Попица, че има написана и ще бъде публикувана неговата първа история.
  Уводни думи

   Да положа творчески усилия, за да види бял свят очерг за родното ми село бе за мен дълг, но и удоволствие. Заедно с писмените източници, които съм посочил в текста, за основа на очерка послужиха преди всичко съдържателните, а често и забравени спомени на десетки наши селяни. Актуално и с апостолска преданост събраха д-р. Марин Ив. Маринов, Георги Цанков, Върбан Драганов и Иван В. Иванов. Свръх това д-р Маринов е подредил и обобщил голяма част от спомените в ценно повествование, което бе основен градивен елемент на очерка. В извесна степен полезна, специално за историята на БКП в селото, е разработката на проф. Петър Ив. Верчев. Най-обхватни и ценни сведения има в спомените на дългогодишния учител в селото Симеон Попов, на Йоло Николов и Илия Харалампиев.
   За съжаление доста от спомените са хаотични. Не са последователни във времето. Често събитията не са отучняват по години, и по дати. Има и не малко противоречия в описанието и трактовката на събитията. Тематична непоследователност е допуснал и д-р. Маринов. Това наложи преди всичко да организирам материала във времето и тематично, да попълня празнините, да изправя неточностите и да дам оценка на фактите, каквото правило липсва в спомените. Едва ли с този си стремеж съм постигнал съвършенство. Може да има и несъгласни с моето третиране на обстоятелствата  - нали всеки си има гледни точки, интереси и пристрастия. Важно е, че има конструкция за история на селото, която може да се допълва или оточнява.
   Цветан Д. Цеков - Дичков


Въведение

   Ако огледате България от птичи полет ще видите три селища с улици пресичащи се под прав ъгъл. Това са: Стара Загора, Бяла Слатина и село Попица, разположено на 4-5 километра южно от Бяла Слатина.
   Настоящият очерг проследява историята на Попица. Селото е разположено, на левия, в случая западния бряг на река Скът, в големия завой. В месността Старите лозя са откривани останки на голямо селище от медно-каменната епоха - 6 хиляди години преди Хр. Тук е намерена глинена плоча с писмени знаци - най-древната протописменост в Европа. Селото лежи също върху културните пластове на тракийско селище, на трако и римско и на средновековно българско селище, което е съществувало през Първото и Второто Българско царство. Останките на тези три селища се откриват често при копане в дворовете. При изкоп за къща в двора на Пецовци откопали кости от животно с необичайно големи размери и хромел (ръчна мелница), направени от Враняшки камък (от село Враняк, на 7 км. южно от Попица). При копане на пясък в баира са открити кости от мамут. Около резервуара в някогашната училищна градина, край огнището на древни ловци, са намерени рога от елени и сърни. На самия ляв бряг на р. Скът под дома на Илия Харалампиев е открита пещ за печене на керамични изделия.
   В землището на селото има няколко тракийски гробници, които свидетелствуват за земевладелско имение на знатен тракийски род. В една от тях е разкрито погребение на тракийски войн заедно с неговия боен кон. Намерен е мечът му и юздата на коня. В района на селото са намерени две големи сребарни съкровища от римски монети, сечени през втори век. На около километър от реката се издига невисок плосък, дълъг баир, идващ далече от север и продължаващ също така далеч на юг. Това е една от терасите на Дунавската стапаловидна земя. Най-високата точка на баира е Ромолов връх. На около километър източно от баира и успоредно на него землището се пресича от Аспаруховия Островски окоп - вероятна граница между Аспарухова България и Византия. Баирът, реката, селото и работната земя на запад от "Окопа" са в някогашното Византийско, а работната замя на исток от "ОКОПА" - в Аспарухова България
   Два пътя са пресичали Аспаруховия окоп в посока исток-запад. Около пресечките са намерени парчета от керамични съдове и тухлички, каменни брадвички и чукове, византийски монети, копия, стрели, части от конска амуниция. Едното място е на края на Кусия дол, а другото в месноста Прешива /Даковския баир?. Вероятно тези места са били гранично-пропусквателни пунктове между България и Византия. В землено укрепление от колове, преплетени пръти и пръст, наречено "Шрамполя" /наименование от маджарски произход/ са квартирували кавалеристи, който са охранявали "Окопа". Тук до 1934-35 година е запазен каменен оброк във вид на кръст.
   В месността Палилула, най-вероятно първопоселище на Попица, до началото на двайсетте години на XX век личат останки от къщи, от оброк, намирани са човешки кости, останки от глинени съдове. А в месността Калето (в Пенчовия кривол, западния край на Шрамполя, до река Скът) има останки от зидове и згради. Предание говори, че това място е обитавано от черкези. И двете места са напуснати, като Палилула е опожарена поради поява на чумна епидемия.
   Благоприятните почвено-климатични и географски условия са позволили населението да се умножи и Попица да стане едно от най-големите села в Белослатенския регион. Така наптимер още в 1926 година то има 3 359 жители, обединени в 600 домакинства (5,5 души на домакинство, три деца в семейство), които обработват 26 680 дка. земя-сравнително малко, но силно плодородна.
   Още тогава в селото има основно училище и пълна прогимназия. Всъщност те функционират далече по-рано, но тогава са били вече в собствени сгради. В същата 1926 година активно работят кредитна кооперация и читалище, има фабрика за марсилски керемиди, две моторни валцови мелници, църква, джамия, телефонен пост като и 12 занаятчии-колари, шивачи,обущари. (Юбилеен зборник "Българско село", 1930г., Ив. П. Кепов, народна библиотека, сигн.II, 1082).
   Далеч по-рано в селото се вършее само с вършачки. В 1926г. е открито просторно двуетажно основно училище с физкултурен салон. То и сега задоволява нуждите на селото. От 1940г. функционира и нова просторна зграда на прогимназията. Дълго време през 70-те и 80-те години училищата са експериментална база на БАН.
   Във втората половина на трийсетте години са построени нови сгради на кметството (тогава община), читалището, здравния дом (с родилно отделение), кооперацията и скотоводния дом, които и сега са представителни като архитектура и напълно функционални.
   През 1940г. е комасирана работната земя-прогресивно аграрно дело, което тепърва ще са осъществява в повечето български села.
   Още към края на 40-те години изцяло е обновен жилищния фонд на селото. Къщите на Попица в този период са строени по индивидуални планове, което придава на селото оригинален облик.
   След 1944г. са построени фирна и стадион, голяма сграда на ТКЗС, животновъдни ферми и други стопански постройки, складове, техническа работилница. На повечето от улиците е поставена макадамова настилка, на някой и асфалт. Няма улица без тротоар. Циганите излязоха от землянките и заживяха в тухлени къщи.
   Материалните условия и развитият интелект на повечето жители са предпоставка за сравнително високата любознателност и култура на новите поколения. Още в средата на 40-години рядко българче остава без средно образование. Десетки от тях сега са висшисти от най-различни научни специалности, дейци на културата и изкуството, офицери. Мнозина са с най-висши научни степени и звания.
   От друга страна материалната и духовна култура на попичани е предпоставка те живо да се занимават с политическа дейност още от ктая на XIX век. Съществуват, в различни периоди и с различна активност, често едва забележими, партии от основния политически спектър в страната. Но с най-много привърженици, активисти и влиятелни са БЗНС и БКП.
   Миграцията, особено през 60-те години, поради общовалидните за страната причини, неотминава и Попица. През 1993г. попишкото семейство се състои от 2,5 души, т.е. едно дете се пада на две семейства. Само в София от десетилетия живеят няколкостотин негови коренни жители, а с наследниците им числото надхвърля 1 200. Още толкова са по всички краища на България. Всички те не забравят родовият си корен и родното си място, пристан за спомени и за нови стопански начинания. Март, 1999г.
Цв. Дичков  
=================================================================  



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 980499
Постинги: 70
Коментари: 508
Гласове: 171
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930