Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2010 13:37 - В завоя на Скът-3
Автор: lz2gm Категория: Регионални   
Прочетен: 9491 Коментари: 4 Гласове:
0




ПОПИЦА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО 1900г.


     Вголемия завай на Скът рускотурската освободителна война има само слабо ехо. Но след разгрома на армията на Осман паша при Плевен започва паническо изселване на турците. Първи тръгват богатите и тези, които се чустват виновни пред българите. Трийсетина по-сиромашки фамилии от Попица остават в родното си място. Това са тъкмо онези, които не говорят турски. Циганите не се изселват. Изчезват и черкезите от Дъбниците.
    Повечето от изселниците заминават без да си осигурят законни документи за собственост или продажба, с което се злоупотребява. Например изселник дава на Томовци цяла нива срещу биволица, за да си превози багажа. Тази нива още същата есен ражда царевица за повече пари, отколкото струва биволицата. Турците дават ниви и за уреждане на документите им. Тошо Томов придобива по такъв начин десетки ниви и заедно с брат си Христо стават собственици на 1000 дка. земя.
    Останалите в село турци (българомохамедани) запазват битовите си празници и традиции и религиозни ритуали: рамазан (рамадан), байрам, василица, седемдневни свадби с бабахак, обрязване. Булките се "пишат" (украсяват) по лицето и се забулват. По-богатите откупуват за свадбите си пехливани и танцьорки.
    Синовете на Мустафа построяват свои ковачници - една до сегашната прогимназия, до Вълчо Златов (по-късно и до края на 40-те години на ХХ век той работи в нея). Тази циганска фамилия Меновци е по-различна от другите цигани и живее отделно от тях.
    Една от най-извесните и богати турски фамилии е тази на Ерифчовци. От нея са и братята Алия, Ахмед и Исмаил Шерифови. Те живеят на мястото , където сега са и домовете на Цветан Хр. Томовски, Кръстю Йолов Ценов и от юг - Неко Калчев и Пека Йорданова Клисурска. Средният брат Ахмед, грамотен и търговец, построява дълга едноетежна сграда от кирпич - "болта", в която има кафене и магазин за сол на крупи и газ в теникии, докарвани от Оряхово. В специални казани боядисва дрехи и прежди. Най-малкият брат Исмаил, зъл и груб човек, не работи, пиянства, осмелява се да псува и посяга на българи. Той е обигран със законите и поема пълномощия от изселници - турци да им птодава имотите. Но голяма част от тях той продава по два и три тъти без да осигурява нотариални актове, с което ощетява купувачите като води и предизвикателни дела срещу тях. Някому пределява и той е увит една нощ пред кръчмата на Хр. Клисурски чак в 1907година.
    Ахмед Шерифов, добре сложен, приветлив човек, винаги добре облечен, след изселването си в Лозенградско, често идва лете в Попица. Купува по 180-200 глави кастрирани овни и за около месец ги откарва пеша до селото си. При идването си през 1926г. той отсяда в дома на братовчед си Пашо Еривчов. Една нощ е нападнат от Марко Вълчов (27г.) и Димитър (Дини) Дилов Гергов (25г.), вземат малко пари в наличност и у него швейцарски часовник със сребърни капаци, който хвърлят в Пешовския геран. Заловени са и осъдени по на три години строг тъмничен затвор, който изтърпяват ефективно. А часовникът, изваден от герана и навит, продължава да работи нормално. След това произшествие Ахмеед Шерифов не идва повече в Попица, а Пашо Ерифчов и още няколко турски семейства се изселват. Случаят има по-скоро етнонационалистическа подкладка,отколкото криминална.
    Синът на убития през 1907г. Исмаил Шерифов посещава селото в трийсетте години. Продава имоти по спекулативен начин, занимава се с контрабанда и шпионаж. Убит е в Гърция заради същата неблаговидна дейност.
    На мястото, където сега е дома на Петко Ив. Тошев живее Ибо Бекиров, работен и авторитетен човек. В 1923г. полицията убива учасника в Септемврийското въстание Иван Стаменов от Враняк и приписва убийството на Ибо. Той е истезаван жестоко.
    Няколко турски фамилии живеят на десния бряг на Скът, в района на сегашната ветиринарна лечебница. Най-хубава е земята на Пешо Берберски. В този имот е и най-дълбокия вир на реката. Вирът увлича и малки и големи - разхлаждат се в горещините, къпят се, учат се да плуват. Тази местност сега се казва Пашовия бряг.
    В селото живее и дядо Бего. Добър, зговорчив човек, жена му лекува с билки и мехлеми рани, лошо гърло и други болести. Синът им Мустафа е известен далече извън Попица с хубавите си коне, винаги първи на тодоровденската кушия, и със скъпия си писан кабриолет. В него Мустафата впряга охранени коне, чиито хамути, юзди и юлари са украсени с разноцветни панделки, пискюли и звънчета (гъгърци). Този кабриолет непрекъснато  вози пътници да Враца - по разни учереждения, и до Оряхово - там е епархият, която раздава вули (разрешения) за венчавка.
    Исмаил Дураков, кмет в 1894г., работи в кафенето на Ахмед Шерифов, след което отваря свое кафене в къщата  на Пешо Ерифчов, срещу сегашния дом на Камен Мильов.
    Синът на баба Хаджийка продава майчината си караджейка с 500 дка земя на ортаците  Хр. Ив. Староселски, Хр. Ив. Кременски, Павел Чолашки, Димо Ганов, Тошо Томов, Ив. Джуджашки и Велчо Ив. Вукльов. С предприемчивост и с по-добри финансови възможности новите собственици реконструрат основно караджейката - изграждат тухлено-камена постройка, а мелничните камъни се движат с метални турбини. Така хората започват да я наричат турбината. На километър от воденицата южно чрез яз се отклонява водата от Скът по нарочно прокопана вада (канал). От вадата по циментово уширение, наречено кереп, водата пада върху турбините от височина 3 метра - евтина двигателна сила. Често хвърлят паспал във водата за примамка на рибата. В добри дни (празници) водата се прегражда откъм яза (бента) и рибата остава почти на сухо - богат и ефтин улов. През 1925г. поставят локомбил, а след няколко месеца - дизелов мотор, така че при безводие той движи камъните. Но основно той е предназначенда движи валците. А и електрически ток произвежда, с който през 1930г. се електрифицират безплатно обществените сгради в селото.
    Чолаците пък купуват Кумбовата караджейка и не след дълго време я продават на Мишо Николов от Бяла Слатина.
    Български родове - тушници (първите заселници) са Гьошевци, Клепарчовци, Влъчковци, Цекурковци, Жиковци, Дилковци, Цековци, Дуйсаните, Чемширите, Монтовци, Прапораците, Герговци, Дочовци, Цоловци, Фиданите, Джандарите, Мильовци, Бретеновци, Вукьовци, Върбановци (Вачо Върбанов), търговците, Ралчовци, Николовци, Гатовци, Валезовци, Тушиновци, Вельовци, Луканчовци, Станчовци, Балтиите, Гайдарите, Илийкьовци, Ченковци, Татановци, Кехайовци, Веляковци.
    Част от семействата преселници са извесни по името на бившите им селища и краища: Староселците, Кнеженете, Синьобръжденете, Каменополците, Тузлученете, Каленчените, Карашчените, Драшанете, македонците, шопите и др. п.
    Друга част са познати по имената на първите мъже в рода Рашовци, Вукьовци, Велчовци, Бонджуловци, Яковци, Христовци, Томовци, Шабаните, Кочовци, Дичковци, Цоловци, Дочовци, Калчовци....
    Пръв кмет българин след Освобождението за кратко време е Никола Островцки, а за кметство служи дотогавашния турски конак. Първият писър е Димитър Прапорака. Той не обича да работи земя и отглежда стока, но пък облагородява дръвчета из тупрака и често се върти около караджейките
    След Островски за кмет е избран Станчо Динов - неграмотен, но умен и усърден, добряк, едър, хубав човек, облечен винаги спретнато с потури, елек, конопена риза, ален пояс, калпак и навуща с царвули. Станчо се отнася добре с хората и е уважаван кмет. Той е дядо на колоритната попичанка Стоянка Чолашка и прадядо на синовете ѝ Иван и Цветан. Иван е известен младежки деец в трийсетте и четиридесетте години.
    Е, и Станчо не издържа на съблазанта да получава скъпи дарове в земя, за да урежда по-бързо документите на изселниците. Комай посъбрал 1 000 дка. Почива внезапно, вероятно поради спукване на стомашна язва и понеже държи общинските пари в дома си (каси и банки няма), а това място никога не е сигурно, дванайсед хиляди лева изчезват кой знае как, изплащани след него от жена му и сина му Цеко.
    Жената на Станчо Пена от съседното село Търнак е наперена мъжкарана. На кон тя обикаля тупрака да пази имотите от пакосници и крадци. Меси се в общинските работи. Тя ражда 14 деца, но отглежда само 2 - просто не ги гледа добре. Уплашена от черкези, когато е на караджейката, захвърля в храстите детето си Цеко, за да не я издаде с плача си. Прибира го чичо му Къто. Има и любов със зет си от Бъркачево, пияница и безделник. Най-вероятно изчезналите общински пари са отишли по разгула на двамата любовници. За да върне парите Пена продава доста земя от Станчовото наследство. Само за една нощ, пияна продава 100 дка ниви в Потока на Разсилните.
    Дилко Цолов наследява Станчо Динов като кмет през 1893г. След това всяка година избират нов кмет: - Исмаил Дураков, вероятно е бил и замесник-кмет на Дилко Цолов 1895г. - Иван Христов с помощник Христо Петров (бж. акт за предаване и приемане на общината - приложение -1„ 1896г, - Николай Островски и Бенчо Велчов, 1897/98г. - Димитър Цветанов Луканчовски и 1899г. - Иванчо Петков Танов Даскала.
    През 1880г. включват Попица в новосъздадената  през същата година Белослатенска околия с център село Бяла Слатина. Връзките с околийския център постепенно се задълбочават и разширяват, тъй като там се организира седмичен пазар, разраства се занаятчийството, където се учат и млади попичани, по-късно там основават банка, гимназия и др. средни училища. В 1914г. Бяла Слатина е обявена за град.
      Тушниците се занимават главно със скотовъдство. От него тръгват търговията, земеделието, занаятите.  Новодошлите след Освобождението българи са често занаятчии, а с парите от продажбите на бившите си имоти закупуват земи от турците. Една от първите им грижи е да си осигурят подслон и места за отглеждане на доведения при преселването им и придобития добитък. Занаятчиите закупуват по-малко земя.
    Така или иначе покрай скотовъдството се развива земеделието, разработват се все нови и нови земи и се оформят и наименуват месностите. Районът от село Бъркачево, покрай Враняшкото поле, по целия Ромолов баир до Попица е зает от гори и ливади. Тук влизат месностите: Свинския шумак, Хаджийкиното, Шрамполя, Потока, Лъга, Кафеджийския връх, Трите дола - Вълчия късия и Стайов дол, Цеков баир, Прешива, Ромулов връх. По високите места растът дъб и глог, а по ниските и в доловете - бряст, клен, ясен, липа, мекиш, върба, трепетлика, дрян,кучи дрян, свинак. На много места повит, хмел и диви лози обвиват дърветата. В Потока, Шрамполя и по високите места гората е по-рядка, изпъстрена с ливади с ароматни треви.
    На изток от Враняшкото поле и Румолов баир се простира обширно пасище, обрасло тук-там с дребни дървета и храсти. То достига до Мекишака, Чеши връх, Старите лозя, Коколковското, та чак до Дреновица.
    Западно от селото, от Врачовите локви до село Комарево се простира Дългата поляна. Теренът от Дългата поляна до Саколарското е покрит с дъбова гора, а частично е работна земя на Шишко Ерифчов - оттам и Шишковото.
    Големия лъг се простира покрай дола от село Соколаре до Брестака при река Скът. Флората му е по подобие на тази в Потока - лъгова гора и дъб.
    Любимир се намира между Шишковото и Долните ливади. Северозападно от селото се намират Лаковата туфа, Мутишовото бранище, Петльовското бранище с кошара и Валезовската кошара (виж приложение -2 - схема на месностите).image  

  Герена
- пространство от реката до Ромолов баир първоначално е гориста местност, но кози, овце и едър рогат добитък, пък и брадвата, го превръщат в пасище.
    В Свинския шумак се въдят диви прасета, а по Килифарка - прехвъкват дропли. Зиме, при замръзване на река Дунав, от Румъния идват глутници вълци и стигат чак до Балкана.
    от поминъка най-процъфтява овцевъдството. Конете се използуват малко за езда, главно за вършидба, а в останалото време престояват в Оградата. На хергелета, в полудиво състояние, пасът из пасището към Враняк, а се завръщат до Ерамполя на водопой. През зимата стопаните им си ги прибират. Никола Ватов и синовете му гледат коне.
    Биволиците и кравите изкарват в чердата, юниците в Олъката, а теленцата пасат по Дългата поляна. стр.38
   Свинете събрани в сории, върлуват из Герена, а мястото, където преминават през реката и до сега се казва Свинския брод. Свинари са Храбровци, Ито Свинара, Иван Врача и синовете му Цветко, Цано и Вълко.
    Към кошарите на тушниците се прибавят и тези на пришълците, така че около 60 кошари се простират от Враняшкото, по баира до Вълчия дол, под Кафеджийски връх, покрай Стайов дол около вадата на Компанската мелница (другото име на турбината), из Хайдушката падина, Потока, в Любимир и Големия лъг, та чак до брестака откъм Трънския геран. Само 15-20 от кошарите са целогодишни. На кошарата има едно или двустайно къще от кирпич, по-често от плет, измазан с кал, покрито обикновено със слама . Прозорците са без чечевета. След появата на стъклото го прикрепват как да е в дупката на кирпичената или плетена стена. Овчарят спи на нар покрит със слама, застлан с черги и кожи, а се завива с кебе - дълъг кожух, по месните схващания - другаде кебето е вълнена черга за постилане и завиване. Овчарят се храни почти само с мляко, сирене, масло, месо по принципа на самозадоволяването. Зеленчуци и плодове му носят от селото. Вода за пиене и за други нужди си докарва с бъкли и бурета, качени на магаре, от кладенчета и герани. Тук-там се прокопават орташки герани в близост до няколко кошари (в Стайов дил, в Късия и Вълчия дол, Шишковото, Големия лъг, Любимир и Брестака).
    Овчите стада не рядко са по 500-600 глави. Неколцина овчари гледат и по десетина крави и кон. Животните се приютяват в търла. Зли кучета ги пазят от крадци и вълци.
    Умножаването на животните отваря и пазар за тях и най-вече за овцете. Джелати и джамбази купуват животни за пазарите на България, Турция и Гърция. Най-много добитък в селото продават Томовци. В чифлика си те отглеждат и угояват животни за продажба на едро.
    Дочката и Николката (Никола Цолов) финансират месни дребни търговци и касапи срещу лихви в натура, но не си правят добре сметката и фалират. Христо Кременски дава пари  на търговци  при условие да участва в печалбата. Цени Петков дава пари в заем за търговия без лихва и без да дели печалба.
    Марко Влъчковски се препитава с кираджилък. С биволски впряг вози царевица до Оряхово, а от там докарва стоки за дюкяните на Томовци и Яковци. Чак от Самоков през Орхание (Ботевград) доставя желязо в Оряхово. Веднъж отива на кираджилък и не се връща.
    Новодошлите българи заемат част от турската чаршия и тя се превръща в център на търговията, занаятите, културата. Яко Матеев идва от Ябланица като шивач на гайтанлии дрехи.Закупува място в центъра на селото и за късо време отваря два дюкяна. Той търгува с Оряхово срещу царевица и жито, събирано от населението на "зелено".
    Тошо Томов, преселник от село Кален, бояджия на платове и прежди, и брат му Христо закупуват голяма част от ччаршията и отварят два дюкяна, в които се продава всичко необходимо за едно семейство: колониал, желязо, петрол, лампи, бояджийски материали, сушена риба, маслини, смокини, че и лекарства, прави и кафе.(Носи се слух, че той е отровил кмета Станчо Димов от завист, че има повече земя от него). Бояджийството извършва заедно с брат си Христо. Като съберат прежди и платове и като работят 24 часа могли да закупят 20 дка земя.
    В стопанските и търговски интереси на Томовци влизат изкупуването на зърнени храни за оряховски търговци и отглеждането на добитък, също за търговия. Една част от земята си дават на изполица, а другата обработват със сезонни наемни работници - 100 и повече жътвари, например. Те изяждат всекидневно цяло канче сирене, няколко фурни хляб и няколко котли храна (готвено). По два месеца харман правят, преди да се докарат вършачките.
      Тошо Томов, с високото си за времето шетокласно образование, става народен представител във ВНС през 1911г. Той познава добре законите и в качеството си на прошенописец урежда документите на турците-изселници като понякога тази му услуга му се заплаща с имоти. За кратко време той придобива 1000 дка земя. Тошо Томов умира 1934г. точно на свадбата на внук си Кръстю. На погребението му поп Марин Стойков казва (не публично): "Днес погребваме най-алчния за мен човек". Той си бил присвоил и част от земята на брат му Христо.
     Измежду преселниците неколцина са занаятчии. Кочо Хубчев (Хубавенски) е майстор на караджейки. Маринката и Салю майсторят дървени коли. Тодор Ловчанлията идва отвреме на време, взема мерки за обуща и после ги донася. Начо и Цеко Прапорашки продават обувки по Великден и на сбора. Обущар от Враняк също прави обувки, и клиенти отиват и при него.
    Шивачи около 1895-1900г. Георги Караганчов, Христо Клисурски, Герго Банов, Христо Тетевенски. Кужохари са Найден Петков, Златю Нечов, Йото Цифката и Илия Томов.
    За пръв път през 1896/97г. обковават дървените коли със желязо. С такава кола Марко Влъчковски стига до Самоков.
    В тези години в селото има две фурни - едната в двора на Моола Амед, а другата  - до дюкяна на Тошо Томов. В тях пекът и агнета. Хляб дават и на кредит - рубуш за четвърт, половин и цял хляб. В бозаджийницата на Иван и Филип, в Клензовската къща, освен боза се продава халва, захарни петлета, сусами. Боза се разнася из селото с гюмове. Прочут бозаджия с дюкян е Киро Маринов, а по-късно, до средата на 40-те години и синът му Марин. Петър Калъчев купува кръчмата на Иванка Болтаджийката (всъщност я купува от Рашка). Кръчми отварят и Христо Кременски, Найден Валезов, Христо Клисурски, Герго Банов. Вината и ракийте доставят предимно от Червен бряг.
    Често зиме водата в скът замръзва, а лете толкова отслабва, че не може да движи караджейките. Тогава мливарите се губят по повече от седмица чак в Златна Панега.
    Първите касапи са циганити. В рояк мухи и облаци прах, те разнасят месото с кобилици из селото. Финансират ги Дочката и Николката.
    В този период къщите се покриват с каменни плочи и турски керемиди. Цигли се употребяват за първи път 1902г. Постепенно се повишава културата и се подобрява бита на населението. Внасят някои индустриални произведения и примитивна техника. Към 1880/81г. светва първата петролна лампа. Стъкла на прозорците поставят около 1885г. Георги Даков Клензата закупува първия плуг с биволски впряг.
    Шири се домашната обработка на коноп и вълна, от които жените тъкат платове за собственото си облекло, шият вълненици, изработват китеници. В мъжката носия влизат всекидневни потури, елек, черен пояс, но и гайтанлии дрехи и китени потури за по-младите и за празник, калпак от овч кожа. Носят се и касачета - бели горни дрехи до коленете, с къси ръкави, обточени с червени гайтани. Обуват се с цървули от нещавена свинска или говежда кожа и с бели или червени навуща. В кално време върху навущата се навиват кожи. Обущата са лукс и се носят само на празник. По-изискана е младежката носия: китени потури с петаци и джобове богато обкичени с гайтани, силно притиснат до тялото червен пояс, джамадан и елек, също гайтанлии, на главата накривен калпак с китка. Къса коса и бръснат врат.
    Женска носия: сукман от хубав вълнен плат, риза с ръкави без копчета, бяло късаче,обточено с червен гайтан, престилка с хоризонтални шарки и нашити по нея бели пари. Ризите са от домашно тъкан памук или кенарлии. Старите жени ес забраждат с черни забратки, а момите са гологлави. Полите на ризата са по-дълги от сукмана,а престилката - с дължината на ризата. Жените носят майсторски изработени и навървени с бели вълнени върви царвили, обути с терлици. Чорапите са вълнени с шарки като гривни. Преобладаващ цвят е червеният.
    Накитите са скромни - обици, пръстени (пиринчени), пендари, тук-там златни гердани, гердани от цветни мъниста. Косите са на две сплитки, прехвърлени през гърба. В косата се забожда цвете.
     Зеленчуците са непознати в дворовете. Плодните дръвчета са дивачки круши, сливи, джанки, киселици. Балканджии - грънчари, повечето из троянско, докарват грънци, катран, сливов пестил, шиници, бъклета, конски торби, чулове, пресни и сушени плодове - ябълки, сливи, орехи - разменят ги срещу зърно. Цигани чергари продават вретена, кросна, станове, набърделки, совалки, търкулца, скрипци.
    Лечението е примитивно: баяне, бъркане в гърлото, билколечение, гасене не въглени и пиене не водата, заклинателно поливане на вода и др. Още по турско кадъната на Моола Ахмед бае и дава билки. Гена булето също бае и гаси въглени. Жена от Найденовци лекува с билки и мехлеми, собствена направа. Ненчо Санов "отвързва" магия. но и прави счупени крайници, жена му вари билки и приготвя мехлеми. Лечител е и Дако Вецин. Бона Бонинска бърка в гърлото при ангина, изстисква сливиците и ги маже с небет шекер (възпалени сливици мажат с нишадър). Оправчанинправи счупени кости.
    След медицинаска подготовка във войската, през 1896г. в селото се появява Христо Фелдшера. Той преглежда болните, дава им саморъчно приготвени лекарства - има си малка аптека. Със заболекарски клещи вади зъби, понякога здрави. Платата му е 10 дка обработваема земя.
    През селото преминават ахтари - продавачи на смесена стока: бакалия, стъклария, железария, боядзийски материали, накити за жените - пръстени, обеци, гердани, гривни, те чак до лекарства, които дават споредоплакванията - за крак, глава, корем.
    Каменните плочи на покривите започват да се подменят с керемиди през 1880/1885г., а с цигли 1900г.
    Малко фамилии забогатяват до 1900г.: Томовци със земя и търговия, Яковци с търговия. Повечето от семействата са средна ръка като рядко семейната земя надхвърля 50-60дка. занаятите са в зародиш. Сезонни наемни работници са главно циганите. Някои от по-безимотните вземат земя под изполица (половината от реколтата е за собственика на земята), изполица според поговорката две къщи не храни.
    Откритото още през 1872г. през 1884г. е разположено в две къщи, в близост до сегашния кооперативен дом. Голямата къща - стара паянтова зграда, покрита с плочи. В нея зиме настаняват селските нерези и бикове.
    Езлъкът в началото служи за открита сцена, където на празника на св. св. Кирил и Методий учениците декламират стихотворения и получават свидетелствата си. По-късно мазата е превърната в салон. В тази къща учат първо, трето и четвърто отделение. Второ отделение е в по-малката двустайна съседна къща, където е и канцеларията на учителите. Тази пострийка изгаря през 1910г. заедно с цялата документация на училището. След пожара децата учат в часни къщи.
    Дълги години децата учат на табли с калеми, по букварчета. Черните дъски идват по-късно. Децата седят по четирима на чинове. Облечени са - момчетата с потури и калпачета, обути с царвули с навуща, а момичетата - с вълнени фанелки, вълнени сукманчета, чорапки и цървулчета. До 6 години момчетата ходят лете с по-дълги, до подколенете кълчишни ризи отдоло без гащи.
    Децата помагат на училищния прислужник да внася дърва за огрев. Вода пият с калена или дървена чаша от каче с канела.
    Първи учител в Попица е Христо Йотов (Христо Даскала) от село долна Кремена, с четвъртооделенско образование. Още по турско той учителствува в село Кален. Общината му дарява 10 дка земя и му плаща заплата image(приложение §4, разписка $14). Очевидно и тогава трудовите възнаграждения не са изплащани редовно, защото той получава част от заплатата си за декември 1894г. едва на 3 юли 1895г. Затова пък, за да свързва двата края учителят получава натурално възнаграждение от учениците.
    След него учител става Михаил Христов Косталевски от село Косталево край Враца, млад, буен, настроен революционно. По негова инициатива е разчистен бикарника и превърнат в салон, където самият Косталевски поставя пиесата "Хаджи Димитър", събрала одобрението и възторга на многобройни зрители.
   Прииждат и други учители: Сав Иванов, Бено Димитров, Петко Вълков, Николина Попова, Дочо от Бреница, Върбан от Лепица, Техни следовници в началото на XX век са Мара Иванова, Никола Василев, Павел Благиев от Бреница....
     В периода 1885/86г., през кметуването на Стано Динов, майстори тетовчанипострояват църквата "Св. Параскева". За строежа са докарани камъни - бигор от село Сърбеница (Софрониево Оряховско). Сред майсторите е и Сав Арнаутина. Той се оженва за мома от Попица и остава за винаги тук с вечния си календар.
    Даскал Петко Танов изографиса църквата. В предните години той е учител на Христо Йотов Даскала, после и на сина си Иванчо, който кметува в Попица в 1889 - 1900 година.
  * * *
     Петко Танов Даскалов - Петко Търновски се ражда в село Влашко село, Врачанско около 1828г. Като дете измикярува при скрънзав чорбаджия. Додява му и става послушник чак в Пищовския манастир, близо до Велико Търново, където е и Търновската учителска школа. Петко прислижва и учи прилежно, макар и най-възрастен измежди учениците си (18 - 20 годишен). Завършил школата, с преодобрение е назначен за домакин на манастира и за учител в школата. Същевременно изучава богослужение, добива право на свещенник, но никога не надява расо. Затова пък се отдава на самобитния си талант - рисуването. Нарисуваният от него върху манастирска врата св.Георги на кон с копие се харесва прекомерно на хаджи Минчо, зограф и ръководител на Тетевенската зографска школа. С негово застъпничество и с разрешение на игумена, Петко подстъпва в търновската зогравска школа, завършва я благополучно. За благодарност изработва голяма икона на св.Богородица - дар за Пищовския манастир. Игуменът я поставя на видно място с пангар в черквата. Богомолците пускат в пангара  цяла кофа дребни монети, с които Петко е изпратен за Влашко село.
    Там като учител той захваща голямата просветна и революционна дейност. Едър, рус и синеок здравеняк и хубавец, учен за времето си човек, знаещ отлично турски, гръцки и румънски, почитан и обичан от всички, Петко танов стига чак до Цариград по народните борби за свобода. Той не се самовглъбява в перото, буквите и палитрата. Заедно със сина си Иванчо влиза във Влашкоселската чета от 80 души в помощ на Ботевата чета. Влашкоселските четници достигат до Врачанските лозя, но ботевци са вече разбити. Влашкоселската чета се разтуря. Петко и Иванчо се укриват в Пищовския манастир.
    Като учител преди и след Освобождението Петко Танов предава по глаголицата . Синът му Иванчо, завършил първия педагогически курс във Враца, преподава по кирилицата. Цани Гинчев, просветен ревизиор, предлага на Петко да се пенсионира и да го замести Иванчо, което и става. След това те и двамата се преселват в Попица, където Иванчо става учител, а по-късно (1899 - 1900 година) и кмет.
   Наскоро, след като изографисва църквата "Св. Параскева", а преди това и църквите в Кунино, Камено поле и другаде, Петко Танов Даскалов - Петко Турновски, завършва земния си път на 24 юни 1899г. Като заслужил и почитан човек е погребан в двора на църквата в Попица.
  * * *
   Първото богослужение в църквата "Св. Параскева" отслужва поп Христо Петров, пришалец от село Цаконица. Той стои поп в селото няколко години, но с алчноста си и поведението си още в началото повечето отбива хората от православието, отколкото да ги приобщава към него. На Гергьовден взема от всяко семейство плешка, главата и кожата на обредното агне. Месото не може да изяде, но никому не го дава, заравя го да гние в земята. Седем години Христо Томов не дава на попа агнешки кожи. Но като дошло време Христо да се жени, попът отказал да го венчае, докато не му даде седем кожи. Кметът на селото Димитър Луканчовски (1879 - 98г.) извиква попа и го предупреждава: "Ако продължаваш да вземаш гергьовските кожище те обеся на салкъма пред общината!" Като съсед на Томовци с нива в Потока попът все мести междата в своя полза.
    На 20 юли 1897г. (видно от отчети) в Попица е основано народно читалище "Напредък". Негови основатели са учителят Михаил Косталевски, Макавей Стефанов, Христо Йотов Даскала, Йоло Ценов, Тошо Димов, Марин Павлов, Марин Илиев, Марин Гергов, Петър Кръстев.
    Веднага се създава и читалищна библиотека с пръв библиотекар Петър Вачов Търговски. Организират се и театрални постановки в "Мазата" - в къщата - училище. Размерът на салончето е 15/2м., без прозорци, с ниска врата. Тук е свряно цялото читалищно имущество: маса,бибилотечен шкаф, декори. Публиката сяда на коларски потоници, заковани върху колове, забити в земята, или си носи столчета. За представленията, за допълнение на бедния декор, се носят всякакви домашни вещи. Артисти са главно учителите. Всяко представление е трогателно събитие и празник.
    В годините 1898-1900, по предложение на Христо Даскала и на Макавей Стефанов, по време на кметуването на Димитър Цветанов Луканчовски и Иванчо Даскала, изселват турците и циганите в днешните им махали. Наскоро по инициатива на учителите Михаил Косталевски и Иван Бояджиев залесяват турското гробище, ограждат го и му турят гръмкото име "царска градина", което битува и до сега. Изоставена по време на войните, по-късно градината се превръща в мегдан за хора и свадби и отново е залесена и паркоустроена след 1940г. от Цветан Савов пти кмет Иван Нинов.
     По празници и на свадби хората се отсвирват с гайди и кавали. Пръв гайдар е Нечо Санов Йотов, после Петко Костов /Пецици/, Тодор Пейков, Найден Петков, Цени Вачов, Найден Неков (тъпанджия).ь
  Политически партии.


      Независимо от незначителното социално разслоение, под влияние на развиващите се политически течения и партии в страната и в Попица се появяват привърженици на двете основни партии - стамболовисти и цанковисти (Драган Цанков), по-късно станали народняци.
    Цанковисти са: Шабаните, Разсилните, Шаповци, Йордан Иванчов.
   Двете партии са доста безцеремонни, особено в изборно време, една към друга. По най-груб начин, с полицаи изземват бюлетините от противниците си. о-настървени и дръзки са стамболовистите - кога със шумни веселби, кога с побийване се стремят да унизяват и уязвяват цанковистите (народняците).
     Отделни жители на Попица се запознават и със социалистическите идеи, разпространили се в региона под влияние на създадената в края на 1892г. социалдемократическа организация във Враца, а по-късно и в Бяла Слатина. Положително влияние за утвърждаване на социалистическите идеи в Бяла Слатина оказва Димитър Благоев, интиниран там през 1894г. от правителството на Стефан Стамболов. В Белослатенската социалдемократическа организация членува и Ваня Вълчева, учителка в Попица.
    Весникът на съюзистите "Другар" (бр.29, 18, март 1894г) пише "Преди няколко седмици другарят ни Мишо Драмаджийски, родом от село Попица, по занаятие земеделец, бил викан в Белослатенското околийско управление, за да отговаря защо получава весник и проповядва социализма на селяните. Както ни явяват, бай Мишо дал платен отговор на любопитните си запитвачи. Той им отговорил, че е свободен да получава който иска весники да има каквито ще убеждения. След всичко това желателно е да се знае дали се е удоволетворило патриотическото любопитство на Белослатенските полицейски власти."
    По повод на изборите, състояли се на 27 юни 1899г. от Бяла Слатина пристигат четирма полицаи, които нанасят побой на кмета Иван Петков Танов (Иванчо Даскала) и на един съветник, потърсват и учителя Петър Кръстев, но той избягва  в село Бъркачево. След това насилствено раздават на селяните бюлетини за правителствените кандидати и ги заплашват с побои и арестуване, ако на гласуват за тях (стамболовистите). (В "Работнически весник", бр. 45, 16 юни 1899г.).
    Начало на организираната пропаганда на социализма в селото поставя учителя Михаил Косталевски в 1899-1900 година. Заедно с колегата си Васил Бенчев, белослатинчани, той събира малка група - Тодор Николов Храбров, Кочо Иванов Хубчев, Петко Кнеженски, Кузман Ненчов, Йото Алата, Тошо Димов, бирник в общината, Усо Колесарски - и я запознава със социалистическите идеи. Властта разкрива групата и през следващата учебна година учителят Косталевски е уволнен.  ======================================================










Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - DOBRE E, che ima hora, koito ni na...
11.05.2010 21:42
DOBRE E,che ima hora,koito ni napomnqt za minaloto.
цитирай
2. анонимен - popitsa....
11.05.2010 21:43
DOBRE E,che ima hora,koito ni napomnqt za minaloto.
цитирай
3. анонимен - Познанието на ис&
21.10.2012 09:40
Познанието на истината започва тук : http://okdoor.narod.ru
цитирай
4. анонимен - Врати към истина&
25.10.2012 11:59
http://oktrue.narod.ru
http://oktruth.narod.ru
http://ontruth.narod.ru
http://pathfor.narod.ru
http://roadfor.narod.ru
http://roadtrue.narod.ru
http://trueenter.narod.ru
http://truthto.narod.ru
http://waytrue.narod.ru
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 1006893
Постинги: 70
Коментари: 508
Гласове: 171
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930