Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2010 13:34 - - В завоят на Скът-9
Автор: lz2gm Категория: Регионални   
Прочетен: 3429 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.01.2011 15:54


Обществени организации и сдружения, образование и култура, архитектура, бит, здравеопазване и хигиена.


                През втората половина на 20-те и през 30-те години нараства интересът към по-високо образование. Двете нови училишни сгради спомагат да се привлечат добри учители и преподаването да бъде по-задълбочено. Всъщнос от основаването на училището до 1940 г. В попица са учителствували 48 души, от които само 8 са месни – Христо Йотов Даскалов, Кръстю Попов, Николина Кръстева Попова, Данчо Г. Данчев, Стефан Макавеев, Симеон Динков, Симеон Попов и Радка Матеева. Прецедатели на училишните настоятелства от 1925 до 1930 г. Яким  Матеев, Дончо Димитров Луканчовски, Димитър Иванов и Цоло Вутов. Общо взето грижите за училишните работи и за учителите са добри. Учителита през 1928 – 29 година получават заплати по 100 лева, а после по 400, а главния учитер-хиляда. Бедните ученици се подпомагат от специален фонд, формиран от паричните отстъпки, които правят книжарите за учебниците и училишните пособия, отчасти от училишния бюджет, от пиходите от училишната земя и отлихвите на самия фонд.  Независимо от наличието на Зкон за задължителното образование до 1928 г. повечето от децата циганчета и турчета не ходят на училище. Едва тогава Симеон Попов, като главен учител взема мерки те да бъдат прибрани в училище, като се сформира две малцинствети паралелки. Няколко десетки са учениците, които учат в гимназиите в Б. Слатина,  Враца и Оряхово, в Техническото и Стопанско училище в Б. Слатина , та чак до Икономическото училище в Червен Бряг. Проблем за дейноста на читалище “ Напредък” е неговата издръжка.Инициативите в това отношение са много – разчита се на членски внос, дарения, помощи, наеми за читалищния салон, услуги с читалищно имущество ( столове,пейки, маси ).Най-значителни са постъпленията от театрални преставления, а през 1924 г. се поставя началото на станалата традиционначиталищна предметна лотария, от която се получава значителна за онова време сума от 5 000 лв. Касиерът предава постъпленията от театралните представления същата вечер на тричленна комисия, а отчетникът на читалището я заприходява – ефикасен контрол. За дваисетина години на сцената на читалището са изиграни  37 пиеси (някои с повторения), а авторите са от В. Друмев, Ив. Вазов, Ант. Страшимиров, Р. Стоянов и Цанко Церковски, през Молиер,         ( две пиеси), Гогол, Островски, Л. Н. Толустой, Ремарк, Корнейчук, Бр. Нушич, ( три пиеси ), до Ст. Л. Костов, К. Зидаров, и Г. Караславов. За участие в пиесата  “ Земята в кърви “ от Г. Крънзов, определена като зловредна, по донесение на М. Стефанов ( председател на общинската тричленка ) през 1933 г. учителите Симеон Попов, Георги Петров, Иван Момчев, Цветана Момчева, Иван Манчев, Димитър Стефанов и Иван Петров са наказани с мъмрене от окръжната училищна инспекция във Враца. Театралната трупа на читалище “ Напредък “ играе и на сцени в съседните села.Читалището развива и добра културно-просветна дейност -  има абонамент за весници и списания, доставят се книги, има библиотекар и читалня, раздават се книги за четене по домовете. Редовно се провеждат беседи, сказки, различни събрания. Открива се и вечерно училище с два курса – за грамотни и неграмотни възрастни. От 1925 г. до 1930 година ( прецедател е Кръстю Попов ) към читалището има добър хор, който е и пръв и единствен в околията църковен хор. Диригент е директора но прогимназията  Иван Маринов. Често пъти поп Марин Стойков от Б. Слатина служи в попишката църква само заради хора. “ Вие по дейност съперничите на читалище  “ Развитие “ във Враца – са думи на тогавашния председател на Врачанския окръжен читалищен съюз Найчо Анков. Законът за народните читалища от  1927 г. ги поставя под надзор на Министерството на просветата и урежда въпросите по тяхната издръжка като набелязва десетина източници и задължава общините с точно определени суми оттехният бюджет за читалищни нужди, а за създаването на фонд  “ Постройка на читалищен дом “ законът постановява читалищата да  се оземляват с по 150 дка. общинска земя . В Попица за тази цел се отпускат 200 дка. Това е главният источник  фондът за нова читалищна постройка за 7-8 години да достигне 380 хил. лв. В 1931 г. читалището закупува радиоприемник “ Филипс “  за обществено ползване – голяма културна придобивка, независимо от слабия сигнал на тогавашния частен предавател “ Родно радио “. Затова пък хората с наслада слушат народния оркестър на Динику по радио Букурещ. През 1929-30 г. в Б. Слатина се прожектират първите неми филми, а от 1936 г. – и говорящите. Учениците в Бяла Слатина и много младижи от Попица редовно посещават прожекциите -  докато след електрофикацията на селото през 1941 г. читалището закупува киномашина. Към 1924 г. учениците от гимназията Димитър Ангелов, Никола Йотов Кочов, Никола Ив. Търговски ( Коци търговеца ) и Цено Спасов Иванов започват да свирят на духови инструменти. След две години  те се присединяват към музиката на Йоло Николов. Този състав от 10 души е най добрата музика в целият Врачански  оклъг. По цял месец музикантите са извън Попица – свирят на сватби, събори, циркове и бирарии, по панаири, на партийни конференции и конгреси. Яким Матеев, бакалин и кръчмар в Попица, е посредник между музикантите и клиентите, той определя цената и взема капаро. Тази музика се разпада към 1943 г. От 1924 г. във Врачански окръг се заражда масово /вижение за трезвеност.  Естествено е то да проникне и в Попица едно от най-напредничавите села в окръга. Въздаржателното дружество ( Бъднина ) се очередява в 1927 г., след Виенският пленум на БКП, състоял се през септември        1926 г. и препоръчал комунистите да активизират деиноста си сред масовите организаций на населението. В ръководството на дружеството влизат Цветан Филипов Коцин, Христо Спасов Джуджашки, Цветан Кръстев Фидански  и Христо Ив. Шабански. Христо е не само най-активен пропангандатор трезвеник, но и артистично имитира пияниците. Десетки са най-активните девойки и младиже- въздържатели , а общият брой на членовете на дружеството за късо време надхвъря 250. В пъвата половина на 30-те години учителят Иван Манчев организира стотина деца във въздържателно дружество, в което участват ученици от основното училище и неколцина  от педучилишна възраст. Въздържателното дружество “ бъднина “ е едно от най-будните в района от Мездра до Оряхово. В рледица конференции на въздържатели ( в селата  Гложене Търнава Койнаре Кнежа, караш, добралево, в самата Попица и другаде) групата от Попица винаги е най-многобройна.  Тя пристига със свой специално подготвен хор или с музиката на  Йоло Николов. Нейни представители председателствуват конференции, изнасят доклади, издигат трибуни през всичките населени места, където преминават на път за конференциите. Дружеството развива широка културно-просветна и идеологическа дейност като се изнасят научни доклади.То ратува за морално-етични отношения. Неколцина негови членове са измежду най-добрите читалишни артисти, певци, художници. Изолиралое малцината младежи – десничари и постояно е било под прицела на полицията. Негови членове са арестувани. В 1937 г. Иван Тошев Елеганта и Цветан Филипов са избрани за членове на околийското бюро на въздържателните дружества. Голяма помощ на младите трезвеници оказва Никола Шабански, учителите Цветана и Иван Момчеви. Обединително звено за прогресивните младежи е създането през 1937-38 година дружество “Млад кооператор” към кредитна кооперация “Пчела”.Инициатор е Димитър Григоров – служител в райснния кооперативе съюз и секретар на районния кооперативен съюз и секретар на районния партиен комитет в Червен бряг.Непосредственото формиране на дружеството е възложено на  Иван П.Чолашки, Григор Лаков, Христо Иванчев от БЗНС, Христо ХР. Байков, Цветан Г. Цоков, Иван ИВ. Велчев. Че дружеството е учередено се вижда от кореспонденцията на Ив. П. Чолашки, поместена в брой 9 от 1 май 1938 г. на списание        “ Млад Кооператор” .  В него влиза подчти цялата младеж – ученици, студенти, местна интелегенция. То само формално е към кооперацията, а реално се ръководи от ремсистите и е гнездо за партийна и ремсова работа. По инициатива на Иван Павлов Чулашки  в началото на втората световна война в селото се създава туристическо дружество  “ Милин камък , съставено предимно от студенти.То се ръководи от Иван Василев Иванов – председател, Марин Маринов замесник- председател, Савчо Йолов – касиер, Яким Христов, Георги Цаков, Алексендър Върбанов – до един ремсисти, бивши членове на “ Млад Кооператор “. Формално туристическото дружество е към читалището, чието ръководство в лицето на Иван Георгиев, поп стефан и касиера Димитър Кузманов ( по-рано в редовете на БКП ) пречи на младите туристи в замизъла им да подготвят театрално представление и средствата  да се дадът в помущ на партията. Иван В. Иванов и Марин Маринов посещават централния съвет на БТС в София с дукоменти да бъде регистрирано дружеството “ Милин камък “ .Регистрацията е отказана, тъй като вече властниците са известили какви хора са организаторите му.

***

   Иван Павлов Иванов ( Владо Чолака ), умен, тих, тактичен, но неотстъпчив, контактен и уважаващ околните , лесно вниква в проблемите и на по-възрастните и на по-младите. И едните и другите го слушат внимателно, с доверие и без да е официален ръководител на коя и да е организация, е между учередителите на всички младежки дружества. Става негласен лидер на прогресивните младежи. Разобличава легионери като Никола Кушата и Нино Йолов и предпазва учениците от легионерската идеология. Роден през 1918 г. Вандо от дете е любознателен и ученолюбив. Той е първият ученик от Попица, завършил прогимназия с пълна шестица.  Като ученик чете много художествена литература. После и политическа – от философи, политолози и идеолози – класици до актуални изложения в брошури, списания и весници. Като студент по икономика в Свищов и София членува в прогресивни студенски организации и на първо място в БОНСС. При всяко идване в Попица носи прогресивни!!! весници, брошури, разпространява марки в помощ на БКП. Активен дописник е на весници и списания. В 1940 г. написва полезна като фактология и задълбочена по констатации и изводи научна разработка за скотовъдството в Белослатенска околия. Живял и учил в лишения, без да познава вкуса на алкохола и никотина, той заболява от туберколоза и умира  в          1943 г. Загубата на Вандо Чолака е дълбока покруса за цялото население на Попица и особено за младежта. Едва ли Попица е виждала някога толкова многолюдно погребение. Младите носят тялото му от дома до гробището. Словата са прочуствени.  Некролог за смърта на Вандо Чолака отпечатва и в. “Заря”.

***

Популярен и обичан е фудболния отбор  “ Христо Ботев “ Един он най-силните в околията през трисетте и началото на 49-те години.Футбулистите Александър Христов, Илия Пекин, Цветан Цолов и още други са ремсисти.  Поради недоимъка след войните през 20-те години новостроящи се къщи в Попица са по-скромнис видими архикектурни промени – на мястото на езлъка, пред главния вход, остава малка тераса, към която водят стъпала. Вместо “ къщи “ се оформя разпределителен коридор, който особено през зимат служи за кухня. Къщите се зидат от печени тухли и се покриват с цигли. Таваните се измазват с хоросан. Подовете понякога се застилат с печени подови тухлички , но по-често остават пръстени. Само чиновниците слагат дюшамета. Вратите са фабрични, със закрити брави. Прозорците са трикрилни. Мазето не се използува за обор. Някой от къщите имат формата на буквата  “ Г “ с килер или дрешник. Масово се появяват чугунени отоплителни печки и шпорове. Медените съдове се подменят с керамичнии порцеланови. Появяват се емайлирани съдове. От масата почти изчезват дървените лъжици за хранене.  Вместо с плетове дворовете все по-често се ограждат с тарби или тухлени дувари, покрити с керемиди или цигли. В някои дворове се виждат малки домашни фурни за печени на хляб и месо. Кошовете започват да се правят отдъски и летви, а сейваните са зидани и със сеновали. През 30-те години къщите са едноетажни, но се построяват по-масивни с бетон по терасите, поясите и стълбите. Има мазе и отделни стълби за таваните. Една стая се пригодява за гостна. Все по-често до къщата се строи мотвак ( готварница, кухня ) – самостоятелно помештение, което може да има стаи за живеене. Постепенно се променя битът. Дрехите от домашни тъкъни носят само по-възрасните. Обувките и галошите подменят царвулите, чорапите – навущата, каскета и шапката  - кълпака, роклята – сукмана. Учителките и някои по-напредничави жени носят разни коси , не се забраждат със забрадки. Възприема се косервирането на храни. След курсове по готварство и откриването на стопанското училище в Бяла Слатина се разнобразява кулинарията. Хигиената и здравеопазването стават всекидневна грижа на по-образованите и по-културните попичани. От 1919 до 1928 година медицинското ослужване се осъществява от фелшера Никола Петков на задоволително равнище. В къщата на Йордан Вецин е организирана ачбулатория. Преломна за хигиената и здравето в попица е 1928 година, когато за лекър в селото е назначен д-р Данаил Мирочник. Той е руски емигран, попаднал случайно в емигранския поток.Симпатизира на левите сили в България. Висок, аксетично слаб, квалифициран лекар, култтурен и възпитан човек, с най-коректни обноски с пациентите, с поглед и глас, които излъчва благородство, д-р.Мирочник  сам живее културно и в извесна степен модерно (има прислужница, отглежда два внушителни булдога, кара мотоциклет с кош – първият в селото). На мястото на бившия бикарник – малка постройка, той организира приличен медицински пункт – амбулатория, деца консултация, аптека, чакалня.
  Д-р Мирочник осъществявасистемна здравна просвета, насажда хигиенни навици – къпане, пране, чисто домакинство, построяването на отходни места, торища, помийни ями. В двете мелници се организират бани за клиентите и за собствениците.Обезвъшват се циганите, въвеждат се имунизацийте, и ваксините в резултат на което рязко спадат епидемичните инфекциозни заболявания, а оттам и смъртноста, особено детската. Идея на доктор Мирочник  е да се построи здравния дом, в който има място за амболатория, заболекарски кабинет, аптека и цял етаж за родилно отделение. Но зъболечение и родилна помощ там се осъществяват чак след 1944 г.

================-===стр.130======================




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 1006893
Постинги: 70
Коментари: 508
Гласове: 171
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930