Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2010 13:36 - - В завоят на Скът-4
Автор: lz2gm Категория: Регионални   
Прочетен: 4376 Коментари: 0 Гласове:
0




 Култура,бит, обичаи и нрави.

    До Освобождението грамотни са еденици хора от администрацията, търговията,ходжата, между които Исмаил Дураков и Пешо Еривчов.
    Първите заселници - турци говорят само български - свидетелствува Исмаил Дураков. Мнозина от тях са синеоки, русокоси, с прави носове. И сега фамилиите на Колесарите и Мети Ходжов са такива хора.
    И Усо Колесарски, един от основателите на социалдемократическата партия, не говори турски. Независимо от товачустващите се мохамедани изповядват своята религия и спазват своите традиции. Те живеят чистоплътно. Богатите имат домашни бани. Къщите им са чисто измазани, стените варосани и често посинени. Обличат се в сукно, носят обуща и клаповци с пискюли. Женските шалвари са от фабрична басма.
    Само бедните турци се обличат с дрехи от домашни платове. Богатите турци се отопляват с мангали и имат соби за гости, кафепитие и сладки приказки. Турците избягват съжителството с добитък, което допускат някои българи.
    Българското население, дошло след мохамеданите е бедно, живее в землянки. Част от него изкупува от турците - изселници къщите им имзапочва да живее по-цивилизовано.
    Облеклото на българите до и десетилетия след Освобождението е скромно, семпло, бедно. Жените и мъжете носят ризи от коноп и рядко от лен. Дрехите им са от груби домашни платове, обуват се с царвули и навуща. В облеклото влизат сукмани, литаци, елеци, джамадани, забрадки, калпаци, кожуси и япанджаци (ямурлуци). Само 4-5 по-заможни фамилии си купуват платове и обуща. Те купуват първите изоставени турски къщи.
    Обикновено се яде качамак и просеник, понякога черен пшеничен хляб, тъй като караджейките не отделят триците.
    Домашните съдове са изцяло дървени, глинени, медни.
    Част от преселниците са сравнително по-образовани и културни, с по-високи критерии за строителство, облекло, хранене. Такива са Тошо Томов, Йоло Ценов, учителите Петко Танов, Иван Петков Танов, Христо Йотов, Михаил Косталевски, Иван Бояджиев.
    От Враца, Клисура, Ловеч, Троян, Тетевен, Етрополе, Лом и от редица планински села идват занаятчии каквито липсват до тогава. Развиват и търговията, оформят новата българска чершия. Това са Томовци, Яковци, Калъчите, Клисурците. В къщите им влиза дюшамето, таваните им са дървени или замазани с хоросан. Шият си облекло от фабрични платове. Имат всекидневно и празнично облекло. В селото пъстреят носии от различни краища.
    Други преселници, не толкова грамотни, но предприемчиви се здружават, закупуват машини, създават малки предприятия. Имеххо след идването на преселниците се построява черквата, осветяват се училище, читалище, кооперация, полагат се основите на политически партии, чиито първи водачи са все преселници.
    Тъй като първите заселници - мохамедани не са азиатци, те познават само българската архитектура и по неин модел строят жилищата си. В този стил, без богатство и финес на българската балканджийска къща, строят новите си жилища и българите от Попица. каква е къщата на средния селянин след Освобождението? 
   image Тя е правоъгалник с размери 6/12м., разделен на три почти равни части. Къщите се изграждат от кирпич и се покриват с каменни плочи от сив пясъчник, а по-късно и с керемиди. Таваните са от цепени дървени талпи, наредени между гредите, измазани отгоре с глина. вместо талпи, често се поставят валци - навит на дървета коноп, примесен с кал, измазан отдоло с хоросан. Долната страна на тавана, често е от чамови дъски. Прозорците са с размери 80/120 см. с единични черчеветч. Касите се подсигуряват с вертикално наредени през 15-тина сантиметра железа с дебелина 18мм. Вратите са от дебели дъски на кошаци с резе, с външни цигански панти, а вътрешните са фабрични. Такива са и бравите им. Къщата се осветява с газениче или газена лампа. В мазите се държат каци, бъчви, делви, кошници, корита. Част от мазата често служи за обор. Надлъжна кюприя (мост) по средата на мазата носи товара на къщата.
    Кьошкът (езлъка) придава на къщата формата на буквата "Т" и покрива входа на мазата. До него водят някоко дървени, а по-често каменни стъпала. Кьошкът лежи върху каменни стени, а покривът му се крепи на дървени дереци, със семпли горни капители с резбовани шарки. Оградата (парапетът) на езлъка е от изрязани на фигурки дъски.
    В топло време жените плетат, тъкат, сноват, седенкюват на езлъка. По гредите и дереците му, на клинове или пирони се окачват низи пипер, сплитове лук, царевица, връхни дрехи.
    В средната част на жилището, наречена "къщи", се намира огнището, поставено обикновено на западната стена. До него е мястото на машата, ръжена, шиша за печене на месо, глинената подница за печене на хляб, връшникът (капакът) за подницата, саджекът, в комина е закачена желязна верига. Отляво на огнището, на дървени клинове се закачат торби, работни дрехи, опанджаци. Отдясно е лъжичникът, а на северната страна се поставя дървена лавица с капаци, където стоят съдовете за хранене: сахани, пахари, гаванци,паници, тигани, гърнета.
    На удобно място, на западната или южната стена, е водницата -на дървени клинове се закачват котлите (ведрата) за вода. Над котлите, пак на клинове, лежи кобилицата.Стомните (бардаците) се поставят на земята. Водата се гребе от котлите с кратуни или меден кипчаг (кепчаг).
     На източната стена е хамбарът с отделения за пшеничено и царевично брашно, което се гребе с дървен кутел. Върху хамбара се поставят нощовите и копанята, издълбани от върба. В тях се меси, втасва и съхранява хлябът, покрит с месали. На клинове са закачени цедилниците (торбите), с които се носи хляба на къра.
    Подовете на цялата къща са измазани с глина (кал) и говежда тор, примесена с плява.
     В къщи, на синия (софра), изрязана на струг от дебело буково дърво с диаметър около метър или скована от дебели чамови дъски, висока 30-40см., се храни цялото семейство с дървени лъжици от голяма паница (пахар).
    Синиите, хамбарите, ковчезите за дрехи (раклите), дървените кревати, чутурите, кросната се докарват от Тетевенско, а керамичните съдово от  - Троянско. Те и цялата домашна посуда се закупуват и с пари, но най-често със зърно.
     Собата (спалнята) е обзаведена скромно с нари или дървени кревати, ковчег за дрехи, маса, мангал и кюмбе, окачалка за дрехи, ковьори по стените, икона с кандило в някой ъгъл. Ако раклата е обкована със шарена ламарина тя е майсторена в Турция или Гърция. По гредите са набити пирони, на които се окачва люлката или дребни вещи. На пирон се закачва огледало.image Леглата са със сламеници, застлани с черги. За завивки служат също черги или юргани. Чершафи и пижами не се ползват. Възглавниците са от пъстротъкан плат, напълнени със слама, сено, разбити парцали или перушина. Бебетата и по-малките деца спят във висящи люлки от цедило (шарено-тъкан вълнен плат) или дървена люлка.
С такова цедило майките носят пеленачетата на нивата и го връзват за подходящ клон на дърво. Къщата може да бъде и с една соба и е под формата на буквата "Г" или с три соби. А къщата
на търговеца е по-голяма с помещение за дюкян, а в страни се строи помещение с къщи и соби. Къщата на чиновника е на два етажа - първият за учереждение или магазин, вторият за живеене и даване под наем. Встрани от тази пяостройка има друга с къщи и соби. По-бедните попичани строят малки къщи от кирпич или плетеница с една-две стаи без мазе, като едната стая може да служи за обор.
    След Освобождението попичани се обличат скромно, по-скоро бедно, като imageпо времето на робството. Облеклото става по-разнообразно и разностилно след идването на преселниците, между които има добри шивачи на по-модно за времето си облекло. Христо Клисурски, Георги Караганчов от Враца, Киро Маринов от Троян шият за жените връхни три-четвърти дрехи от чоха - лъскаво сукно, обазовано с кожички, леко стърчащи отзад. Чохата (така в селото наричат и самата дреха) се носи с копринена пола, лепнала на кръста, надолу широка с по-нисък заден край.
    Тошо Томов, Томо Попов боядисват прежди и платове, продават бои-облеклото става по-пъстро, по привлекателно. Сукманите се шият от синьо сукно или шевиот, а блузките - от фини прозрачни платове. Върху блузата се намята шал. Фустата е накъдрена в долния край с кадифе. От кадифе се шият цели блузи. Дрехите се разкрасяват с тесни, бели дантели. С развитието на бубарството се такът свилени платове за пешкири и ръкави.
   image В празник се носят още бръчници, вълненици, късачета, обуща с чорапи. Престилките, домашнотъкани или от фабрично кадифе, се украсяват с лототки (паети) и блодерия. Не кръста се носи платнен колан с пафти.
    Попичани се самозадоволяват с хранителни продукти. От дюкяните на Яковци те закупуват само малко хранителни стоки - сушена риба, маслини, смокини, рошкови, които всъщност рятко се виждат на трапезата. Тушниците се хранят предимно с царевичен хляб (просеник) и качамак. От пшеницата, мляна на караджейка без да се отделят триците, се меси черен, бързо-втвърдяващ се хляб.image Пък и пшеницата се пести за продан, както е и с животинската продукция. Независимо от многото овце консумацията на месо е малка.
    Преселниците, покрай тях и тушниците, разработват повече земя, закупуват по-плодородните турски имоти, засаждат овошни дървета. Разцъвтява търговията със животни, но консумацията на месо си остчава слаба. Като се купи от околийския център симид за децата (безсолено хлебче от фино брашно), веднъж-дваж в годината, те го ядът едновременно с домашен хляб. Храната се подобрява след като започва строежа на домашни фурни за печене на хляб, козунаци, агнета, като и появата на шпора (готварска печка с гьозове и фурна).
    Източници на питейна вода, освен кладенчетата покрай реката Скът, са махленските герани. Турските герани са зидани с грубо дялан или недялан камък от самата вода до гърлото. За основа на зидарията служи рамка от четири кола, направени от цер (вид дъб, който не гние). Гърлото е от дялани дъбови талпи (съсеци), засечени в краищата, така че като се сглобят правят квадрат с размери около 80 см. с височина 40-50 см. Кофите са от дървени дъги, със железни обръчи. Окачват се на тънък симджир. Водата се изважда по четири начина:image
   За вода на махленските герани обикновено идват момите с котли и ведра на кобилици. Завързват задушевни раздумки, пък и ергени се навъртат. Често от закачките се стига до свадби.
     Край всеки геранима голяма локва за водопой на животните, а биволите се валят на воля в тях.  Децата джапат в мръсната вода, а зиме се пързалят с дървени кънки и шейни по замръзналата повърхност. 
    Най-извесни от гераните са Поповия, Пешовския, Яковския, Кременския, Цоловския, Ребърковския, като и тези при скотоводния дом, при Марин Велчев, при македонците и Савчов геран.

=================================================

 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 980492
Постинги: 70
Коментари: 508
Гласове: 171
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930