Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2010 13:33 - - В завоят на Скът-13
Автор: lz2gm Категория: Регионални   
Прочетен: 2563 Коментари: 0 Гласове:
0



Послеслов

 Из спомените на  Никола Шабански

     “ В събота на 26.02.1944 г. в селото дийде Герго Андровски от борован и ми предаде бележка от Бачо Киро, който ме викаше лично да го взема от Соколаре и да го преведа в нашето село… Същата вечер трябваше да замине към Бяла Слатина Ангел Христов – Кънчо, по бъркачевския път през месноста Любимир. За негов водач извиках Нечо Христов. Тръгнахме и тримата. Когато бяхме над Македонската махала и щяхме да се разделим откъм Соколаре се чу честа стрелба. Веднага спряхме. Аз казах, че вероятно има разкритие и провал, а Ангел предложи да вървим в Соколаре на помощ. Възразих, че е излишно, тъй като ни трябва час време докато стигнем..?????? а тогава ще бъде късно…. И най важното – трябваше да вземем мерки за опазване на партизаните в селото. Тогава у дома бяхме четирма, а в дома на Илия Йотов - други четирима ….. Поговорих с жена ми Цонка и решихме като предпазна мярка да не нощувам у дома. Отидох у Минко Вешов… На другия ден – неделя след обяд бай Минко ходи до чаршията и като се върна ми каза , че вече са ме търсили от полицията.Вече ми беше ясно, че е настъпил провал, но неизвесно кога и как. По-късно ,след победата, още докато беше жив, братовчет ми Илия Йотов Шабански ми разказа, че тази същата неделя Илия Йотов го изпратил до Бяла Слатина, за да разбере има ли опасност за Попица във връзска  със събитията в Соколаре. Със своята наивност Иванчо отишщъл да събира сведения  от  братовчет си  Борис Донака – полицеиски агент. Не ми каза  какво са говорили, но като се разделили и си тръгнал бил настигнат от полицай и го прибрали в полицеиското управление. Може би по негови показания или вероятно по други полицейски сведения в понеделник та 28.02.1944 г. започнаха масови арести в селото. Междувременно аз бях сменил нелегалната квартира – Горан Бенчов ме прие с готовност. Жена му не знаеше за моето присъствие. От семеиството само Вецка, дъщеря на Минко Вешов знаеше за това. В понеделник се чуха твърди стъпки и шум откъмулицата. Вецка ми обясни , че водели арестувани към центъра на селото. От педпазливост реших да не  се преместя на тавана, но-нататъшното оставане у Горан Бенчов бе рисковано. Помолихго да говори с брат си Велчо Бенчов, но се оказа, че Илия Йотов вече се криел там…. Чрез Горан предадохна Илия да се готви с храна и дрехи да напуснем селото още тази нощ…. И се настанихме за нощуване в колибата на дядо Христо Фелшера….. За два три дни изядохме хляба.Предложих да потърсим хляб у баджанак ми Христо Савов… Взех хляб и се вълнах в нашето скривалище. Скоро и този хляб свърши. Потърсихме Герго Ненков – моторетката, който живееше накрая на село Бъркачево…. Даде ни един хляб и отнов се върнахме в колибата…Като останахме без хляб решихме да отидемпри нашия стар и сигурен ятак Петко Тодоров – Кочаня. Прие ни с готовност.Денем стояхме в скривалището под фурната, а нощем спяхме на черги, върху слама до огнището в предната стая.Една нощ по улицата се забелязал човек с фенер. По-късно се разбра, че Цветан Арпаджика отивал в роднините на жена  си, но бирника Иван Георгиев и кмета Иван Нинов поискали от Бяла Слатина  полицейска блокада и претърсане на квартала…. За да не отежняваме положението на бай Петко го изпратихме до баща ми с педложение да организира укриването ни при него…. След 3-4 дни се прехвърлихме при баща ми. Скривалището бе направено на тавана на кухненската пристройка….. Тук прекарахме целия месец април. На 3 май 1944 г. през ноща полицията арестува брат ми Христо. Решихме да напуснем и това обежище. Върнахме се в колибата на Баю Фелдшера. Десетина дни баща ми изнасяше хляб на лозето огкъм Търнак, а ние с Илия си го вземахме нощем. На 8 май баща ми беше интерниран в с. Бисерци, Кубратска околия. Една късна вечер почукахме  в старата ни къща. Показа се майка ми. Като ни видя се разплака, извика       “убиха го Ицо” и падна на земята. От тогава престанахме да посещаваме бащиния ми дом. При липса на друга възможност се върнахме нъм дома на Илия….  В непрекъсната усложняващата се обстановка решихме, че трябва да си изградим скривалище….. Мястото избрах в Томовския шумак, близо до моето лозе на козарска могила….  И така едва в края на юли успяваме да се свържем с партизанския отряд чрез Нино Маринов от село Буковец и партизанина  Васил от с. Вироско. Заедно, презземлището на с. Соколаре и с.Комарево, стигнахме до землището на с.Буковец. Тук Аврам Митев от с.Върбица ни възложи да се върнем към нашето село Попица….  Укривахме се в нашето старо скривалище….  В първите дни на септември взехме и Велчо Маринов, тойто бе избягал от воедна служба  и се укриваше в селото. Отправехме се покрай село Бъркачево към лъга. На определената ни явка ни насочиха през Соколаре към Търнава в месноста  “Грезница”, където пристигнахме на разсъмване. Разпръснати из царевиците заварихме множество партизани. По едно време за всеобща изненада накой изстреля една пачка патрони. Изясни се, че от селото е пристигнала  новината  за съставянето на правителството на Отечествения фронт. Получихме указания да се стягаме за придвижване към с.Търнава. Потеглихме към тре часа след обяд. Пристигнахме към 4-5 часа. Сред селото се състоя митинг. Надвечер, натоварени на каруци, заминахме за Бяла Слатина. Настанихме се в помещенията на полицейското управление.” 

 Из спомените на Илия Йотов

      “… На 26.02.1944 г. в с. Соколаре бе убит Бачо Киро... Решихме другаря Шабански да се укрие, а аз да остана като взема мерки да не бъда изненадан и рестуван. На другия ден вечерта с цел да не бъда изненадан отидох да преспя у  другаря Велчо Бенчов.Тази нощ полицията идва у дом да ме арестува. Отвеждат баща ми и другарката ми в общината, за да ги разпитват къде съм се укрил.Същата нощ бяха арестувани 15 другари и другарки…  Отидохме в гората и там на открито, опрели гърбовете си, легнахме на една мекишова туфа. След няколко дни се свързахме с др. Цветан Ганчев и Стоян Нинов, които ни донесоха храна в циганските гробища и ни осведомиха за положението в селото.  Др. Ганчев ни снабди с кирка и лопата и си направихме скривалище…. Към края на месец март отидохме в нашя ятак Петко Тодоров… Една нощ към разсъмване, току що бяхме влезли в скривалището, за да прекараме там ноща и нахълта полицията. Търсиха ни из целия двор.. Поради невъзможноста в това скривалище, което беше като гроб се преместихме в дома на Христо Ив. Шабански….. Преди  9-ти септември 1944 г. една голяма група партизани бяхме в гората южно от с. Търнава… Сутринка на 09.09.1944 г. в боен ред влязохме в селото. Другарите бяха завзели власта и арестували месната фашиска управа….  След митинга  с каруци потеглихме за гр. Бяла Слатина…. Другарите от града бяха превзели полицейския участък…. На 10 септември преминахме за Кнежа и се отправихме с камиони  зе град Оряхово. Там полицият не беше се предала. Обкражихме полицейския участък и го превзехме…. На 11 септември с камиони заминахме за враца…До месец ноември останах във Враца, където се сформира народната милиция, след което се завърнах на село…”

 Бележки към спомените на Н.Шабански и И. Йотов

   Трудно обясними са, по-скоро необясними са противоречията между двамата:

     -Шабатски пише, че Иванчо Йотов е изпращан при Донка, но Илия премълчава този факт;  -къде са прекарали първата нощ като нелегални  - в колибата на Фелдшера, като твърди Кольо, или на открито върху мекишова туфа, според Илия. -   кога са си направили скривалище – според Илия още през месец март, според Кольо едва през юли; -   Илия не споменава нищо за среща с партизани (такава среща не би могла да се забрави?! ) през юли в землището на с.Буковец, както описва Кольо;  - къде са разположени партизаните преди влизането в Търнава – в царевица, както пише Кольо, или в гората както твърди Илия; -кога са влезли в Търнава – според Илия още на сутринта, според Шабански едва към 4-5 часа след обяд – защо ли са изчакали толкова време?

                                И т. Н. И др. Подобни!!

        Нещата може да изглеждат дребни на пръв поглед, но случили се по онова време ( съдбовно ) не могат да се забравят. Идвамата не споменават да са казали някому  да се укрие – сякаш само те са били застрашени, та това коства нечовешките изтезания на десетки от арестуваните и смърта на Христо Шабански ! И може ли да има партизани без оръжие, без партизански имена и без да участват в някакви акции? Както личи от спомените на двамата единствената им цел и грижа е да си намират храна и да оцеляват. Партизанит  от  отряд “Гаврил Генов” – Никола (известен в послените години като дядо никола) и Лало Петков и двамата от с. Буковец са разказвали пред човек от Попица  (все още жив и здрав), че са предлагали на Кольо и Илия връзска с партизанския отряд, но те са отказвали да използват тази възможност. Един от митовете на Н. Шабански да не тръгне към Соколаре след чутата стрелба е да се препратят другаде нелегалните, които по това време са били в неговия дом и в дом на И. Йотов. Но ето какво пише Христо Гергов от с. Цаконица, политкомисар на втора чета от отряд “Гаврил Генов”:  “ Във втората половина на месец февруари  1944 г. бяхме преведени в с. Попица. Настанени  бяхме  в дома на ятака Никола Шабански…..  Разбираме, че е опасно да останем по-дълго в дома на Шабански, въпреки настояването им и ощ е  на следващата вечер бяхме настанени в дома на ятака Петко Кочанков…. В техния дом престояхме повече време. Редовна връзска с нас подържаше ремсиста Христо Иванов Вутов.  Наложи се да се преместим в друга квартира. Когато Христо предложи на бай Йото Кочов (баща на Илия Йотов) да ни приеме в своя дом и да ни укрива за няколко дни той категорично отказа….. и ной-безодговорно ни остави на улицата в зимната виелица.  Другарят Христо Вутов ни заведе в техния дом. Посрещна ни като свои синове, бай Иван, баща на Христо и кака Донка, неговата майка….. Тук в техния дом разбрахме за гибелта на Бачо Киро …”

   Излиза, че на 26 февруари не е имало нелегални нито у Н. Шабански, нито у Кочовци! Кого е спасил тогава Шабански?? (Стилът и правописа са както в двата спомена  и в писмота, надлежно подписани от авторите им. Спомените и писмото са у автора).

 

    Други бележки

1. През есента на 1944 г. Титко Черноколев, член на ЦК на БКП ръководи нелегалната конференция на партийните организации от Белослатенско в месноста Крънчовото в землището на село Попица. Представител на Попица е Цветан Цолов. Къде е партийният секретар Н. Шабански?! Веднага след конференцията, на събрание у Кръстю Шабански, без да присъстват каквито и да са външни хора , Н. Шабански е прутвърдет за партиен секретар! Наистина, конференцияс член на ЦК е опасна работа.                                           2. При събитията в соколаре на 26.02.1944 г. Н. Шабански отклонява предложението да се отиде на помощ на партизаните – щяло да бъде късно. Ами ако партизаните са се барикадирали? Биха могли да се съпротивляват часове. Какво би станало ако в тъмното се гръмне в гръб на полицаите? Шабански и двамата му съпътницип са въоражени! Рискът не е поет, но къде остава бойното другарство, политическата солидарност, човещината!
 3. На 29 август 1944 г. Цветан Цоков и Кирил Дочев се срещат с Н. Шабански и Илия Йотов в присъствието на външни нелегални (партизани) Мита Дунчовска и Илия Нонински. Запознават се с окръжно № 4 на ЦК на БКП от26 август ва непосредствено организиране на въстание и завземане на власта.Двамата – Кольо и Илия, кой знае защо, напускат Попица – нека другите да се захванат с това опасно занимание! 
4.И двамата наши нелегални твърдят, че на 9 септември са били в Търнава. А защо не в Попица ?!  Те и в това събитие не са в полезрението на познати хора. Да де – ами ако победата излезе мимолетна както през 1923 година?  В книгата “Търнава в ревулюционната борба” са изброени имената на 20 (двадесет) партизани, влезли на 9-ти септември в селото. Между тях няма Илия и Кольо. И защо въобще партизаните отиват в Търнава, където и без тях власта е взета, та не в окорийския център Бяла Слатина!  Едва четири дни по-късно, когато е ясно, че този път работата е опечена, че Съветската армия е тук, Кольо идва в Попица. След два месеца пристига и Илия. Двамата отново са рамо до рамо – кмет и партиен секретар.
5. След 9-ти септември 1944 г. ЦК на БКП решава да се проверят и утвърдят официално претендентите да са били партизани.  (Мнозина се изкараха такив с корисна цел) При утвърждаването на кандидатите от Белослатенски регион присъстват и Шабански и Йотов. Събеседването води секретарна ЦК. Ето какво разказват за тази среща Дешко Котов Кътов и Вальо Нанков Христов от с. Драшан, партизани от отряд   “Гаврил Генов”.

                             Въпроси към Илия и Кольо:

                             Въпрос:В кой партизански отряд бяхте?

                            Отговор: В “Гаврил Генов”.
                            В. С каква парола влязохте в отряда?
                            О. Вдигат рамене и мълчат.
                            В. Какви ви бяха партизанските имена?
                            О. Вдигат рамене и мълчат.
                            В.Какво оръжие ви бе зачислено?
                            О. Мълчат. 
                            В. В какви акции сте участвали?
                            О. Вдигат рамене, не отговарят.

     Секретар: Ех, приятели, вие сте били нелегални, а не партизани. Кой и по какъв начин е “натиснал”, за да бъдат утвърдени все пак двамата за партизани, не се знае. (За да изглеждат по-заслужили учасници в съпротивата месните дийци и в тази облас гонеха масовост, като своя лична заслуга!). Но този акт освен, че не е морален е и в разрез с историческата истина. Поради мои ( на автора на историята) съображения направих компромис и не включихфактиге от послеслова в основното изложение. Но неколцина злонамерени хора, под влиянието на наслоени меснически настроения, под фалшивия предлог, че уж защитават Н. Шабански и Илия Йотов, но по-скоро тласкани от лични амбиции, организираха нечиста кампания против историята, написана от мен и забавиха нейното издаване 5-6 години. Същевремено присвоиха две ксерокопия от нея, което е в разрез със закона за авторското право. Това е кражба на интелектуална собственост, коета освен, че е укорно, попада и под ударите на закона.

ПОСЛЕСЛОВЪТ  е предизвикания и не желан от мен публичен отговор към недолюбващите истината, робуващи на догми, които искат да втълпят и на идните поколения.  Позорно е и противоборството заради лични пристрастия срещу моя скромен, но подчинен на истината труд.             Но това вече не е история!

 

Цветан ЦЕКОВ – ДИЧКОВ




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 980499
Постинги: 70
Коментари: 508
Гласове: 171
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930