Партиен живот и политически събития.
срт.133

         От юни 1923 г. до 1931 г. кметове в Попица са Макавий Стефанов, Тошо Димов, Христо Минков, Йоло Ценов и Върбан Христов – всичките сговористи, тъй като техните партийи – демократическата, радикалната и обидинената прогресивна партия на 10 август 1923 г. се обединяват с народния сговор и се образува тъка нареченият демократически сговор, хвръреакционно политическо образование. Макаар и уж еднопартийци и петимат споменати попишки кметове са различни по образование, интелекти урправленско умение. 
      Макавей Стефанов,  шет пъти в кметската управа от 1901 до 1933 година, е демукрат не толкова по партийна принадлежност ( то кой ли не се пишеше демократ!) колкото по дух и човештина.Той доизселва циганите и турците и създава условия да се оформи сегашния център на селото.Знае за покушението над Караисмаил, но премълчава, за да защити българщината, слещу един непрокопсаник.Той е между учередителите на читалището и кооперацията, прави ( като кмет) Макамеевия път към лозята. Не е злоупотребявал с власт и не се подава на корупция. По време и след Септемврийското въстание проявява земляческата солидарност и мъдрост ( сам е арестуван, но няколко дни управлява с бившите въстанници Йото Кочов и Георги Христов ) застъпва се за арестуваните след въстанието. Макар и да е в демократическия сговор си остава с демократическите си възгледии човештина, за разлика от множеството зговористипобойници и убийци.Неговата издънка синът му Стефан също е демократ по партийна принадлежност, честен и уравновесен човек, дългогодишен безупречен касиер-счетоводител на кооперация " Пчела ". Много добре вижда и разбира партийната насоченост на дружеството “ Млад кооператор”, но с нищо не се съпротивлява на тази му линия.          
      Йоло Ценов, саможив по характер, неконтактен, отделя сили и време като организаторна коперацията, председател на читалището и кмет да е полезен на селото.  С превратаджиите на 9 юни е със сговориската власт е, дистанцира  се от бедните и неуките ( плебештината ), по-късно пише доност противпрогресивния учител Иван Момчев, но не се колебае да отиде в Кнежа в жащита на арестуваните земеделци и комунисти. У него се съчетана студенина умерена реакционост на възгледите ( kd идеологията му ) и достолепие в гражданското му поведение.  Синовете му Кръктю и Христо са негови копия, но в много умален мащаб – по-интелектуални, политически и делови възможности.

     Върбан Христов Староселски ес добро образование и с учителска практика на младини. Собственик, а после и едноличен собственик на компанската мелница, наричана в последствие и Староселската, касиер на читалището ( 1934 г. ) учен интилигентен и предприемчив човек. И като учител, икато кмет, и като мелничар, и като обикновен гражданин той се държи добре и естествено със съселяните си. Като кмет е оставил трайни следи – през 1928 г. има собствена кандидаткметска конструктивна, народополезна пладформа: поправка на черните пътища,водоснабдяване на селото, довършване строежа на училището, построяване на мост и скотоводен дом, безплатна медицинска помощ  за бедните безплатен електрически ток за обществените сгради от собствената му мелница и още толкова задачи. Съпругана му Стойна е дъщеря на Иван Бояджиев от    Б. Слатина, учител в селот, тесен социалист. Когато се омъжва за В. Христов та е член на БРП. В. Христов опазва личния архивна тъста са и след 9 септември 1944 г. го представя на месната оргатизация на БРП (к). През 1944 г. заедно с Христо и Иван Нинови, се застъпва пред военните, които са арестували братята Велчо и Горан Бенчови, Ив. Момчев и Рада Кацарска с намерение да ги растрелят. Те са освободени.
       Тошо Димов, наследник на добри имоти ( земя и караджейка ), общински писър-краснописец, обича да се големее, уж широк социалист, пък клони на дясно в убежденията си. Не случайно е кмет в размирната 1924 г. – трабвало е твърда ръка, която да загаси революционните пламъци. Позволява си да вдига ръка срещу арестувани комунисти ( Ал. Григоров ). Това не пречи на големия му син Цветан след 9 септември 1944 г. да е секретар на първичната организация на БКП в селот и добър бригадир в ТКЗС.

      Независимо от тежкото положение на БКП в Септемврииското въстание, от обезглавяването е, от повторния спад на революционното настроение ( първия след 9 юни ), от умората и унинениеуто на населението след безплодните политически борби и въоражени сблъсъци, под влиянието на задграничното бюро партията си поставя нереалистиичната и непосилна задаче през 1924 г. отново да се вдигне въоражено въстание т. Е. Продължава се курса към въоражена борба. Но поради жестокия противокомунистически режим на сговориската власт, за да се запази тайната при нелегалните условия и да се запазят кадрите, кумонистите се групират в тройки и петорки. Такава – нелегална тройка са Йото и Кръктю Шабански и Димитър Калчев. В други групи се организират В. Златов, Ив. Кузманов, Стефан Зашов, Йордан Дашов, Цветко Йотов, Златко Недялков, Пишо Йотов, Тодор Драганов, Илия Цанов и др. Мнозина от септемврийците, разочаровани или уплашени се оттеглят от борбата. В петорките и тройките има и земеделци. Христо Нинов е арестуван на 1 срещу 2 април 1925 г. с цел да разклие нелегалните групи в Попица, но устоява на инквизициите и не разкрива нищо. През 1924 г. върховния касационет съд, въз основа на приетия през април закон за защита на държавата ( ЗЗД ), разтурва  БКП, Партията на труда, КМС, Работническата кооперация " Особождение " и Общинския работнически синдикален съюз ( ОРСС ). С благословията на правителството на демократическия сговор са убити комунистите Димо Хаджидимов, Бижо Бакалов, Тодор Страшимиров, Харалампи Стоянов – ръководни деици на партията, също Петко Д. Петков – ляв земеделец, а и Никола Генадиев – водач на Национоллибералната партия. БКП изпада в пълна изолация от населението. Скоро курсът на въоражена борба е осъзнат за несъстоятелен и снет. За зла беда изтрадали, но недостатъчно уравновесени по характер и не зрели политическ, буйни глави залагат на индивидуални терористични актове. На 13 април 1925 г. се установява неуспешна засада  в Арабаконак на цар Борис. Но само след няколко часа в София е убит генерал  Коста Георгие, един от основателите на Воения съюз ( в този съюз винаги съществуват три  крила – десни ( монархисти ) умерени и леви ( антимонархисти и работещи с левине сили ), между които са генерал  Вл. Заимов, Дамян Велчев, генерал Христо  Данчев и др. На 16 април, на опелото на генерал Коста Георгиев се извършва злополучния атентат в катедралата “ Св. Неделя  “.160-те жертви предизвикватстрашна реакция – арестувани са 13 хиляди комунисти. Повече от половината са осъдени. Смъртни присъди се издават по бързата процедура. Трима са обесени публично. Безброй са убити без присъди  между който са цветът на българската интелегенция поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, журналистът Йосиф Хербст.

     От Попица са арестувани Йото и Кр. Шабански, В. Златков, Д. Калчев, както и земеделците В. Томов, Дилко Иванов, Горан Петров, Г. Христов, Хр. Бонджулов и Хр. Нинов. След тежки инквизиции, при явно неблагоприятно вътрешно отражение и международни протести, повечето от арестуваните са освободени. В. Златов, Й. Шабански ( отправили си взаимни обвинения ) и В. Тотов са осъдени по на 12.5 години затвор, но след 10 месеца са освободени. Не такава е съдбата на Павел Стефанов от Враняк, който преди Септемврийското въстание се среща неколкократно с П. Шабански, а в 1925 г. с В. Златов търсят складове с оръжие в попишкото землище, це и до Сухаче стигат. П. Стефанови други комунисти от Белослатенско са убити при имитироното им прекарване от Б. Слатина  за Враца с белезници на ръце. Убиецът П. Стефанов Андрей Христов Бозайков разузнавач – агент към Околийското управление и в 1944 г. е между агентите, които арестуват попишките комунисти и ремсисти. Привечер в деня на атентата, Иван Калъчев, брат на Ст. Калъчев е арестуван от полицейска група, водена лично от главореза Кочо Стоянов. Негов Състудент и приятел, живеещ в съседство, вижда всичко и съобщава на бъща си генерал Кръстю Маринов ( вторият му син е бъдищия генерал Иван Маринов, главнокомандващ българската армия в Отечествената война   1944-45 г.)  Бащата генерал предотвъртява репресии и евентуален разтрел на  Иван Калъчев. Скоро Калъчев напуска България полулегално и през Чехия се озовава в Германия, откъдето се завръща през 1931 г. дипломиран стаматолог. Изолацията на БКП поражда переспективната идея да се създаде легално копие на партията – Българска работническа партия ( БРП ). Разрешена и регистрирана официално през февруари 1927 г. тя напористо и умело установява свое влияние върху масовите организации – кооперативни и въздържателни дружества, БОНСС, професионални формации. В края на 20-те и началото на 30-те години има 40 периодични издания нод влиянието на БРП.  Доколко партийната работа в Попица е заглъхнала, даже западнала, говори фактът, че едва в 1931 г. в селото е основана организация на БРП и то по инициатива на Зарко Зарков, комунист от село Гаганица, интерниран в Попица. За секретар на организацията е избран Никол Ив. Шабански. Членове на ръководството са ветераните  В. Златов и Д. Калчев и по-младите  Ненко Калчев и Димитър Кузманов. В началото се набират двайсетина души, после се удвояват, при население 3 500 души.   През 1928 г. в страната е създаден Работнически младежки съюз ( РМС ), легална изява на комсомола. В Попица организация на РМС е учередена през май 1931 г. в шивачницата на  Димитър Дичков. За секретар на дружеството е избран Христо Ив. Шабански. Веселяк и шегобиец, многостранно надарен, той е диригент чете научни реферати, насочва младежите какво да четат. Негови приятели, следовници и помощици в РМС са Ал. Хр. Минков, Илия Пекин, Петър Йорданов Дачов, Рашо Тодоров, Никола Стефанов, Велчо Христов, Илия Йотов, Цветан Цолов, Хр. Спасов, Цветан Петков и кой ли не още. Клубът на РМС, където може да се води политически разговор, да се научи нещо от науката, да се усети пулса на живота в страната посредством весниците “ Ехо “ “ Жупел” “РЛФ”, е повече от приятно място. От организацията на РМС и от неговия клуб тръгват много и много младежи към училищата извън селото Йордан Шабански, Петър Хр. Велчев, Ив. Чолака , Ал. Върбанов, Цв. Ганчев, Ст. Нинов, Марин Маринов, Ив. Василев, Ив. Велчев Иванов… Други стават работници, активни ремсисти и партийци ( Хр. Ценов ).Под влияние на РМС са и младежите от състоятелни семейства- само с хляб не се живее, нали! Общо взето в политическите борби в селото най-влиятелни са ремсистите и техните симпатизанти, те са активните и управляващи фактори на политическата аванссцена. Неизбежно  следствие от тази обстановка е изтласкването от социалния живот на десничарските елементи.       След 1925-26 година се вземат и някои от крилата на БЗНС като най-влиятелни са “ Врабча-1”, ан Д. Гинчев    и            “ Пладне”  с Г. М. Димитров, а по-сетне и Н. Петков. От 1927 до 1934 г. ежегодно се провиждат земеделски конгреси. През 1927 г. делегат от Попица е Г. Христов. През 1928 г. Горан Бенчов, на следващата  Ив. МариновКременски и Горан Т. Христов. На този конгрес Ив. Маринов набива жестоко и изхвъря от залата едного, познал го като палач от 1923-25 г. На всички земеделски конгреси има делегати от Попица, но най-често е изпращан Ив. Маринов.                                                      През 1931 г. Демократическата партия, БЗНС “Врабча-1” на Г. Дичев, радикалите на Ст. Костурков и националлибералите от крилото на Г. Петров се обединяват в таканаречения Народен блок, възприет благоприятно в извесна степен от БРП. В последвалите на 21 юни 1931 г. избори Народния блок получава 180 места в ), демократичния сговор –78 ( очевиден отлив на народа от него ), а комунистите 31 ( 170 хиляди избирател гласуват за БРП – несъмнен успех). Министър прецедател е Ал. Малинов, но след няколко месеца той става прецедател на НС, Н. Мушанов- министър-прецедател.  Комунистите и ремсистите от Попица, получили възможност за легална изява се стремят да се възползват от относително благоприятните условия при управлението на Народния блок, макар, че и неговата полиция често посещава Попица с цел да притиснява дийноста на БРП и РМС. Така например полицията арестува  всички присъстващи на събрание на БРП на 1 януари 1923 г. В навечерието на общинските избори през същата година са поставени под домашен арест Н. Шабански, В. Златков и Нечо Христов. Кметът на селото Йордан Савов с един полицай се мъчи да разтури първомайското събрание на 80 души.След потест те тръгватс песен към центъра, където ги посрещат Белослатенските полицаи, водени лично от околийския началник Има бити и арестувани. През юни 1932 г. правителството на Народния блок организира процеси по ЗЗД срещу ЦК на БКМС. Подслествените са инквизирани. Целта е да се подрони засилващия се авторитет на партията. Напразно. На общинските избори през септември 1923 г. БРП  сама получава в София 20 хиляди гласа, а народния блок едва 10 хиляди.Софийския окръжен съд касира 15комунисти, избрани за общински съветници в столицата, за да не стане тя комуна, както вече е ставало в няколко други градове.  Признание за активността на ремсовото дружество в Попица е проведената на 27 октомври 1923 г. в дома на Марин Христов Дикин, районна ковференция на РМС.Тогава се решава  Попица да стане седалище на районен комитет на РМС, а за негов секретар е избран Илия Йотов. През 1932 г. Димитър Гичев посещава Попица  като кум на Иван Калчев.По късно пък земеделският министър става кум на Иван Нинов, кмет на Попица от 1940 г.  През същата година  Хр. Нинов е избран за делеган на поредния конгрес на БЗНС “Врабча-1” (на Д. Гичев). Но вместо там той отива на дублиран десничарски контрес на Стефан Цанов. Заради тази волност Хр. Нинов е снет от кметството и заменен с Йордан Савов. Невъздържан и буен Хр. Нинов се нахвърля да бие Савов. След две години  Хр. Нинов отново оглавява кметската тройка. Той е податлив на политическа еуфория и големство.С кон влиза в кръчмата на Д. Яков, с шеговита ироничен тон псува присъстващите, но ги черпи с вино. С кон и музика води младежите на залесяване. Той се орентира трайно към десничарското течениев БЗНС, извесно като Алба Юлия, оглавявано от Ст. Цанов. Христо води свои привърженици чак до Плевен в помощ на Цанов да превземе ръководството на БЗНС. Не случайно Ст. Цанов е втори подкръсник на Ив. Нинов.И на свадбата Цанов ораторства демагогски.С голямата си рошава глава и ораторска дарба той умее да привлича слушателите. Тъкмо такъв човек допада на темперамента на Хр. Нинов. През април 1933 г. въэ основа на член 20 от ЗЗД, е касирана цялата парламентарна група на БРП. Полицията извършва редица убийства на комунисти без присъди. Наемни убийци прострелват на улицата секретаря на ЦК на БКП  Никола Кофарджиев и секретаря на ЦК на БРП  Петко Напетов( убийствата се инсценират от правителството, съставено от демократи, радикали, земеделци). През същия този април в Оряховския гарнизон става провал на ремсовата организация.Сред арестуваните са и войниците от Попица Илия Йотов и Цветан Цолов. Присъдата на първия е 6 г. и 8 месеца, а на втория – 10 г. и 5 месеца затвор. Йотов подписва деклерация и затов е освободен предсрочно. Седмият конгрес на комунистическия интернационал и Шести  пленум на ЦК на БКП през 1035 г. вземат решение партията да търси съдействие с всички демократически сили без да им налага своя ръководна роля и ревулюционна фразеология. Имено за това стават възможни в следващите години контактите между ръководителите на БКП и някой от боржуазните партии , с лявото крило на Военния съюз и най вече с БЗНС.               В Попица идва членът на ЦК на БКП Лазар Станев с намерението да обедини комунистите и земеделците в общ фронт срещу надигащата се фашиска вълна в лието  на народното социално движение ( НСД ), създадено още през май 1932 г. и обхваща 100 хиляди души.Това е крайната десница на Ал. Цанков, увлекла профашиската младежка организация – съюза на българските национални легиони, други профашиски организации и лумпени елементи  НСД взема безрезервно на въоражение опита и политическите платформи но италианския фашизъм и на германския национализъм. Опитът на Лазар Станев не е успешен, поради несъгласието на някои влиятерлни дружбаши от селото.
                                        ***
      Христо Данчев, роден в Етрополе, доведен син на Попица, очарован от прелесните криволи и вирове на Скът,  останал с омаята на юношеството, живяно в Попица, умен, целенасочен, с рано изработена оценъчна жизнена система, има куража и амбицията да се устреми към върховете на военна кариера. И я достига. Генерал майор Христо Данчев е командирна Четвърта армия в Плевен. В1934-35 г. той е един от изтъкнатите ръководители и секретарна военния съюз. Но истински патриот генерал Данчев е от лявото антимонархическо крило на съюза. Той често твърди , че българия ще бъде управлявана от комунисти и земеделци. При една сказка  на извесния общественик Сакаров генерал Данчев се доближава до него , заприказва го и го хваща под ръка. Има  изумени от проявената близост към един комунист.Кобургът не може да се противопостави на служебното израстване на способния военоначалник, но не го забравя в коварните си планове.  През 1935 г. генерал Христо Данчев загива при атентат, явно исциниран от двореца.  След 9 септември 1944 г. посмъртно е произведен в звание генерал-лейтенант и е признат за активен борец против фашизма.  

 ***

   Попишките комунисти и ремсисти постоянно се стремят към единстно на прогресивните сили.  Донякъде успяват на изборите през 1938 г. когато повече от избирателите в селото гласуват за техния кандидат. Те също  така  събират помощи за политическите затворници и подкрепят  искането за тяхното  амнистиране.Мащабна и резултатна, както и в цялата страна, е акцията на комунистите от Попица, подкрепена от земеделците, да се подпише предложения он Съветския съюз на България  пакт за приятелство и взаимна помощ.  Този пакт е връчен от главния секретар на съветското външно министерство Аркадий Скобелев ( оттам и Скобелевата акция), пристигнал в София на 24 ноември. 1940 г.Стотици хиляди са писмата от страната в подкрепа на пакта. Правят се събрания, митинги, протести срещу нежеланието на правителството да подпише пакта. За няколко дни в Попица са събрани триста подписа в полза на пакта. Отделно под въздействието на Христо Ценов в София подписите се полагат студентите  Ив. П. Чолашки, Марин Маринов, Г. Цанков, Т. Дочев.В парламентарните избори през март 1938 г., които общо за страната са спечелени от правителството, в Белослатенския избирателан район, включително и в Попица, е избран опозициония кандидат Петко Стоянов. На по-следващата година 1940 под влияние на Хр. Нинов за кмет на селото е назначен брат му  Иван Нинов, чийто кум е министърът на търговията  Никола Захариев. Заборчнели с мелницата, Ниновци търсят сближение с власта, за да се измъкнат финансово, т. Е. Те правят завой надясно.  Междувремено под предлог, че проф. Петко Стоянов, опозоционен депотат, е изпратен от правителството с някаква мисия в чужбина в полза на самото правителство, за което професорът получава 87 хил. лв., Хр. Нинов влиза през 1939 г. в публичен спор с него. Изобличава го в политическа двойственост, която не е недопустима за професора. Да напомним, че през 1922 г. той е между основателите на народния сговор, а през 1932 г. във февруарската книжка на списание “Завенът на героите” той пише статията “Нашата национална династия”.  Между другото там се казва: “….Докато съществува нашата национална династия, представлявана днес от Монарх, велик по своето сърце и безкрайна обич към народа си, - дотогава ще съществува и български национален идеалза обединение и благоденствие на целокупното българско племе. В нея са сърдеточени най-хубавите, най-скъпите и най-смелите надежди на племето ни.Величието на народното минало е свързано чрез монархията с бляновете за национално обединение и независимост….. Десницата на българския Вожд, която насочва родът и племето ни по пътя на националното съвърщенство и   родолюбиви постижения, която ни води към възхода на творчеството и успех, ще пребъде чрез огнелки и безсмъртни дела.” И се пита на каква цена и с каква цел проф. П. Стоянов, сговорист и монархист, няколко години по късно сменя възгледите си и преминава в опозиция на правителства, които заедно с царя въведоха “непартиен”, по същество тоталитарен, а впоследствие и изцяло моархофашиски режим! И доколко това е искрена прлеценка на политическите стойности  или обигран в политиката, професорът отрано е привидялминистерското си кресло след 9 септември 1944 г., тоес бил е користен. Тя в поведението на същото така противоречивия и непредсказуем Хр. Нинов има логика. И когато П. Стоянов заявява на въпросния депутат:  “Никакъв отчет няма да ви давам, защото не съм длъжен да ви давам отчети за онова, което правя  и още повече на ….цървулковци!”. Хр. Нинов му изстърсва комай заслужена груба псувня и го предупреждава, че той П. Стоянов, повече няма да види депотатски мандат в Белослатенска  околия. Но П. Стоянов отново се кандитатира за депутат в обикновеното НС. Изборите се провеждат през декември 1939 г. и януари 1940 г. Хр. Нинов се противопоставя ряско и предлага да се издигне кандидатурата на извесния адвукат Петко Лалов от Б. Слатина, един от ръководителите на БКП в града. Така или иначе кандидатурата на професора е наложена. Хр. Нинов провежда тотална агитация против него в цялат околия и се застъпва за, както сам казва, “за може би не по-малко но все пак по-неизвестно за нас зло, за потивостоящия на професора кандидат на правителството Липовски”. П. Стоянов е провален. За да не се превъзнася ролята на Христо Нинов в тези събития трябва да се подчертае, че избирателният закон е крайно недемократичен – С 58 % спечелени гласове правителството има 140 от всичките 160 депутати.Но противопоставятето на  Хр. Нинов срещу П. Стоянов му голямо злощастие след 9 септември 1944 г. На първо време по внушение на министъра на финатсите П. Стоянов на Хр. Нинов е съставен акт за глоба от 193 хил. лева за това, че е млял жито без купони, с което билощетил фикса на държавата ( фашиската държава тогава ). После пак с интервенция на П. Стоянов, а и под влияние  на фамилията Кочовци от Попица ( Йото и Илия ) заради зловредно съперничество и завист, Хр. Нинов е осъден на доживотен затвор, конфискувано му е цялот имущество и е глобен един милион лева. Това е престъпна намеса в съдбата на Хр. Ниновдоколкото срещу него няма никакво спицифично ( конкретно) обвинение за извършено реално престъпление. Напротив извесни са участията му на 9 юни и по врема на Септемврийското въстание на страна на левите сил, многобройните му арестувания от боржуазно-фашиските правителства като и връзските и дружбата на големия му син Яким с прогресивните младежи в селото, също сериозните ангажименти ( даване на пистолет и пари ) към РМС на сина му Слави, за което бащата знае. Присъдата на Хр. Нинов е напълно измислена, несправедлива и жестока.