Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2010 09:51 - Попица - продължение =6
Автор: lz2gm Категория: Регионални   
Прочетен: 3940 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.07.2010 13:12


През управлението на БЗНС е построено ново училище. ст.57

Чрез това училище се решава въпроса за откриване на Прогимназия  в селото. До това време децата учат прогимназия в бяла Слатина.

Първата директорка на прогимназията е Стойна Иванова Бояджиева (Староселска).

imageРешава се проблема с театралните представления, тържествените чествания и др. Училището е построено на трудови началав общинския двор – северозападния ъгъл. Училището има пет класни стаи, канцелария и склад за учебни помагала. Две от стаите, преградени с подвижни дървени прегради се приспособяват за театрален салон, а третата за сцена. Тази зграда е съборена 1948  год. След построяването на новата прогимназия.

 Провежда се оземляване  на населението ТПС (трудово поземлена собственост). Землемер е Петър Шабански. При оземляването, земеделците се опитват да раздават земя само на свои хора и ако остане нещо да се даде и на други кандидати. Земя са получили тези, които могат да плащат веднага. Сиромасите пак остават на сухо. Циганите въобще не са оземлени.

Направен е път над Луканчовската кошара – наречен трудовашкия път”

Април 1923 год. Калъчев е избран за народен представител, Стамболийски посештава Попица. Той връчва на Димо Луканов 1 000 лева в помощ на ЗМС. Стоян Калчев, Крум попов и Васил мулетаров са за единетво между БЗНС и БКП. Това не харесва на реакцията и на дясно настроените земевладелци: Омарчевски, Радулов, Георги Трайков и Коста Муравиев, министер на войната и вътрешните работи. Калчев получава заплашително писмо от македонстващия Георги Трайков, за което калчев му удря шамар. При тази обстановка БЗНС и БКП глсауват за съдене на виновниците за военните катастрофи.

Превратът 9 юни 1923 год.

Реакцията се обединява с военната лига и ВМРО на Тодор Александров. Те поемат курс за сваляне от власт на БЗНС чрез преврат.

Стамболийски внася проекто-закон за изземване на богатствата на незаконно забогателите през войните. Това вбесява още повече реакцията.

На 7. 04. 1923 год. Стоян калчев е във Ветрен и предупреждава Александър Стамболийски  за готвен преврат. Силовите министри не изпълняват заповедите на Стамболийски за арестуването на организаторите на преврата Александър Цанков и генерал Вълков.

Стамболийски смята, че върховната власт трябва да се упражнява от селяните, а не от установяване на диктатура на индустриалния пролетарият., както е в Русия.

Деветоюнският преврат е извършен от заговорниците, който се събират в къщата на генерал Русев, начело с професор Александър Цанков.

В края на април 1923 год. в къщата на ген. Русев, професор Александър Цанков събира генерал Вълков, Моллов , Данев, Калфов, Смилков и Бобошевски. Те решават да извършат преврат срещу БЗНС. Това са новите министри, представители на боржуазните партии, военните и “върховистите”. (ВМРО – Тодор Александров). Главната курвава роля е извършена от военните  и  “върховистите”   

 По същото време царят се намира при Стамболийски във Ветрен. Той знае за преврата.

БЗНС е изненадан и няма никаква подготовка за противодеиствие. В Софиа превратът е осъществен за около половин час. В провинцията оказват съпротива на няколко места, но тя е вяла, неорганизирана и без достатъчно уръжие за да се противопостави на редовна армия.

Съпротивляват се земеделци в Радомир със Спас Дупаринов, Плевен с Александър Обов, Орхание (Ботевград) с Тодор Дамянов, герои от Владая и още някои.

Във Ветрен, където се намира Стамболийски, се събират повече земеделци, но те са почти невоаражени и не успяват.

Цар Борис III играе театър, прави се на изненадан и не одобряващ преврата. Така по-голяма част от арестуваните са екзекотирани няколко дни след 9 юни. Стамболийски е измъчван и умъртвен.

Стоян Калчев и Крум Попов, кмет на София, са задържани в 5-ти полицейски, софийски участък. Те са изкарани с линейка от там в посока на Искар. Димо Луканов цял живот търси убийците и лобното място на Стоян. Той твърди, че Стоян и Крум са изкарани от 5-ти полицейски участък с файтон по посока където сега е Младост – 1, и са убити от някой си Мутавчиев.

В Попица става издаване на власта. От Бяла Слатина идва Нино Йолов с униформа на полицейски пристав и взема власта от сина си христо, който организира панахида в селото.

След кървавият преврат започват арести в Попица. Арестувани са около 40 човека, но в централния затвор в Сфия с присъда лежат: Горан Бенчов, Иван Маринов Кременски, Христо Кътов, Уси Колесарски, Христо Нинов, Цанко Гьошев, братята Дилко, Коцо и Кольо Кехайовски, Стоян Стефанов, трифон Йотов, Христо Кочански, Цено и Дочо Монови, Дилко Иванов, Пешо Дърводелски, Минко Вешов, Йоло Николов, Кото Атанасов. Димо луканов е осъден отделно в Плевен.

След преврата всички боржуазни партии и широките социалисти  се обединяват в : “Демократичен сговор”. Прецедател на сговора в Попица е Йоло Ценов. По активни са: Иван георгиев, Цено йолов, Христо Йолов и Савчо Нинов, който става прецедател на  “Демократичен сговор” през 1928 год.

ЦК на БКП обявява неутралитет, дори осъжда режима на Стамболийски. Коминтерна отчита това поведение за непростима грешка. Тази грешка се свързва с онази грешка при обявяване на Радомирската република, когато Стамболийски посещава димитър Благоев и предлага съвмесна борба . Стамболийски не признава БКП, но приветства  Октомврийската революция и Ленин.

Единен фронт

Веднага след преврата в Кнежа е образуван “Общ военно – революционен селско-работнически комитет”, в който участват земеделци и комунисти с цел въстание и сваляне властта на превратаджиите. След преврата Петър Шабански работи нелегално и изпълнява задачи, свързани с организирането на завземане властта в Попица и околните села и оказване помощ за завземане власта в Бяла Слатина.

Септемврийското въстание 1923год.

През юли 1923 год. Васил Коларов се връща в България , като пратеник на Коминтерна. С помоща на  ЦК на БКП изправя деветоюнската грвшка ? На  5-7 август се взема решение за въоражено въстание за сваляне на фашиското правителство на Александър Цанков и установяване на работническо селска власт.

За подготовката за образуване на “Единен фронт” на трудещите се от града и селото.

Положението в Попица след преврата

В Попица съществува една неорганизирана малка група бедняци от наемни работници. Работниците в цигларниците и по вършачките са сезонни.В селото има и други сезонни работници, жетвари, косачи, копачи. Тази категория работници не подлежат на организация и не могат да окажат влияние върху политическият живот.Те трудно възприемат социалистическите идеи.

В населението преобладават средните и беди селяни.Те по-добре възприемат преврата и пос ледиците от него. Занаятчиите едва свързват двата края и са потенциален резерв на БКП.                               


imageХарактерно за Попица е наличието на чесна прогресивна интелигенция, произхождаща от средни и по-заможни семейства. Тя се явява организатор и ръководител на революционното движение, в това число и на септемврийското въстание. 

От по-богатите селяни, само трима участват в тези събития: Георги Христов, Христо Нинов и Иван Маринов Кременски.

Най-малко участие вземат чиновниците, бакалите и кръчмарите. От социалдемократите участват Петко Доков Карашки и Цено Кътов.

След преврата на 9 юникомунистите и комсомолците се събират в клубове, стаичката на Христо Кнеженски и бозаджийницата на Васил Иванов и обсъждат положението. Възприема се идеята за единодействие между земеделци и комунисти и за решителни действия против превратаджиите.Отчита се грешната тактика на ЦК на БКП за неутралитет.

В Кнежа, веднага след преврата, земеделци и комунисти се здружават в “Единен фронт” който се създава  “ Общ военно-революционен-селско-работнически комитет“ и започват да събират оръжие.

imageСтаичката на Христо Кнеженски е все още място за събиране на по-интелигентните.Там се събират привечер и разменят мисли, спорят на политически теми. В бозаджийницата на Васил се правят събрания, на които се инасят беседи от различни агитатори. Това са главните места, на които се води най-трескава подготовка за предстоящата борба срещу кървавия режим на Александър Цанков.

Правят се и други видове подготовка. Комунистите се разпределят по груши, иправят военни обучения, повикване за отзивчивост, набавяне оръжие и проверяват състоянието му.Обсъждат вариянти за вземане на власта от политическите противници.

На 12- ти септември “сговористите” арестуват ръководните комунисти в Бяла Слатина и въстанието фактически е обезглавено. Петър Шабански успчва да се укрие в Попица и продължава да е начело на подготовката. По този начин, чрез Петър Шабански Попица става един от центровете на въстанието за околията.

ХХНа 18 Септември Петър Шабански заминава за София и там нучава за решението на ЦК на БКП за въоражено въстание. Получава “парола” и се връща с цел да кординира дейността на съседните села и с Кнежа. Кнежа става център на въстанието.По-късно Петър Шабански се настанява нелегално в къщата на Иван Шабански, който му урвжда срещи с комунистите от селото и района.Срещите обикновено се провеждст в потока.

Радка Попова донася “паролата” от Тодор Луканов, но тя не е възприета от Петър Шабански.

От името на БЗНС  Иван Калчев и Георги Христов  дават съгласие за подкрепа за въоражено въстание.

Вечерта на 22.09.1923 год. Петър Шабански излиза от дома на Иван Шабански и събира комунистите пак в стаичката на Христо Кнеженски. Тук се решават най-важните въпроси за въораженото въстание:

 *Да се направи връзка със съседните села и се обяви въстанието.

*Да се направи връзска с Кнежа

*Да се отнесе паролата в Бяла слатина

*Да се помогне на Бяла Слатина за завземане на власта.

*План за завземане на власта

По последния въпрос се явяват противоречия. Йото Кочов, Димитър Калчев и Цанко Иванов Бозаджията предлагат да се изчака хода на събитията и да се преговаря с “тричленката” за доброволно предаване на власта.

Решено е “незабавно да се обяви въоражено въстание и се вземе власта със сила без преговори”.

Въпреки това, Йото Кочов води преговори с кмета Макавей Стефанов. Последният иска подкрепа от околийския управител, но като не получава такава, не смее да предприеме арести като е посъветван от околийския управител. Това обстоятелство подпомага успеха на въстанието. (спомени на Вълчо Пашов).

Планът за въстание на власта предвижда:

*Да се раздели селото на две части, като района под шосето отговаря Иван Кузманов, а за района над шосето отговаря Вълчо Златев.

*Да се арестува тричленката отговарят братя Дашови.

*Да се изпратят куриери до суседните села с парола за вдигане на вустанието.

*Да се озпратят съгледвачи по направление Плевен.

Куриерите правят връзка със съседните села. Най-активна подкрепа има от Враняк и Борован. Направена е връзска с КнежаФердинанд Козовски и Георги Марков, като арестанти пътуват с влак за Оряхово по фалшиво насрочено дело. На гара Кнежа жени им подават хляб с оръжие. Народът въстава и ги освобождава. Те застават начело на въстанието в околията защото ръководството в Бяла Слатона е арестувано.

Учителката Радка Попова занася паролата до писателя Николай Хрелков в Бяла Слатина. Комунистите в Бяла Слатина са арестувани, заедно с Иван Петров.

Известените от Попица се средоточават пред общината, където е домът на Петър Кръстев-бирника. Забиват тревожно черковната камбана.Марин Петров и Дръндал (пъдари) бият барабаниз селото и призовават населението на въстание. Пред общината се явяват около 60 човека, от които – комунисти 32, и двама широки социалисти (Петко Доков и Цено Кътов).

Петър Шабански разпределя въстаниците от двете страни на шосето за Бяла Слатина.

От дясно, в долните ливади, отговаря Цено Вачов и Иван Кузманов. Цено е федфебел от армията. От ляво, към Любимир, е щабът на въстанието: Петър Шабански, Макавей Марков (партиен секртетар), Иван Пелов – старши подофицер от армията, Иван Калчев – прецедател на БЗНС.

Щабът се премества в къщата на Иван Кузманов, която е накрай селото, от към Бяла Слатина – близо до позициите.

Проблем се явява арестуването на тричленката: Макавей Стефанов , Христи Попов и Вълчо Пашов. Те са въоражени с пушка и братя Дашови се изплашват да ги арестуват.

Явяват се трима доброволци – Вълчо Златов, Иван Кузманов и Цвятко Токьов – Комаревски, които обезоражават тричленката пред кръчмата на Димитър Иванов.

Вълчо Златов вдига бомба бухалка и вика високо: “В името на световната пролетарска революция, вие сте арестъвани”. Кметът се изплашва, предава пушката и ляга по корем. Въстаниците са заели позиции.

Управлението се поема от тричленка: Йото Кочов (комунист) прецедател и комендант, Георго Христов (земеделец) и Тодор Драганов (комунист). Петър Павлов Шабански е обявен за районен комисар и комендант. За негов замесник в Попица е избран Йото Кочов. За комсомолски секретар днес се спори между Георги Марков, Димитър Калчев и Цеко Пешов Каленски. Най-вероятно не е имало време да се избира комсомолски секретар.

Знамето на въстанието е ушито от учителката Радка Христова Попова (Попишката Райна княгина), съпруга на Макавей Марков. Помага и Траяна от фирмата “Сингер”.

Лукан Цеков и Нено Калчев (зет на стоян Калчев) подпомагат Търнак за вземане на власта.

Кочо Икономов и Найден Маринов (земеделец) вземат власта в Бъркачево. Там се съпротивлява старши полицай със синовете си.

След Бъркачево отиват във Враняк.

По спомени на Въчо Пашов, Георги Марков, Александър Георгиев, Недко Колчев и Вълчо Златов.

 На позиции на фронта срещу Бяла Слатина застават в различно време около 100 човека. Те ходята в селото да се хранят и пак се връщат. Въстаниците разполагат с 20 пушки, докарани от Кнежа и 10 пушки от общината. Не всички пушки са изправни. Няколко въстаници имат собствени пистолети.

Коларо-железарите Вълчо Златов, Цено Кътов и Найден Гайдара правят лъжливо уръдие в царевиците срещу тресавището. “Оръдието” (бутафорно) е направено от колесар и кюнец за печки. Около това “уръдие“ се въртят и други хора.Белослатенци забелязват “уртдието”, те наблюдават от две насрешни дървета.

Нино Йолов в полицейска унифирма, във файтон се опитва да мине по шосето за селото. Въстаниците откриват огън и го принуждават да се укрие под моста и се върне обратно.

В селото са арестувани около 15 политически противници между които: тричленката ( Макавей Стефанов- демократ, Вълчо Пашов, Христо Попов – радикал), Йоло Ценов и синовете му Цено и Христо и Върбан Христов.

Чрез Димитър Калчев се остановява връзска с Кнежа и се уточнява да се даде ултиматум на околийския управител Христо Петков да даде властта до 17.00 часа, без съпротива, без проливане на кръв. За тази цел Петър Шабански, в качеството на районен комисар и комендант, изпраща Вълчо Златов като парламентьор.С вързани очи Вълчо е заведен в околийското управление. Той преувеличава нещата във връзска с числеността и въоражението на въстаниците като изплашва управниците.

Ултиматум идва и от Кнежа. След съвещание с кмета Баев (адвокат) околийския управител казва на Бълчо Златев: “Кажи на вашия комисар и комендант, 1е властта ще бъде дадена в 5 часа след обяд, но и ние не искаме да се пролива кръв.”

На излизане от околийскотоуправление Вълчо се развиква и арестуваните комунисти-водачи в околийското научават за полужението, гражданите по улиците също научават.

В 5 часа след обяд на 23.09.1923 год.Петър Шабански с около 40 въстаници на коне влизат в Бяла Слатина заедни с Кнеженете.

Арестуваните белослатенци са пуснати от ареста. Образуван е революционен щаб на въстанието. Петър Шабански става околийски комендант, а негов помошник Кочо Икономов. Горан Петров (земеделец) е главен полицай.

Освободените комунисти от Бяла Слатина се включват в новото управление.

Убити и ранени няма.

На 24.09.1923 год. се разбира, че във Враца не е взета власта от комунистите. Плевенския гарнизон изпраща редовна войскасрещу въстанниците от Белослатенска околия. Съгледвачи забелязват войниците около Бреница и Чомаковци.

Около обяд на 25.09.1923 год. ръководният щаб се изтегля през Рогозен за Бойчиновци, където са главните сили на първото в света антифашиско въстание начело с ЦК и оглавено от Георги Димитров и Васил Коларов. До Бойчиновци пътуват с файтон, каран от Пешо Дилков (земеделец от Попица).

Въстаниците от селото отново заемат позиции. След обяд се чува урадеен изстрел от към Крънчовото. Снаряда профучава над главите на въстаниците и пада в Любимир. Затракват и тежки картечници от към лозята на Кумбов баир Спомени на Иван Петров и Вълчо Златов./

Въстаниците нямат готовност, оръжие и ръководство за да се бият с редовна армия. Фронтът се разпада.

Група от 15 души, между които Матей Марков се отправят към Бойчиновци, но са посрешнати край Борован от противников патръл и се връщат. Укриват уръжието, укриват се и те в различни къщи.

Гато Танов превежда белослатанчани покрай реката, Беделевото да вземат власта в Попица. След въстанието секретар бирникът Иван Шабански е уволнен и на негово място е назначен Иван Георгиев.

В Попица е сформирано ново временно управление от Макавей Стефанов – прецедател и членове: Георги Христов и Йото Кочов – комендант. Това управление съществува докато се разбира, че главните въстанически сили при Бойчиновци са разбити.

След това Макавей Стефанов образува нова тричленка с Христо Попов и Тошо Димов. Георги Христов и Йото Кочов не са арестувани.

Започват арести и терор над въстаниците. Коменданта Христо Попов арестува 18 души като заложници, а в последствие те са предадени на военен съд в Кнежа. Между тях са : Матей Марков, Стефан и Йордан Дашови, Петко Кочаня, Йото Теглото, Иван Кузманов, Иван Калчев и Иван Тодоров, Вълчо Тошов и Найден Маринов са арестувани във Враца.

Тричленката е обеспокоена от факта, че тези хора ги застрашава военно полеви съд и се застъпва пред военния съд в Кнежа. Савчо Нинов, Йоло Ценов, Иван Георгиев, Нино Минков, Иван Спасов, Цени Върбанов.Томо Христов закарва с каруца един овен и едно буре с вино и просят смекчаване. След музика и добро пийване въстаниците са освободени.

В Кнежа има подготовка да убият Иван Калчев, но не успяват. Иван постъпва в болница и лекарите не го пуснали докато отмине бурята.

Когато революционният щаб от Бяла Слатина пристига в Бойчиновци, въстанието там е към своя край. Шабански и Икономов минават в охрана на главния щаб на септемврийското въстание и емигрират в Сърбия. ????  Настанени са в училище в Ниш. След двадесет дневен престой Кочо заминава за Скопие при близските си. След него Шабански заминава през Белград и Виена за СССР. Тъка не се сбъдва дадената дума между Петър и Кочо Да вървим заедно на крзй света”.

След поражението на Септемврийското въстание в Попица се изострят противоречията между  “септемврийци” и “сговористи”. Цели нощи по кръчми, и мегдани и кръстопътища не престават спорове, кавги, псувни и побоища.

Книгата – “Бяла Слатина в революционни борби….”

Цола Драгойчева

Със замеделския съюз Партията установи близки контакти и взаимодействия. В Бяла Слатина партийният комитет влиза във връзска с неарестуваните членове на БЗНС: Петър Велков, Марин Горанчовски, Стоян Пенчев и др., като им помага за въстановяване на Дружбата. По това време партийното ръководство в Бяла Слатина, което изпълнява ролята на околийски комитет на БКП, се състои от :Фердинант Митев – секретар, Стоян Йончев – касиер и членове – Коста Милев, Тодор Петков, Мишо Николов. Мишо е и секретар на околийския народняшки комитет на комсомола. В партийния актив влизат Пеньо Писков, Вела Пискова, Цола Драгойчева, Иванка Георгиева, Иван Георгиев, Димитър Николов-Осинин, Димитър Митов, Цено Нинчев Драгойчев и др.

В средата на август Фердинант Митев участва в съвещание на окръжния комитет на Партията, където се дават указания за въстанието. Установява се връзска с партийни организации в селата, където усилено се работи.

На 21.09.1923 год. в Бяла Слатина се получава паролата на въстанието – 22 срещу 23 септември. Паролата е донесена Петър Шабански и предадена от Радка Попова.

Цола Драгойчева по това време е учителка в Соколаре, но получаването на паролата я заварва в Бяла Слатина. И тя заедно с Вела Пискова, Димитър Николов-Осинин и Стоян Йончев поемат организацията на въстанието в града и околията. Връзската с бойните групи се поема от Вела Пискова и Стоян Йончев, а селата от Цола Драгойчева и Димитър Николов-Осинин.Учасниците във въстанието от Попица се събират пред общината в дома на Петър Кръстев бирника и т. н.

В книгата  “Бяла Слатина в революционни борби 1898 – 1944 г.” се пише, че “ ха 24 септември      към обяд въстаннически отряд от Попица,начело с Петър Шабански се насочват към Бяла Слатина. Спира пред града и изпраща парламентьор Вълчо Златов при околийския управител да предаде града. Парраментьора се връща, без да се постигне споразомение. По същото време въстанически отряд от Борован, Галиче и Търнава се насочват към Бяла Слатина. Веста за приближаващите въстанически отряди всява уплаха и объркване в редовете на фашиските управници. Това окурожава комунистите и земеделците в града и бойните групи на Цано Йотов, Нико Цанов и Стовн Йончев влизат в действие. Нино Цанов само с една бомба разоръжава правителствената застава при Борованското шосе. Друга бойна група обезоръжава бойна група на власта и се отправя към околийското управление. В същото време бойните групи на Цено Йотов и Стоян Йончев обезоръжават правителствен пост при Попишкото и Кнеженското шосе и също се отправят към околийското управление. Стоян Йнчев прекъсва телефонната и телеграфна връзска с Враца. Видели безнадежното си положение, околийският управител предава управлението”.

Да, това е така, но за 24 септември.Попичани и Кнежани са влезли в Бяла Слатина на 23 септември в 17 часа, съгласно даден ултиматум на околийския уоравител. Ултиматумът е приет при условия.С вземане на власта в Бяла Слатина на 24.09.1923 год. цяла белослатенска околия е във въстаннически ръце.

При вземане на решение за въстание в Попица на 22 срещу 23 септември е решено да се вземе власта без преговори. Йото Кочов преговаря с кмета Макавей Стефанов и с това дава възможност на кмета да иска съдеиствие от околийският оправител за арести.Обстоятелството, че околийският управител не е имал възможност да даде подкрепа е спасило въстанието в Попица.Това играе важна роля за вземането на властта в околията.

Левосектанският курс в БКП и Априлските събития 1925 год.

След поражението на Септемврийското въстание настъпва един от най-тежките периоди в животв на БКП. Голяма част от партийният актив са избити, а други емигрират.Неуспелите да емигрират са арестувани, изтезавани и хвърлени в затвори. Партията преминава в нелегалност, но продължава борбата срещу фашиската власт и започва постепенно да се въстановява.

Партията търси легална форма на работа и се преименува в “Партия на труда” – официално регистрирана, но пак преследвана.

През април 1924 год. е приет Закон за защита на държавата (ЗЗД), с който се забранява БКП, Комсомола и Партията на труда.

На Витошката нелегална конференция през 1924 год. се отчита нарастващ нов подем в революционната борба, приема се резолюция за подготовка на ново въстание.

Белослатенска околия е разделена на три партийни района.

Попица влиза в Белослатенски партиен район. Връзска с Попица подържали Вълчо Златев и Мишо Николов.Образуват се и нелегални вътрешни групи. В Попица се образуват тройки и петорки. В тези групи влизат и земеделците Христо Нинов и Вълчо Тотов.

Вълчо Златов и Вълчо Тотов търсят военни складове в района за да набавят оръжие.

Въстановен е околийския комитет на Комсомола със секретар Мишо Николов. Той остановява връзска със селските организации и въстановява комсомолските организации в белослатенската гимназия, където са изградени марксиско-ленински кръжоци.

В края на 1924 год. и през 1925 год. се забелязва отлив от революционната борба. Вместо да се отстъпи и се запазят кадрите военният център към ЦК се готви за революционни борби.

Фашиската власт предприема широка офанзива срещу Партията. Следват арести, изтезания, затвори, политически унийства на комунистически активисти и народни представители.

Убита е и Вела Пискова, народен представител на Бяла Слатина.

Военният център организира терористични групи. Като връх на тази дейност е атентатът на 16 април; 1925 год. в църквата “Св. Неделя”.

 

 Това дава повод на фашиската власт да се разправи по-най жесток начин с ценни кадри от БКП и БЗНС и редица интелектуалци.

Партията се изолира все повече от масите. Задграничното бюро  на ЦК на Коминтерна дава указания да се откажат от този курс, но военният център не се вслушва. Това е голяма грешка на ултралевите поели т. нар. левосектански курс” с Коста Янков.

По това време в Попица са арестувани: Йото и Кръстю Шабански, Димитър Калчов, Георги Петров, Георги Христов, Христо Нинов, Вълчо Тотов и Вълчо Златов. Йото Шабански и Вълчо Златов си хвърлят взаимни обвинения. Те и Вълчо Тотов са осъдени на по 12 год. затвор, но след 10 месеца са освободени.

Павел Стефанов от Враняк и други комунисти от Бяла Слатина са разтреляни при опит за бякство, между Враняк и Габаре. Убиецът е агентът Андрей Христов Бозайнишки от Бяла Слатина.

Иван Калчев, студент по право в деня на атентата привечер е арестуван от полицаи начело с генерал Кочо Стоянов.Негов състудент и приятел вижда всичко и съобщава на баща си генерал Кръстьо Маринов (баща на бъдещия генерал Маринов). Бащата генерал предотвъртява евентуалното убийство на Калчев. Последният заминава за Германия и записва зъболекарство.

Петър Шабански идва в България през 1924 год., когато е Витошката конференция, с цел да вземе сина си Карло. Жена му Табакова отказва да даде детето, отказва и да емигрира заедно с него.

Някои земеделци и комунисти не могат да се примирят с политическата обстановка и емигрират в Аржентина през периода 1926 – 1928 год. Настанени са в провинцията в памукови плантации. Живеят в групи, изолирани от куктурния свят.

Слаед падане на сговора от власт през 1931 год., част от емигрантите се завръщат : Йото, Кръстьо, Никола и Христо Шабански, Георги Кнеженски, Георги Бенчев, Иван Мишов, Стоьо Резката. По-късно се завръщат и братя Дашови. Горан Петров остава в Буенос Аейрес и просто изчезва.

БКП продължава да бъде в изолация. Поражда се идеята да се създаде нова легална партия БРП, огледален образ на БКП. Тази партия е региетрирана през 1927 год. Тя влиза напористо в масовите организации и дружества и оказва влияние в тях.

Управлението на “Сговора” 1923 – 1931

Управлението на Сговора е наложено насилствено с преврат. Недоволството на хората се увеличава. То се засилва от продължаващата следвоенна криза и задаващата се световна икономическа криза.
imageВ сговорва влизат
: демократи, либерали, радикали и широки социалисти.От 1923 г. до 1931 г. в селото кметове са били: Макавей Стефанов, Минко Ребърковски, Йоло Ценов, Върбан христов, Иван Георгиев е секретар – бирник, а Тошо Димов замесник кмет.БКП и БЗНС са в опозиция. През този период (1924) излиза закона за защита на държавата (ЗЗД), насочен дирекно срещу БКП. По време на Макавей Стефанов се прокарва път за лозетата и Чеши връх.

По време на Върбан Христов е направен Скотоводен дом и дървения мост на реката за Компанската воденица. Бикарника е преустроен за амболатория на д-р Мирочник (първият лекар).


Тагове:   Бяла Слатина,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 1521800
Постинги: 71
Коментари: 508
Гласове: 175
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031