ПОПИЦА :: Попица - продължение=5

Много Български земи остават неосвободени и особено Македония. България разбира, че не може сама да се изправи срещу Турската империя. Тя търси съюзник с други балкански държави които имат териториални претенции към Турция. България, Гърция и Сърбия сключват военен съюз против Турция. С предварителна договореност Бългавия дава повече войска от съюзниците и воюва в главното направление Одрин-Цариград. Тв дава и повече жертви.

Междусъюзническата война

Когато Турция е принудена да подпише мирен договор, Сърбия и Гърция по таен договор помежду си нарушават предварителните договорености и завземат Македония и западна Тракия. Изска се международен арбитраж.В този момент Фердинанд дава заповед за настъпление срещу Сръбските войски, без да получи обещаната помощ от Австрия. България е обявена за агресор.По решение на Великите сили Македония се определя за Сърбия, а Тракия за Гърция. Ромъния се възползва от ситуацията и взема без бой южна Добружа. Турция нарушава примирието и взема територия до Одрин.Тъка България се оказва заобиколена с врагове и не постига обединение на българите. Заражда се Македонския въпрос.По време на тази междусаюзническа война в Попица идва румънска реквизиционна комисия . Тя е прогонена с камъни от жени и деца. В селото политическият и стопански живот е замрял. Учителите са на фронта. В селото е учителка Иванка Велчева – Шумналийка. Тя е член на БРСДП в Бяла Слатина и член на читалишното настоятелство. Тя подпомага активно останалите в селото социалдемократи. Свири искусно на мандолина народни песни и романси.По време на войните (1912 – 1914 ) кмет на селото е Вачо Върбанов и секретар бирник Иван Николов Шабански. Кметството е в Цоло Мильов.

Първата световна война 1915 – 1918

В Европа се очертават два противостоящивоенни блока: Ахтахтата ( Англия, Франция и Русия ) и другия съюз ( Германия, Австро-унгария и Италия ). Фердинант и правителството определят България към втория военен съюз, от който е получено обещание, че ще се осъществи националния идеал, неосъществен през войната 1812 – 1913 год.Нашите войски завземат Македония и образуват фронт срещу Антантата. Германия воюва и на западния фронт срещу Франция. България току що е воювала, войниците са изморени,стопанството изтощено. Войниците се бият геройски, но войната продължава много и държавата неможе да осигури издръжката на войската. Всички активни мъже са на фронта, тежеста пада върху гърба на жените. Работният добитък и каруците са на фронта. Селското производство е намалено. Това се отразява неблагоприятно на фронта. Войниците гладуват, оголяват, обосяват. Новините от домовете им не са добри. От Германия няма помощ.
В първата световна война на Дойранския фронт са офицерите от Попица, капитан Кръстьо Попов и подпоручик Стоян Калъчев от 34 ПП, член на БЗНС.Социалистите и земевладелците са против войната. Стоян развива голяма агитационна дейност против войната. Пише политически статии, разнася по окопите весници.

Трима нашенци, членове на БСДП отказват да участват в нападателен патрул, не от страх, а да изразят протест. Те са осъдени от военно полеви съд и разтреляни привързани на стълбове на 10.03.1918 год. Разтреляни са: Мишо Велчев и Георги Милов. Димитър Калчев е тежко болен и се отървава с 15 години лишаване от свобода.Под влиянието на Великата октомврийска революция се подканват войниците да следват примера на руските селяни и работници.

Женският бунт

Втанъв момент на 10.04.1918 год. в Попица пристига реквизационна комисия с подпоручик от Еница и няколко войници. Към тях се присъединяват кмета Вачо Върбанов и бирника Иван Николов Шабански.

На жените им пределява, теглото им е голямо. Мария Стефанова Дашева и Стефана Иванова Илиева се разбонтуват. Събират всички на сред селото чрез черковната камбана, която е заудряна тревожно. Чуват се викове – “Мир, хляб върнете ни мъжете” и войниците не се намесват. Жените набили офицера и кмета.

Съдени са; Елена Франгашка на 5 години лишаване от свобода, Стефана Криводолска, Дона Нечова и Цена Миловска на по 4 месеца. Присъдите на са изпълнени.

Нино Йолов и Иван Николов правят мандра в Трънските салкъми. Произвеждат сирене за фронта – времето е подходящо за / печелене на /пари.

Войнишкото въстание и владайските събития

След пробива на “ Добро поле” войниците започват да се оттеглят в безпорядък и се движат към вътрешноста на страната. Те знаят за събитията през 1917 год. в Пусия и за женските бунтове в страната от весниците, писма и разговори. Потокът от отстъпващи войници се движи към София. Превръща се в разярена тълпа без цел, освен, да се върнат у дома или да отидат в София ида накажат виновните за катастрофата.

Новината за пускането на Стамболийски от затвора бързо се разпространява. Чуват се възгласи “ Да живее Стамболийски”. Той още през 1915 год. предопредил Фердинанд, че не е съгласен с тази война.

Разгневени войници пристигат с влакове от Горна Джумая (Благоевград) и Кюстендил и слизат на Радомир.

Правителството изпраща делегация, в която участват Александър Стамболийски и министера по икономика Райко Даскалов от БЗНС. Делегацията има за цел да усмири тълпите и ги спре. Тълпите са непримирими. С войниците има само федфебели без офицери. Събират се на сред Радомир.

Райко Даскалов и Александър Стамболийски узнават за мизерията на фронта и като бифши затворници се чустват по-близо до войниците. Делегацията е в Кюстендил където е генералния щаб.

Даскалов е в Радомир. Той усеща, че войниците имат нужда от ръководство. Без да се съветва със Стамболийски, Даскалов решава да застане начело на войниците. На войниците се предлага : “ Които искат да си върви у дома, да си заминават, а които искат да вървят към София да остават”.

Радомирската република

Райко Даскалов обявява “ Радомирска република” на 27.09. 1918 год. Той обявява царя и правителството за свалени и предлага да се предадът.

Правителството организира отбрана от малко войници по гарнизоните, ШЗО, юнкерите, леко болни по болниците, германци, два ескадрона, запасни офицери и 6 оръдия.

Войниците се отправят към Владая.

По същото време влак с ранени войници се движи към Захарна фабрика. Влакът е обстрелян с артилерия и е подпален въгон с ранени войници. Във вагона се намира подпоручик Стоян Калчев, леко ранен, и Дилко Герговски. Стоян Калчев с риск на живота си отваря товарният вагон за да излязат ранените. Там е убит Дилко.

В този влак е и Алипи Йотов. Като офицер Стоян с спасен. Алипи е арестуван и се намира в 6-ПП. Там го познава синът на командира на полка при който Алипи е бил ординарец и се е грижил за сина му. Юнкера син разпознава Алипи и му дава възможност да се спсаи.

Стамболийски преценява, че въстанието е ненавременно и не го подкрепя, съчуства на въстаналите войници, които искат отговорност от властващите за тяхна недълновидна политика. Войнишкото въстание е оглавено от БЗНС.

Въстанието не е подкрепено от Димитър Благоев, защото е смятал БЗНС за дребно-буржоазна партия. Освен тов Стамболийски е бил по-популярен, а той не е искал да свири втора цигулка.

Докато се водят боеве около Владая, делегация начело с Ляпчев – министер прецедател, заминава за Солун да молят за мир от френския генерал Д’Епре, отговарящ за Македонският фронт. Условията за примирието са унизителни, но най важното е, че в българия не влизат чужди войски.

Генерал Д’Епре подхвъря, че Фердинанд е пречка, а Борис е приемлив за преговорите.

Министрите и представителите на опозицията, между които е и Стамболийски се изказват в полза на абдикацията на цар Фердинанд, и той напуска България на път за Виена.

Победата на Октомврийската революция в Русия отекв в съзнаниети на хората в Попица. Те осъзнават за продажната политика на управляващите, особено след пробива на Добро поле, следствие на което се появява и необичайното явление – женски бунт. Наши съселяни участват във Владайските събития.

През 1918 год. при наличието на всеобщ революционен подем се въстановява деиноста на партиите. В селото се завръща Стоян Калчев, който събужда БЗНС, вече набрал големи сили. Завръщат се и членовете на партийната група- Йото Шабански, Петър Шабански, Димитър Калчев и Вълчо Златов.

Загиналите през войните

През войните попица загуби 50 човека. Благодарното село издига паметна плоча на оградата на черквата.

Кметове от 1900 до 1919

1900 Иванчо Петков Даскалов

1901 Нино Йолов, Макавей Стефанов

1902 Макавей Стефанов, Димитър Луканчовски

1904-6 Иванчо Даскалов

1907-8 Нино Йолов

1911 Макавей Стефанов1912

1913 Христо Попов

1913-18 Вачо Върбанов

1918-19 Марин Гергов,Макавей Стефанов

Прави впечатление, че отново се запазва традицията всяка година ( с изключение на войните ) да се правят избори.

Положението след първата световна война

Нойският договор

След подоисването на примирието и абдикацията на цар Фердинанд е сформирано колиционно правителство, в което влиза и Александър Стамболийски. На него се пада “ честа ” той да подпише позорния Нойски договор. Едни вършат грешки, а други трябва да подписват.

На 27.09.1919 год. е подписан Хойският договор. Той предвижда:

· Македония и западните покрайнини се дават на Сърбия.

· Егейска Македония – на Гърция.

· Източна Тракия с Одрин – на Турция.

· Южнз Добружа – на Рунъния.

Освен това на България се налага да изплаща репарации в пари и материали.

Този договор поставя България в много тежко икономическо положение. Продължителната и тежка война е изчерпала ограниченита ресуеси до край. Издържана е войска с около 800 000 войници. Дадени са около 100 000 ранени и осакатени. Това се отразява върху духовното и политическо състояние на населението, като се има в предвид и влиянието на Великата октомврийска революция. Хората виждат пагубната политика на управляващите. България изпада в следвоедна революционна криза.

Развитие на земеделието

В оенните години довеждат стопанстввото до пълен упадък. Тежките клаузи на Нойския договор още повече влошават икономическото положение на България. Нашето село загубва 50 мъже в своя разцвет. Въореки това в Попица се забелязва икономически подем.

Скотовъдствотое изчерпало възможностите си да поддържа добро жизнено равнище. Започва масово разораване на целините, като в земеделието се търси по-сигурна икономическа опора и препитание. За сметка на говедата и биволите се овеличават конете като по-бързи и производителни.

От общинската мера, оземляват по два декара земя на глава – мъж навършил 20 години и служил войник. Това е благоприятно за по-бедните и многочленни семейства. Тази месност се казва “ на глава” и “Двата декара” до враняшката мера. По-късно се разорава и останалата част от мерата (пасището) до баира. Разорава се и Дългата поляна – над селото.

Основни земеделски колтури са пшеницата, царевицата и сланчогледът.

В началото на периода са внесени няколко жетварки, теглени от животни. По-късно са внесени редосеялки, култиватори, грапи, машини за ронене на царевица ( буачки ).

От Горно Оряховско идват градинари и разработват големи зеленчукови градини покрай реката. От тях се научават и нашите селяни да отглеждат зеленчуци, но не могат да се самозадоволяват и което им недостига закупуват от градинарите. Червените домати не се употребяват за храна смята се, че са вредни.

Промени в бита и облеклото

След първата световна война се забелязва промяна в облеклото на населението в Попица.Младите изостават потурите и сукманите. Появяват се панталони, клинове, блузи и рокли. Общо взето родените до 1900 год. до края на живота си не се разделят със старото облекло.По-заможните учители и чиновници носят галосници (нагръдници), колосана яка и връзки с панделки, ракавели, бомбета, балтони и обувки от бонеюфт (кожа) и рядко лачени.

Свадбите

До 1910 год. свадбите и празниците се отсвирват от народни свирци, като гайдарите: Нечо Савов, Петко Костов (Пецици), и Найден Петков, кавалджите: Тодор Пеьов,Гато Танов, Цено Вачов, Димитър Милов и Христо Свинаря и тъпанджията Найден Ценов.

На свадбите и празниците хората играят, раздумват и се разтоварват от грижите. Младите се събират на седенки, женят се и се размножават.

Стопанско развитие

Маслобойна, технически прогрес

Още в 1919 год. Шавльовци организират маслобойна в буре, в което се поставя афион (маково семе) и ръчно чрез притискане се изтисква маслото от семето.По-късно Кочо Хубавенски прави манеж и задвижването става с кон.

През 1923 –25 год. маслобойната се изнася до Ниновската мелница, реконструра се, пригажда се да работи със слънчоглед и задвижване с локомбил.

След две години маслобойната се изнася по на изток – на Шишковия напой.Снабдява се с хидравлична машина и по-мощен локомбил. Втова състояние тя произвежда до 50 т. масло и до 60т. кюспе на сезон.

По време на втората световна война тук се произвежда петмез, който се получава от захарна тръстика прилича на мед и замества захарта.

В селото се доставят вършачки. Горан Петров и Нино Ангелов са собственици за малко време, после – Марин Петров и Ганчо Вельов.

Техника

Христо Тетевенски конструира машина за жътва, наподобяваща комбайна. Оженва се за жена от Бяла Слатина и се изселва.

Търговия

Търговията е ориентирана главно към гара Червен бряг, която се превръща в активен железопътен възел и търговски център. Тошо Томов търгува главно с учебни помагала, а брат му Христо с бояджийски материали.

Дюкяните на Яковци работят активно. Хората все повече търсят готови стоки за бита. Продават и хранителни стоки: форми (рошкови), пестил, сушени смокини и риба..

Разкриват се нови заведения – Киро Маринов.

Бозаджийницата на Васил Иванов от Елена е клуб на БКП.

Тодор Цеков и Спас Кацарски разкриват казанджийница.

Кръчмите се умножават. Клисурците, Иван Джуджашки, Тодор Ребърковски, Мино Николов, Цоко Балев и Йоло Ценов държат казан, кръчма и склад за ракия.

В 1923 год. Фирмата “Сингер” организира курсове по шивачество, блодерия и готварство под ръководството на Вела Цекова и Траяна. Участват девойки и млади жени. Научават се да правят компоти. Накрая фирмата предлага шевни машини на изплащане.

Траяна помага на учителката Радка Попова да ушият знамето на въстанието през 1923 год. То е червен плат с ресни по средата със сръп и чук и петолъчка. Знамето се укрива от сестрите на Петър Павлов Шабански, но поради недобро съхранение то изгнива.

Бежанците от Егеиска Македония и западните покрайнини

В Попица намират подслон бежанци от Егеиска Македония. През 1924 год. междонародната фондация “Шарон” построява жилища според големината на семействата. Те се намират в горния край на селото към Врачовите локви. Тези хира са трудолюбиви и чесни. Те постепенно се включват в политическия живот.

В Попица подслон намират и бежанци от Босилеградско. Нашите Македонци идват от Кукуш, Гърция.Те се насочват към нас поради плодородната равнина. Преселват се 16 семейства. Първоначално са настанени в месни селяни: Янко Николов, Иван, Георги и Сава Трайкови,Васил Гоцев, Йордан Киров, Методи Христов, Георги Христов, Петър Алексиев, Киро Алексиев, Султана Шилигарова. Дино Петрунов си строи свой дом. Всички са оземлени от общината. След 09.09.1944год.са опростени дълговете им за жилища.

Има и други бежанци – от западните покрайнини. Те са добри майстори строител: Илия и Стоян Груеви, Златко Недялков (1925), Арсо Костадинов (1925), Васил Станчев (1925), Тане Алексов и Киро Велинов (1940).

В края на Първата световна война политическите борби се изострят. БЗНС става най-силната партия в селото. Води се борба за спечелване на всеки демобилизиран завръщаш се от фронта измъчен войник. В резултат на войните настъпва голямо социално разслоение на обществото и в Попица. Участието в обяествения живот на все повече образовани хора благоприятства да възникната нови политически партии.

· Радикалната партия с водач Яким Матеев се появява през 1919 год. Нейни членове са: Георги Цоков, Иван Георгиев, Христо Попов, Йоло Събков, Димитър Цветанов, Гоцо Йолов, Михаил Петков и Христо Йолов.

· Демократическата партия с водач Йоло Ценов и членове: Върбан Христов Староселски, Макавей Стефанов, Дочо Димитров, Цено Йолов и Савчо Йолов.

БРСДП е разцепена на широки и тесни социалисти.

БРСДП – широки социалисти е с водач Вълчо Пашов и членове Вельо Додов, Петко Доков, Тошо Димов, Лако Димитров, Цоло Вутов, Кръстина Велчовска, Вела Чулашка, Рашко Каменов, Цено Кътов, Иван Илиев, Цоло Гергов и Пенко Пеев.

БРСДП – тесни социалисти

През май 1919 год. се провежда 22-конгрес на тесните социалисти, който се превръща в Първи конгрес на БКП /т.с./.

През есента на 1918 год. Вълчо Златев е арестуван като срочнослужещ в “Арсенал” – София. Петър Павлов Шабански го вижда с конвоиращия го войник да наблюдава митинг на тесните социалисти. Петър разбира какво става и го представя на Георги Димитров, който му обещава безплатна защита от Васил Мулетаров. Вълчо е освободен и преди да си замине за село получава указания от Георги Димитров, как да организира нова партийна организация –тесняшка. Партийната група се събира в кафе-бръснарницата на Георги Караганчов и Мети Ходжов.

Вълчо Златев е избран за секретар на мястото на Йото Шабански. В Попица се очередява първична организация на БКП. За секретар е избран Петър Павлов Шабански. Цписък на членовете: Иван Кузманов, Цанко Иванов Бозаджиев, Коцо Кръстев и от по-младите – Димитър Калчов, Кузман Дзшов, Георги Петков Кнеженски и Петър Каменов.

Към 1922год. партийни членове стават: Йото Кочов, Кузман Пелов, Христо Кътов Атанасов и др. Партийната организация става втора след БЗНС и съществен политически фактор.

Тя се води от новосъздадения околийски комитет на БКП в Бяла Слатина. Петър Шабански е член на околийския комитет.

Младежката организация към БКП

Тя е замислена още 1919 год. когато Цола Драгойчева присъства на младежкото събрание в Потока (Курташките ливади) по случай 1-ви май. Цола говори по организационни въпроси, но младежка организация не е очередена.

Организацията на БКМС в селото се организира от Петър Павлов Шабански и Кочо Икономов. През 1920 год.с помоща на Мишо Николов от Бяла Слатина се очередява младежка организация в бозаджийницата на Васил Иванов от гр. Елена.За секретар е избран Макавей Марков. Първите членове са: Петър Вълков, Илия Дашов, Иван Мишов (Елеганта), Ненко Калчов, Коци Търновски,Петър Бенчов, Георги Марков, Халил Пашов, Мети Ходжов, Кръстьо Шабански, Димитър Кузманов.

Партията и комсомола членуват в кооперация “Освобождение”, която се намира в къщата на Моно Облаков от Бяла Слатина. Тази потребителска кооперация е създадена от комунисти за по-голяма независимост. До нея е настанено младежкото дружество – нещо като клуб за срещи между активисти.

По примера на Бяла Слатина в Попица е създадено дружество “Георги Кирков”. Комунистите и комсомолците в селото провеждат “червени срещи” , “червени дни”, в които правят тухли и подпомагат социално слаби комунисти и партийната организация. !!!!!!!!

По този начин се изгражда къщата на Иван Кузманов. На северната страна на комина са изобразили Сръп, чук и ПЕТОЛЪЧКА.

Разучават книги и революционни песни, където се проявява учителката Йорданка Табакова, жена на Петър Павлов Шабански.

Комсомолците изпращат 734 лв. Помощ на гладуващите в Поволожието през 1925 год.

На 17 април 1922 год. комунисти и комсомолци от Попица отиват в Кнежа на контрамитинг. Там фашиста Дочо Христов прави митинг.

На 22 октомври 1922 год. попичани гласуват в подкрепа на искането да се съдят виновниците за катастрофите от войните.

Помощ на БКП и комсомола се оказва от: Гаврил Генов – окръжен секретар, Иван Петров(1804) – организатор, работи в Бяла Слатина, Георги Михаелов и Фердинант Козовски от Кнежа, Божин Божинов и Фердинант Митев от Бяла Слатина.

Месни оратори са: Петър Шабански, Матей Марков и Кочо Икономов, син на поп Евтимий от Скопие.

Комонистите ходят редовно на манифестации.

Неколцина се обличат с червени рубашки, препасани с червени ширити и пискюли. Към манифестацийте се присединяват и работниците от цигларната.

През октомври 1922 год. Георги Димитров е в Бяла Слатина на предизборно събрание. Макар, че земеделците са на власт, полицията възнамерява да го арестува. Комунистите от Бяла Слатина помагат на Димитров да се отскубне и с файтон придружен от Фердинант Митев, Иван Петров и Петър Шабански през Крънчовото се отзовават в къщата на Петър Шабански. Там е посрещнат от Цонка Павлова – сестра на Петър Шабански. Още същата нощ охраняван от Йото Шабански, Вълчо Златев и Йордан Дашов по черния път пристигат в Червен бряг. Тук машиниста Чапрашъков приема Димитров. Той се преоблича в работен комбелизон и се качва на влака за София.

БЗНС

След войните БЗНС е в най-забележителен възход. Земеделската партия с ръководител Александър Стамболийски оформя самостоятелно правителство на 25 май 1920 год.

Стоян Петров Калчев

Предната година, освободен от ареста в Попица се завръща Стоян Петров Калчев и поставя БЗНС на здрави организационни основи. Стоян е природно надарен, безукорно чист в наблюденията и оценките си за събитията в българската политика. Той се заема да осъществи единство на прогресивните хора в селото.

Според Стоян земеделците и комунистите са най-многочислени като членска маса с най-много подръжници и могат да бъдат основа за единство. Той контраатакува с комунистите от Бяла Слатина: Божанов и Николай Хрелков. С Петър Шабански беседва и спори по същата тема. Той се мъчи да се осъществи единство между земеделци и комунисти. Предлага БЗНС като по-многочислена да ръководи това единство. Това е главният въпрос, по който спорят с Петър Шабански. Те се срещат в къщата на Христо Кнеженски, която служи за клуб на по-интелигентните политици. Христо Кнеженски е парализиран от кръста надолу и лежи на легло. Той се занимава с подвързване на книги, чете някой от тях и е политически грамотен. Понякога дава свое мнение в спорове.

В бозаджийницата на Васил се събират другите комунисти. По това време Стоян Калчев се записва студент по право.Прави опит да събере ръководствата на левицата, но не успява. Комунистите не се явяват, те смятат, че БЗНС е буржоазна партия.

В края на 1918 год. прецедател на Дружбата е Стоьо Петков Йолов (Резката), а секретар Тошо Иванов Кременски. На следващата година прецедател става Дилко Балтията. С установяването на селска влст Дилко ства кмет с помощник Дано Ценов. Прецедател на БЗНС е Цанко Гьошев.

Земеделски младешки съюз ( ЗМС )

Младежкия съюз на БЗНС е основан 1920 год. За прецедател на съюза е избран Димо Луканов. На 27. 09. 1921 год. Стоян Калчев, като главен организатор открива първия земеделски младежки конгрес. Делегати от Попица са Димо Луканов, и Иван Тодоров Пельов.

Търновските събития

БЗНС има самостоятелно правителство от 25 май 1920 год. Стоян Калчев поддържа в народното събрание положението да търси отговорност на виновниците за войните 1913 – 1918г. Военните са недоволни, че ги съкращават съгласно Ньоиския договор. Премахнат е образователният ценз, ограничаващ белогвардейците.Реакцията се обединява и вилнее да свали правителствотона БЗНС. Главатарите на буржоазните партии организират събор във Велико Търново, за да се договорят как да свалят правителството ( Тодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев и Александър Цанков). Реакцията на може да се примири с решението за създаване на тютюнев синдикат,земеделски кооперации, консорциум за изкупъване на зърнени храни от държавен орган, с което ще се засегнат интересите на прекупвачите.

БЗНС реагира като свиква свой конгрес на цвеклопроизводителите в Горна Оряховица.с цел да се справи със своите противници и се предотвърти заговор.Земеделците събират свой активисти, членове на Оранжевата гвардия и причакват главатарите на реакцията на гарите. Най-трагични са събитията вна Долни Дъбник. Министри и водачи на партии са подложени на унижение, режат им брадите, мустаците, мачкат им цилиндрите, псуват ги и се заканват.

В Търново те манифестират с музика из града. Държат се речи. В тези акции участват и земеделци от Попица : Димо Луканов, Йоло Нинов, Минко Вешов, Яшар Ибов, Уси Колесарски, Горан Петров – всичко 18 човека. Те са стигнали до гара Ясен.

Оранжевата гвардия е създадена за защита на БЗНС. С влака за Търново пътува Райко Даскалов. Тази дейност не се приема добре в Европа.

Кюстендилските събития

Опозиционните ръководители се обеждават, че само със сила може да се вземе власта от земеделците. ВМРО на Тодор Александров ( на 15.09.2000 год. е открит паметник в Борисовата градина), заедно с Бъреьо Войвода на 04.12.1920 год. най-нетърпеливи завземат Кюстендил с около 2 000 македонци. Райко Даскалов решава да се справи с македонците по начина в Долни Дъбник. Започва средоточаване на земеделски активисти и “оранжевата гвардия” от цялата страна.

В посока Кюстендил от попица се отправят около 20 човека: Димо луканов, Йоло Николов, Минко и Христо Вешови, Никола Пельов, Трифон Йотов, Коцо кръстев, Христо Дилов, Яшар Ибов, Уси Колесара, Осман Цеков, Горан Петров, Иван Маринов Кременски, Дочо и Цеко Монови,Цанко Гьошев. На гара Червен бряг Димо Луканов заставя влака да натовари безплатно всички участващи в тази акция. В София са успокоени от Райко Даскалов,че въпросът с македонците е уреден.

На връщане отделни групи се превръщат в неорганизирани орди, които заплашват населението по гарите и оделни домове. Месните власти не могат да се справят. Плячкосват се магазини и домове.