Икономическо развитие на селото след войните

Когато цялата страна е в тежка икономическа криза (вследствие на изтощителните  войни, затворен вртати към Европа и тжки репарации) в Попица се забелязва подем във всички области на живота.

Компанската мелница е модернизирана с валове, движено от дизелов мотор. Тя произвежда фино бяло брашно. Мелницата се ръководи колективно от собствениците-съдружници в сравнително съгласие.

Поюади: Училищата, читалище, община, здравен и скотоводен дом,домовете на съдружниците и няколко улици.

След построяване на Ниновската мелница, съдружниците не са много зговорчиви. Приходите не задоволяват собствениците Ето защо през 1923 год. я отдават под наем за три години за по 120 хиляди лева годишно на опитния майстор брашнар Георги Ламбаджиев. Той печели от сделката. Това насърчава Савчо Нинов, който е бил няколко години шивач, търговец и кръчмар и е придобил усет към печеленето.

Макар само 26 годишен той изкупува дяловете на оетаналите съдружници. Заплаща отчасти със собствени средства от продаден имот на фамилията, а от части със заеми на пари и зърно. После се издължава дълго време по-малко от заема. Загубват тези които са дали заема.Някои от замеделците са завлечени.Мелницата е модернизирана с валове и дизелов мотор и произвежда фини брашна.При модернизацията Савчо прилага старата тактика на заеми и дълго изплащане. Такива като него постоянно са длъжници, а печалбата им придава повече самочуствие на фабриканти, от колкото реално богадство.

Модернизацията и на двете мелници се извършва в период на неизживяна стопанска разруха, преди голямата световна икономическа криза 1929-1933 год. Поради тези обстоятелства собствениците изпадат в тежки задължения към фирмите, доставчици на машините. Те изплащат дълговете си чак до втората световна война.

Двете мелници правят хигиенни бани, използвайки топлата вода от моторите.

 Шавльовци построяват маслобойна  до Шишковия напой.

Друго здружение построява трета мелница в югозападния край на селото. Георги и Цветан Даскаловски, Петър Кръстев - бирника, Георги Попов (зет на Петър Кръстев от Кремена), Милан Сърбина – майстор брашнар и братя Илиеви от Бяла Слатина. Георги Попов  поема дела от тъста си.Трета мелница е много за едно село. Братя Илиеви и Георги Попов изкупуват цялата мелница и я преместват в Берковица, като приемат нови съдружници: Христо Вълков от Бъркачево и Христо Пазвански от Плевен. Сменят локомбила с мотор и я модернизират.

На старото място на цигларната се свършва пръста. Намира се ново място с нови съдружници, които построяват нова цигларна на левия бряг на реката, в Долните ливади. Съдружници са: Яким Матеев, Йоло Ценов, Христо Тошов, Бенчо Гергов, Христо попов и Драгн Сърбина. Възприема се принцип на работа и управление. Всяка година управител става по един от съдружниците, който да организира производството. Колкото печалба изкара негова е. Но не всеки успява да организира производството. Сдружението се разпада. Яким закупува цялата цигларна, доставя нови съоражения и организира добро производство на цигли и подови плочки.

Григор Стефанов открива бакалница, а брат му Йордан Стефанов разкрива накрая на циганската махала дюкян, работи фотография и шие дрехи

Някои от кръчмите отпадат, но се разкриват нови: Бонджалията от Етрополе, Върбан Минов, Савчо Цолов. Цветко Боденски и жена му разработват голяма кръчма и внасят първия грамофон с широка фуния и ръчно навиване. По-късно се пропиват и разпродават всичко. Те изкарват последните си дни от живота в лозарска колиба до Мотишовото бранище.

Занаятщиите се развиват и почват да се механизират като се появяват работилници с чираци и калфи..???

Цоло Вутов разкрива голяма обущарска работилница с наемни работници. Прави нови обувки и изкърпва стари.

Иван Маринов Кременски и Атанас Костов  работят шивачество в сдружение. Те подготвят модерни шивачи за мъжко и дамско облекло които по-късно откриват самосточтелни ателиета: Петър Дачов, Христо Върбанов, Тошо Томов, Дичо Дичков, Иван Мишов –Елеганта и Вачо Христов. Майсторите Иван и Атанас разкриват филиал в Соколара.

От всички най-добър майстор шивач е Петър Дачов. По –късно той става директор на завод “Пионер” за децка конфекция.

При кметуването на Върбан Христов (1928 – 1929 год.) е построен коларски дървен мост към скотоводноя дом и компанската мелница.Майстор строител е Димо Томов – най-добрия за времето.

В областа на земеделието, което е основен поминък на населението се забелязват големи промени по отношение на механизирането, начина на обработка и производство. Не зависимо от това, че овцете намаляват в селото има много добитък, който се използува за обработване на земята и за мляко. Появява се нужда от племенни животни от добри раси.

За тази цел 1929 – 1930 год. в селото е построен скотоводен дом и доставени разплодници. Расови жребци са доставени от конезавода “Клементина” до Плевен.

Яким Матеев прави овошна градина до цигларната. Тя се развива добре. С това се доказва, че в Попица има добри почвено-климатични условия за такива овошки. Хората започват да засаждат все повече овошни дръвчета.

 Томовци започват да западат като търговци. Построен е кооперативн дом. Появяват се железаро-колесарски работилници на братя Райкови, братя Колесарски, Курташите и Савчо Даковски.

В средата на дваисетте години трудоваци построяват шосето за Бяла Слатина. С това се благоприятства търговията и културните връзски с новия център. По-късно започва телефонизацията от Бяла Слатина в посока Габаре. В 1926 год. е доставен първият телефон  в общината с усилията на Савчо Нинов – секретар бирник.

Учениците ьасаждат дръвчета около каптажа и понрай шосето за Бяла Слатина.

Още след освобождението се създава традиция, учениците да участват в обществехо-полеза дейност. Те почистват мазето на първото училище, където се прави  първото театрално представление. Учениците засаждат мястото на турското гробище и правят “Царската градина.” Те помагат да се каптира извора под “трите горунчета”.

В къщата на Цигаровци се разкрива ново турско училище през 1922 – 1923 год. За учител е назначен Рашид бей от Босна. Помаците му обзавеждат квартира, намират учебни помагала.За около една година Рашид продал и изпил обзавеждането на квартирата.Учениците не посещават училището защото не говорят турски.Циганчетата въобще не отиват. Училището е ликвидирано. Рашид бей изчезва.

Новото училище

След дълги усилия през 1925-1926 год. е построено ново училище “Св. Св. Кирил и Методий”. Училището е на два етажа, с големи класни стаи и широки прозорци. Към него има слон за физкултура. Тук са поместени отделенията, а прогимназията остава в по-старото училище.

Така всички паралелким са настанени в училища и се ликвидира с използването на отделни стаи в часни сгради.

В основите на училището има заложена бутилка с олио и послание за поколенията. Салонът се използва и за обществени цели, събрания , утра, но не може да се използва за театър, понеже няма сцена. В този салон е проведена на борци, в която участват световно извесния Дан Колов.

 Още през управлението на БЗНС е построено училище в което са събрани отделенията. С построяването на училище “Св. Св. Кирил и Методий ” всички ученици от отделенията и прогимназията се намират в държавни удобни училища.

БЗНС след 1925 година

След 1925 год. БЗНС в селото започва да се съвзема. Съюза е разцепен на “Пладнари” с Обов (леви) и “Врабча-1” с Димитър Гичев (умерени) и десни със Стефан Цанов от Кнежа.

В селото най-влиятелни са умерените земеделци с Димитър Гичев.Постепедно се заражда и друго дясно крило със Стефан Цанов, подкрепяно от Христо Нинов. Независимо ,че Христо Нинов върви в дясно в много моменти (в зависимост от интереса) той е заедно с другите земеделци на “Врабча-1”.

От 1927 год. до 1934 год. когато се забраняват партиите БЗНС провежда ежегодно конгреси и изпраща делегати. През 1927 год. делегат е Георги Христов, 1928 год. –Горан Бенчов, 1929 год. –Георги Христов, Горан Бенчов и Иван Маринов Кременски.

На последния конгрес Иван Маринов Кременски познава палач от 1923-1925 год., набива го жестоко и го изхвърля от конгресната зала. На всички земеделски конгреси най-често делегат е бил Иван Маринов Кременски.

Емиграцията в Америка

Изключителното тежко икономическо положение след войните и политическите репресии довеждат до емиграция. Болшинството от емигрантите са в Аржентина, където от 1906 год. има вече устроили се българи.

Докато първите емигранти са предимно поради икономически съображения при нашите емигранти има и елементи на политически причини.В Аржентина големи емигрантски групи има в: гр.Чако на памуковите плантации, в гр. Комодоро Ривадавия на заводите и петролните кладенци, гр. Берисо в месарските фабрики и четвъртата група работи в строителството и обущарската индустрия. Емингрантите от село са 50 човека, които тръгват с голямата емигранска вълна след 1923 год. Въпреки обещанията на стотици агенции в Аржентина ги очаква робски труд и мизерия. До 1931 год. 27 човека се връщат.

След 1931 год., когато Америка излиза  се подобрява живота на емиграцията. Създават се дружества комитети и организации.

През 1946 год.се създава Централния Помощен Комитет “Свободна България”. Във втората помощна вълна комитета превежда в България 80  000 песос за периода 1 юни 9-ти септември 1946 год.

Събития, празници и зрелища

Иванов ден  20. 01.1932 год. Кмет е Йордан Савов . Постар обичай от нова година до Иванов ден не се правят свадби, и те се натрупват. Този ден по-изключение е топъл и слъчев.По улиците калта е засъхнала и отъпкана. Рано след обяд свадбените тържества се пренасят в двора на училището, което е разградено към двора на джуджаците и зеят две големи празни варници. Улицата покрай Джуджаците е изкопана.

От пет страни, по пет улици идват свадби с пет музики и свирят различни партийни маршова. Хората са събрани на припек, мъжете към варниците, а жените до тях на запад и весело си разговарят.Музикантите довеждат пияните свадбари в училищния двор. Става спор, коя музика да свири, кой да води хорото. Повишава се напрежението и почва бой между по-младите. Постепенно се намесват и по-старите, вижда се биеще се тълпа, кой кого удря не се знае.

Баш ергените Петър Дачов, Богдан Шабански, Христо Върбанов и Елеганта са се наредили по ръба на варниците. Тълпата ги подхваща и те падат във варниците. Там се набутват един върху друг и трудно се излиза защото започва бой, бутане и теглене.

Трифон Йотков – падар, облечен в дълъг кожух, пиян вади голям нож и се отправя към варницата викайки: “мамка им на комонистите, ще заколя Петър Дачов”. Точно в този момент минава покрай купчината моми, между които е Драгана Тодорова, едра здрава мома. Тя пристъпя до пияния, залян Трифон, Взема ножа, хваща го за кожуха и го удря в земята. Настъпва смях Трифон е засрамен. Битката се пренася зад варниците в изкопаната улица. Разнасят се викове и псувни, закани, охкания, писъци на жени.

Вълчо Златов пиян е паднал и тълпата го тъпче. Тъстът му Пенчо Златов дребен, слаб, възрастен човек иска да му помогне. Взема голяма върлина застава на брега на изкопа, изправя върлината и я пуска върху главите на тълпата над зет си Вълчо, който успява да се измъкне из под кръката на тълпата.

Кметът на селото Йордан Савов иска да сложи ред и усмири язярената тълпа, вади пищова, издава усмирителни звуци и заповеди и стреая във въздуха. Един бастун се отправя към оворената уста на кмета, закача я и дърпа Йордан към трапа,а от тук вече трудно се излиза.

Свадбите се рзатурят, хората се прибират, тълпата ореднява и всичко се усмирява. Кой бит, кой газен, се утешава в къщи, където продължава яденето и пиенето.

Привечер по широката улица от към шосето се задава Иван Тодоров Пейов, пиян едва се крепи на крака със секира на рамо. Спира се срещу старите приятели земеделци Горан Бенчов и Иван Маринов. Кръсти се и сече засъхналата кал. Изправя се и извиква –“Така ще сека Цени Симеонов, задето е бил зет ми”. Излиза Горан и Иван разкадардисват го и го канят да продължат пиршинството в тях.

Тъка приключва многопочитания празник Иванов ден, 1932 год.

Периодът от 1931 година до Втората световна война

Политически живот съживявяне на БРП

От Аржентинасе завръщат братята Никола И Христо Шабански. В селото е интерниран Здравко Здравков от село Гаганица. По негова инициатив в Попица се въстановява дейноста на БРП и РМС (1931). За секретар на БРП е избран Никола Шабански и членове на ръководството: Вълчо Златов, Димитър Калчев, Неко Калчев и Димитър Кузманов. Членове на БРП са двадесетина стари ветерани.

РМС се въстановява със секретар Христо Шабански и членове на ръководството: Александър Минков, Илия Пекин, Пртър Дочов и Рашо Тодоров. Членове на РМС са Никола Стоянов (Никплчо), Вълчо Христов, Илия Йотов, Цветан Цолов, Христо Ценов, Христо Спасов Джуджашки и Цветан Петков Рашовски.Решава се районното ръководство от Бяла Слатинада се премести в Попица. Христо Шабански е секретар.

Следващата 1932 год. за партиен секретар е избран Илия Йотов, който заминава войникв 35 ПП Оряхово. Там участва в ремсова група, става провал, Илия и Цветан Цолов са осъдени. Илия на 6 год., а Цветан Цолов Кляфковски на 10 год.Присъдите се изтърпяват в Плевенския затвор. Там се срещат с Трайчо Костов.

От затвора са освободени Илия 1936 год. а Цветан 1938 год.

След заминаването на Илия в казармата секретар на РМС си остава стария секретар Христо Иванов Шабански. Хикола казва, че “не е избиран друг младежки секретар до убийството на Христо”.

Партията работи в нелегални трудни условия и по-късно Никола се заема с младежите.

Управление на Народния блок 1931 – 1934 год.

Към края на двадесетте години Сговора се разпада.Терорът на Цанковия режим довежда до оттеглянето на участващите в управлението партии. Така се създават условия за по-демократичен политически живот.

През 1931 год. се прави политичсеко обединение “Народен блок” или “Обнова”. В “Обнова” участват: БЗНС “Врабча – 1” с Димитър Гичев, Радикалната партия на Стоян Костурков, Демократическата партия и Национал-либералната партия. БРП също подържа  “Обнова”.

На 20 юни 1931 год. се провеждат месни избори, изборното бюро е в новото училище “Св.Св. Килил и Методий”.

Далеч пред вратите на училището към Вълчовци стои старши стражар Баев от Бяла Слатина, дошъл да пази общестения ред. От към Яковската кръчма идва една тълпа от 20-30 души. Пред тях върви Христо Хихов с бастун в дясната ръка. Под формата на реч на висок глас разправя как Народния блок  ще спечели. Чуват се възторжени викове “долу Черния блок”.

Стражарят Баев иска да спре нажежената тълпа от земеделци, но те не спират. Той вади сабята и я размахва. Тогава Христо Хихов вдига бастуна срещу сабята и още повече крещи, без да се спира. Тълпата подминава стражаря и отива да гласува.

Цанковият “Сговор” се разпада окончателно. БРП и РМС получават възможност за легална работа. На следващите месни избори, обаче са арестувани и малтретирани Никола Шабански, Вълчо Златов и Нечо Христов Курташки.

За прецедател на тричленката е избран Христо Нинов. БЗНС изпраща Христо Нинов на конгреса на Димитър Гичев, но той отива на другия доблиращ конгрес на Стефан Цанов. Христо е свален от месното ръководство и на негово място е поставен Йордан Савов. Христо избухва хваща мастилницата от бюрото и я отправя към Йордан.

Преа управлението на Народния блок селото се посещава от Димитър Гичев (1932) като кум на Иван Калчев.

По-късно министера на търговията Никола Захариев става кум на Иван Хинов. Втори подкум е Стефан Цанов. С този акт Христо Нинов е ориентиран още повече в дясно. Министер Захариев лично раздава и първите земеделски пенсии.

През 1933 год. Макавей Стефанов, член на демократическата партия е избран за кмет. Това е неговото последно кметуване – пето по ред.

В1934 год. Христо Нинов отново е избран за кмет. Този период на управление е период на политическа еуфория. Христо на кон предвожда младежите на залесяване в Трънското.С коня влиза в кръчмата на Димитър Иванов и се провиква: “Пийте по едно вино, ваща мама -  аз черпя”. Опитва се да отцепи цялата Дружба на дясно към Стефан Цанов.Заедно с Цанов отива в т.н. “Алба Юлия” да превземат ръководството в Плевен. Не случайно Стефан Цанов е втори подкум на Иван Нинов. На свадбата оратоески демагогства. С голямата си рошава глава и ораторска дарба, той умее да привлича слушателите.Тъкмо такъв човек допада на характера на Христо Нинов.

Управлението на Народния блок, в който преобладава БЗНСне е много успешно. За министър на земеделието е избран Йорданов. Той идва в министерския кабинет с калпак, елек, бяла риза, потури с пояс и обувки (калеври). Влачат му дамаджани от неговия край и работата се урежда.

В държавата се разпространява престъпноста. Македонците  “върховисти” извършват политически царски поръчки. Това не се възприема добре в Европа.

По времето на кметстването на Христо Хихов е направено:

*Паметна плоча пред черквата в памет на падналите във войните.

*Засадени са 50 декара салкъми в Трънското.

*Премахната е джамията.

 

Генерал майор Христо Данчев е роден в Етрополе. Той е доведен син в Попица. Достига до командващ четвърта армия в Плевен. В 1934/35 год. е секретар на военен съюз “Звено”. Той е лявото антимонархическо крило, вярва, че България ще бъде управлявана от земеделци и комунисти. Негови съмишленици са генерал Заимов и ген. Иван Маринов. В същата 1935 год. той участва в големи маневри. Царят забелязва какво става около Данчев и не му прощава. На гара Ясен е отровен от адютанта си, инструктиран от двореца.

Управлението на Народния блок не е много ефикасно и стабилно. Македонстващите прилагат поръчкови убийства.

Превратът на “Звено” 1934 - 1939

Построяване на читалище, община, кооперативен и здравен дом

На 19 май 1934 год. Кимон Георгиев  и Дамян Велчев от военен съюз “Звено” извършват безкръвен преврати свалят Народния блок от власт.

*Забраняват се всички политически партии.

*Обезоръжават се македонските организации.

*Назначават се кметове с више образование: Юристи, минали през офицерските школи и финансисти. Това е един сполучлив ход на цар Борис, който се доверява на хората с дипломи и научни титли. Дали не мисли за подобен ход днеа и синът му Симеон II.

В Попица за кмет е назначен Цветан Лалов – адвокат от Бяла Слатина. През това компетентно управление е направено много. Построено е читалището, общината, кооперативния и здравния дом.

До 1934 год. са събрани 380 000 лева. за строеж на читалище. С подръжката на БРП Димитър Кузманов е избран за касиер-домакин на читалището с переспектива той да строичиталището.Под въздействието на демократите Йоло Ценов и Иван Георгиев Димитър преминава към Сговора. По-късно неговата дейност играе отрицателна роля за деийоста на РМС и БРП в техните легални форми на работа.

Кметството  е изградено на два етажа. Създава се възможност за удобно разгъване на всички служби.

Здравния дом е изграден по инициатива и настояването на д-р Данаил Мипочник.

И четирите сгради са масивни с модерна архикектура и още дълго ще изпълняват предназначението си. Всичките сгради са построени от майстор Димитър Калчев.

 

В 1935 год. БРП  взема решение партията да търси единодействие с всички демократични сили. В Попица идва члена на ЦК Лазар Станев с цел да обедини комунистите и земеделците в общ фронт срещу крайно дясната реакция на Александър Цанков. Срещата е неуспешна, поради несъгласие от страна на някои от БЗНС.

20 години от първата Световна война

Честване в памет на загиналите от Попица

Цветан Лалов организира честване на 20 години от първата световна война в памет на загиналите 50 попичани във войнитеза обидинението на България. Деня е Гергьов ден 6 май 1936 год.- ден на храбростта.

Пред Клисурците се състоя манифестация.

Първи дефилират учениците от средните училища, водени от Марин Маринов Кременски. Следват учениците от прогимназията, водени от директора Иван Маринов Бенчев. Следват ловците, водени от най старите: Иван Велчев, Йоци Сърбина и Васил Иков. Знаменосец е Дичо Нецов.

Коневъдното и Говедовъдното дружества се водят от Иван Маринов Кременски. Знаменосци са Цветан Иванов Валезов иПетко Ценов, Облечени в национални носии. Накрая следват месните младежи и моми в национални носии.

Парламентарни избори през 1938 год.

Парламентарните избори през 1938 год. в Белослатенския избирателен район, включително и Попица, е избран кандидатът на опозицията проф. Петко Стоянов.

На следващата година под влиянието на Христо Нинов за кмет на селото е назначен брат му Иван, чийто кум е министера на финансите Никола Захариев. Ниновци са заборчнели с мелницата и търсят сближаване с власта за да се измъкнат финансово, като отиват силно в дясно в политиката.

Парламентарни избори през 1939-1940 год.

При следващите парламентарни избори 1939-40 год. Христо Нинов влиза в публичен спор с проф. Петко Стоянов, който кандодатства отново за депутат, като го обижда. Професора го нарича  “царвулан, на когото не дължи обяснение”.  Христо се заканва и развива силна агитация против кандидатурата на Петко Стоянов.Изборите са спечелени от Липовански.Орофесорът губи изборите.Тои е препоръчан от Москва и Лондон за кандидат на опозицията.

След 9 септември Петко Стоянов е министър на финансите. По негово вношение на Христо е съставен акт за глоба 193 000 лв. За това,че е млял жито без купони “купоните се издават от Общината). Отношението на Христо към Петко Стоянов служи пред Народноя съд като обвинение,че е провалил кандидатурата на опозицията.В случая Христо изхожда от интересите на фамилията – брат му Иван да стане кмет, и да си оправят положението.

По-късно народната власт репресира Петко Стоянов, защото се отклонява от политическата линия на Отечествения фронт.

“Соболевата акция”

“Соболевата акция” предлага пакт за приятелство и взаимопомощ. С цел в България, през ноември 1940 год. пристига Аркадий Соболев – секретар на външно министерство на СССР. При посещение на Христо Ценов в София, тази акция е подписана от: Иван Чолашки, Марин Маринов (Кременски), Георги Цанков и Тодор Дочев.

Търговията

Бяла Слатина се офррмя като, стопански и културен център, свързан с ж.п. линия и шосета. Търговията в Попица е ориентирана към Бяла Слатина. За някои машини и промишлени стоки се ходи до Червен бряг.

Кооперация “Пчела” разкрива втори магазин в Павел Чолашки. Тя започва да изкупува селскостпоанска продукция и става сериозен конкурент на комисионните търговци.

Разкриват се нови дюкяна от Иван Никовски, Атанас Костов.

Яковци продължават да работят.

Запада търговската деиност на Томовци.

Христо харчи повече отколкото печели, гуляе, носисе като барон с бумбе, врътовръзка костюм от английски плат и бастунче. Не обработва земята, а я дава на изполица, но “изполицата две къщи не храни”. Томо се хваща със земеделие, сам обработва земята с наемни работници. Има повече доходи и семейството му е по добре, не се носи градски и не пие. Той е общителен и добър човек – членува в демократическата партия.

Търговията на Томовци е във въсход когато е в ръцете на Тошо. Той е средно образован, а синовете му остават с основно образование. Когата Тошо застарява синовете му не са в състояние да развъртят търговията. Христо Тошов Томовски опитва с търговия – не върви, става съдружник в цигларната и там не върви. Живее на широко с аристократически маниери. Получава зестра 200 дка. и караджейка. Всичко отива на вятъра.

Когато дойде дъщеря му на гости от Галиче, коли се животно и започват гуляи по няколко дни. В компания са Йоло Ценов, Петър Бирнишки, Христо Попов и Яким Матеев. Ворягат файтона на шурея му и препускат по “Царската градина”. Заливат ги с котли вино за разхлаждане. Спират когато се изморят. След оргиите жените почистват къщата още няколко дни, защото стените, таваните и дюшаметата са обливани с вино до насита. Христо има яхър, кош, каруца и земеделски съоръжения, но с тях работят ратаите турци или изполичари. Дъщеря му Пенка завършва учителския институт, омъжва се и идва рядко в село. Синът му Тошо завършва свободния университет, и учи второ више образование – ветеринарна медецина, издържа се сам.Кръстьо и Цветан остават с прогимназиално образование. Те са добри ученици, но баща им няма възможност да ги издържа да завършат средно образование в Бяла Слатина. Кръстьо се оженва за жена със земя и став земеделски работник. Цветан се захваща с дърводелство при Богдан, умее да работи, но не може да забрави, че е останал необразован човек, за което е виновен само баща му.

Тошо Томов умира точно на свадбата на внук си Кръстьо. Пренущува в мазето и на другия ден е погребан, облечен в тъмносини потури и елек с гайтани донесено от Моола от Цариград.

Разкриват се нови кръчми: Кръстьо Бъркачевски ( кръчма с касапница, хотелски стаи и храна), Христо Костов, Марин Пашов, Пено Вачов и Савчо Йолов.

Нови сладкарници отварят Симеон Минков, Цеко Сираковски, Йордан Клисурски, Георги Кнеженски (за кратко време), Цанко Бозаджията продължава да работи, но и той застарява.

С казани за варене на ракия работят Пешо Дилков и Кръстьо Николов Ватов. Спас Кацарски е застарял и изоставя занаята кацарство и казана за ракия.

Комисионно – посредническа търговия

Този вид търговия се видоизменя. Мрежа от яйчари събират и изкупуват яйца, птици от домовете. Мрежа от калаузи (джамбази) изкупуват животни, кожи и хранителни стоки. Този вид търговия съществува още от Освобождението, но сега се видоизменя и разширява.

Яковци организират склад за яйца получени от обменна търговия, чрез дюкяните.

Мехмед Махмудов – Гошето, Алия Аликов, Павел Пашов, Христо Нинов, Горан Бенчов работят с капитали на софийски фирми.Събират стоката в складове и я изпращат в София на касапите и търговците, за които работят.

По-извесни калаузи са: Иван Найденов Валезов, Алия Футаков, Тодор Цанов, Христо Дилов, Савчо Нинов.

Яйчарите събирачи повечето са цигани: Милчо Салиев, Алия и Асо Друскини, Унето Метов Исмаилов. От българите са: Димитър Чемиширов, Коцо Драганов и др.

В селото се извършва и най старата търговия – обменната. Селяни от бълканския край производители на плодове, на керамика и дървени домакински  пособия, докарват продукцията в селото и предлагат размяна срещу зърнени храни. Такава търговия се извършва и с циганите катънари, които предлгат техните стоки за домашния бит: гребенари, решетари, котлари, копанари, майстори на връшници, калайджии, кошничари, вретенари, лингурчии (лъжичари), бърдари и др. Между тях има мечкари, маймунджии, врачки, баячки и билколечители. Мечкарите правят зрелища – борба с мечки.

Занаятчии

Петър Дачов открива голяма шивашка работилницас повече работници. Той шие модерно мъжко и дамско облекло и е най добриямайстор шивач.Велчо Христов и Христо Шабански държат работилница в Соколаре, вършат и политическа работа.Самостоятелни шивашки рабоптилници държат Христо Върбанов, Иван Елеганта, Гешо Томов и Димитър Дичков.

Братята Никола и Богдан Шабански разработват голяма модерна дърводелска работилница за мебели и дограма. Работилницата е механизирана. При тях се учи и възпитава поколение млади работници.Върши се и политическа дейност. Самостоятелни работилници държат Никола Стояноя – Николчо, Марин Тетевенски и Асо Трънски.

С кацарство се занимава Ангел Томов.

Добри майстори строители са: Динко Томов, Димитър Калчев, Иван Петков Владов, Злато Недялков, Арсо.

Каменоделци са: Стоян, Никола и Григор Йолови. Те изработват основите, цоклите на къщите.

Обущарите се занимават повече с кърпеж.Появява се конфекцията, и конкуренти в Бяла Слатина – Назърски.Обущари са: Кръстьо Йолов, Събчо Йолов, Христо Вачов и Иван Бенчов.

Кожухарите шият подплати за полушубите. Такива са: Найден Чемиширов, Йордан Дичков, Йото Пешов, Димо Иванов Цоловски.

Коларо-железари са: братята Йордан и Тошо Райковски, Вълчо Златов, Меновци, братя Каленски, Нечо Курташа и Найденовци.

Дружествата

Кредитна кооперация “ПЧЕЛА” е основана на 20.12 1904 год.

Въздъжателно дружество “БЪДНИНА”-1927

За въздържателно дружество се говори още 1924 год., но такова е основано в 1927 год. След Виенския пленум на БРП 1926 год. се препоръчва на комунистите да активизират дейността си сред масовите организации.

В ръководството на дружеството влизат: Цветан Филипов Коцин-прецедател и членове: Христо Спасов Джуджашки, Цветан кръстев Фиданя, Христо Шабански, Никола Шабански.Христо умее да имитира и усмива артистично пияниците.

В дружеството се вливат младежи и девойки и за късо време членовете му достигат 250 души.

Дружеството се активизира и в училището от учителя Иван Момчев. То става едно от най –будните в района.В редица конференции на въздържателите в близките села групата на попичани е най-голяма. Тя пристига с певческа програма, спира в селата през които минава ои открива трибуна.

Дружеството разкрива колтурно масова и покрай нея идеологическа дейност.