Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2010 15:07 - Попица - продължение-09
Автор: lz2gm Категория: Регионални   
Прочетен: 5033 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.02.2010 11:52


ЯТАЦИТЕ

Ятаците в Попица са около двадесетина. Това са хора които практически са извършили антифашиските действия и са рискували живота си.

Петко Кочаня, Василка  и сина им Йончо  правят хитро скривалище под фамилната фурна за печена на хляб. Щом има опасност палят фурната докато опасноста премине.

Иван Вуто Мацин, Доша и дацата им (дъщеря Мита и синове Христо и Вуто) укриват нелегални по време на блокадата от войската. Те покриват нелегален със слама и боклук в колата и го изкарват зад блокадата.

Ятаци са: Кузман Дашов, Кузман Пелов, Йото Кочов, драгана Кочова, Коцо Николов Ватов, Минко Вешов, братя Горан и Велчо Бенчови, (последните четирима са от БЗНС). Ятаци са Къна и Велчо Мишеви. Къна пере, плете чорапи за нелегалните, храни и превежда нелегални. Помага сина и Тошко. Те са съседи на Никола Шабански. В техния дом се провежда окръжната партийна конференция на която присъства Димо Дичев – помпщник на ЦК на БКП за 12-та оперативна зана, Цоло Кръстев – командирр на отряда “Гаврил Генов” и Иван Тодоров – Горуня – политкомисар на отряда. След конференцията в началото на 1944 год. Никола Шабански организира събрание в Кръстю Шабански с цел да се поставята нови задачи и се изясни метода на работа съобразно условията.Присъства представител на околийския комитет, Иван Андрончев.

 

ЗВЕНО ЗА БОРБА С КОМУНИЗМА.

С появата на партизанския отряд и активизиране дейноста на БКП и РМС в Бяла Слатина е организирано звено за борба срещу комунистите.То е основано от полицаи и жандарми (мобилизирани войници изпълняващи полицейски задачи в помощ на полицията – политическа полиция). Началник на тази военозирана полиция е Кевата от Враца – неуспял фодболист и гълабар., който намира място да се реализира.

В Попица Кевата изгражда група за съдейтвие на полицията, в която участва кметът Иван Нинов и бирника Иван Георгиев. Те са служебно задължени. Добтоволните съдружници с изявени крайно десни уклони са поп Стефан и директора на училището Иван Бенчев. Направен е безуспешен опит да привлекат студента Тошо Томов. Тий е “Ратник”, но предпочита да сътрудничи на студентитеот “земляческата група”. Чрез него те искат да разкрият студенти учасници и симпатизанти на антифашиската борба.

ПРОВАЛЪТ И БИТКАТА В СОКОЛАРЕ

Събота 26.02 1944 год. Никола Шабански трябва да срешне Бачо Киро, който е отседнал в Соколаре с 6-7 нелегални. С Никола са Нечо Христов, който изпраща Ангел Христов (Мечкаря) по бъркачевския път. Никола свива за Соколаре, когато се чува усилена пушечна стрелба. Той се досеща, че става нещо зловещо.

Ангел предлага да отидат на помощ.

Никола преценява, че докато отиде до там (6 км.) ще е късно. Той се връща в Попица и успява да предопреди 8 нелегално, укрити в Петко Кочаня, Йото кочов и Иван Вутов… Кольо преминава в нелегалност и се укрива в баджанака си Минко Вешов, а после в Горан Бенчов (сват на Минко). Те и двамата са ветерани от 1923 год.

В Соколаре Бачо Киро не е в скривалището. Пишел на машина в къщата на ятака. Изненадващо при него влиза войник отпускар. Той е братов син на ятака, който гарантира за него. Водят разговор, воиника дава няколко патрона на Бачо Киро и напуска под предлог, че отива да куши цигари. Вместо цигари той сообщава по телефона от общината на полицията в Бяла Слатина.

Полицията обкръжава яташкия двор и влиза в престрелка.

Бачо киро прикрива с огън домакина, който отива до плевнята и отваря на нелегалните, които избягват. След това той хвърля бомба, изгаря архива и се самообива. Може да е бил убит.Важно е, че той унищожава архива и е дал възможност на нелегалните да се спасят.

Ятака се опитва да премине през прелеза между него и брат му, но е убит от същия и захвърлен в градинския геран.

Стрелбата е чута от много хора в Попица.

 

ПРОВАЛЪТ В ПОПИЦА

 

На следващата злополучна сутрин  Илия Йотов по своя инициатива изпраща Иванчо Шабански да отиде в Бяла Слатина до свои роднина Борис Данката (от Търнак) и разузнае какво ства в Соколаре.

Иванчо се забавя и Илия се опитва да се укрие при сестра си, но зет му Илия Пекин не го приема и той отива при баджанака си Велчо Бенчов.

Дънака е изпечен верен полицейски агент. Поразпитва наивника и като вижда, че от него може да има полза, го представя на Кевата. Последния прилага разни методи (обещания за сигурност, заплахи и др.). Иванчо изрежда десетина имена на младежи, за които предполага,че са комсомолци. Тов са хора които често са посещавали работилницата на братя Шабански. Посочените са най-отговорните.

Започва разплитането на възела и то сравнително бързо, защото има пропуски в опазване на секретноста. Групите не учащи са големи, участват много малолетни и без опит ученици.Те не са достатъчно подготвени за нелегална дейност, не са достатъчно устойчиви.

През техническото училище превърнато в скотобойна преминават за раследване около 70 души повечето са младежи. Прилагат им се разни полицейски методи като: жестоки побоища до смърт, очни ставки, обещания за облекчен режим, психическо въздеиствие и др. Писаци и стенания достигат до съседните къщи от побоищата.

Между неучащите и не добре “осъзнатите” се явяват така наречените от полицаите “лъвчета кьосета”. Срещу облекчен режим те правят утслуга на полицаите при разпитите. Тези младежи не са съдени,но не имало сериозни улики за тях.

На Кевата му са нужни доказателства за представяне на съд. Той търси ръководителите (“подстрекателите”, както ги нарича Кевата) и най-важното търси начин как да разколебае и разбие организацията на БКП и РМС.

Арестуваните за да облекчат положението си, хвърлят цялата вина (била и не била) върху Никола и Илия, които са в нелегалност. Така се създава съвсем нереален образ на тези хора, което дава възможност за спекулиране.

Групата на студентите не е разкрита поради това, че Иван Шаека (аптекар) е бит като снабдител на санитарни материали. Той е пуснат няколко дни за уловка. Акцията на Кевата не успява, тъй като за нея предопреждава кметът Тошо Томовски.

По-възрасни са арестувани 18 души: Йордан Шабански, Йото Николов Шабански, Цонка Шабанска, Кръстьо Шабански, Кузман Дашов, Ангел Томов, Цвета Томова, Велчо Велчев, Цветан Цолов, Вълчо Христов, Никола Стоянов Йолов, Вешко Даскалов, Тодор Петков, Василка Кочанска, Велчо Мошов, Къна мишова и Нечо Курташки.

Зада се сломи духа на арестувания, веднага след влизането в ареста го поставята да седи исе и се търкаля по пода. После го водят в скотобойната за обработка. “Пиши” – ако не се хареса написаното ,бой, очна ставка, и прочие неща вече признати, пак бой и т.х., докато напишеш, това което е нужно на Кевата.

ХРИСТО ШАБАНСКИ

Христо Шабански подържа духа на арестуваните чрез разни вицове и смешки. За него няма достатучно улики. Може би това е подразнило Кевата, а може би дразни бройката 9 души от фамилията на Шабаните. Брат му е партизанин. Кевата се беше заканил, че един от тази фамилия трябва да си ходи (да го убие). На 18 май 1944 год. полицайте премазват Христо Шабански. Кевата скача от масата върху на отпусналият се от бой Христо и вероятно са му счупени ребра, които са се забили в гръдните органи. Вследствие на жестокия побой той умира. Успява да каже само – “убиха ме тези гадове”.image

Както беше спомената по-горе Христо е ибран за секретар на РМС през 1931 год. През есента на 1932 год. е избран Илия Йотов, наскоро след това заминава войник и Христо продължава да е секретар. После е избран за секретар на околийската младежка организация със седалище в Попица. След преврата 1934 год. и забнраната на партиите, Христо се чуства по-възрастен и се отдръпва за малко от РМС, като остава брат му Никола да върши тази работа. Може би и за това в последния партиен комитет е избран Шилегара да работи с младежите. Кольо казва, че “Христо не е сменян като секретар на РМС до смъртта си”. Може да се предположи, че някой от по-старите е знаел нещо за Христо. Не е имало улики и доказателства в сегашната активна дейност на младежите. Не може да се допусне, че Кевата не се интересувал кой е секретар. Никои от арестуваните не е издържал. В партийните бюра са трима: Никола, Илия и Шилегара. Първите двама са партизани, третия е в ареста.

Погребението е извършено в Попица под охраната на Кевата и няколко полицаи. Присъстват само гробарите, Иван Кременски се опитва по християнски начин да набере полски цветя и ги сложи на ковчега. Кевата го отстранява, хвърля цветята, откъсва бодл, поставя го на ковчега и казва-“това е заслужил” . Колко жестока и безчовечна е фашиската злоба.

Вижда се, че Кевата не е сбъркал с убийството на Христо. Той е преценил, че от всички арестувани единствено Христо заслужава Трънливия венец на Христос. Шилигара е член на ръководството, но не е заслужил венеца.

В селото се провеждат арести, блокади, претурсвания, чести съвещания на групата за съдеиствие на полицията.Обществената безопасност с началник Христо Нинов дава патрул. Хората приемат тази работа формално. Някои вадят барута от патроните.Сам Христо се обръща към  попа и казва “Вие сте виновни да има толкова арести”. Кевата търси синът на Христо Нинов (Слав – Юнкер). Христо е известен сред земеделските среди по върха и успява да спаси сина си от лапите на Кевата. Слав е дал пистолет и пари. Кевата търси и Иван Велчев (ШЗО) във Враца, но командирът му отговаря, че същият е в ареста и го спасява.

НЕЛЕГАЛНИТЕ

Кольо и Илия напускат селото и се укриват извесно време в лозарската колиба на Фелдшера. Времето е студено през ноща. По-късно се пренасят в скривалището на Петко Кочаня.

След претърсване по фалшиф сигнал са настанени в къщата на Иван Николов. Той е направил добре защитено скривалище на тавана на къщата си. Тук прекарват докато се развие гората и през май се укриват в най-гъстата част на лйга – Станчовия лйг или Динкиното (югоизточния ктай на лъга – под кафеджийския връх).

След интениране на близките на партизаните, проблемът за изхранването става голям. Те получават храна от Коца Николов Ватов и Драгана Кочовска. Тя с положението на пердето на прозореца си показва кога може и кога не може да се идва.

Интернирани са: Йото Кочов, Вута Кочова, Мария Спасова Йотова (Мика), Иван Николов Шанански, Василка кочанска, Цветан Томов, Станка  миколова Стоянова, д-р. Петър Димитров Калчев и Иван Нецов Сираков.

Цветан Ганчев и Стоян Манголов занасят храна  на Кольо и Илия някъде до циганските гробища. Те ги снабдяват с инстроменти, с които Кольо и Илия изкопават землянка.

 

***

През юни 1944 год. врачанския полк прави блокада и претърсва селото и землището. Иван Мицин успява да прекара нелегален през блокадата с каруца затрупан с боклук. При блокадата са арестувани учителя Иван Момчев – безпартиен, Радка Бъркачевска и братя Бенчеви. Те са определени за растрел. Това научава Горан Бенчев от свой близък федфебел. Горан съобщава на кмета Иван Нинов. Предполага се, че Иван Момчев е посочен от директора Иван Бенчев, тъй като той не е свързан със “съпротивата”. От години директорът пише до различни инстанции на полицията и го обвинява в какво ли не, а той е безпартиен и неутрален. Радка Бъркачевска също е безпартийна, но Илия и Велчо са зетове на Рада. Никола Шабански е баджанак на Минко Вешов, а последния е сват с Горан Бенчов. Имената на арестуваните са дадени от доброволните сътрудници на Кевата: Иван Георгиев, Иван Маринов Бенчев и поп Стефан Георгиев.

 

В тази мръсна игра не са участвали братята Иван и Христо Нинови, защото след като научават за арестуваните и това което ги очаква, те заедно с Върбан Христов Староселски използават познанството си с командира на полка и успяват да освободят арестуваните.

 

Двамата партизани излизат от лъга и се укриват в Енишкото. Забелязват войнишката верига, която се движи от Енишкия път по посока двата декара. Те попадат извън веригата, решават да се преместят зад веригата като смятат, че тук няма вече да минат войници. Остават изненадани, когато виждат втора верига. Войниците откриват стрелба на високо. Кольо и Илия потъват в дола, който идва от “Двата декара”, облекчават се от багажа, отклоняват посоката и се укриват избуяла, изкласила нива. Минава самолет но не ги открива.

Запасен офицер се връща за да види защо се стреля. Той вижда укриващите се – срещат се погледите им, но офицера си затваря учите.

Войниците не минават на това място защото там вече е имало офицер.

Кольо и Илия решават да се изнесат в Енишкия район и се отправят към Енишката тъфа или Коколковското бранище. Прекосявайки ниска царевица , висока колкото до коленете им ги вижда войник. Той е зад тях, върви по близския път (вероятно получил отпуск), бърза към Еница и не обръща внимание на странните пътници. За него е важно да види близските си.

Привечер Кольо и Илия се прибират във Вълчия дол в Томовския Шумак, където изкопават малка землянка скривалище. Те не го обитават постоянно.

Кевата търси запасния поручик Григор Лаков. Той е мобилизиран. Кметътпредопреждава (чрез Марин Маринов) Григор да не се връща в селото, а да стои в часта си.

 

ЗАСАДАТА

 

През месец юни 1944 год. Вешо (тъстат на Никола) копае царевица до Късия дол (западно). Малко по на запад е Аджийкиното и ниска гора на Кременченете Кольо привиква към дола Вешо получава малко храна и се оговарят на другия ден да донесе повече. Снахата на Вешо, Лаца (жена на Симеон Вешов) вижда срещата. Като се прибират в селото Лаца отива в дома на кмета и пред още хора му съобщава какво е видяла. Кметът се намира в деликатно положение и съобщава на полицията, иначе става съочасник.

Организира се хайка за издирване на нелегалните.

След полунощ полицията взема Иван Маринов Кременски и Тошо Иванов Кременски за водачи. Те са посочени от кмета, тъй като са собственици на гората в местото на акцията…. След лакатишене оз Потока и губене на време, на разсъмване стигат до гората и правят засада.

Още с лягането всички заспиват, остава бодър само Тошо Кременски. Той вижда как на педесетина метра пред тях минават двама нелегални в посока към Вълчия дол, но мълчи. Това спасява нелегалните.

Йото Кочов е известен веднага, късмет за всички.

Кольо се досеща, че деня на срещата е неделя, а тъст му е религиозен и няма да дойде на работа. За всеки случай предпазливо поглежда от към кошатата  на Велчо Иванов. Забелязва движещ се полицай по посока на Аджийското към края на Късия дол където е нивата на тъстът му и се скрива.

На края на август 1944 год. Кольо прави връзска  с отряда “Гаврил Генов”. От там получават ъказания да се укриват в собствения район.

 

В ЗАТВОРА И НА СЪДА

 

Кевата е получил достатъчно обвинителен материал, за да направи желаното от него обвинение. Приложените полицейски методи, придружени с големи жестокости са дали възможност на полицията да се “признават” и неща които не са били.

Кевата не е задоволен напълно. Не е разкрита студенската група, а има студенти. Затова от затвора от първа пратка е върнат в ареста Цветан Георгиев и отново е подложен на жесток бой. Студенската група не е разкрита. Иван Шаека е бит за снабдяване с лекарства. Заслуга на признателност на Шаека е факта, че не е предал студенската група.

Затворът е претъпкан и младите хора са натъпкани до положение, че дишането става затруднено, спането е на пода. Какво ли се е пречупило в душите на тези младежи? Какви ли чуства и омраза са се нослоили в душите им ? само те си знаята.

Обстановката, в коята започва съдебния процеа е много напрегната.

Мушанов заминава за Египет с цел да получи подкрепа за новото правителство. Десният земеделец Муравиев също не намира добра подкрепа за широко коалиционно правителство. Обявяава свобода на словото и печата, но не дава свобода на комунистите и затворниците.

По указание на Георги Димитров ЦК на БКП издава окръжно №1, №2 и №4 (1943 – 44 год.). В последното той отправя призив за въоражена, всенародна борба срещу монархо-фашизма и установяване на правителство на Отечествения фронт. Призовават се комунистите и ОФ, народа и армията да се вдигнат на борба за скъсване на съюза с Германия, за изгонване на завоевателите и взамат цялата власт от ОФ. Издаден е манифест.

СССР обяви война на България.

В такава обстановка в края на август 1944 год. ще се провежда съдебен процес на нашите другари от БКП и РМС.

В този период Иван Нинов става околийски управител за около една седмица. Той се освобождава от най-уличените агенти и смята да демократизира управлението, но не му достига време.

Задържаните ги съди военен съд с прецедател подполковник гологанов.

За защита са взети Софийски адвокати (родени във Враца), които са участвали в други политически дела от такъв род. Те самите на младини са били ремсисти, членове на БКП, а някои минали през лагери и затвори и много не се плашат на военните. Това са Анто Бояджиев, Борис Конов, Венци Бузов и Камен Каменов.

При започване на заседанието прецедателя на съда прави учудваща бележка, че е свикнал да съди хора само със смачкани дрехи, а тези са облечени добре.

От защитата се чуват гласове – “Това са утрешните управници на България, Руснаците са на Дунава, Съдете и мислете”. Когато защитата говори и когато подсадимите се защитават и когато Йордан показва следите от побоя по гърба си, съдиите си приказват и хич не обръщат внимание на говорещите.

Върбан Драганов не се стърпява и извиква – “Другари, това не е съд.”

Цветан Георгиев доказва с документи, че за времето, за което е обвинен за някаква дейност, той не е бил на село. Кеват не се сообразил да нагоди датите. Цветан е студент и запасен офицер – често мобилизиран.

Никола и Илия получават смъртно наказание задочно.

Григор Шилегара е осъден на доживотен затвор.

Йордан Шабански и Шаека получават по 15 години лишаване от свобода.

Други като Дичо Нецов и Върбан Драганов получават по-малки присъди.

***

По инициатива на Кольо на 29 август 1944 год. се осъществява среща в Потока с освободените от съда Цветан Цоков и Кирил Дочев. Те запознават Кольо с окръжно №4, в което се призовава за курс към въоражено въстание и вземане на власта. Обсъжда се въпроса за сформиране на Отечествен фронт. Кольо имал съгласието на Горан Бенчев. Цветан И Киро са запасни офицери, но очевидно не е дошъл часът. Няма достатъчно оръжие и болшинството от хората в момента са в затвора или интернирани.Въоражено въстание се орави с оръжие и хора, готови да го поемат.

По това време е правителството на Коста моравиев (десен земеделец), но още се извършват арести, падат партизански глави, палят се домове.

КАК ДОЙДЕ 9-ТИ СЕПТЕМВРИ В ПОПИЦА

imageНа 8-ми септември 1944 год. са освободени и последните наши затворници, получили присъди лишаване от свобода. Те потеглят с влак за село. През ноща те получават охрана по гарите на теснолинейката. Власта вече завзета по места.

На 9-ти септември , освободените от съда и много други снтосиазирани младежи посрещат нашите затворници като герои с песни и викове – “Смърт на фашизма, свобода на народа”. ????  На сред селото се събрал народ, спонтанно се провежда митинг, на който говорят Иван Момчев, Цветан Георгиев и Иван Василев Шаека.

Инициативан група от Цветан Цоков, баща му Георги Цоков , Кирил Дочев и баща му Дочо Димитров и д-р. Й ордан Димитров ( известен между съкурсниците си с прозвището “Троцки”) завземат общината и сформират времена управа. Бащите на Цветан и Кирил са сговористи.

Провъзгласяват Кирил Дочев за кмет, Цветан Цоков – общински секретар-бирник.

в изпълнение на постановление №4, няколко дена преди 09.09.1944 год. партизанския отряд средоточава повече сили в района на Търнава и Алтимир. Там са Кольо и Илия. На 09.09. 1944 год. те вземат участие в завземането на власта от ОФ в селата от този район и гр. Оряхово. На камиони се отправят към Враца, където е организиран голям митинг сред града. От Враца нашите партизани се завръщат след 2-3 дни  на реверите с партизански значки.

С пристигането на партизаните се подрежда окончателно управлението на Попица. В нея участва нашия съселянин Секретар на РМС – Цветан Цоков.

“Летяща бригада” от въоражени минава и през попица. В нея участва нашив съселянин Велчо Маринов – войник присъединил се към бригадата.

 

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА АНТИФАШИСКАТА БОРБА

 

Паттийната организация в лицето на нейното ръководство е ръководила пртавилно борбата, съобразно нашите условия.

По-възрасните партийни членове са обезпечавали квартири, храни и облекло за нелегалните.

В тази дейност са ангажирани членове на БЗНС и безпартийни. Обхванати са всички слоеве на младежите – хора с више образование, студенти, ученици от гимназията и техническото училище. Те извършват просветна разяснителна работа, възприемат по-сериозно новото което иде, вкчват се в обществените мероприятия и привличат шамишленици.

От задържаните ученици почти всички са малолетни по-неопитни и неостойчиви, но се държат добре.

Неучащите се младежи са в по-големи ремсови групи. Някой са по-слабо ореиентирани в това което се върши и не могат да преценят добре поведението си и опасностите, които ги дебнат.

Оказват се по-неиздражливи от полицейските хитрини и жестокости.

До предателство не се е стигнало.

В тази жестока и опасна борба се включват и ветерани-септемврийци от БЗНС  по-умерено и ляво настроени.Те са първите, които дават подслон на партизаните поемайки риска за живота си. Те не предават партизаните, а ги подпомагат и им дават възможност да се измъкнат от смърта.

Цялото население е възмотено от жестокостите, на които с подложен цвета на Попица. Най-учените и уважаваните хора, независимо от коя партия е бил и за кого е гласувал в миналото, се отнася със симпатиикъм тези, които по различен начин допринасят за победата над фашизма.

Народът ликува, само вдовицата на Христо Шабански и децата му ридаят неутешимо.

 

В Агиното в Бяла Слатина се приземяват съветски щурмови самолети и изстребители. Нашето село участва в изхранването на личния състав на рази част за няколко дни.

НАРОДНИЯ СЪД

Населението ликува от победата над фашизма и е обхванат от неуписуем ентосиазъм и желание за наказание на тези, които причиниха толкова страдания и мъко на по-голяма част от населението.image

Бплшинството от престъпниците по време на Втората световна война са съдени. Главниоте воено-престъпници са съдени в международен съд в Нюрнберг. В отделните страни, където е имало фашиско присъствие отделно са съдени престъпниците.

В региона на Белослатенска околия е сформиран Народен съд с главен овинител Коцо Нецов и съдия Гецковски, който съди извършителите на престъпления от местен характер: полицаи, жандарми и помагачи на фашиската власт.

В Попица е установена народна власт на ОФ. Арестувани са десетина души от Демократическата партия.

Обвинение за съд получават трима: Иван Георгиев – бирник, Иван Маринов Бенчев – директор на училището и поп Стефан Стойков – свещенник.

След около две седмици са привлечени към съдебна отговорност кмета Иван Нинов Йолов и брат му Христо Нинов. Двамата са земеделци. На целия народ става извесно за палежи, измъчвания, унийства и гаври. От селото е убит Христо Иванов Шабански по-най зверски начин.

Христо Ценов Кътов от партизанския отряд Славчо трънски е заловен ранен , изтезаван и убит. Нашите младежи и арестанти са изтезавани и бити жестоко да смърт.Те са около 70, но те имат и близки, които им съочастват, така, че почти всеки дом е засегнат. Хората от селото остават с впечатление, че за смърта на Христо Шабански решението е взето в село от помагачите на Кевата. Навсякъде се чува:”Смър на фашизма, свобода на народа”. “Да живее ОФ”.

Член на Народния съд от нашето село е Никола Шабански, чийто брат е убит /Христо/.

По проблемите на селото тежи думата на Кольо.

Съдът осъжда на смърт Иван Георгиев, Стефан Стойков и Иван Нинов. На доживотен затвор са осъдени Иван Бенчеви и Христо Нинов.

Голяма част от хората са изненадани от тежките присъди на братя Нинови и облекчената присъда на директора Иван Бенчев.

Много  по-късно при пряк въпрос към Кольо: “Защо Ниновци получават тази тежка присъда” Той отговаря: “Заради засадата при Късия дол”.

След като му обясняват как е станалатази работа, той навежда глава, дълго мълчи и не отговаря. Какво ли е мислил в този момент, никой не знае.

И вес пак, как да се опитаме да си обясним това явление?

Директорът Иван Маринов Бенчев се е съгласил да бъде разстреляна майката на Мика (снаха на Йото Кочов) и ятаците по врема на блокадата. Учителя Иван Момчев е посочен от директора Иван Маринов Бенче. Последният е правил няколко доноса до полицията, та чак до Дирекцията в София.

Ниновци спасяват обречени ятаци.

Племенникът на Йото Кочов, Иван Маринов Бенчев е изведен от смъртните и е заменен с кмета освободител.

Ха, иди да разбереш логиката, справедливоста и морала.

За братя Бенчеви, комшийката снаха на Цоко Лалов съобщава на Цветан Каменов.  Последният съобщава на бирника, а той на кмета Иван Нинов. Кмета вместо да ги арестува ги предупреждава да напуснат селото.

Кметът два пъти спасява нашите партизани и отива на смърт ! ?

 

Всеки може да сгреши. Очевидно не са добре анализирани действията на братя Нинови.       Те са членове на БЗНС, макар и десни, не се отделят категорично от другите земеделци. Фашиската власт ги задължава да изпълняват разпорежданията, независимо дали им харесва или не. Никой не знае дали Иван когато е станал кмет е предполагал, че ще ипадне в такава ситуация, и дали ако е знаел ще приеме кметството.

 

Братя Нинови не са фашисти, не са и врагове. Не ти е враг този който ти помага да оцелееш.

 

Те по-скоро са потенциални съюзници на БКП. Но ако съюзника приеме напълно твоето ръководство и партийни принципи, той губи своята идиетичност и става твой придатък. Затова БКП би трябвало да се съобразява с наличния потенциал и евентоален съюзник.

Христо Нинов се явява нещо като водач на земеделците в селото. Той е одавнашен политик, участва в политическите борби и е обигран. Обявява се против проф. Петко Стоянов, кандидат за народен представител на опозицията, с тов той се разграничава от монархистите, но може би не знае, че професора се е променил и е препоръчан от Москва и Лондон по “черните радиостанции”.

По-късно правителството на ОФ се разграничава от професора.

Христо Нинов  се обявява срещу попа, директора и бирника, като ги обвинява за големия брой арестувани след провала. С това той се разграничава от фашиските сътрудници на полицията. Гледа на “обществената безопасност” съвсем формално.

Двамата братя застават на страна на определените за растрел и ги спасяват.

Това е ново разочарование за дригите. Не всеки служител по тов време би се решил да застане срещу полицията и войската

Получават информация за укриващи се нелегални в братя Бенчеви, които са земеделци и Христо е лежал с Горан във фашиски затвор 1923 год. Вместо да ги арестува, за което е закономерно за длъжноста кмет, той ги предопреждава, че са компроментирани.

Кметът предопреждава Григор Лаков, че е търсен от полицията и за Шаека, че е пуснат за уловка.

Синът на Христо Нинов участва в антифашиската борба.

Иван Нинов предупреждава Макавей Марков да вземе мерки, тъй като синът му Христо е обвинен, че е комунист.

За засадата на Късия дол вината е на ЛАЦА ЙОТОВА, шурнаята на Кольо.

Тя предупреждава кмета да влезе в задълженията си и сообщи в полицията, но на нея никой не търси отговорност.

Може би, око всички тези обстоятелства са обсъдени от повече хора, да се е стигнало до по-правилно решение.

Ниновци изпадат в много трудна ситоация, те лавират на ляво и на дясно но не се отказват от власта, явно не желаят това което се върши от полицията, Същевременно гледат и да изпълнят служебните си задължения, за да се закрепят на повърхноста на власта. Това е трудна и почти невъзможна задача в дадените условия.

Директорът Иван Бенчев е бивш широк социалист, но в последствие се фашизира и заедно с попа се завират навсякъде, където младежитепроявяват културни мероприятия.

Иван Бенчев клевети учителя Иван Момчев – безпартиен и Христо Нинов – БЗНС.

Той сам се определя като фашист.

За да превазпита и тормози Йордан Шабански, нарочно го назначи началник на “орлетата” – ученическа фашиска организация.

Попът е порочен и злобенчовек. Обявява се срещу прогресивните студенти и туристическото дружество, заканва се в донос и клевета. Обича да се напива в Бъркачевския и Соколарски поп до степен да стане посмешище за децата. Когато ходи на нощни похождения носи попд расото секирче, а не кръст и библия, както е редно.

Бирникът е член на Радикалната партия. Сближава се с Цено Йолов (прецедател на сговора) и става бирник след преврата 1923 год. Той не обича нито БЗНС нито БКП.


Тагове:   Бяла Слатина,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 1521803
Постинги: 71
Коментари: 508
Гласове: 175
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031