ПОПИЦА :: Попица - продължение-07

През цялото време след освобождението принцип при храненето е самозадоволяването с основно храни. Закупуват се само фабрични стоки, които не могат да се произвеждат ръчно, като захар, ориз, сол и колониални стоки.

По инициатива на д-р Мирочник се изгражда клканица и месопродавница с продавачи на месо с бели престилки.

Храненето се влияе от религиозните ритуали. Мохамеданите не ядут свинско, ограничават се по време на Рамазан Байрам.

Християните постят пред големите християнски празници.

Построяването на фамилна фурна, появата на готварската печка, курсовете на “Сингер” спомагат за подобряване на храненето.

Д-р Мирочник изнася публични беседи за рационално и научно хранене. Мелниците произвеждат фино брашна и се дава възможност за правене на сладкиши.

Изоставя се общата паница (пахара) и започва всеки да се храни с отделни прибори. Въвеждат се стъклени чаши и кана, герана се пренася в двора. Въпреки всичко туберколозата се шири и съсипва цели фамилии още в млада възраст. Трудът е все още непоносимо тежък и изтощителен.

За подобряване на храненето допринася интелигенцията, която все повече се увеличава.

Покрай доловете и реката хората засаждат бостани, а побаира лозя. Хората засаждат повече зеленчук и овошки. Градинарите от Горна Оряховица доставят зеленчук, който населението все още не може да произведе.

Както тогава и днес (2000г.) бедните семейства са ограничени в храненето и туберколозата отново хастъпва.

***

Храненето на попичани зависи от сезона. През зимата храната е по-обилна, защото е заклана свинята, от която се приготвят ястията. Има качета със сирене и туршии. През лятото, когато кипи полска работа храната е по-слаба и предимно безмесна.

След Освобождението хлябът е черен, брашното се мели на камъни и в него има песечинки. Няма голямо разнообразие на хранителни продукти и гозби. Зеленчуците са: лук,чушки и домати. Картофи не се раждат. С влизането в 20-ти век храненето се подобрява и още по-добро става след курсовете на “Сингер”. През 20-те години храненето става на кръгла, ниска синия (маса) от една обща паница или пахар. Употребяват се дървени лъжици. Вилиците се появяват в 30-те години. Сяда се на ниски, трикраки столчета. По-гъстата храна се топи с пръсти със залък хляб. През зимата се яде три пъти. През най-усилената работа се яде сутрин, обед, икиндия и вечер.

ХАРАКТЕРНИ ЯСТИЯ – ГОЗБИ

ХЛЯБ. В началото се употребява кукурузен хляб – просеник и качамак. Пшеничения хляб се яде на празници. Житото се пази за пазара. Хлябът се пече във фурни в количества за няколко дни или в подница и връшник. Хлябът се прави с квас, с нахут и квас от хмел се прави само на обредни дни.

ПИТА се правеи със сода за хляб. Турта се прави като пита, но се пече на жерава.

Турците са правили баклави. След курсовете на “Сингер” и подобряване на брашното се правят сладкиши, баници с оби (кори) – вита баница и тутманик. Жито се вари на обредни дни. Цимид се прави от бяло брашно само в града.

ТУТМАНИК се меси от тесто с мазнина и сирене и се пече в тепсия. Други видове тутманици се правят от дебела оба (кора) и пълнеж. В зависимост от пълнежа тутманика се казва: зелник,лучник, месник и сирник.

БАНИЦАТА се прави със сурови или печени (пърлени на шпора) оби. Обите се наслояват или се навиват, оълнят със сирене с яйца, тиква или орехи.

КАЧАМАК се яде със сирене, масло или мляко – по-често кисело (айрян).

ПРОСЕНИК се прави от забъркано царевично брашно и мазнина. Пече се в тепсия.

МЛЯКО – прясно и подквасено, мляко с ориз (млечница, сутляж). Прави се млечна попара с хляб, просеник или качамак. От млякото се прави сирене, масло, извара и бел мъж. Млякото се използва за застройка на чорби.

МЕСО. През зимата свинята оправя положението. Употребява се прясно, осолено в каче, пушено (шунка) или осолено и изошено (пастърма). Последната най често се прави от овче или козе месо. Свинското се приготвя печено, пържено, друсан кебап със суров лук и червен пипер. Пълнят се и дебелите черва и стомаха (бабе) с варени обрезки. От краката се прави пъча.Кокалите се варят със зеле. Сланината се вари и овъргаля в червен пипер или се налага със сол в каче.по-често тя се използва за добиване на мас, а пръжките се варят на сапун.Някой като заколи животно (овца, телеи др.) продава или раздава взаимообразно на съседи. Пролет и есен циганите касапи разнасят из селото месо на кобилици.По-късно се отварят месарници, но се коли само в празничен ден.

Домашните птици(кокошки, патици, гъски, пуики и по рятко токачки) широко се използват като источник на месо.

ЯИЦАТА се ядат варени, пържени на очи или бъркани със сирене и/или зеленчуци (мишмаш), печени на весник или дирекно на шпора. Най-често жителите ги събират за размяна с други стоки или ги продават на яйчарите. Те присъстват в много от гозбите, за мазане на пити и в салати.За път е характерна варена кокошка с червен пипер. Употребява се пълнена кокошка с ориз, зеленчуци, от кокошката най често се прави чорба.

Когато се появява печката и фурната започват да се правят и гювечи.

РИБА И ДИВЕЧ жиеещите покрай реката и рибарите ловят риба и я ядът пържена или на чорба.Сушена и осолена риба се доставя през зимата от Оряхово. Дивеч влиза в храната на десетина ловци.

МИДИ (ЖУБАНКИ) разнообразяват менюто на пролет. Готвят се с ориз.

ЧОРБА. Дръндарска или клин чорба се прави от зелев сок, малко ориз и лук – просто ” оризът дрънка “. Става и с подкиселена вода. Курбан чорба се прави от месо и много зеленчуци.Прави се и чорба само и от зеленчуци. Разбира се основна е пилешката чорба. Копривена чорба.

ПОПАРА от хляб и сирене, мляко и хляб, просеник, тиква и качамак. Може и от хляб, вода и захар. При някоия се слага припържено масло.

ОШАФ се прави от пресни плодове, а зимно време от изсушени.

ТАРАТОР от краставици, вода, оцет и лук. В последно време от кисело мляко,вода, орехи и копър.

ЗЕЛЕВ СОК с праз и/или препечена червена лята чушка е задължително ястие на зимната трапеза.

ЛЮТИКАТА е типично ястие за нашия край. Тя най-често е от лук, печени чушки, печени домати, но може и зелено домати, и боб. Винаги съдържа олио о оцет и всичко това се смачква (чука) в гаванка с тлъчник. Има и лютика със сирене. В лютиката може да се сложи и разкършено варено или печено пиле.

БОБ е една от най-често употребяваните храни. Вари се като чорба на огнище в гърне или запържен в тиган, джуркан боб, пълнени сухи чушки с ориз и боб.

КАША от бяло месо на птица (кокошка) и червен пипер. Каша от коприва с брашно и сирене.

САРМИ със зелев лист или лозов лист, с кълцано месо или посни.

ПЕТМЕС вместо захар. Добива се от захарна трастика.

МАРМАЛАД прави се най-често от сливи. В него се слагат тиква или орехи.

ЧАЙ – само от липа и по-рятко от лайка и билки. Кафе не се опотребява.

ЮФКА от фино брашно.

СИРЕНЕ много често присъства на трапезата. Прави се от краве, биволско, овче или коза мляко. Сиренето се налага в делви и качета. Понякога се слагат и люти чушлета.

МАЗНИНА – от начало свинска мас и слънчогледово олио. В момента все по-рядко мас. Маслопто почти не се използва за готвене.

ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ – постоянно присъстват на трапезата – като пресни салати или туршии. В селото се отглеждат всички видове зеленчуци характерни за средно-европеиския климат. Характерно е печенето на чушките. Разказват се легенди “как една наша баба изкарала няколко дни с една много люта чушка, хляб и вода.

ТУРШИИ – в миналото по-рятко, приготрени само със сол и оцет. В последните 60 години всяко семейство приготвя десетки буркани от различни видове. Може да се каже, че днес са основен елемент на селската трапеза през зимата, както пресните салати през лятото.

ПЛОДОВЕ – в зависимост от сезона – грозде,любеници и пъпежи, ябълки, круши праскови, кайсии, сливи, вишни, череши. На практика в последните 50-60 години в селото се отглеждат всички плодове характерни за средно-европейския климат.

КОМПОТИ започват да се правят след курсовете н “Сингер” от сливи, круши и разбира се от дюли и други плодове. Много хора правят стотици буркани.

ВИНО И РАКИЯ –почти всяко семейство има лозе и прави вино. Повече от вината са леки, пивки, сухи и не издържат до новата реколта. По-късно започнаха да ги подсилват със захар и технологията се подобри. Традиционни сортове грозде са: Перла (ранозрейка), Сензо, Хамбурски Мискет, Памид и старо дребно грозде. По-късно се появиха: Гъмза, Мерло, Чауш и тежкия Отел. От джибрето се прави ракия. Ракията е силна, остра и не се препича.Ракия се прави също от джанки и сливи. Алкохолът не е постоянен на трапезата с изключение на празниците и по-често зимно време. Разбира се кръчми и пияници е имало в изобилие.

Въпреки наличието на хранителни продукти, особено през лятото, когато има зеленчуци – като цяло храната е слаба. Голямо внимание се отдава на отглеждането и прибирането на реколтата.През лятото жените са на полето и няма кой да готви. Когато има много работници на полето се носи приготвена в селото гозба.В ТКЗС по време на селскостопанската кампания се откриват кухни и с гюмове ( алуминиеви съдове) се носи на полето.

Всяко семейство не разполага с много хранителни продукти. От хората обработващи земята няма затластели. С подобряване на храненето през последните 50 год. беше намалена смъртноста и практически изчезна туберколозата. В последно време тя се появява отново.

ТУБЕРКОЛОЗАТА

Това заболяване сериозно застрашава селото и особено младежите. То е свързано с бита и най-вече с храненето и въздуха. Лечението е безпомощно, то се състои в силна храна, чист въздух и инжекции с калциев глюконат. Земеделският труд е много тежък и се провежда в прашна среда . Хората имат храна, но нямат рационално хранене и отделни прибори за хранене. Това води до заразяване един от друг във фамилията. Старите са позакърпили и заразяват младите които умират.

Голяма смъртност дават фамилии които имат повече имот,полагат по-голям труд, имат храна, но не си дояждат.

Фамилията на Иван Кузманов се загуби. От фамилията на Кременченете умират десетина, от Джуджаците няколко, от Томовци и още други.

Дават жертви и циганите, но те компенсират с висока раждаемост.

Минко Петков Танов заболява от ТБК. Казват му “силна храна и чист въздух”. За да диша чист въздух, той пробива дупка в стената, вкарва търба и диша (пуха) през нея. Тъка получава прякора “Пухалото”.

Въздуха в селото по това време беше наситен с улична прах от животноте. Листата на дърветата тежаха от натрупана прах. Вечер над селото се образуваше синкав дим и прах и похлупваше селото като връшник. Хайде дишай чист въздух.

ЦИГАНИТЕ

До 1944год. циганите продължават да живеят в землянки. Само 5-6 къщи са над земята. Постройките са малки, изградени със сурови тухли. Някои от циганите се занимават с търговия, но с чужди пари, като касапи, калаузи (посредник при търговията с животни), джамбази, яйчари и изкупвачи на кожи. На останалите фамилии мизерията е голяма. От Освобождението те почти не са променили начина си на живот.Те нямат земя, не са оземлявани, не отглеждат животни, нямат земеделски инвентар. Не им достига храна, облекло, отопление и са принудени да предлагат на зелено своята работна ръка.По-заможните българи се възползват от това положение и щом почне зимата за циганите настъпва голяма мъка. При пазарлъка тяхната работна сила се подценява. Този,който е на зор гледа как да оцелее и не мисли колко труд ще даде. Тъка циганина е вечно борчлия на чорбаджията. Те са принудени да стават ратаи (измикяри), като по-голямата част от възнаграждението е в натурален вид- неща свързани с оцеляване на семейството.

Типичен пример за безнадежното обедняване на на циганите са свадбите. Циганина е беден, но иска да вдигне голяма свадба със салтанатите, които струват скъпо. Той взема пари и други неща на зелено, с обещание, че ще ги отработи. Това му струва няколко години отплащане и тегли фамилията към по-голямо обедняване и неприятности в семейството.

Свадбата трае цяла седмица с музика, певица, пехливани и борби.Посетителите се разполагат нощем в шатри, направени от черги, взети на заем. Певицата хвърля гюбец, завърта се около мераклиите. Яде и тие и скандали колкото щеш.

Циганският свадбар се надява, че ще върне част от вложените средства, но това не се получава и той заборчнява. Разходите превишават приходите.

Циганите обикновено износват старите дрехи на чорбаджиитеи винаги изглеждат парцаливи, не употребяват долни дрехи, нямат възможноет да се преобличат редовно и излъчват неприятна миризма и дъх на мръсно тяло. Обуват се с царвули и подлоги, така, че през зимата вечно са мокри и оголени части на краката. Не си дияждат. Смъртноста между тях е голяма, особено децката, но те раждат много и все нараства броят им.

Българите живеят по-добре, но имат по-малък прираст.

Циганските деца не ходят на училище, защото нямат възможност да закупят облекло и учебни помагала. Децата започват да изостават и се отказват.

Хората странят от тях защото издават неприятна миризма, характерна за лоша хигиена. Някои от тях са въшливи.Циганите не посещават колтурни мероприятия, не се месят в политиката. Гласуват за този, който им подхвътли нещо, за да оцелее. Въобще не участват активно в обществения живот и се самоизолират.

След 9 септември 1944 год.циганите се включват активно в обработването на земята и отглеждането на животни.Някои от твх стават добри майстори. Младежите хвърлят шалварите и дрипите, закупуват конфекция и се изравняват с българите не само по облекло, но и с строене на къщи над земята, като българското население. Обзавеждат жилищата си с бани, хладилници, перални, радия, телевизори и друга битова техника. Всички са електрефицирани, от землнките няма и помен.

Днес много български къщи на бивши заможни селяни от селото са изкупени от цигани. Циганите започват да се завръщат в центъра на селото.

Заслужава да се спомене за някои цигански фамилии.

ШОКО живее в своя одобна къща. В него отсяда Шана певачка по свадбите.

ДЕКО се занимава с търговия, прекупува животни, синът му Алко е яйчар, изкупува птици и кожи, има собствена къща.

АСО и АЛКО ДРУСКИН са яйчари, изкупуват кожи. Асо пие много и не му стигат парите. През лятото вади пясък от реката и преживява.

АЛИЯ АЛИПОВ от прекупвач став собственик на магазин за месо в халите. Дъщеря му е първото момиче циганче завършило средно образование. Той се търчее и се изселва в Търция.

МАХМУД МАХМУДОВ търгува с чужди пари. Доставя животни от София. Прави къща на два етежа. По време на Втората световна война щави кожи. Разпуска се на широко. Жени се за втора жена туркиня от Бяла Слатина, млада хубава с големи желания. За кратко време пропада, продава къщата си, прави по-малка, но не успява да се измъкне. Кадъната го напуска и той умира като просяк.Всички споменати цигани имат къщи над земята.

ГОГОЧОВЦИ са голяма фамилия Рамадан от юноша се занимава с касаплък, коли и разнася месо на кобилица. Няма представа за хигиена.

КОЛЬО се занимава с касаплък, но и работи земеделие като наемен работник. Отличен косач. Цялата многолюдна фамилия успява да се измъкне от землянките.

ДУРКО БОЖУРОВ е преселник копанар.Той и синовете му цял живот работят като ратаи.Веднага след 09.09.1944 год.се измъкват от землянките.Правят къща на два етежа. Единият му внук став майстор на железни изделия със съвременни машини, другия му внук е първият от циганите лекар.

САЛИЯ КЕЛАВИЯ е последния сиромах. Синът му Мило – яйчар, след девети септември прави хубава къща и добре обзаведена с битова техника.

ДОРМУШКОе първият продавач на месо в магазин на кооперацията, който работи с бяла престилка и обслужва хората колтурно.

Много са тези, които от нищо започват да живеят като другите хора. Циганите нямат земя.

КОЙ УПРАВЛЯВАШЕ СЕЛОТО

КМЕТОВЕ –1920,1944,1972

1920 Дилко Иванов Балтията

1923 Цено Вачов, Макавей Стефанов

1924 Тошо Димов

1925 Минко Ребърковски

1926 Йоло Ценов

1929 Върбан Христов

1932 Йордан Савов

1933 Макавей Стефанов

1934 Христо Нинов

1935 Цветан Лалов

1938 Васил Хлебаров

1939 Иван Нинов Йолов

1944 Никола Иванов Шабански

1945 Илия Йотов Кочов

1948 Иван Момчев Петров

1949 Александър Върбанов

1950 Павел Христов Велчев

1951 Димитър Калчов

1952 Мика Йотова

1962 Мика Йотова, Петко Дочев Стаменов

1963 Илия Христов Бонджолов

1964 Александър Върбанов

1977 Йото Христов Нинчев

1986 Васил Лазаров Митов

1996 Маргарита Рашева

1997 Йото Христов Ненчов

1999 Йото Йотов

НАСЕЛЕНИЕТО НА ПОПИЦА ОКОЛО 1944 ГОД.

Българи 3 300

Цигани 500

Турци 100

Всичко 3990

ТЪРГОВСКИ ЗАВЕДЕНИЯ

ДЮКЯНИ

Яковци 2

Кооперация “Пчела” 2

Йордан Стефанов 1

Иван Никовски 1

Атанас Костов 1

Алия Аликов (месар) 1

КРЪЧМИ

Яковци 2

Пени Вачов 1

Марин Пашов 1

Христо Костов 1

Кръстьо Бракачевски 1

Ниновци 1

СЛАДКАРНИЦИ

Цанко Бозаджията 1

Цеко Сираков 1

Симеон Минков 1

Клисурците 1

Читалището 1

КАСАПИ

Кръстьо Бракачевски 1

Гочовци 3

Алия Фасуля 1

Киро Младенов 1

Петър Павлов Шабански

Роден 1894 год. учи в попица и Бяла Слатина до прогимназия. Не става арабаджия, както го съветва баща му. Записва се в техническото училище “ Христо Ботев” в София, специалност землемер. Към края на образованието си спори по политически теми, като застава открито на “тесняшка позиция”.

Редовната си служба отбива 1913 – 1914 -1914 год.в щаба на трудови войски в Плевен. Запознава се с месни видни партийни деятели и става член на БРСДП (т.с.)
По време на Първата световна война е землемер в Плевен като мобилизиран. Предупреждаван е, че ще бъде изпратен на фронта, ако се занимава със социалистическа пропаганда.
   От брака му с учителката Йорданка Табакова от прогресивно врачанско семейство през 1920г. се ражда син Карло.
   През годините 1920-1923год. учи в София. През периода се среща с Георги Димитров и Васил Коларов.
   Времето за подготовка на септемврийското въстание той работи в района на Попица и околните села като землемер. Движи се с двуколка и развива организационна работа, заедно с Иван Петров. Той го описва с черни големи вежди, премигващ с едното око, като че ли се варди от пушека на цигара, която постоянно стои в устата му. Нарича го "Чичо Сам". Той е разговорчив общителен другар.
   С решение на ЦК и с помоща на сръбския военен аташе в София, Петър Павлов идва в Бългатия по време на Витошката конференция през 1924 год. Среща се с жена си с предложение да емигрират заедно с Карло, или да му даде детето. Тя не се съгласява.
   Петър Павлов завършва више инжинерно образование в СССР и започва работа в Саратов. Там научава, че Йорданка се е отказала от него и се е омъжила. Тогава той се оженва за студентката от Саратов Лидия Якоблевна.
   По-късно се премества в Москва. Чести и сърдечни са срещите между семейство Шабански и семействата на Васил Коларов, Георги Михаелов и Фердинант Козовски. Едва 1935г. (в качеството си на представител на тръста "Експортстрой" в Турция Петър успява да уреди прехвърлянето на Карло през Варна в Одеса и Москва.
   По време на Великата отечествена война загубва Карло - майор от Червената армия. Това става на 08.08 44год. Петър се завръща в България. Често посещава село Попица. Помага за укрепването на ТКЗС и народната власт.
   Извесно време Петър е замесник министър на индустрията (Държавна планова комисия). След Трайчо Костов става прецедател на България в СИВ. Преди да замине подарява служебната си кола на ТКЗС в Попица, което взема неговото име.
   Умира през 1949 год. Погребението е в Новодевичаско гробище в Москва.
==========================ст.94===============================