Макавей Стефанов Шилдашки

Когато баща му се преселва в Попица, живее в полуземлянка, на която вратата се затваря с колело от дървена кола. В последствие Макавай завършва прогимназия и става писар в общината.

От 1901 год. до 1933 год. той шест пъти е в кметската управа. Той е член на демократическата партия по дух и човещина. Макавей довършва изселването на циганите и турците от центъра на селото и създава условие да се развие сегашния център на селото. Знае за покушението над Кара Исмаил, но премълчава, за да защити българщината срещу един измамник. Той е между учередителите на читалището и кооперацията.Прави път наричан “Макавеевския” към лозята на баира. Не злоупотребява с власта и не се подава на корупцията. По време на септемврийското въстание проявява замляческа солидарност и мъдрост, арестуван, после няколко дни управлява  заедно с Йото кочов и Георги Христов. Застъпва се за арестуваните след въстанието.

Макар и да е в Демократическия сговор, той си остав с демократическите си възгледи и човещина,за разлика от други сговористи. Неговата издънка сина му Стефан е също демократ, честен и уравновесен човек.  Дългогодишен безупречен касиер- счетоводител на кооперация “Пчела”. Много добре вижда и разбира партийната насоченост на д-во “Млад кооператор”, но с нищо не се противопоставя.

Йоло Ценов

Йоло Ценов е демократ сговорист, финансов служител. Саможив по характер и не общителен. Той отделя сили и време като организатор на кооперацията, прецедател на читалището и кмет да е полезен на селото.Той е с превратаджиите на 9 юни 1923 год. Предан сговорист, се дистанцира от бедните и неуките. По-късно пише донос против прогресивния учиел Иван Мом1ев, но не се колебае да отиде в кнежа в защита на арестуваните земеделци и комунисти.

У него се съчетава студенина, умерена реалност на възгледите и достолепие в гражданското му поведение.

Синовете му Цено и Христо са негови копия, но в много умален вид по интелект,политически и делови възможности.

Върбан Христов-демократ

Върбан Христов е с добро образованиеи учителска практика на младини. Собстеник в “Компанската мелница” и собстеник на вършачка с трактор.

Касиер е през 1934 год. когато се строи читалището. Умен, интелигентен и придприемчив човек. И като мелничар и като кмет и гражданин  той се държи добре със селяните си. Като кмет 1928 год. има собствена констроктивна народняшка платформа: поправка на черните пътища, построяване на скотоводен дом, безплатна медицинска помощ за бедните.

Съпругата му Стойна Бояджиева е дъщеря на учителя Иван Бояджиев от Бяла Слатина.Тя е учител в селото. Стойна е член на БРП – тесен социалист.

Тя запазва личен архив на баща си Иван Бояджиев и след 09.09.1944 год. го предава на Марин Маринов Кременски за музея на месната организация на БКП. През 1944 год. Върбан заедно с Христо и Иван Нинови се застъпват пред военните, които са арестували братята Горан и Велчо Бенчеви, Иван Момяев и Рада Кацарска с намерение да ги растрелят. Тези хора са освободени.

Рада интенирана преди 09.09 1944 год. се оплаква, че там където е настанена е изнасилвана. Върбан чува разговора и приема жената в къщи, където тя е приета като член на семейството.

След 09.09.1944 год. е насилван (рекитиран от власниците) за пари.

Тошо Димов – социалдемократ

Той е наследник на добри имоти (земя и караджейка), общински писар краснорисец. Обича да се големее като висок чиновник.

Уж е социалист пък клони към дясно в обежденията си, поради което става кмет в размирната 1924 год. инадига глас за “твърда ръка” която да загаси революционните пламъци.

Позволява си да вдига ръка срещу арестувания комунист Александър Григоров. В края на живота си живее на караджейката, пържи дребна риба, посреща приятели и гости на риба и качамак. Това не пречи на големият му син Цветан да е член на БКП след 09.09. 1944 год., да е секретар на първичната партийна организация и добър бригадир в ТКЗС.

 

ПРИМЕРИ И СЛУЧАИ НА ПАДЕНИЕ И ВЪЗХОД

Споменасе за пропадането на фамилията Цековци.По-голямата част от техните наследници се пропиват и не поемат бащината работа. Една част стават наемни работници, обущари във Враца.Други поемат и съживяват малкото тоето е останало.

 

Райко удавника е друг човек. Той работи като акцизен пристав. Там хората черпят и той се пропива до степен, че продава и къщата на семейството си на Илия Пекин. Принуден е да цепи дърва на чорбаджиите в Бяла Слатина, само за пиене и хляб.Спи в сламите до мелница “Фортуна”: Там и умира. Синовете му Тошо и Йордан още от юноши отиват чираци при коларо-железар в Бяла Слатина Стават майстори и откриват самостоятелни работилници в бившата кръчма на Христо Кременски. Съвземат се и си построяват собствени домове. Наследниците на Йордан продължават същия занаят със съвременна техника. Закупуват дома на Петър Калчев и построяват съвременна двуетажна къща. 

Начо Неновски заминава за София с велисопед бегач без никакви пари, да си търси късмета. Хваща се на работа при възрастен успяващ строителен предприемач. В последствие се оказва него важен помощник, после му възлага ръководството на фирмата.Начо е хубав, приветлив и контактен човек  с къдрава, тъмно кестенява  коса. Той поема успешно работата и прави своя фирма. Оженва се за богата учителка. От нея има дъщеря. Д-р Йордан Димитров му става кум, неговата жена е учителка и приятелка на жената на Начо. По време на съпротивата Йордан и Начо дават подслон на нелегалния тогава О.Ф. министър на правосъдието Димитър Нейков.

 

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И АНТИФАШИСКАТА БОРБА

 

Втората световна войнае започната от хитрелофашиска Германия. Първо те приседеняват Судецката област, после Австрия и Чехия. Западните демокрации не реагират сериозно. Хитрер е тласнат на изсток и покорява голяма част от Полша. Вършава остава към Германия. Започват масови убийства на пленени полски офицери, войници и съпротивляващи се. Впрочем 10 000пленени полски офицери в Катинските гори са избити, както от германците, тъка и от руснаци.

По-късно Хитлер завоюва Франция и отправя поглед към Англия.

Нашата територия се използува за удар срещу съседите ни Югославия и Гърция. За няколко седмици те са разгромени.

Всичките завоювани територии от фашиската армия организират съпротива с наи-разнообразни форми, в това число и въоражена съпротива.

У нас Царя и министър-прецедателя проф. Богдан Филов приседеняват България към фашиска Германия (тристания пакт Рим-Берлин и Токио – “Оста”). Германците влизат в България като съюзници. Германските войски, които окопират Македония и Гърция лягат върху нашата икономика. Нашите войски окопират териториите, за които България има претенции : Западните покрайнини, Македония и Егеиска Македония.

Българската мобилизирана армия също трябва да се издържа. Търговията с останалия свят е блокирана. Икономическото състояние на България ряско се влошава. Населението най-добре чуства това. Германците започват да правят изкуствени стоки-тъкани, гьон, кожа, които са с ниско качество. Народът чуства остра нужда от хранителни стоки, облекло и обувки.Въвежда се купонната система и домакински книжки, но те не винаги са покрити със стока.В големите градове се въвеждат два картифени дни седмично. Нашия народ не е свикнал да се храни само с картофи. Най-труден е въпросът с обувките, хората започват да правят подметки от автомобилни гуми и транспортни ленти. Развива се примитивно обработване на кожи, появяват се отново царвулите.Хотата започват да се връщат към стария начин на живот, само, че при по-високо ниво на цивилизация. Пазарът обеднява, липсва ориз, захар, колониални стоки. Въвежда се наряд за хранителните стоки, хората крият, контролът си затваря очите, защото и те са на същото дереже. Вместо захар започва производството на петмез, получаван от захарна трастика. Засажда се памук, от който се произвежда домашно памучно облекло.Районитесъс слаба селскостопанска продукция се отправят към северна България с торби и чували за брашно, мазнини. Влакът Мездра – Лом – Видин приема прозвището “ Мазния влак”. В ресторантите вместо пилешка чорбаили дреболии се варят костенурки. Животът в София става почти невъзможен. Учережденията и университетите се евакоират в провинцията (Сврерна България).

 

ЕВАКОИРАНИТЕ ИНТЕЛЕКТОАЛЦИ В ПОПИЦА

 

Англичани и американци започват да бомбандират София и други стратегически стопански обекти. Четиримоторни крепости на ята по 100-400 прелитат над село Попица и се отправят към ромънските петролни рафинерии. На връщане някой са повредени, изостават и падат. Всички парашутисти са разстреляни макар и пленници.

В Попица пристигат от София много хора, които имат близски. Между тях има и учени хора специалисти. Доктор Йордан Димитров Иванов – хирург и акошер-геноколог, отваря кабинет и работи. Д-р Донков – мъж на сестрата на Стоян Калчев, също е в селото и работи като лекар. Подслон е намерил и цигуларя Израел Аладжем (дълги години след 09.09.1944 г. е диригент на най-големия наш армейски ансамбъл) с жена си Надежда Христова Попова – пианиска (сестра на Радка попова).

Нелегални от други райони на страната намират убежище при Цветан Ганчев, Цанко Гьошев и Гена Николова Тончева.

Селото се оживява много от придошли учащи се поради това, че учебните занаятия не работят нормално.

ОЖИВЛЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА

 

Настъпва златен период за търговците и далаверите. Появява се черната борса и спекола. Двете мелници най-после се издължават.

Ниновци се възползват от това, че кмет е техен, а бележките за мелене се издават от кметството. В мелницата работи Савчо. Той има силно развит търговски нюх. Христо не е доволен, нарушено е доверието между братята. Савчо вече е натрупал повечко, отделя се, закупува мелница в Соколаре, реконстроира, модернизира и печели много. Взема под наем друга мелница в Кнежа и от там припечелва. Дюкяните и кръчмите на Яковци работят пълноценно. Томовци са ликвидирали с търговията

Кръскьо Бракачевски разширява дейноста на кръчмата. Прикрепва към нея касапница, хотилиерски легла и нещо като гостилница. В кръчмата гощава редовно една гуляйджийска пияческа компания със задушени “заяци” (котки), “кръщава “ виното с вода и трупа печалби.

Сладкарниците на Симеон Минков и Сираков са препълнени от младежи, ученици и студенти . Тук се правят най-добре политически контакти.

Кръчмите на Христо костов и Ниновци се пълнят със земеделци.

Пени Вачов и Пашовци посрещат повечето цигани.

Петър Дачов разширява шивачницата, има много чирации се откроява като най-добрия шивач.

Богдан и Кольо Шабански модернизират дърводелницата и и произвеждат градски мебели.

Повечето от населението се самозадоволява, но бедните българи и циганското население изпадат в дълбок недоимък и мизерия – оголяват, обосяват, не се дохранват, овъшляват, нямат отопление.

Мобилизирани войници, окопатори по съседните стрни донасят и продават столи, добити по съмнителен начин.

Хората сами си произвеждат домашни платове от вълна, памук и свила. Отглеждат и обработват памук и коприна от буби. Въвежат се задължителни доставки на зърнени храни. Комисии минават, но не проверяват както следва. Така, че хлябът е осигурен. Картофеноте дни не засягат Попица. Не достигат само вносни платове и обувки. 

 Разграничаване от поп Стефан Георгиев Стойков – 1941 – 1942

Попът има радио и слуша редовно новините. През летните ваканции той се среща със студентите Иван Чолака, Христо Христов Байков, Марин Маринов (Кременски), Стефан Цолов, Георги Цоков и Трифон Коцов. Те коментират международните новини под черниците на Върбанчо (Христо Върбанов). Попът с възторг разправя за победите на Хитлер и за подялбата на Полша между Хитлер и Сталин. След като Хитлер Нахлува вероломно в СССР, попът се обръща срещу СССР. Той получаваше фашиското илюстровано списание “Сигнал” и се беше фашизирал.

Марин Маринов (Кременски) се снабдява с радио и информира студентите. Иван Чолаков и Марин Маринов не са изненадани, те се срещат с Гемето и знаят, че това предстои.

 Попът се заканва на студентите “Комунисти ще ви наредя аз вас”. Върбанчо чува спора (кавгата) и съобщава на Иван Маринов Кременски (той е негов майстор и самишленик). Една сутрин в сумрак Иван отива с каруцата да накоси люцерна и бурза да не закъснее за жътва. Поп Стефан идва от воденицата на Никола Кехаьов и се срещат при Върбанчо. Иван Маринов слиза от каруцата, с камшика набива жестоко поп Стефан и му казва “Няма да се занимаваш повече  и да клеветиш децата”. Попът няма време и кураж да извади секирчето из под расото, но успява да избяга.

Попът и директора на училището Иван Маринов Бенчев са приятели. Директорът, който е и диригент на хора, ориентира читалищния хор да стане и църковен.Те упръжняват натиск върху участаковия лекар Александър Бетов (семинарист ляво ориентиран) да идва в църквата да пее. Иван Чолаков и д-р Маринов ги отклоняват.

Този случаи определят ориентацията на попа и директора и обясняват тяхното доброволно сътрудничество с полицията. И двамата получават списание “Сигнал” и са фашизирани, макар, че Иван Бенчев есе смята за социал-демократ.Така групата студенти скъсват срещите си с поп Стефан, диалогът е прекъснат. 

Попишкия поп на гости на Соколарския поп

Соколарската попадия гощава щедро с петел и непрекипяло вино. Нали е аванта, Стефан се напива до козерката и не може да се качи на каручкат. Към икиндия попМарко и попадийката го натоварват, закачат юздата на кончето за шията на поп Стефан и му дават направление за Попица. Конят и друг път е идвал тука и знае пътя. Хората сеят и по пътя има много буци, кончето се отбива като срешне или настигне някой. От буца на буца тегличът излиза от опашницата и каруцата остава насред пътя, а с нея и попът. Кончето заминава с предницата при попадията в селото. Тя се чуди къде да го търси и тръгва нагоре по селото.Лако рашовски се прибира , вижда попа в безпомощно състояние и го натоварва като чувал. Пристига в двора си и го стоварва в двора върху тревата. Докато Лако разпряга и стоварва инвентара от каруцата, махленските деца надраскват расото на попа с тебишир.Пристига попадията и Лако го натоварва отново за да го закара у дома му.За този и други подобни подвизи поп Стефан е наказан от Врачанския владика на 6 месеца заточение в Клисурския манастир до Берковица.Попът има навика да спохожда вечер загладен вдовици на червено вино и мезе. Попадията беше кльощава но смирена и добра. За всеки случай попът се движеше вечер при похожденията си със секирче под расото.

Представяте ли си пиян поп със секирче под расото при загладена вдовициа? На човек и да не му се пие, пак ще си пийне и ще каже “ха наздраве!” 

Александър Георгиев разказва, че като преври виното, Стефан почти всяка вечер идва на гости, пие колкото може и като си развърже езика всичко приказава. Разправяше новини по радиото и много се възхищаваше от победите германците. Като се свърши виното попа престава да идва на гости. 

Поп Стефан ходеше на гости и при попа в Бъркачево. И там попадийката го гощаваше богато, и попа стигаше до същото дередже, както в Соколаре. Само, че бъркачевския поп живее на шосето откъм нашето село и кончето само се прибираше по широкото шосе до попския дом, който също е на шосето. Попадийката беше свикнала да го стовара като човал с картофи, кьор кютук пиян.

По-късно с радио апарати се сдобиха и други хора. Власта ги запечатва, но хората намират начин да слушат новините. По радиото се обажда гласът на Станке Димитров (Марек), опровергава, информира, дава оказания в паузите, докато нашия говорител си вземе дъх. Радио Москва и Лондон информират редовно и добре – това силно дразни фашизираните. Явно личи, че тези две фамилии са искали да се сродят, но последващите обстоятелства ги противопоставиха. 

АНТИФАШИСКАТА БОРБА

Антифашиската борба може да се раздели на два периода:

Първият до 09.09.1944 г. е изпълнен с романтизъм, идеализъм, надежда, страх за живота и жестокости от страна на фашиската полиция. Хората гледат на фашистите като на герои и ги подкрепят в различна степен.

Вторият период е времето на практическото приложение на социализма. В този период са допуснати грешки. Взема се като шаблон опитът на СССР, където революцията се извършва в различно време и условия на международната обстановка. От друга страна, се оказа, че и в СССР са допуснати крупни грешки, които доведоха в последствие до неговото разпадане. Унас миже да се каже, че антифашиската борба започва със “Соболевата акция” и вероломното нападение на фашиска Германия срещу СССР.

За студентите от Попица антифашиската борба започва в земляческата студенска група, в центъра на която е Иван Чолака. Това не е политическа организация, сдружаването става на принципа рождено място. Иван Чолака е неповторима, обаятелна приобщаваща личност. Не се скарва. При спор отстоява и не се отказва.Значението на землячеството се състои в това, че всички студенти и пребиваващи в София младежи са задружни и ориентирани на ляво. Тошо Христов Томовски, например, е дясно ориентиран, но е в землячеството и когато се поставя въпроса да сътрудничи на полицията той отказва. Предпочита да запази студентите,с които е свързан чрез землячеството.

Иван Чолака завежда група студенти при Гемето за да политическа информация за световните проблеми в един труден период. След това посещение групата се ориентира към СССР. След това пак Иван завежда група студенти при Христо Ценов да подпишат “Соболевата акция”.

По иницатива на  Иван се изгражда туристическо дружество “Милин камък”, чиято цел е да се наберат средства в помощ на засегнатите от фашизма. Негова инижатива е да се изгради дружество “Млад кооператор”, като продължение на разпадналото се “Въздаржателно дружество”. Това дружество е масово и намира приют към кооперацията, управлявана от демократа Стефан Макавеев. Той вижда лявата ориентировка на дружеството, но съдейства за неговото оцеляване и не пречи.

Не е така с “туристическото дружество” към читалището. То среща отпор от Иван Георгиев, попа и Димитър Кузманов.

Първият сигнал за антифашиска борба идва от Москва – задграничното  бюро на Георги Димитров. Лондон също зове за борба.

За Попица сигналът идва от районната конференция (1941) на Титко Черноколев в Крънчовото, на която присъства Цветан Цолов Клявковски. След конференцията в селото се избира ново партиино ръководство:  Никола Шабански – секретар, Илия Иотов – Събира помощите;  Григор Шилегара – отговаря за младежката партиина организация, която има около 30 члена.

Реалната антифашиска борба започва от 1943 год.

Никои от ветераните на се включва по различни причини и за това се разчита главно на младежите, свободни и работници, студенти и ученици от гимназията и техническото училище. Те стават главния двигател на антифашиската борба в Попица. На възрасните партиини членове се разчита преди всичко за пригаждане на скривалища за нелегалните и квартири.

Голяма дейност развиха младежите: Иван Велчев, Иван Чолашки и Грирор Лаков. Тези другари се ползваха с огромно влияние сред младежта. [ по Илия Йотов].

С влизането на германските войски в България  и приемането на закона за защита на нацията (ЗЗН) положението става много тежко – икономически и политически. Правителството възприема фашиски мерки срещу своите политически противници – арести, мъчения, разстрели, затвори (къде със съд къде без съд).

 

РАЗКАЗВА НИКОЛА ИВАНОВ ШАБАНСКИ

 

“ Под ръководството на партийната организация със секретар Никола Шабански се привеждат в деиствие решенията на ЦК на БКП за организиране на всенародна въоражена борба.През 1931 год. се работи за единодеиствие между БЗНС и БКП за формиране на трудов блок.

Хриато Шабански е избран за секретар на РМС в Попица. Партията и РМС насочват своето внимание за работа с масовите организации – читалище “Въздържателно дружество” “Пчеларско дружество и др. През изборите 1931 – 1934 год. партията получава около 200 гласа и печели двама общински съветници.

Христо шабански е избран и за секретар на околийския комитет на РМС със седалище Попица. След 19 .05. 1934 год. партийте са забранени, но ние намираме начин да държим връзска с хората. След изправяне на партийния курс през 1937 год. партията съомява да работи в масовите организации.

С започване на войната срещу СССР бях избран за член на околийския партиен комитет.Включихме се в  активна подготовка на въоражена борба, събраха се пари и оръжия. По-активни партийни членове бяха Илия Йотов, Йото, Кръстьо и Йордан Шабански, Петко Тодоров и Иван Вутов.

За работа в младежката организация отговаряше Григор Шилигаров. Органозирани ремсисти и симпатизанти бяха около 60 души.

Една от най-важните задачи възложени от партията беше, организиране на нелегални квартири, укриване на партизаните и тяхното снабдяване с храна и оръжие.

Първия партизанин пристигнал в селото е  Симо на 04. 12. 1942 год. Настаних го във Вълчо Златов, после у нас.

След мобилизирането ми 1934 год. се наложи да се създаде връзска с Младена Киркова от Търнак, Георги Марков от Бъркачево, Никола Буковски от Соколаре и Марко Пеев от Враняк.

Нелегални квартири има в ятаците: Къна Велчева, Петко Тодоров, Иван Вутов, Ангел Томов, Коцо Николов и Кузман Дашов.

Антифашиската борба в окръга се провежда от партизанския отряд на 12 – та оперативна зона “Гаврил Генов”.През ноември 1943 год. в дома на Къна Велчова се провежда окръжна конференция на БКП за образуване на комитет на Отечестения фронт. Участват: Димо Дичев, Иван Тодоров – Горуня, Цоло Крустев, Данчо Димитров, Аврам Митев, Христо Рашев, Петър Каменски, Ангел Николов, Крум Беличковски, Христо Гергов, йордан Гергов и от селото Никола Шабански, Илия Йотов и Димитър Свинарски.

В началото на 1944 год. стават провали в района на село Камено поле, налага се партизаните да слязат към Попица. Почти всеки ден имаше по 7-8 души които търсят подслон. Положението беше много тежко. Попица прие около 28 партизани.

Стана провал убиха Беличовски. Ние с Илия минахме в нелегалност, а после стснахме партизани и продължихме борбата”. [ разказът е записан на 20.12. 1969 год.] 

За дейноста на РМС и нашата борба може да се съди от писмото на Цветан Цоков до комсомолската организация в селото [ написана по-късно след 09.09.1944 год.] Цветан е студент и запасен офицер. През есента на 1943 год се завръща в селото.

Цветан е написал: “На среща състояла се в Дичо Нецов (1943), на която присъстваха Крум Беличовски (Бачо Киро), Светизар Георгиев (Симо) – партизанин, Никола Шабански, Цветан Цоков и Цоко Лаловсе определиха младежите които трябва да бъдат събрани за обновяване на ремсовия комитет и определяне задачите на организацията. Реши се да присъстват: Цветан Цолов, Цоко Лалов, Върбан Драганов, Дичо Нецов.

Иван Тодоров – Горуня, Бачо Киро и Симо направиха преценка на международното и вътрешно положениена страната и стоящите пред партията и РМС задачи.

Избра се ръководство на РМС.

За секретар на РМС беше избран Цветан Георгиев. Избрана е бойна групас командир Цоко Лалов. В новото ръководство пое работата Върбан Драгановн за работа сред учениците от гимназията Иван Тодоров за учениците от техническото училище, Пенка Ангелова ( не присъства) за девойките.

Накрая Бачо Киро, Симо и Кольо обявяват нелегалните имена. Името на Цветан е “Чапай”

Има (разказва се) различни други версии: “с бойна група”, “без бойна група” “ с пооптиране” и “ с избиране на секретар на РМС в къщата на Ктъстьо Шабански”. Всеки от читателите може да си избере предпочитания вариант!!!!!!!!! Пореади това, че Дичо не може да си спомни за такова събрание в дома му, аз си избирам варианта от спомените на Кольо: Ръководството се състои от Никола Шабански – секретар, Илия Йотов и шилиогара  за младежите. Секретар на РМС за района и селото Христо Шабански.”

 За кратко време ремсовата група укрепва и разгръща масова политическа дейност. Разпространяват се позиви, печатни нелегални материали, весници и книги.Разпространяват се от ръка на ръка весниците “Младежка искра”, “Отечествен зов”, “Младежка трибуна”. Младежката организация достига около 35 човека, но фактически тя обхваща много повече. В редовете на РМС са най-добрите студенти, ученици, работници, не учащи се.

От партийното ръководство се възлагат и други задачи, срещи и превеждане на партизани (от близките селища), събиране на оръжие и др. Събрани са 4 пистолета от :  Слав Христов Нинов, Кирил Дочев, Александър Маринов и Цоло Йорданов Цолов. Един пистолет е в Никола Шабански.

На среща с Кольо, Цветан Лалов и Иван Савчев на Иван Христов Маринов – Кременски (Вачо) е поставана задача за набавяне на оръжие и поведението му във войската (Никола Шабански).

На друга среща Иван Василев (Шаека), студент аптекар е поставена задача за набавяне на лекарства и санитарни материали. От Пенка Ангелова и Върбан Драганов , Бачо Киро пожелал литература и весници и да донесат оръжие от Петко Стефанов – студент медик от Бяла Слатина. (Цветан Цоков).

Специални задачи изпълняват и Григор Шилигара, Цоко Лалов, Христо Вутов и др.

Групата на Варбан Драганов нараства и се налага да се раздели на две, с отговорници Момчили момчев и Рашо Георгиев Рашев.

“След убийството на Бачо Киро наред с активните комунисти беше арестувано и основното ядро на РМС. Училището в Бяла Слатина бе превърнато в арест, стана ад за мъчение и школа за издражливост и мъжсетво.При нечуван терор голяма част от нашите младежи бяха за пример.Някои бяха сломени телом, но не и духом” (Цветан Цоков).

През януари 1943 год. бяха прекъснати учебните занаятия по указание на Никола Шабански в селото към читалище "“Напредък" беше основан кражок за учащи се младежи. Той се възглавява от Върбан Драганов, Рашо Георгиев Рашев и момчил. Изнасят се доклади с различни теми, но с марксическа насоченост. Кръжокът се подпомага от Укето, Цветан Цоков, Иван Димитров и Илия Ламбовски.Отрицателно отношение имат официалния отговорноик на кръжока фашизирания директор Иван Маринов Бенчев и някои легионери.

На организирането на кръжока “Утро” за годишнината на Левски 1944 год. поп Стефан и директора Иван Бенчев искат да отложат утрото. На утрото говорят Иван Василев – Шаека и Върбан Драганов.

През 1937 год. се организира утро за Ботев, между организаторите са Григор Лаков и Христо Йорданов. Неколцина се нахвърлят върху организаторите викайки: “Комунистическа пропаганда” и пр. Става сбиване.

Учениците от Бяла Слатина провеждат и там нелегална ремсова дейност. Христо Цанков е в  ремсовото ръководство на гимназията. Той работи с Върбан Драганов, Цветан Чолаков, Цветан Цоков, Верка Горанова и Иван Василев Шаека.

В масовите организации, утра, сказки, чествания, театрални прествления срещи със съпротивата от представителите на властта. Забелязва се присъствието на поп Стефан, Директора и бирника. Интересно е, че кметът не се проявява – трае.  Някък не подхожда на поп с расо да се занимава с политика, нито пък е работа на учител да преследва своите ученици. Тези приятели като злокоба преследват младежите и се мъчат да провалят техните инициативи.

Партийните организатори най-често се срещат с партийния секретар Никола Шабански в неговия дом и дома на Дичо. Методът на работа е дълбока конспиративност, личните контакти и срещи.

Въоражената съпротива на 12-та оперативна зона се осъществява от партизанския отряд “Гаврил Генов”. Нашето село играе важна помоща роля. Най – активните ремсисти между свободните младежи са Дичо Нецов и Цоко Лалов. Те  оглавяват петорки.Районните организатори (бачо Киро и др.) разчитат много на Цветан Цоков.Той е студент и е подходящ да работи с всички младежи.В помощ е партийният отговорнок за младежите Шилигара.

В края на 1942 год. Цоко лалов сформира първата ремсова група от Станчо Цеков, Марин Илиев и Иван Ганчев.

В началото на 1943 год. Дичо Нецов сформира група от: Иван Пеев, Христо Вутов и Птко Тошев.

Ремсисти и симпантизанти на РМС са: Цветан Павлов Чулашки, по това време заточен като войник на остров Тасос. Там научава Гръцки ерик. Александър Върбанов, Цветан Ганчев и Стоян Нинов (войници на летище Телиш), установяват връска с месното ръководство на БКП и РМС.

Слав Христов Нинов – от военното училище дава пистолет и пари. Активен революционен деец в София е Христо Ценов, технически ръководител на фабрика “Памук”. При него работи сестра му Петра.

Пролетната ваканция на 1943 год., с помоща на Вандо Укето, Александър Маринов изграждат ученическа ремсов група с ученици: Алипи Цолов, Иван Стоянов, Илия Кръстев, Цоло Цолов. Върбан Драганов, Иван Тодоров и Пенка Ангелова стават организатори на учениците от гимназията, техническото училище и девойките от селото.

 Дичо Нецов отговаря и за втора ремсова група от свободните младежи: Иван Велчев Нитов, Иван Пеев Тодоров, Нечо трифонов Петров, Йончо Петков и Тошо Иванов.

Коледната ваканция през 1943-1944 год. Иван Шаека организира студенска група от Марин Маринов (Кременски), Верка Горанова и Христо Матеев. За член на групата е обсъждан Тошо Михаелов. Тази група не е окончателно попълнена. Христо Матеев е предопреден от кмета Иван нинов, че  Кевата го наблюдава и той се отдърпва. ( По показания на кмета в ареста при НАРОДНИЯ СЪД).

Готовноат за включване н РМС група имат : Иван Даскалов, Илия Харалампиев, Петър Калчев и савчо Йолов.

Върбан Драганов организира втора група от ученици: Рашо Рашев – отговорник, Велчо Велчев, Петко Гергов, Иван Върбанов, Христо Мосолов.

Органозирана е още една група: Момчил Момчев – отговорник, Тодор Дончев Колев, Димитър Василев Станчев, Цветан Дичков.