9-Туристическо дружество “Милин камък”

По иницатива на Иван Чолашки в селото се създава дрижество “Милин камък” в началото на втората световна война. Дружеството се ръководи от:  Иван В. Иванов – прецедател, Марин Маринов –зам. Прецедател, Савчо Йолов – касиер и членове: Яким Христов, Георги Цанков, Александър Върбанов. Всички са студенти и ремсисти.Дружеството се води към читалището, чието ръководство е в ръцете на Иван Георгиев и Димитър Кузманов. Тези хора пречат за регистрирането на дружеството. Дружеството организира театрално представление с намерение средствата да бъдат дадени на БРП (помощна организация). Марин Маринов (Кременски) и Яким Христов посещават централния съвет на БТС в София с документи да бъде регистрирано дружеството. Регистрацията е отказана, тъй като власниците вече са известили какви хора са организаторите.

Коневъдно и говедовъдно дружество

Коневъдното дружество е основано в 1932 год., а в 1936 год. е основано говедовъдното дружество.   След разораването на целините, работния добитък е увеличен.Това налага да се положат по-добри грижи за тези животни. Построен е вече скотоводния дом, където се отглеждат расови разплодници.Налага се притежателите на животни да се сдружават за да получат по-добър приплод на животните.Ръководители на коневъдното дружество са Йото Кочов и Иван Маринов Кременски.Ръководители на говедовъдното дружество са били в различни години: Дилко Балтията, Георги Цоков, Алипи Йотов, Тодор Тодоров-писара. За издръжка на дружеството са дадени 50 декара общинска земя. Вете дружества организират изложби на красиви племенни животни с награди за най-кразивите. Коневъдите провеждат “кушия”, надбягване с коне на Тодоров ден. Най-красивите животни участват на околийски и зонални изложби.През 1945 год. двете дружества се обединяват. На разположение на скотоводния дом има племенни разплодници, жребци, бикове, нерези. Предлага се и изкуствено оплождане на овце.Когато Христо Нинов е кмет, купува красив кон за езда с намерение да стане управник на скотовъдното дружество. С този контой прави салтанати из селото.След 1944 год. селското стопанство се механизира и тези животни стават излишни.

Ловна дружина

До Освобождението с лов се занимават само турците.След освобождението в този спорт се включват и българите, особено преселниците.Ловната дружина е създадена след първата световна война. По-добър организиран живот води през трисетте години. Ръководи се от Йоци Сърбина и Иван Велчов Иванов.Ловците се събират само на отчетно-изборните събрания. Към края на четиредесетте години дружинката се състои от 24 члена.Ловува се всеки ден, по всички места на всякъкъв вид дивеч,без ограничена бройка. Месноста “Крънчовото” е постоянен ловен резерват. Рибарите  не са организирани. Те са обикновено живеещи близо до реката и браконерстват. Най-извесни рибари са: Валезовци, Николчо, Медарите, Сираковци, Смеон попов, Шаповци, Кочовци, Герговци,Илийкьовци и Струнчовци.

Футболно дружество “ХРИСТО БОТЕВ”

В 1924 – 1925 год. футболна топка се рита в “Царската градина” от Симеон Попов, Трайчо Икономов и др. младежи.

Футбол се играе в началото на трисетте  години, тази игра се внася чрез учениците от градовете. Отначало се играе в “Царската  градина”, а по-късно се пренася в Герана до кошарата на Петко Цолов. Последно се пренася в Потока до Савовската гора.

По-извесни фодболисти са:Александър Минков, Никола Кушата, Нино Йолов, Иван Кузманов, Иван Балтията, Йордан Шабански, Христо Шабански, Цветан Томовски, Илия Пекин, Александър Върбанов, Иван Василев, Димитър Стоянов, Вачо Даковски, Тодор Павлов, Христо Даскаловски (Цицината),Цеко Гатов, Тодор Луканов и др.Повече от младежите участват в земеделска работа през лятото и само в неделни дни се занимават с футбол.По махалите юношите имат свои групи играещи футбол понякога с парцалени топки.

Колездачите се увеличават след пврвата световна война, но не са организирани в дружество. На 15 май 1929 год. участват в пренасяне на “Свещения огън”  на поредните олимпийски игри. Участват в надбягвания и колездачни събирания в Бяла слатина. 

По средата на трисетте години Лукан Цеков, Христо и Кръстьо попови закупуват на старо автомобил и превозват пътници с платен шофьор, не им провървява и го продават. С този автомобил патуват за Враца и обратно учениците: Хиколката, Тодор Луканов, Нино Йолов (Нинката). Другите ученици пътуват с каруци и пеша.

Здравеопазване

След 1908 год. с лечение се занимава  фелшера Христо Петков Танов. Той е завършил русенската санитарна школа. Христо не е щатен. Общината му плаща с 10 декара обработваема земя.

Първото щатно медицинско лице е фелшера Никола Петков  от Враца, който идва през 1919 год. Той разкрива амболатория в къщата на Йордан Вецин Петков, преглежда и вади зъби, изписва рецепти и прави някои лекарства, имунизация . Провежда елементарна профилактична дейност.

Доктор Данаил Мирочнок

Първият лекар е д-р Данаил Мирочник. Той се изявява като много активна личност, преглежда, назначава лечения, посещава по домовете. Д-р. Мирочник поставя основите и елементите на модерното здравеопазване в Попица. По негово настояване в освободеноя бикарник се разкрива лекарски кабинет, чакалня и децка и женска консултация (при управлението на Върбан христов ).

По-късно при управлението на “Звено” чрез кметовете с више образование, той успява да изгради здравен дом на два етажа.В долния етаж предвижда, чакалня, кабинет, аптека, заболекарски кабинет, превързочна. На горния етаж предвижда родилен дом. В бикарника развива  децката и женска консултация, склад.

Д-р Данаил Мирочник развива голяма обществена и профилактична дейност. Той участва в курсове по ограмотяване, изнася беседи на здравни теми и запознава хората с научното хранене, ползата от различните видове хранителни продукти, плодове и зеленчуци. Д-р Мирочник разяснява ролята на широкия прозорец и на слънцето за здравето на човека. Запознава хората със същината на инфекцията и по специално с туберколозата, която е бич за населениетопо това време. Два пъти месечно прави хигиененпреглед на учениците и дава пояснения и наставления за личната хигиена, миене, къпане, преобличане. Провежда борба за подобряване на хигиената на двора, одходните места, помийните ями, торищата и обезвъшляване на циганите.

 Д-р  Мирочник въвежда безплатна медицинска помощ за бедните.

Д-р  Мирочник е руски емигрант, слаб, висок, винаги добре облечен. Живее под наем в Минко Луканчовски. Женен е за жена аристократка и с такива маниери. Тя не общува с хората, не кърми детето си, а има дойка и гувернантка. Отглежда два големи зурлести булдога, с които Мирочник прави демонстрации, че могат да занесат пакет месо в къщи, без да го изядът.

 Мирочник е общителен, интелигентен и обича да се шегува. Той доставя първия мотоциклет , но не се меси в политиката.

Във вторара половина на трисетте години той се премества в Бяла Слатина.

След д-р Мирочник идват все млади лекари, които стят по някоя година и заминават по големите градове и стават специалисти. Това са: Иван христов от Вироско, Данаил Цонин от Бяла Слатина, д-р Григоров от Лом, Александър Бегов от Пловдив, д-р Марин Маринов Кременски, д-р Иван Черноземски ( Министър на здравеопазването 1993-4 год.) Тодор Тодоров, д-р Йонов, и др.

В периода на двадесетте години в селото се ширят народни методи на лечение макар, че в Бяла Слатина има лекари. По-късно д-р Мирочник се бори опорито за научно здравеопазване.

Цвета Гатовска къпе децата си с пепел за здраве.

Рада Дочова дава билки.За счупено хората ходят до Енишкия костоправач. Костоправачите се задържат по-дълго, поради липса на опитни лекари ортопеди.Интересни са лечебните методи на Калин от Гложене и Гола от Еница.Калин лекува почти всичко. Подслушан разговор междумлади бездетни жени. Поставя жената на твърдо легло, прави масаж с масури по корема и около матката. Един два пъти жената задължително преспива в неговата къща, като я предупреждава, че каквото и да се случи, тя трябва да мълчи и се подчинява. Впротивен случай лекът няма да хване.През ноща пуска млад мъж, а сутринта при изгрев слънцеотива в една негова гора с къщичка (кошара) и извор. Със свредел върти дупка в дъбово дърво, стърготините дава на невястата да ги свари и изпие водата, а в дупката забива клин, на който невястата окачва ризата с която е спала. Ризата се прибира от клина, полива невястата с вода от неговия извор, накрая невястата се облича, плаща и си заминава малко смутена от проведеното лечение.
“Глога”  от Еница прилага подобни лечебни методи, само че веднъж в годината, когато цъфти глогът (май). Калин лекува и през Втората световна война. Но когато синът му и приятелите му са мобилизирани, Калин връща този род пациенти.Масажи с масури върху корема Калин прилага и при болки в областа на корема,без оглед на тоа, че може да се късае за язвено заболяване или апендикс. Общо след идването на лекар в селото, народната медицина постепенно отпада. Хората търсят лекаря, но някои шарлатани просъществуват по дълго време.

Наука, Кулрура, Бит

Читалището

Първото радио  “Филипс”  с акомолатор е закупено от читалището 1931 год. То се намира в Яким Матеев.Сигналът на радиото не е съвършен – пука, бучи от време на време и плаши минаващиия по шосето добитък. Хората се трупат где от любопитство, где да чуят музика или да разберат какво става по света. Прецедател на читалището е юристът Кръстьо Попов. По негово време читалището бележи възход. Има Певчески хорр който се прочува чак до Враца. Поп Стефан успява да склони диригента на хора, директора Иван Маринов същия хор да пее в черквата.

След построяване на новото читалище през 1934 год., то става още по-голям културен център за младеща. Закупения от читалището радиоприемник привлича и по-възрасните. Към читалището се разкриват повече и по-разнообразни дейности. След театралните представления (вечеринки) се организират танцови забави.

Възрасните сядат в страни на столове и гледат как техните деца и внуци се забавляват. На Коледа Великден и Атанасов ден по традиция се разиграва томбола. Свири вълшебния духов оркестър на Йоло чак до зори.Георги Кнеженски с тъмбора ръководи хора за народни песни. Този хор излиза на сцената, участва като коледари по домовете.По време на Втората световна война Хризто Матеев организира друг светски хор. Той свири на цигулка подпомаган от вуйчо си Израел Аджем, професионален цигулар и вуйна си Надежда, професионална певица. Този хор излиза на сцената. Хорът на директора Иван Маринов остава църковен. Учениците от селото излизат на сцената на “децки утра”,  с песни , декламации при тържества свързани с учебното дело.Читалището остава средище за ограмотяване на възрасните хора, които по една или друга причина са останали неграмотни.Провеждат се тетрални представления, в които участват учителите и по-интелигентни младежи от селото. Тези хора се обогатяват духовно и отморяват след тежък земеделски труд.

Учениците

В началото на тридесетте години интересът на младежите към науката нараства много. В Бяла Слатина учат тридесетина младежи. От тях най-много са в гимназията и по-малко тахническото училище. Пролет и сесн те не наемат квартири, а пътуват по шосето пеша. По пътя има шеги, закачки и разговори, свързани с науката и политиката.

В гимназията има изградено въздържателно дружество,  в което някои от учениците членуват и присъстват на научни беседи и сказки. На политически теми спорят: Йордан Шабански, Григор Лаков, Борис Вутов Лаков, а от по-младите Иван Чолака. След затварянето на гимназията в Бяла Слатина (1934-1935) една голяма част от учениците, които имат възможност за по-голяма издръжка се прехвърлят във Врачанската гимназия. Тук започва оформянето на идеологическата група ученици около: Иван Чолака, Марин Маринов Кременски, Цветан Цоков, Иван Василев Шаека, Трифон Коцов, Христо Байков, Павел йорданов, Цветан Чолаков, Трифон Вълчев, Георги Цоков, Алекасндър Върбанов, Евгени Минков, Вълчо Храбров. От тези ученици голяма част стават хора на науката и образованието.

СТУДЕНТИТЕ

Голяма е групата студенти в София.Те образуват “Земляческа група” около която се присъединяват и други младежи, пребиваващи в София.Душата на тази група е Иван Чулака. Землячеството работи без правелник, но взаимно се уважават и имат определен час и дни, в които се срещат.

Тошо Христов Томов работи и следва второ више образование. Към землячеството се присединяват и някои от идващите от търговската гимназия в Червен бряг: Савчо Йолов, Рашо Лаков, Стефан Цолов. Участват още: Цонка Маринова, Анелия Александрова, Неда Пеловска – майсторка шивачка в София, Яким Христов Нинов.

Срещите обикновенно стават в кафене “Опера”, в квартирата на Марин Маринов Кременски, около 17 часаили в ресторант на ул. “Алабин”. Заедно се ходи на кино, цирк,събор,вечери, водят се разговори, играят се карти. От това землячество са хората, които подписват “ Соболевата акция” и хора които посещават Георги Димитров (Гемето) за политическа информация в началото на втората световна война. Оттук са и хората, които организират туристическо дружество “Милин Камък” и съпротивата.

 Има и други ученици, които учат в прогесионални училища в Бяла Слатина, София и др.

По-късно в Бяла Слатина се въстановява гимназията и там учат следващото младо поколение младежи, които вземат активно участие в антифашиската борба.

Школничните запасни офицери

Школа за запасни офицери (Ш З О) “Христо Ботев”  завършват Кирил Дочев (семинарист и финансист), Григир Лаков – финансист, Рашо Лаков – финансист, Цветан Цоков, Трифон Коцов – финансист, Трифон Вълчев (остава кадрови офицер), Иван Велчев, Вълчо Храбров – учител, Иавн Кременски (загива в отечествената война.

От по-старото поколение завършват ШЗО:  Цено Спасов Джуджашки – учител, Христо Попов – кадрови офицер (син на ветерана от Одрин алтилерийски капитан Кръстьо Попов – адвокат) и Иван Маринов франгача.

Ученическите ваканции

През време на ваканциите всички учащи се завръщат в селото. Селото се изпълва със студенти, школници (ШЗО) и ученици. Всичките отиват към читалището и сладкарниците.

Там водят всякакви разговори. Най-удобно се води идеологическа дейност. Цар в това отношение е Иван Чолака.

Танцовите забави и седенки стават весели. През великденската ваканция 1937 год. всички ученици минават тържествен марш на Гергьовден под звуците на Йоловата музика.

По време на лятната ваканция повечето от младежите се включват в помощ на семейството в селското стопанство. По-малките пасът и пазят добитъка. По- големите младежи се вклчяват в производството, оран, копане, жътва и вършидба.

Една част от младежите имат време да се занимават с футбол. Това са тези, чйито положение е осигурено – сираци с пенсии, като: Николката, Иван Благия, Иван Кузмич и Нино Йолов.

Привечер младежите излизат на разходка в парка, към Потока. Когато има мач, присъстват и на това зрелище.Вечер ходят на танц,забави, седенки, беленки и ако може, правят золуми. 81стр.

Игрите на юношите до 13-14 годишна възраст

През свободното си време децата играят на бътичка, джиляк,ритат топка от парцали, вдигат хвърчила, свалят птичи яйца и ловене на риба с въдица и ръце. Момчетата се къпят на реката (барата) в по-плитките места – под Сираковци, Вътковци, Свинския брод и под Шабаните.По-големите търсят по-дълбоки и скрити места. Пашовия брек е най-любимото място за скачане, къпане и препичане. Луканчовския кривол към цигларницата също се посещава. Някои ходят в Шишковия напой и Димовския вир.

Момичетата и младите жени търсят по далечни и затънтени места. Тяхното къпане обикновено е с риза и се придружава от изпиране на дрехи.

През лятото тези юнаци, които пасат животните се събират към обят на реката за водопой и почивка на животните. Тогава настъпва и приятната част – къпането, препичането на слънце, борба и игра с тоягите.Предпочитани места са Шаповия кривол в Шрамполя, Луканчовския кривол и Шаповския кривол срещу Томовския чифлик.

Иван Павлов Чулашки 1922-1943

Още от началното отделение той чете весници свободно и с интерес.В началния клас на гимназията вече е политически ориентиран. Проявява голям интерес към ученическата организация на “Въздържателното дружество”, което се ръководи от РМС.

Вселото между интилегентните младежи и студенти е добър събеседник и постепенно става признат организатор, ползващ се с уважение и авторитет. Той стои в основата на дружествата: Млад кооператор” туристическото “Милин камък”. Иван много тактично и безобидно разобличава Никола Кушата и Нино Йолов и запазав младите ученици във Враца от легионерската идеология. Разпространява марки между учениците в помощ на БРП. Иван се проявява като талантлив масовик, общителен и убедителен, твърдо последователен. Той е много умен и бързо запаметяващ. Намира най-подходящия момент за действие, внимателно, без да засегне достойнството на събеседника си. Рядко обаятелна и привлекателна личност . Тих, скромен и неконфликтен Иван е душата на земляческата студенска група в София. Умира 1943 год. от туберколоза.

Яким Христов Нинов 1922 – 1943

Завършва средно образование и заболява от белодробна туберколоза. Неможе да студенства. Баща му Христо Нинов полага много грижи и харчи много средства, за да може някак си да го лекува.Той живее сам в стая в софийски хотел с цел да му се създаде по-спокойна среда между своите връсници, които следват. Тъка се освобождава донякъде от чуството за малоценност. Яким се включва в “Земляческата група” и се държи благоразположено със студентите, като се включва във всички техни дейности. Той е ляво ориентиран, клони към БЗНС като баща си. Не приема легионерските организации. Заедно с Марин Маринов (Кременски) и Иван Чолака посещават Гемето през 1940 год. Те търсят политически оценки, различни от официалната преса. Не възразява при оценката на Иван Маринов, че Георги Димитров (Гемето) е антифашист, но работи против СССР в интерес на чужди държави. Той пренася агитационни материали и пари в помощ на БЗНС в Попица. Яким е умен, толеранте, сговорчив събеседник. Умира 1943 год. от белодробна туберколоза.

Димитър Стоянов

В неговия дом се е състояла срещата с Лазар Станев. Умира от туберколоза любовницата му Митка Кузманова – също.

Преди да нахлуят хитлеристите в България заминава за Аржентина и работи като тишлер (дърводелец) във фурма в Буенос Айрес. Член е на аржентинската компартия. Избран в ръководството на Аржентинската комунистическа партия. Оженва се за дъщерята на чорбаджията си. Преследван е от управата на тогавашния президент Перон.Умира сравнително млад от “естествеха смърт”.

Вишисти от село Попица до 1930 година

Юристи : Стоян Петров Калчев и Кръстьо Попов

Лекари  : Йордан Димитров, Иван Петров Калчев.

Инженери: Петко Маринов Павлов.

Вишисти след 1930 година

Лекари: д-р Иван и д-р Ана Димитрови Иванови, д-р Марин Маринов Кременски, д-р Надежда Минкова, д-р Георги Кръстев, д-р Христо Йорданов, проф. Рашо Рашев, проф. Връбка Обрецова.

Ветеринарни лекари: д-р Георги Цанков, д-р Тошо Христов Томовски,

Аптекари: Иван Василев Иванов (Шаека).

Агрономи: Маргарита Христова Попова и Симеон Вълчев.

Музиканти: Надежда Христова Попова.

Инжинери: Иван Тошов Кременски и Йордан Якимов.

Икономисти: Йордан Йотов Гатов, Иван Маринов Франгачки, Кирил Дочев, Григор Лаков, Иван Чолашки, Рашо Лаков, Савчо Йолов, Стефан Цолов Вутов, Тошо Христов Томовски, Трифон Коцов, Никола Цолов Кушата и Илия Драганов.

Юристи: Христо Кръстев Попов и Иван Нинов.

Духовна семенария: Христо Йорданов и Симеон Цолов.

Учители вишше: Славка Кръстева попова, Цено Спасов.

Учители полу вишисти: Нечо Спасов, Йорданка Нинова, Александър Върбанов, Йордан Шабански, Вълчо Храбров, Атанаска Георгиева, Стоянка Христова Томовска и Радка Попова.

Акошерка: Ана Якимова.

Медицинска сестра: Тинка Кирилова Маринова, Пенка Димова Иванова Почти всички се реализират извън селото. През летния сезон посещават селото и родителите си. Тъка се забелязва отлив на интелигенцията от селото.

Духова музика

През 1911 год. по инициатива на Тошо Томов в селото се сформира първата в околията духова музика:  Лазар Драганов, Филип Стефанов, Вельо Данов, Въто Ненов, Стефан Данов, Йото Иванов, Петко Кочаня и Христо Токьов.

Духовите инстроменти са изписани от Чехия, а гарант за изплащането става Тошо Томов, тогава народен представител.

Само след 3 месеца съставът започва да свири на свадби и се прочува в околията.

Лазар Драганов, водач на състава, флигорнист загива в Балканската война през 1913 год.  Загива и барабанчика Христо Токьов.

В този състав просвирва на флигорна и Йоло Николов, момче с голяма мозикална дарба. По късно той е известен катомузикант, краснописец и дългогодишен общински писар. На 1 август 1914 год. Йоло е приет за за “охотник” – музикански-ученик във воената музика на 17-ти пехотен полк (П.П.) в Плевен. Само след година Йоло заминава с военната музика на фронта, преминава през цяла Сърбия и Македония. Стои три години на позиция при Добро поле, Йоло се завръща в Плевен и остава в духовата музика на 17-ти П.П. като флигорнист солист и служи там до 1 септември 1919 год., когато поради съкращаването на полка се завръща в Попица и организира духова музика.

АРХИТЕКТУРА – къщата

До към 1920 год. къщата е същата като тази след
Освобождението.

Променят се строителните материали, отпада плетеницата,паянтата, суровите тухли, пясъчните плочи по покривите, металните пръчки по прозорците, кошаците и резетата по вратите и огнището. Избягва се съжителството с животните.

Търговеца предвижда място за дюкян, отделно прави постройка с огнище (къщи) със стая за живеене.

Тази отделна постройка по-късно е възприета от другите селяни и се превръща В “мутвак”, а стаите в къщата са спални и салон за гости. Вместо “къщи” се оформя разпределителен коридор. Отпада  “къщи” и огнището, вместо езлък се строи тераса. За строене се използват печени тухли и бетон. Стаите се отопляват от с печки от ламарина, а след 1930 год. от чугунени печки.

Една от стаите се използва за кухня обзаведена с “шпор” (ламаринена печка с фурна). До къщите се строи мутвак, това заменя “къщи” с или без огнище. Мутвака има стая с шпор където се готви през лятото. В мутвака има госна и се предвижда баня.

След 1944 год., когато селото е електрифицирано и водоснабдено, за поливане се използва електропомпа. Махленския геран се изоставя, всеки си строи домашен геран, семейна фурна за хляб.

 Къщата след 1920 год. е с големи двойни прозорци без метална мрежа.

Появяват се порцеланови и емайлирани съдове, вилици и метални лъжици.

За отопление средният селянин използува последователно във времето: мангал, кюмбета и кюмбета с фурна (шпор).

ДВОРЪТ

Дворът добива по-съвременен вид. В дворовете се виждат яхъри за коне, зидани обори и кошари.

В двора се намират помощните згради за добитък, кошовете за зърно, градинката пред вратите, купи със сено, слама, шумаи земеделски инвентар под сушината (навес).Оборите се правят от плет, измазани с глина.По-късно се зидат с керепич. Пред оборите има малко дворче оградено с леси (преплетени пръти). Сеното се поставя на чердак до живо дърво за да не падне. Под чердака се образува сушина, шумата от кастрени дървета се прави на лисник.

Дворовете се ограждат с плет, зид от сурови тухли или тарби (дъски). Дворната врата е леса (плетеница от пръти). През зимата се използват дървени шейни. Хората изграждат клозети (нужници). За обзавеждане на къщите дърводелците правят столове с 3 (ниски) и с 4 кръка, гардероби и дюшамета. Този вид къща се налага и за чиновника и за учителя.

НА НИВАТА

На нивата се отива с каруца, в която се превозват хората, работния инвентар, хляба, поставенв торби (цедилници) и вода в бъкли или буре.

Течната храна се пренася в ушатка. Солта, пипера, лютеница и сиренето се поставят в гаванци. На нивата се прави таратор. Когато има повече работници на нивата, храната за обяд се донася от млада жена, на кобилица.

Отначало се оре с дървено рало. След 1900 год. се оре с плуг, а след 1930 год. с плугове теглени от трактор.Днес някои продължават да мислят, че след връщането на земята им в т. нар. “реални граници”  ще могат да получават високи добиви с рало и плуг.

Когато се оре с добитък той се подкарва с копраля. Това е голям прът с расоа (разклонен), на която се поставят шипове и метална дрънкалка. На долния край се поставя огрипка (лопка) за почиатване на плуга. Добитъкът тегли колата и плуга с процеп, чрем и жегли, от страни на шията на добичето. Когато теглят с хамути, юзди и щрангове, закачени на климия.

Пшеницата се сее на ръка, а след 1930- год. със сеялка.Жъне се със сърп и на лявата ръка паламарка само на пръстите. Ръкойките се връзват на сноп, а от сноповете се правят ктъсци или купен.Вършидбата до 1910 год. се извършва на харман с коне. Житото се поставя в шиник и се отвява от вятъра. По-късно жътвата се извършва с жетварки, теглени от животни. Житото се отвява с ръчна веялка, а пречистването от плевели става от триори (цилиндри). Вършачката сама отделя житото от плевелите.

Царевицата се кърши и изнася с кошове, складира се в двора на сушина. Момите се събират на “беленка”, дохождат и ергените имстават най-веселите седенки (тлъки, беленки). Накрая домакина поднася варена царевица и печени тикви.

Шумата и стеблата от царевицата, плявата от пшеницата се използуват за храна на животните.

ОБОБЩЕНИЕ

Освобождението сварва българското население в Попица почти неграмотно и обедняло.

След Освобождението започват големи промени в културата, бита, здравеопазването, поради това, че от преселниците идват и образовани хора с по-висока култура за времето.

Променя се и икономическото състояние на населението. Пристигат и градски майстори шивачи от Враца, Клисура, Ловеч, Ябланица, Тетевен, Етрополе и Лом. Появяват се учутели и чиновници. Тези хора внасят култура в бита на хората, архикектурата, облеклото и храненето.От Горна Оряховица идват градинари, които подобряват бита и храненето на населението, което започва да отглежда повече зеленчуци.През 1926/27 год. фирмата “Сингер” провежда безплатни курсове – научава жените да консервират плодове и зеленчуци, да шият модерни дрехи.

Учителите и учащите се в градовете внасят нова култура и отношение между хората. Тези процеси се развиват най-бързо след Първата световна война, когато се развиват комуникациите със селото, и навлиза нова техника. Тя позволява да се обработва повечве земя с нови видове селскостопански колтури, които се използват освен за самозадоволяване и за търговия – за опаричване на населениет. Тъка то може да закупува нови фабрични и съвременни стоки.

По времето на Втората световна война     1939 – 1945

ЗЕМЕДЕЛИЕТО

В попица за обработването на земята се използуват все по-често тракторите. Чуства се нужда от нова организация за обработване на земята. За тази цел през 1942-1943 год. в селото се извършва комасация -  уедряване на земятапо категории и месности с цел  по-удобно машинно обработване. Тъка и коня започва да става излишен за новите темпове на развитие на селското стопанство.

ОБЛЕКЛОТО

В края на двадесетте години идва ново поколение на майстори шивачи: Иван Маринов Кременски и Атанас Костов вземат майсторско удостоверение от модния шивач в Бяла Слатина. Те откриват задружна шивашка работилница с повече чираци, които в последствие стават още модни майстори. Появяват се плетени връхни дрехи три четвърти, наричани болеро и джемоър. На главата се носи забрадка от светъл фин плат – алтаз.Голяма роля за модернизацията на облеклото изиграват курсовете на “Сингер”.

Още преди двадесетте години интелигентните се движат с меки шапки и вратовтъзки. Употребяват балтони, шият долно бельо. Жените го украсяват с дантели.През тридесетте години младежите се обличат с градски дрехи. Много от родените преди 1900 год. се разделят с потурите, елека, калпака и царвулите.Някои от тях носят каскет. Кожухчето става сжедневна зимна дреха на жената, а полушубата на мъжа.В града се намира конфекция от полопвери, блузи, рокли и горни дрехи, но те още не задоволяват напълно вкуса на интелигентните.Учениците на Иван и Атанас: Петър Дочов, Христо Върбанов, Тошо Томов и др.Те шият хубави и елегантни градски дрехив собствените си работилници.