ТЕЗИ- КОИТО ВЗЕМАХА РЕШЕНИЯТА И УПРАВЛЯВАХА ПОПИЦА.

 ПАРТИЙНИ СЕКРЕТАРИ

 

1.  Илия Йотов Кочов                                          1944 – 45 г.

2.  Иван Велчев                                                  1946г.

3.  Александър Върбанов                                  1947 – 50 г.

4.  Дилко П. Иванов                                            1951 г.

5.  Стоян Тодоров Драганов                              1952 г.

6.  Цоко Лалов Цоков                                         1953 – 54 г.

7.  Иван В. Иванов                                              1955 – 56 г.

8.  Цоко Цоков                                                     1957 – 58 г.

9.  Александър Върбанов                                  1959 – 62 г.

10.     Цветан Ганчев Стоянов                             1963 г.

11.     Иван А. Иванов                                          1964 г.

12.      

13.     Илия Бонджолов                                         1965 г.

14.     Мика Спасова Йотова                                1966 – 67 г.

15.     Цветан А. Томов                                         1968 – 81 г.

16.     Геновева Бранчовска                                 1972 г.

17.     Андрей Лилов                                             1973 г.

18.     Мика Спасова Йотова                                1977 – 78 г.

19.     Илия Харалампиев                                     1989 – 90 г.

20.     Иван Ценов Атаносов                                 1991 г.

21.     Павел Йорданов Чолашки                          1992 – 96 г.

 

ПРЕЦЕДАТЕЛИ НА ТКЗС

 

1. Никола Шабански                                    1944- 45 г.

2. Йото Кочов Хубавенски                           1946 г.

3. Александър Върбанов                             1947 – 50 г.

4. Цветан Цолов                                           1951 г.

5. Савчо Йолов Събков                                1952 г.

6. Никола Шабански                                    1953 – 54 г.

7.Иван Петров Савчев                                  1955 – 56 г.

8. Цветан Ганчев Стоянов                            1957 – 58 г.

9. Васил Иванов                                           1959 – 62 г.

10. Савчо Йолов                                           1963 г.

11. Цветан Ганчев Стоянов                          1964 г.

12. Петър Дилов                                           1965 г.

13. Васил Иванов                                         1966 – 67 г.

14. Цветан Ганчев Стоянов                          1968 – 71 г.

15. Илия Бонджулов                                     1972 г.

16. Петър Спасов                                         1973 г.

17. Илия Бонджолов                                     1977 – 78 г.

18. Андрей Стоянов                                     1989 – 90 г.

19. Иван Ценов                                             1990 г.

 

                                 БРИГАДИРИТЕ В ТКЗС

 

                                                                      Прослужени години

 

1. Христо Данов Ценов                                              25 г.

2. Цветан Тошев Димов                                              25 г.

3. Костадин Д Калчев                                                 20 г.

4. Дичо Нецов Иванов                                                15 г.

5. Елин Цветанов Ангелов                                         15 г.

6. Илия Пелов Илиев                                                  15 г.

7. Вълчо Рашев Иванов                                              10 г.

8. Ганчо Петров Савчев                                              10 г.

9. Цеца Цветанова Крушарска                                   10 г.

10. Стоян Цеков Велинов                                           10 г.

11. Христо Минков Ребарковски                               10 г.

12. Велчо Кузманов Дашов                                         10 г.

13. Георги Тодоров Драганов                                    10 г.

14. Неко Цаков Неков                                                   5 г.

15. Петко Лалов Цоков                                                 5 г.

16. Киро Донков Нинов                                                 5 г.

17. Иван цветанов Валезов                                          5 г.

18. Тодор Павлов (Мочко)                                            5 г.

19. Георго Найденов Минков                                       5 г.

20. Йочо Петков Тодоров                                             5 г.

 

ПЕРИОД НА ДЕМОКРАЦИЯТА

 

Този период най-добре е описан от Николай Хаитов в труда му “КОЙТО ИМА УХО, ДА ЧУЕ..” [София 2001]. Написаното тук важи за нашето село. Изложен е само раздела за настъпилите промени в стопанството.

 

“КОЙТО ИМА УХО, ДА ЧУЕ..”

 

-Да започнем с нещо, което силно ме учуди, като преглеждах първата част на Вашите “изповеди” от 1992 г. На въпроса колко време ще трае за българина кризисното положение, в което е попаднал, Вие отговаряте “Десетина години ще е тежко, а после все ще си е тежко”. И развивате мисълта, че селското ни стопанство е разрушено; ченикой няма да погледне земята, че партизанщината ще процъфтяваи че ще се превърне в “най-жестоката язва”, от която боледуваме и т.н., и т.н.

-И кое ви се е сторило толкова чудно?

-Чудно е, че по това време – 1992 г. пък и до сега, ако се спори за нещо, то е по дължината на “прехода”, дали ще се оправи за пет, за десет или за педесет години.Но никой не е изричал, казвал или писал, че встъпваме в ерата на една безсрочна немотия. От къде се е взело това не присъщо за Вашия оптимизъм черногледство още през 1992 г. ?

Не е до черногледство, а до преценка. Аз също бях оптимист като вас и в първите свободни избори през юни 1990 година гласувах за листата на СДС – дотолкова се бях размекнал и завярвал. Но след това заваляха факти и сабития, а и разкаяния, които ме обедиха в очевидната истина., много шумната “промяна”, заради която започнаха “структорната” и прочие реформи, е прикритие на една много

ВРАЖДЕБНА СПРЯМО СТРАНАТА НИ

ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ПОЛИТИКА

- Проумях и почуствах това, когато започна разрушаването и разграбването на ТКЗС-тата и гръмна над България призива на Жельо Желев – “Земята - в реални граници”. Тогава разбрах, че над родината ни се вихри лоша съдба.Аз съм учил в Агрономо-лесовъдния факлутет на Софийския университет. Селските работи са ми достатъчно ясни, за да не повярвам, че една насечена на милиони парчета земя, със среден размер около декър и два ара, може да бъде достатъчно продоктивна, за да се нарича “земеделие”…. Какво означава през 1988г. да имаш 1 648 605 глави едър рогат добитък, а през 1995-а да се стопят до 638 000? Овце от 8 900 000 да слязат ха 3 400 000? И кое е най-страшното – спадът продължава да днешен ден.Ами житните колтури? През 1987 година – 7 230 000 тона, а през 1997-а 3 550 000тона.Наполовина? В момента над 30% от земята в плодородните полета е обрасла в тръни. През миналата година износът е спаднал с около 1 милярд долара. Защо? Защото нашите селскостопански продукти не са нито нужни, нито желани от европейците. Те внасят техни, по-евтини селскостопански продукти. На софийските пазари 92% от продукцията, която се предлага, е вносна. Селска България отсъства от собствените си пазари.

Допустимо ли е една прилично изградена напоителна система за около 12 милиона декара, която обхваща около 1/3 от обработваемата земя, да бъде подложена на съзнателно и пълно разрушение? Лошото е, че всичко това беше напълно ясно, когато се пшонесе призиденския възглас: “Земята – в реални граници”. Тогава един бакалин можеше да направи сметка, че милионите надробени парчета замя не подлежат на механизирана обработка, нито на напояване, нито на резултатно пръскане с хербициди или торене. Че ще се върнем към ралаото, коня и магарето, и то след като традицията в този вид земеделие е вече прекъсната.

Без никакво пресмятане можеше още тогава да се разбере (1991-ва и 1992-ра), че селскостопанските продукти произведени от нашето ръчно земеделие, ще струват два пъти по-скъпо от тези на механизираните съседи. Да не говорим за още по-евтиния американски и европейски внос. Кое земеделие миже да издържи на тази съкрушителна конкуренция? Всичките ни зооферми фалираха, след като започна стичането на контрабадни канали от вън на евтино месо и никои не може да се справи с този бандитизъм, дори до този момент.

             -Но нали конкуренцията в турговията е нещо нормало, защо да е бандитизъм?

Бандитизъм е защото по-голямата част от този внос се върши контрабанда през нашите халтави и коромпирани митници, а и онова, което редовно минава през тях, е с подкуп. Когато ние фалираме, външните вносители ще вдигнат цените, а родното производство няма да го има, ще купуваме щем – не щем, при наложените ни условия. Както стана, между впрочем, приватизацията и с тока, и с водата, с бензина и с нафтата. По принцип, няма истинска конкуренция – ценоте хвърчат – диктуват ги контрабандистите и монополистите. Но да се върнем на думата: всичко свързано с переспективите на “прехода”, си пролича най-убедително и ясно още при разгрома на селското ни стопанство, извършен – както казах с помоща на тогавашния глава Желев, подпомогнат от изживяващия се тогава като лидер Милан Дренчев и от дежурната агитка “интелектуалци”.

-Вие забравяте ли, че реформата в селското стопанство бе собразена с проекта на  американските специалисти. “За икономически растеж и преход  към пазарна икономика в българия”, доставен на правителството ни още на 15 октомври 1990г? Желев няма участие в този проект.

-Точно така е, но хайде сега да погледнем в проекта – имам го тук пред себе си. Вижта какво пише глава 15, с 8: “При режим на часнособственически права, няма пречки пред груповото производство. Очаква се да се появят множесдтво типове собственост и производство: Индивидоална собственосст, колективите,смесени предприятия,кооперативите и кооперациите са само част от възможностите”. Ето тези многобройни възможности за “групова собственост”, включително кооперативната са допуснали самите американски съветници, защото са знаели и предварително са казвали още на с. 4, че “раздробената, както през 1945г. собственост, би създала огромна неефективност, ако бъде наложена на съвременното селско стопанство”.

Прочетете го сам: “ако бъде наложена”. Става дума за връщане на земята в реални граници, наложено фактически от президента Желев в отговор с фракцията на Дренчев. Ясно ли е?  Ако има нещо не ясно, то е:

САМ ЛИ ФИЛОСОФА ЖЕЛЕВ СЪЧИНИ

ЛОЗУНГА “ЗЕМЯТА – В РЕАЛНИ ГРАНИЦИ”

Или е станал оръдие на чужди интереси. Все едно как е – инициативата на Желев или нечия диктовка – отговорностите за гибелните последствия са изключително негови, и на тогавашните парламент и правителства, които му клекнаха.

Смятате ли ,че самият Желев е знаел какво прави?

Има сим хас селянчето Желев да не знае какво ще стане със селското ни стопанство! Та това нещо всички говедари и овчари го знаеха, без да са философи и президенти, да не говорим за по-грамотните специалисти, които исписаха стотици статии и предопреждения да се последва примерът на чехите, словаците,поляците, унгарците. Никаде в тези страни земята не бе върната в реални граници. Навсякъде беше запазено свареното едноплощадно земеделие, една керемида не бе бутната от кооперативните згради.Остана си земята на блокове да се обработва главно от кооперативи, акционери, дружества и пр. начала. Обработват, произвеждат и добруват.Средната заплата в една мъничка Словакия е 700 марки. Катастрофално съвпадение на производството е само наш, български патент.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Завършва един етап от историческото минало на Попица, но това не е края, а началото. Когато настоящето стане история ще се напише от следващите.

Всички сурови материали и кореспонденцията се пазят и ще послужат някога за продължение.

 

Изживявяхме много трудни години на преход към  социализъм и по-справедливо общество.

 

Сега изживяваме още по-трудни години да се върнем към капитализма, по-жестоко общество, диво общество с насилие, натиск морал и кражби от горе на долу, които доведоха до обедняване и опростяване на народа.

 

По-важни актуални събития ще бъдат представени в албумите.

Те се предходната форма, но ще послужат за продължение.

 

 

26 юли 2002 год.                                             д-р Марин Маринов

 

 

НАРОДНО  ТВОРЧЕСТВО

 

След освобождението народната песен, изпълнена в съпровод от свирки, кавали и гайди е твърде обогатена. По седенки “тушниците”: изпълняват мелодии на музикални инструменти, а момите пеят песни по същите мелодии.

По-късно се появява духовата музика., хоровете на читалището, които доразвиват народната песен.

 Йоло Николов е грамотен и талантлив музикант, който разбира от ноти. Той изпълнява народна хорова музика, градски танцови песни, маршове. Присъства на всички тържества и увеселения. Йоло е голямото колтурно богатство за селото, защото момите и хоровете подемат мелодиите в песни. Днес все още се съхранява в националния фонд на радио-София марша на  Йоло  “Към звездите”.

Тази традиция продължава и до днеа с музиката на Петко Кръстев Дичковски.

Мохамеданите уреждат свадби, борби и кючеци.  В шатри от черги и платништа Шана пее и се кърши с гол корем по цели нощи. Зчпачите лепят каймета по корема й. Тя сяда по колената им и. т. н.

 

ХОРО

 

То се играе на мегдана сред селото на свадби, празници и събора (збора). Младите играят, старите се наслъждават на музиката и и на мадите се раздумват. Между ергените стават побоища кой да води хорото, коий ерген до коя мома  се е хванал, кой ерген не е платил за музиката и т. н. До съд не се стигало.

 

ВЕЧЕРИНКА

 

След представление се урежда танцова забава. Йоло свири, младите играят, а старите седят по столовете встрани и гледат децата си как се веселят.