ДЕЦКИЯТ ДОМ

 

Голям успех на нашето село е построяването на децкидом. Голяма двуетажна слънчева постройка в парцела на Цено Сираковски. Тук децата почиват, забавляват се и получават храна. Децата престояват целодневно или за цялата седмица.Така родителите се освобождават за по-лека работа. Директор е учителката Илиянка Арсова.  Издръжката е от ТКЗС и съвета. Около дома има цветна градина и разни приспособления за игра на децата.

НАРОДНОТО ЗДРАВЕ

В периода на народната власт, здравеопазването в селото бележи развитие и успех. В здравниядом работи : лекар, зъболекар, фелдшер, сестра, акошерка, шофиор с линейка и санитар.

Старият бикарник е пригоден за децка и женска консултация. Здравния дом има кабинет с малка аптека, чакалня, превързочна, зъболекарски кабинет и родилни легла. Здравната служба се посещава от градски консултанти и методическо ръководство от Бяла Слатина – болницата.

По времето, когато д-р Христо Христов  - Байков е окръжен лекар, а д-р Марин Маринов (Кременски) е завеждащ УНГ отделение в град Станке Димитров (Дупница), през летните ваканции д-р Маринов извършва операции на сливици и полипи. В помощ е очастаковия лекар и целия персонал. Разрешение се взема и от окръжния лекар и съгласие от месното ръководство. Д-р Маринов донася инструменти, стерилен материал и опойващи вещества. Д-р Йонов подбира пациентите и прави част от изследванията. Някои от изследванията се правят в Бяла Слатина. За тези, които има някакво съмнение за усложнение се оказва помощ на легло в Станке Димитров. Там идват и тези, които имат нужда от по-големи операции на синуси, уши и др. Едва ли в здравната изстория на Попица ще се случи някога подобно нещо. Това става възможно само на основата на старата дружба между д-р Христов, д-р Маринов и кмета Александър Върбанов, чийто деца също бяха оперирани. Това е възможно само в едно социалистическо общество, където медицинската помощ е безплатна.

Не са връщани пациенти от съседните населени места Бяла Слатина, Бъркачево, Враняк, Соколаре и Търнак. Правени са по 1-2 оперативни дни с по десетина пациента наблюдавани едно денонощие. Инциденти не е имало.

ЧИТАЛИЩЕТО

След 9-ти септември по решение на партийното ръководство се провежда чиска на читалишната библиотека от “фашиска” литература. Политически писания може да съдържат весниците, списанията и др., но в класическата литература трудно може да се намери политика. Чиската е извършва от Иван Шаека и Йордан Шабански. Голям куп класическа литература  и до него голям огън.

Погледне заглавието и веднага се определя кое е за огъня.

 Аз “откраднах”  две книги, определени за оганя. Едната беше “Куртизанката” от древногръцката поетеса Сафо от остров Лесбос, а другата беше “Екатерина Велика – личен живот”. В нея се разказваше за похожденията на Екатерина. И двете книги са писани преди да е имало фашизъм и комонизъм. Предполагам, че много от изгорените книги не бяха познзти на нашите другари. 

 “Абе махния, нали е за цар и за любов”- отсече другаря Шабански.

Читалището продължава да е средище на колтура, но има някои нови моменти. Образованата младеж хвана по градовете, където може да се реализира, други намериха работа по заводи и пътуват с рейсове. В селото останаха малко хора, които са заети в селскостопанската работа.Всички категории от млади хора имат по-малко време, за да отделят за читалището.Кинопрожекциите отстраняват нуждата от тетрални представления. Телевизорът навлиза в бита на селянина и той има по-малка нужда от читалището.

Йоло Николов застаря, музиката му се разпадна и вълшебните звуци на Йоловата музика престанаха да събират така често населението. И днес в националния фионд на радиото се съхранява запис на композирания от Йло марш “КЪМ ЗВЕЗДИТЕ”.

Салонът се използва по-често за общоселски събрания, тържества, чествания на важни дати, годишнини и др. Учениците също използват салона за утра и тържества. В салонът се правят свадбени тържества, придружени с богата трапеза, хора и танци, които наподобяват предишните танцови забави.

Музикантите на Петко Кръстев продължават традициите.

 

ЛОВНО - РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО

От множеството дружества това е единственото, което не само не изчезва, но се развива. Създава се ловно стопанство. Ловуваш но се грижиш за дивеча. Във Враняк е организирана фазанария, чрез която се захранва непрекъснато с фазани всички ловни полета. Определиха се дни за колективно ловуване. На лице контрол от страна на прецедателя на дружеството. Дългогодишен прецедател е Пенчо Шаповски.

В селото се появиха много фазани, сърни и диви прасета. Такова явление беше невиждано до сега. Полето е пълно със заеци. Срещат се и яребици. Както всичко останало и това днес са само добри спомени. Отново изброените животно са рядкост и са в “червената книга” за нашия край. В дружинката се вливат нови млади ловци, членовете стигнаха до 40. Всички се снабдиха с ново модерно и надежно уръжие. Станчо Ченков и Иван Ганчев бяха огорчени.

Страстни рибари са Николчо – Никола Стоянов и Иван Струнчовски, не се задоволяват с нашата риба, а организират риболов в Искъра. До там отиват с каруца. Носят със себе си мрежи и каца, в която донасят жива риба, десетки килограми. В нашата река практикуват все забранени от закона начини на риболов като: Хвърляне на сракме,, по-рядко влачене на мрежите и заграждане на големи райони, залагане на слепи кошове, а в последно време преграждане на реката със цетка (специална мрежа масов убиец на едрата риба).

Младежите ловят рибоа с въдици или като бъркат в подмолите.

 

 ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ИСТОРИЯ, МУЗЕЙ И ПАМЕТНИК НА ПОПИЦА

  Тази инициатива е предложена от д-р Маринов, прегърната горещо от Иван Шаека и подкрепена в последствие от живеещите в София попичани: Цветан Цоков, Никола Шабански, Върбан Драганов, Георги Цанков, Петър и Вълчо Велчеви и Рашо Рашев.

Иван Василев е посочен за прецедател и изпратен в Попица да се избере инициативен комитет, в който да влизат освен горните лица и представители от постоянно живеещи в селото. Предложени са учителите  Йордан Шабански и Александър Върбанов и семейство Мика и Илия Йотови и др. , всичко 15 човека. При избора на прецедател на комитета възниква спор. Мика и Илия хора с голяма власт с ограничени образователни възможности, но “компетенти по всички въпроси” казват –

 “Ако Илия не стане прецедател, комитет няма да има”.

Така Илия става прецедател, а замесник прецедател става Иван Шаека.

Фактически се образуват два центъра, един в София, който движи нещата и друг в Попица който вегитира и пречи.

Д-р Маринов е събрал материали от дълги години които могат да послужат като основа за осъществяване на инициативите. В София се реши д-р Маринов да подреди материалите, да направи схема, а после проф. Петър Велчев да огорми нещо като история на селото, с което да се подреди музея и се даде идея за паметник.

За музей е определена къщата на Петър Шабански. За тази къща документ за собственост има сестрата на Петър Шабански -–Цонка. Наследниците са много и око започнат да се делят, нищо няма да се получи. По съвета на д-р Маринов, Цонка подарява тази къща на общината само за музей. Ако такъв не се осъществи за десет години имота да се върне. Изминават 10 год. мозей не е направен, къщата е върната. Цонка отива във Враца и предоставя къщата на Окръжния комитет на БКП с цел да се направи мозей на селото в Попица. Без знанието на Цонка къщата е оформена като собственост на Окръжния народен съвет и прехвърлена на общината в Попица. На Цонка е преведена някаква символична сума.

Минава време. С помоща на Цветан Цоков се прави музей. Цветан осигурява техническите лица, а за оформянето отговарят хората от селото.

Направеният музей не е музей на всички, на цялото село, преди всичко музей на БКП и антифашиската борба.

 

За паметник трябва да се действа във Враца. Тази задача трябва да се движи от Мика и Илия, понежи са близо до околията и окръга.Повечето от инициаторите решават паметника да предствлява три синвола.

*Перър Шабански и Карло Шабански -  синвол на българо – съветската дружба и интернационализъм;

*Стоян Калчев -  синвол на дружбата на БКП и БЗНС.

Мика и Илия еднолично даватзаданиена скулпора да направипаметник с “Партизани в акция”, така паметника стана на ахтифашиската борба и на живите.

Предизвика се обсъждане на проекта на паметника, за които задания бяха дали Илия и Мика, с представител на Окръжния комитет на БКП в лицето на Кръстьо Луканов. Проекрът не се прие за изпълнение Другарят Лукановслед като ни изслуша каза приблизително:

 “Този проект не е подходящ за Попица, защото партизанското движение не е характерно за него”. 

Предлага се нашите партизани да се включат в комплекса с мемориалната чешма с техните образи. Кольо е съгласен, но Мика и Илия искат в симвилите  на паметника да се включи и Илия.

Решава се да се изпълни предложението с трите символа. Още на следващия ден Илия е във Враца и търси начин как да не се изпълни последното решение. Стига се до там да се каже от другарката Маргарита Рашева : “Е какво (за Карло) родил се в село, умрял някъде, голяма работа”. По това време Мика е член на Градския комитет на БКП на Бяла Слатина, а Рашева е 2-ри секретар на Градския комитет на БКП в Бяла Слатина. Рашева е чужд човек за селото. Тя не познава никой от тези, за които се говори. Тя познава и слуша Мика и Илия.

Минават още години. Цонка Шабанска е починала. Стават политически промени. За кмет на селото е избран юриста Иван Йорданов от БЗНС. Той търси куповач да продаде къщата – музей, която е общинска собственост. Тогава синът на Цонка почва да води дело за връщане на собствеността на собствениците. Той води делата неправилно. Накрая и той почива, когато делото е пратено в по-горна съдебна инстанция. Там се извършва непочтена маниполация. Садът взема решение, не уведомява наследниците, те губят право на обжалване. Няма кой да се занимава с тази работа.

Д-р Маринов предлага на партийния съвет да се учереди фондация чрез земя и с приходи от нея да се подържа музея. Предлага музея да се прехвърли на организация, която не е политизирана и да стане музей на всички за да се заинтересуват повече хора. На тези предложения партийниясъвет не отговори.

Научих, че музеят е прехвърлен на антифашиския съюз, наи-политизираната и конфронтирана организация, която не може да приюти всички или по-голямата част от населението. Може би ще се случи това, което стана с фискултурния комплекс, само, че по-бавно.

До край в комитета се спори каква история ще се прави: история на селото, история на БКП или история на антифашиската борба на живите.

Действително Илия ежегодно по няколко пъти разправя едни и същи “подвизи” от неговия “партизански” живот и се вживяваше в ролята на голям безпогрешен герой, който трябваше да диктува всички работи в селото без да се вслушва в мнението на другите и достигна до положение да иска материалите той да прави историята. Очевидно за такава дейност много неща не му достигнаха. Професори, вишисти, жорналисти бяха затруднени, а нему се е видяла лесна работа. Опазил ни Господ.

Минава още време, наступиха промени неблагоприятни за нас комунистите и всичко пропадна, благодарение на нашето неразбирателство. “Сговорна дружина планина повдига”. Но не ние бяхме сговорна и всичко готвено десетки години пропадна безвазратно. Нека всеки се позамисли и види в какво е виновен.

ОТДАВАНЕ ПОЧЕСТИ И ЧЕСТВАНИЯ

 

Измина доста време, в което ТКЗС се утвърди като успеваема, печеливша стопанска организация. Страстите затихнаха. Хората са по-сплотени и уверени в бъдещето. Настъпи време да се отчетът резолтатите от миналогодишната, плодотворна и бурна дейност.  На 09. 05 1969 год. – деня на победата над фашизма се проведе тържеатво по случай 25 год. от победата над фашизма.Основен доклатчик на тържеството е Цветан Цоков. Тържеството има политически и стопански характер. Наградени са отличниците в селското стопанство от министъра на земеделието. Тържествената част се състоя в читалищния салон, а веселата в училището.

 

70-ГОДИНИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ

59-ГОДИНИ БКП В СЛАВНОТО СЕЛО ПОПИЦА

ДЕКЕМВРИ 1969 ГОД.

 

Тържественото честване се провежда в салона на читалището. Приветстено слово се произнася от Венелин Коцев, член на ЦК на БКП. Доклада за партийната организация  се изнася от партийния секретар на ППО Цветан Ангелов. Военен ансамбъл изнася литературно-музикална програма, след като всички присъстващи направха поклон пред домовете на загиналите в борбата против фашизма и капитализма, Петър Шабански и сина му Карло и Хриато Шабански и Христо Ценов. На всички домове бяха поставени мраморни плочи. Ученици в юнашки униформи мосеха вемци и портрети на убитите.

Духовата музика изпълни заупокоен марш.

В училището Валентин Коцев преряза лентата за откриване на хранителния блок, благослови и покани да заповядат в столовата където продължи тържеството. Пери (на Христо Луканов съпругата) беше някога опозиция, но този път много радосно вземаше участие в тържеството. На тържеството присъстваха и Христо Драгойчев, секретар на БКП в Бяла Слатина.

В словото на Венелин Коцев и представителя на съветското посолство се изтъкна заслугата на Шабанската фамилия и принуса им в антифашиската борба.

 

ЧЕСТВАНЕ НА НИКОЛА ШАБАНСКИ – 1977г.

Партийната организация и Народния съвет организираха голямо тържество – честване на 70 години от рождението на Никола Иванов Шабански. Никола е роден на 25.10.1907 год. Тържеството се проведе в читалището, а втората част от тържеството се проведе на маса в салона на училището. Доклат за живота и дейноста на Никола изнесе генерал Цветан Цоков. За честването Цветан беше обезпечил групи за колтурно-масова проява състоящи се от музиканти, декламатори, артисти от МНО. При веселата част в читалището, участва и месната духова музика.

На тържеството присъстваха и много гости, бивши партизани и представители на Окръжния о околийскя  и на ЦК на БКП. На Никола се падна голяма чест и заслуга да въстанови партийната организация и РМС в 1935 год. и да организира антифашиската борба през 1941 – 1944 год. Той е първият кмет и първи прецедател на ТКЗС. Той отново учередява възобновена, увеличена партийна организация при легални условия веднага след 9-ти септември1944 год. Макар и не много образован той достига до Министерсия съвет, където работи по дървопласмента. Това е в рамките на неговата професия.За цялата му весотдайна дейност за построяване основите на социалистическото общество е награден с орден НРБ 1-ва степен.Той мечтаеше за паметник в Попица, като израз на борбата на комунисти и земеделци от всички поколения, против фашизма и капитализма и за дружба със СССР. Беше скромен, не се хвалеше и не обичаше на всяка цена да налага свое мнение.

 

ЧЕСТВАНЕ НА ИЛИЯ ЙОТО КОЧОВ

 

След пет години Илия Йотов Кочов навършва 70 год. Той е роден 1912 год. По случай е организирано честване. То минава по същия сценарий. На това тържество – честване на Илия е връчен орден НРБ 1-ва степен, за заслуги в усилията за построяване на социалистическото общество. През 1932 год. е избран за секретар на РМС. На следващата година като войник участва в конспирация и е осъден на 7 год. затвор. Член на партийното бюро на БКП през 1943 год. и отговорник за сабиране на помощите. Участва най-активно в антифашиската борба. При провала на организацията на 26.02.1944 год. минава в нелегалнос и заедно с Никола Шабански става партизанин. След 9-ти септември е партиен секретар на БКП в селото, кмет, офицер, инструктор в околийския комитет на БКП,съветник в Окръжния ЦС.

Често разказва спомени за партизанството. След честването “забрави” своя голям портрет в училището да служи за пример на учениците.

Илия и Мика (жена му) постоянно присъстват в партийното ръководство и става така, че каквото кажат те, това става в селото, а това ставане не винаги е най-правилното и най-полезното.

 

АКТИВНИ БОРЦИ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА

 

Това уникално явление се появява в историята на БКП при управлението на Тодор Живков (Т.Ж. управлява 35 год.)

До като на чело на страната беше Георги Димитров важеше лозунга “Всеки му според способностите и според труда”.

При Тодор Живков от пред на този лозунг се прибави “Всеки му според заслугите” (много често минимални заслуги).  

Думите на Георги Димитров избледняват и постепенно отпадат.

Имаше допитване до партийните членове. Мотивът беше да се обезпечат с минимални средства семействата на борци като Христо Ботев и др. Останали без издръжка и живели мизерно след Освобождението. По този повод трябваше за нашите борци сега да се обезпечи прилично съществуване. Партийните членове гласуваха полужително. В последствие това нещо се оказа по-различно.

Какво значи “активен борец” ? То е нещо като светец. Пълна всестранна личност и наследствена привилегия на определена група хора. Пренебрегване на основния ценз, при заемане на длъжност в държавната йерархия. Получаването на пари за неизработен труд и още много други материални облаги в бита, образованието, снабдяването и пр. Узаконяват се хора, които не заслужават това звание. Стига се до там, че директор на инженерно предприятие да вписва в графа “образование, “активен борец”. Активния борец е идеален и непогрешим, затова на съд не ходи и думата му тежи пред много други. Наредиха се много на държавната софра. Партийната организация се раздели на “активни” и “неактивни”, раздели се и обществото.Активния борец започна да си взема безнаказано от продукта на работника и селянина, все едно, че не е крадено а му се полага. За неактивните такова посегателство се определя като кражба.

Явлението “активен борец” започна да действа демоларизиращо на болшинството от хората. Тези, които произвеждат блага, се разпуснаха и започнаха и те даси вземат от обществената продукция. Всички вземат, всички виждат и всички мълчат. Това състояние не е безкрайно. Настъпва застой в икономическото развитие на селото.

Тодор Живков прави опит за зъживяване, като уедрява, издига селата за градове, но тенденцията не се променя, тя е негативна.

Появи се явлението на двойните стандарти. Например, Стоян Младенов събрал отрязани стебла при копане на царевицата да храни кравите си, тези стебла така съхнат по блоковете, но в случая са взети за часно ползване. Мика го наказа да ходи из селото с окачени на шията стебла от царевица, барабана бие – това е за наказание да не се краде.

Марин Пашата (води сестра на Мика), заколва една яка свиня от свинефермата на ТКЗС и я присвоява (краде). Деянието е разкрито и доказано, но не се прилага стандарта както при Стоян. Работата се претупва. Други пълнят багажниците на леките си коли със селскостопанска продукция и си заминават без да платят и т.н.

За тези хора комунизмът е дошъл.

Това явление не е наше изобретение, то идва заедно с хубавото от нашия покровител СССР. Те нямат активни борци, това си е наше изобретение, но втората част присвояването си го имат. Този проблем е много голям, и не е лъжица за нашите уста, но в едри щрихи може да се каже нещо. Комунистическата партия е марксиска социалистическа партия. Базира се на това, средствата за производство (земя, заводи и др.) да са обществена или лична собственост и как най-справедливо да се разпределят благата без да има експлоатация на човека от човека. По време на Октомврийската революция Ленин прибавя три неща, генерални и нужни за времето за раволюцията, но изглежда, че те не важът за всички времена. Живота се изменя, развива, трябва и философията на комунизма да се развива. Като се прибавят трите принципа на Ленин, партията става марксиско-ленинска – Който мръдне от тук е враг. Но колко време ще трае това.

Първи принцип – диктатура на пролетариата,  но докога? Готов ли е пролетариата да управлява без наука?

Втори принцип – ръководната роля на партията или какво се реши в партията, тов става задължително за администрацията. В партийното ръководство участват обикновено не учени хора. Могат ли да дават всестранни компетенти решения? Къде е науката?

Трети принцип е – демократичен централизъм.  Какво реши по-горната инстанция, става задължително за по-нискостоящите. Всички отклонения от тези принципи водят до различни наказания, чак до лагери, смъртни присъди. Търси се врагът с партиен билет. Ленин е починал много рано, животът се развива, а ленинските принципи остаряват, дълго време няма кой да ги развие съобразно новата изменяща се международна обстановка.

След Ленин идва Сталин – зареждат се болни, бездарни и неуки, който за кратко време измират без да имат възможност да развият маркската философия и икономика. В същото време светът крачи бързо напред и в много области изпреварва СССР.

Китайците навреме виждат безисходицата и правят “Културна революция” като взеха хубавото от социализма и хубавото от капитализма, и развиват икономиката си успешно.

Застоя в икономиката се чуства и у нас. Ние сме малка зависима страна и без СССР нищо не можем да направим.

Появи се млад учен човек – Горбачов. Той е представителен и харесван от капиталистическите ръководители. Той вижда, че социалистическия лагер има нужда от прустройство за да го сложи в темп с новото време. Иска но не знае как. За своето преустройство взема съветници президента на САЩ – Роналд Рейган и министър прецедателя на Кралство Англия Маргарет Тачар. Техните съвети за прустройството доведоха до пълен крах на съветската комунистическа систем, до разпадане на СССР. Разроши се икономиката на социалистическата система.Ето ти победата на капитализма без пушка да пукне.Пролетарската диктатура е нужна в началния период за да се вземе властта, а в последствие трябва да се върви към демокрация, защото управлението постепенно става “от името на пролетариата”. Без наука няма прогрес.

 

КАК ИЗТРЕБИХА ГОРАТА

 

През втората световна война в село се извърши комасация (оедряване) на земята. Стопани осякоха гората и дърветата, които не влизаха в техния нов парцел. След национализацията на земята предстоеше нова сеч.

Никола Шабански свика съвещание от активисти да реши въпроса с Потока.Присъстващите се изказаха в полза на изсичането. А предложиха да се запази пояс от няколко метра покрай шосето, който да пази от вятър и да пречиства въздуха, да почиват и са разхождат младите. Разглеждаха гората като влог в банка, от която можеш да теглиш когато си пожелаеш. Присъстващите бяха под нивото на средния селянин, които не са имали гора. Един ми каза – “ А, а… маани го тоя Ристовския, той се е научил да има много гора….но …няма да има”. Ще се изсече”.  Подкрепи ме само Кольо. Това ставаше тъкмо когато белослатенци залесяваха зелен пояс (Бял брод) около града.

После се наложи да засаждат акация в трънското, но тя може да се използува само за дърва (в момента и тези дървета са подложени на поголовна сеч. Изтребиха се и еденичните дървета по земеделската земя, защото пречеха на тракторите. Като се качи човек на баира и погледне на изсток се вижда само угари – всичко е голо.

Изсякоха се : Големия лъг, Брестака, Свинския шумак. Оголиха се бреговете на реката и се увелияи изпарението на водата. Цветан Ганчев унищожи лъга и насади тополи. Едно е топола, друго липа,ясен, брестак, клен и дъб.

Малко гора остана там, където не може да се мине с плуг или друга машина – по брега на баира, по доловете и там където семята се залива с вода. Дивеч намаля от химизацията и от намаляването на горите.

НЯКОИ ПО – ВАЖНИ ДАТИ И СЪБИТИЯ ЗА ПОПИЦА ДО 1935 ГОДИНА

1880 г. Лампа с петрол.

1984 г. Училище

1885 г. Църква, Стакло, Керемиди.

1896/7 Железни шини и пурии на колите       

1897 г. Читалище

1898 – 99 Изселени са търците и циганите от центъра

1900 г. Ръчна веялка, Триор БСДП

1904 г.Кооперация Пчела , Каташка махала.

1906 г. Ниноваката Мелница, вършячка от Кнежа.

1908 г. ЖП линия Ч.Бряг – Б. Слатина, БЗНС

1910 г. Вършячка от съдружници, Керемиди

1911 г. Шевни машини – доставка

1912 г. Първа духова музика

1912-13 Доставка велосопеди, дарак – поп Марин

1914 г. Изработват се цигли

1934 г. Читалище има 380,000 за строеж, Никола Шабански член на районен и околийски комитет на БКП.

1932      г. Говедовъдно дружество, Говорящ филм.

1917 г. Радикална партия – широки социалисти

1919 г. Музика Йоло, фелдшер Петков, Маслобойна

1920 г. БЗНС на власт, Г.Димитров в Бяла Слатина, трудова повиност, РМС, ЗМС. Ням филм в Бяла Слатина.

1920-30 Редосеялка, култиватори, турско училище,Рашид Бей.

1922 г. 17 конгрес БЗНС, разногласия за кмет, тричленка.

1924-26 Шосето до Бяла Слатина.

1926-27 Емиграция в Аржентина, телефон.

1925 г. Училище “Кирил и Методи”.

1927-28 Каптаж с 5 чешми.

1926 г. Д-р Мичочник.

1925-35 Кръстьо Попов – читалищен хор,ограмотяване.

1923 г. курсове “Сингер”. Занаятчийски сдружения.

1929-35 Скотоводен дом.

1930 г. Безплатен ток и баня.

1932 г. Коневъдно дружество.

1933-34 Касапница с месопродавница.

1935 г. Радио в читалището с акумолатор, Христо Шабански секретар на РМС и околийски секретар на РМС със седалище попица.