17.03.2010 03:34 - Рушители на съвременна България-1 Иван   В.  Иванов - Шаеков
Рушители на съвременна България

Посвещавам тази книга на 60-годишнината от Деветосептемврийската революция в България

Авторът Рушители на съвременна България Иван В.Иванов - Шаеков
Сатира и поблицистика Българска, първо издание
Рецензент: Тодор Павлов - Тукин
Редактор: Юрий Сапонджиев
Карикатури: Васил Кунчев, Тодор Цонев, Жейно Жейнов и др.
Печат: "Позив"
Издател: "Жерава"
Печатница: РИК :Диана"
ISBN: 954-82-77-1
София, 2005 година

Благодарност Написването на фейлетоните и панфлетите в тази книга са резултат от помоща, която ми оказаха редакторите на весниците "Жерава", "Мисъл", "Трибуна", "Отечествен зов" и други, които освен че ги отпечатаха, ме насочваха към онези проблеми, които вълнуват хората. Авторът
град София
2004 година   Към читателите
Тодор Павлов - Тукин
   Нашата общественост има пред себе си книгата "Рушители на съвременна България"от Иван Василев Иванов - Шаеков. Той е роден и израсъл в с. Попица - Врачанско. Завършва гимназия, Софийския държавен университет - специалност фармация, и Висшата партийна школа. Работи дълги години във фармацевтичната промишленост. Бил е партиен работник в ОК на БКП - Бяла Слатина, и в Софийския ГК на Партията.
    Взел е активно участие в борбата против фашизма през 1941-1944г. като ятак на партизаниот отряд "Гаврил Генов", за което по-късно е осъден на 15 години строгтъмничен затвор. ОТ 1940г. е член на РМС, А на Партията - от 1944г.
    Работейки в различни сектори на обществения живот, Иван Иванов - Шаеков, натрипва богат партиен, стопански и административен опит, което му позволява да опознае по-добре хората, техните характери, развитието им.... Той особено вниква в грешките, слабостите и нарушенията на отделни хора,виши и низови ръководни дейци.
           Имайки усета към проблемите, които решава държавата, вижда със своето набито око извръщенията, злоупотребите, личното устройване за сметка на народа. Вижда добре рушителите на икономиката в страната - селскостопснските кооперации и промишлените предприятия, които приватизират и продават на безценица крупни заводи, фабрики и цехове. В това отношение не е отбягнал от погледа му Александър Божков, разпродалтова, което трудовите хора в продължение на 40-50 години изграждаха със своя денонощен труд. Във фейлетоните си той смело отразява лицемерието и двуличието на такива дейци на синята шайка като Стоян Ганев, Иван Глушков, Анастасия Мозер, Георги Марков, Екатерина Михайлова, Надежда Михаелова и др. Силно са жигосани бивши сини величия като Иван Костов,Муравей Радев, Евгени Бакърджиев, Александър Божков,Васил Гоцев, Лучников.... Силно бичува и жълтите министри и депутати,като се започне от предизвикващото възмущение изявлението на Симеон Сакскуборготски,че Щял за 800 дни да подобри положението в България, което се оказа голяма лъжа и илюзия.
  За съжаление,когато книгата се подготвяше за печат, авторът внезапно  напусна белия свят завинаги. Днес обаче, благодарение на неговите потомци,доблесната поблицистика и сатира на нашия незабравим другар е в ръцете на българския читател. Тя остава неподвласна във времето, защото с гневното си, изобличаващо човешката низост перо, авторът се бори за защита на народа.
  Първа част
"СИНИТЕ РУШИТЕЛИ"

( Фейлетони, памфлети, хумор и сатира )


Молитвата на Стоянчо Ганев

   О, боже, помогни ми, пусти дяволе! Искам божия партия да основа, с пръст сочена от дявола, да ми вярват одясно заради емблемата цъц звездичка! Да взема от Запада Христовата вяра, както взех от Изтока философията Марксова. Вожд да стана на тия, които повярват: "Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си!" но никога да не изпълнявам и аз като тях тази проповед. Вдигайки двата пръста на десницата, да сваля юмрука на левицата.
   Помогни ми, боже, да поведа народа вярващ (учен) срещу народа невярващ (прост). Да докажа, че след изгрева Изток, идва залезът (Запад). Да опровергая веруюто на Маркс, че капиталът, като създал пролетариата, си изкопал гроба.
  О, боже,ти, който си горе и украси небето с моя любим син цвят, помогни ми да задуша у мен и последния спомен към цвет червен. И ако разбереш и  ми помогнеш, господи,заедно с йеромонах Събев,който също избяга от дявола и хвана кръста господен, редовни бедния със свещи от чист восък ще правим и в храма ти от сутрин до вечер ще стоим.
   Вразуми и ИБ. Стоянова, главатаря на НООГ - ДФ, че чесно излизам от СДС. Не мога да бъдем заедно с мерзавци, които цапат синия цвят и объркват верующите. Помогнете ми десници с него да стиснем и партия християндемократическа да направим. В знак на вярност слагам на гърди си кръст. Во имя и отца, и сина - амин! От сега на татък вечно твой - Стоянчо Ганев.
   Боже, боже! Помогни ми и нощните кишмари сънища разсей, да не сънувам и да забравя народната песен:   "Проклет, да е мамо,трижди проклет този, който либе залюби (разбирай Маркс), люби, па не взима!" В."Трибуна", бр.8,18април 1991г.
  ======================================================================
Коя е тя?      През "тоталитаризма" стана учена - с кусури, но учена. Титулуваха я "професор". Беше другарка, стана госпожа. Преди години дъвчеше Маркс, сега го плюе. За да изкаже нещо, много говори, затова устата й е уголемена, но подхожда на фигурата й.
  Погледът й  е змийски и хапе ( с приказки, не със зъби).
  Избраха я за депутатка, но не по мажуритарната система. Беше едра и неугледна, затова избирателите я заубикаляха. Прояви хитрост и влезе в пропорционалната, и то не с вота на съмишлениците си. Изобретателна е. Тя и говорителят й са двама, но с четири нули зад тях стават 2000 - нулева сила, но вдигат голям шум в Народното събрание. Предлошиха й да замине посланичка в Източна страна - отказа. Погледът и е на Запад.
  На площада пред голите адамки народът я посочи като мръсница, но в Народното събрание нейн колега я нарече "лъвица". Та коя е тя?
  В."Трибуна"
бр. 12,30 май 1991г.

  Отговор: Елка Константинова - родоначалничка на порнографията в България и главна рушителка на нашата социалистическа култъра....

=======================================================================  Горчивата Блага
(по мотиви на Радой Ралин)

О, прави Биже!             
Вцепени и ней гъката   
и плесни я през устата,
та да не може,             
о, прави Биже             
изменено да пише      
и да изрича                
думи на Сатаната!      

В. "Жарава", бр.7
21-28 октомври 1991г.
                                   
            Става дума за  Блага Димитрова - поетеса, сама запюла творчеството си от времето на социализма, вицепрезиденка от СДС след реставрацията на капитализма, проклела всички свои колеги, които подписаха сегашната Конституция на България "да им изсъхната ръцете".....
=============================================
  Отзвук от един "Отзвук"

По повод едноименното предаване на Диляна Грузданова от 19 април 1994г.
     Приискало й се на Дилянка република да срива, монархия да гради, та поканила в своя "Отзвук" партийки фантоми, издънки монархисти, народа да убеждава...,че сме имали цар-демократ, благодетен народен....А колко малко и трябваше да разлисти историята българска и да види, че там пише:
  .....Фердинант Куборготски и неговата камарила доведоха България до две национални катастрофи - през 1913 и 1918г., за което бе детрониран под натиска на народа и изгонен от любезното ни Отечество.
  ....Че Борис III благослови Деветоюнския преврат през 1923г., който сложи край на законното парламентарно правителство на Александър Стамболийски и предопредели ненормалното развитие на България за един продължителен период. Борис  III установи фактически личен режим през периода 1935 - 43г.: парламентът бе разпуснат, Търновската конституция отменена, политическите партии и организации - забранени, свободният печат ликвидиран.
  Четири години (1934-38) България е без парламент и се управлява с наредби - закони. Борис III прикачи на 1 март 1941г. страната ни към фашиска Германия и я изправи пред трета национална катастрофа.
  Борис III е вдъхновител на репресиите и терора в годините на фашисма. В негово име и в името на Симеон II се издават и изпълняват смъртни присъди за политическа дейност през периода 1923-  44г. Само за три години (1941-44) са убити 20070 антифашисти, много от които без съд и присъда, включително и невръсни деца, а 64345 бяха арестувани и малтретирани в лагери и затвори.
  Фердинант и Борис III направиха огромни дългове към чуждестранни банки, а парите използуваха главно за свои нужди. Общо през управлението на Фердинант и Борис III са сключени 19 заема, платими за 50-60 години, всички до един останали непогасени, за да се плащат от внуците и правнуците на майка България.
  На 31 декември 1945г. този дълг възлиза на 32208977 златни лева , изплащани от "комунистуческата" власт до 1978г.
  Ще цитирам един велик българин, който заложи главата си, за да каже истината за монархията.
  ....Един от крепителите на убийствените лични и котерийни режими е монархизмът.
... Издръшката на дворците и камарилата около тях костват грамадни разходи на народите.
.....Дворците и камарилата около тях са крепители и мсеятели на монархическата атмосфера, която е и си оставач същинска гангрена в монархическият режим..... Те служат за опора на всички политически котерии,но трябва открито да се заяви, че същата тази дворцова камарила често пъти е источник на разврата, обществената деморализация, разкоша,кражбите и лакейството, и на всички пороци, които човечеството пзнава и против които то трябва да се опълчва.
    (Александър Стамболийски, "Политически партии или съсловни организации?" 1920г., стр.70


   Та Хачо, като слушах "Отзвук" на Дилянка от 19 февруари т.г., питм: Българската телевизия национална ли е? Или както те кодошат масмедиите, та я наричат четвъртата власт?
    Излез и кажи на българския народ чия е телевизията та я наричаш национална, или ако ратуваш за "царска"телевизия, кажи ни и кой я издържа - народът или "царя"? От данъците на народа ли вземаш, или от хазната на Симеон (ако той плаща кажи!).... Ех, Хачо, Хачо, мислихме те, че си със народа, но ти се прехвърли от другата страна на барикадата. Не ни остава друго, да чакаме да дойде "Видов ден", та да се видим кой, кой е? Твой вече (не)постоянен телезрител

в. "жерава", бр.11
1-15 юни 1994г.
  ==============================================  "Османското присъствие" в България

по филма "Време разделно"

     На  27 и 28 февруари т.г. бе "прожектиран" по канал 1 на БНТ филмът "Време разделно" по романа на Антон Дончев. Много съм благодарен на г-н Хачо Бояджиев за прожектирането на филма, защото разбрах и си изясних що е това "османско присъствие" в България. Преди няколко години виден "професор" наименувал се ту татарлиев, т5у Татарлъ, на всуслушание пред българския народ разрови теорията за османското присъствие.    Друг "виден" научен работник-историк с име Луджев, "присъствал" в политическия живот на България, също се присъедени към маниполацията за "османското присъствие",което предреши кариерата му-вожд на президенската партия в последните избори. 
   И някои други научни работници в България обсъждат как и при какви условия да се изучава в училищата въпросът за "османското присъствие".  А филмът "Гори, гори огънче" пак го затопли и повиши градусът му, та и президентът по този повод стана кинокритик.
   А въпросът не би затруднил нито научните работници, нито държавните институции за верния отговор. София,26 април 1996 г.
в. "Жерава", бр. 8

=============================================
Фил Дългото изречение

(Извадки от кратката му политическа биография)

   Произходът му е попски. Баща му е попствал в малък земеделски град, що хората знаеха като най-голямото село край Бяла Слатина. Викаха му лудия поп. Раснал в такава среда, Фил придобива попска психика, така, че и брада отглежда, за да е по-близо до светиите. Завършва правни науки в "тоталитарния" строй с право да адвокатства - придобива навика при говор да растяга изреченията по десетки метра. Дадоха му прозвището Фил дългото изречение. И когато го чуваш да изговаря последната дума"... те, комунистите", забравяш първата.
   Страхувах се от тях....Изглежда веруюто му е да заклина комунистите. Но що да се прави погледът на народа е вече наляво към социалистите. Гледалите на дясно добро не видяха. На изборите през 1991г. спечели с малко, но.... за малко, пречили му пак комунистите. Ама на калпав винт, нареза му пречи (гласи народната поговорка).
   Често присъства на водосвети при откриването на банки, фирми,бизнес-центрове и тем подобни. Но попските заклинания и удрянето на първенците по члата с мокър босилек, не предпазва ни банки, ни фирми, ни първенци от фалити, грабежи или от прокоратурата.
   Та, бедни народе, пази хубавото Наде, същинска Дева Мария, вода не напита, със словата си народа подвежда, имиджа на Фил повдига. На митинги конференции и други фороми Грамадният Ал, Винолюбецът Стал, Лучника - горила, Аго Турчина.... Боже, боже! Те всички са за деветия кръг на ада. Или пък Мицето, милионер от закуски; Николай, раздаващ правосъдие с шутове...
   Букет, миришеш на монархофашизъм!
   Е, бедни ми народе? Прави ли се демокрация с такива "демократи"? За година - две ни заведоха в дивия капитализъм, та нито селото ни е село, нито градът е град. На 18 декември 1994 г. Ф.Д.-то пак бе не разбран от електората и загуби с множко, но за.... множко.
  Сдаде ръководството на мургавия Ваньо и засвири втора цигулка. Но звуците що издава са фалшиви. Електоратът е надарен с добър слух, добре чува и умно размишлява. И на изборите за месна управа-1995г., рече на Фил:"Бай,бай,мой човек, загубих те отново..."
   Тук завършва политическата му биография.
  София, 14 февруари 1996г.
в. "Жерава", бр.3 
    
       Става дума за лидера на СДС Филип Димитров, демократично избран за "винаги" за премиер на България, който започна нейния разгром и ликвидация, но скоро заради малоумията си и престъпна политика бе демократично свален.  ================================================
Какъв трябва да (не) бъде следващият президент?

   Казват, за да изберем, трябва да отговаряме на определени условия. Първо да е от групата на десидентите, макар да не са налица всички качества за десиденство. Да е роден в село Веселиново, за да развеселява хората с гафовете си в чужбина и у нас. самият той да е "ливада", та като нагази Боянските ливади, да се чустват зеленината и ръста му на "узрял" политик. Да вади усмивка, когато трябва и когато не трябва за да смята че в България всичко му е позволено. Да е и със своите, и с чуждите, та в случай на "малки" кризи, неустоичиви правителства да рухват, като Филип-Димитровото. Да е имал в не дълечно минало родство с правоверните, та при интерес, да клати фес. Да е учил марксизъм през тоталитарно време, за да се титулува "доктор" през прехода към пазарна демокрация.
   На митинг да ругае БСП и да вдига два пртста, за да вървят по дирите му реститути и реститутки. Погледът му да е все на запад, за да не вижда отгде изгрява слънцето. Да е отказвал подписа си за приемането на новата Конституция и да се кълне в името на същата, за да е президент.
  Да е един от рушителите на селското стопанство, сътворено през 45-те "проклети " години за да вини социалистите, че зърното е ексик.
   Да е седял на висок управленчески стол и да е записвано в анализите на правителството, че е посетил безброй страни, че е видял света и света него, но не е донесъл билиони, а е похарчил милиони ( до днес за тях не е ставало дума, те са на данъкоплатците).
   Да е получавал президенска заплата, за да връща закони в Народното събрание. Да недоволства от правителството, че то, освен на Запад, поглеждало и на Изток, и да го ругае, че някои части от програмата му се клатели, та щело да падне.
    Та, българино, бой последен настава, президент ще си избираме, та изречи словото си:" Такъв изявен президентне ни трябва, той е падение за България!"
  В. "Жерава", бр. 11,
7 юни 1996г.      

    За да няма объркване, приказката ни е за Жельо Митев Желев от село Веселиново, който все пак загуби изборите от съпартиеца си Петър Стоянов. ========================================    Рушители на съвременна България  "Николай" - развитие и мироглед
   Преди 10 ноември 1989г.беше незбележимо,неизвесно юрисче в Ленински райсъвет-София.Получаваше заплата за да защитава правата на комунистическата партия и я защитаваше, готов да влезе и в редиците ѝ.Но беше расъл в дантелени пелени и порасъл с програмирано бъдещо развитие.
   И още като войник, за да бъде забелязан от своите командири, прави доноси за най-близските си другари. По-късно сам се предлага да сътрудничи на таините служби и става доносник с прозвището "Николай". С времето продължава своето развитие към голите глави, пуска си мостачки ала Хитлер,косата ,погледът, маниерите са същи

те.
   По време на митингджийството  след 10 ноември беше глашатай на опозицията с лозунгите:"Долу БСП!", "БСП в Сибир!"и Демокрация или комунизъм?" Веруюто му е бесен антикомунизъм". Като депотат във ВНС участва в групата на 39-те които отказаха да подпишат Конституцията и проведоха гладна лежачка в градинката пред храма "Ал. Невски".Но съдбата ги пожали и остави живи и здрави, някои само наддадоха килограми, поради употребата на шоколад и бира след залез слънце.
   В 36 НС опозицията спечели с малко, но за...малко. Затова Николай издигна лозунга: "Избори до дупка". В края на 1994г.станаха желаните избори, но каква съдба! В дупката попадна движението на 39-те стачкуващи лежачи.Като депотат,оратор и тълковател на правната юридическа философия, Николайповече от времето си прекарваше в размисъл из одаѝте на парламента. Политическият живот наблюдаваше от прозорците на НС.При една манифестация на пенсионерите пред Народното събрание, Николай емоционално възбуден и в знак на солидарност им показа средния пръст на дясната си ръка....
   Действищта му, идейхото му и морално развитие бяха забелязани от президента и той го изпрати в констуционния съд, за да бди за опазването на Конституцията. Социалистите не я спазвали, не се вслушвали в малцинството и не приемали закони, неупоменати в нея.Тези социалисти какви ги вършат?

    От Николай и подобни заемащи върховни служби Родината ни цъфти ли цъфти, но не връзва. Зевзеците разказват, че истинското име на Николай, вписано в кръщелното е Георги Марков. Под това име беше изстрелян в Конституционния съд.   София, 18 септември 1996г.
в."Жерава", бр.17        
=============================================

Синьото Наде
ст.26

      Влезе в СДС с външноста си, направи опит да позира като вожд. Хареса се на брадатите и им стана сянка. Вначалото при митингуването стоеше във втората редица, но с времето се появи по-напред и излезе в първата.
    Синьото Наде посети близски и далечни страни. Беше и в Сърбия , за да обмени опит и с белградските митингуващи, да мине по централната улица на столицата  в челната група на Вук Драшкович. Там се научи да подскача.... и то много енстрелагантно го правеше. Подхвърлчше тялото си заедно с задницата си нагоре, след ,като отлепва краката от земята. Така в ускореноповтарящо се движение се родиха подскоците. Това подскачане зарази и деятелите на СДС-то, че и всички митингуващи.... И скачаха хората, подскачаха, че "че който не скача е червен", за избърбори Надето....а зевзеците побързаха да го римуват, "който скача е кретен".
   Скачаше Надето скачаше... и скочи в министерството на външните работи  за министерка...
   Та, скачай,народе,скачай, чакат те министерски кресла! София, 4 февруари 1998г.
в.„Мисъл", бр. 2 (324)     
====================ст.26===================== Как хуавото Наде стана аеробичка


   Влезе в СДС с външноста си. Направи успешни опити да позира. Хареса се на брадати омбашии. В началото при митингуващите стоеше във втората редица, но енергично пристъпи напред, защото забеляза, че е „стреляна" с влажни погледи както откъм трибуната, така и откъм публиката. Сетне синьото Наде започнч да подсказва на митингуващите как да вдигат едната ръка с два пръста, а другата да отпущат с палец надолу.
   Още тогава като „видна демократка" посети близки и далечни страни. Беше и в Сърбия, за да обмени опит с белгратските митингуващи. Мина по централната улица с челната груоа на Вук. Точно там се научи да подскача. Много екстрелаганто го прави.  Подхвърля задницата си нагоре, преди краката ѝ да са се отлепили от земята. Това екстрелаганто подскачане зарази и влудо омбашиите в СДС. И всички заподскачаха, заскандираха: ѝкой не скача, е червен!"
   ВеднъжНадето подскочи толкова високо, че попадна направо в Министерството на външните работи. Като министърка на външните работи тя обърна най-напред на външноста си, на премяната си. Всекидневно сменя костюмите си и познава на пръсти най-реномираните европейски бутици. по международни срещи и форуми между другото чете и слова, написани от други. Настанена в луксозно министерско кресло, хубавото Наде замечта за визити, много визити по Европа. Най-напред посети Мадрит. Искаше да провери своя испански - завътшила е гимназия с изучаване на испански език.
   Изкуши външния министър на Германия г-н Кинкел - люнители на хубавото се оказаха и в Европа. След една делова среща в Мадрит, Кинкел качи Надето в личния си самолет и я вози до Бон. И се започна.Надето летеше от столица на столица. Опозна света, а света видя нещо по-различно, например от г-жа Мадлин Олбрайт.
   Напоследък хубавото Наде се прочу със своите действия в Ловеч. Усвоила дипломатически тънкости, външната министърка доведе синята предизборна агитация през есента на 1999г. до оригиналната сентенция: „трябва да се нахранят журналистите". След Ловеч - гейт хубавото Наде, казват, се разтушвала с аеробика. Има фигура за аеробичка. Няма никакво съмнение, че и като аеробичка тя има бъдеще. София, 30 януари 2000г.
в. „Жерава", бр. 2       

=====================ст28====================

_{Перли от политическата класа}

_{Госпожицата или госпожата?}

                _ст.43

            Казва се Екатерина Михайелова. В момента е на депотатска работа. Освен службата си се занимава и с политика и затова е смущавана от медиите за интервюта и мнения. Ходи с боядисана коса младежка прическа, близо до фудболна топка. По този признак е госпожица, но по фигура, походка и движения си е чиста госпожа. Затова някой се обръщат към нея и с повика „Госпожо!”…..

            За да е по-представителна, слага и очила, та да се доближава до змията-очиларка.Те ѝвъзбуждат мозъчните възли и, недай си боже, да се върне към 45-те години на комунизма! От устата ѝ излиза огън и жупел срещу БСП-то. Даже и сега, щом се появът затруднения в демокрацията ѝ, то пак БСП-то е виновно.

            На форуми на СДС-то, в подготовката на месните избори, изрича думите: „ Ще влезем в съюз с всяка партия, но не и с БСП!” Да ама не! Знае ли госпожицата, че от 260 общини над 200 са покрити с червена боя, а едва 14-15 със синя­? Нека по-скоро госпожицата да извести магията как се превръща червената боя в синя. Госпожо! Не смчтайте, че ще се настаните в 200 общини ей така, само от мерак. Не! Госпожице, от мерак корем боли, а и в случая ще застанете срещу 2-3 милиона избиратели. Тогава на госпожата д-то да ѝ е яко.

            И на края, я сакам да кажем на госпожицата, че българинът не забравил през кои години се построиха 2-3 Българии, та днес се „ядосва”, че има ново жилище, че ги няма старите схлупени къщурки и гета от покрайнините на калните междуселищни пътища. Изчезнало е и дървеното рало, теглено от изнемущял рогат добитък, подкарван от орач, произнасящ от време на време само „Дий, воле, дий…”

            Та, връщайки се по някога  в миналото, както не можем да си представим селото без албена, така и сега, в настоящето, не можем да си представим новата демокрация без госпожата, т.е. без госпожицата.

София, 10 февруари 1999 г.

                                                                                 в. „Жерава”, бр. 3

 

 

Той е!

            Обстановката, при която се проведоха последните президенски избори, бе лъжовна. Беше април – месец на лъжата. Кандидатите бяха 13 - фатално число. В надпреварата участваха и двама шегаджии. Дяволът ги нареди първи от 13-те, те номер едно, а на Петър Стоянов определи  девятка – при завъртането ѝ на 180 градуса ставаше шестица. Това го успокои.

            Кои застанаха зад Петър? Недоволни от социалистите, но признаващи се за Хан-Аспарухови българи. За него се намесиха и външни сили. Германката Рита Зюсмут много преди изборите го нарече „нашият президент”. Така тя подсказа на оцелелите легионери и хитлеристи да застанат зад него.Петър е син на Стефан Стоянов, бивш областен  оправител в града на тепетата, в миналото – организиран член на Легиона, а през новата демокрация – активен участник във форумите на Българския  демократичен форум (ново наименование на легионерската организация в България). Стефан Стоянов организира полицейски шайки в с. Цалапица, понежи жителите на селото не искали да разтурят кооперативното си стопанство и стачкували…

            Крушата не пада по-далече от дънера си. Наш Петър, известен като едно неизвесно пловдивско адвокатче по бракоразводни дела, се включи в обществено -  политическия живот на конгломерата СДС. И стана власник. В началото на, в правителството на Фил, беше зам-министър на правосъдито. Тутак си се разправи с инакомислещите прокурори, съдии и следователи. Те напуснаха съдебната система и тя стана институция за политическа разправа. По-късно с „развитието” на демокрацията на Фил избута Петър Стоянов  в първите редици, а Иван Костов го посочи за стола на Жельо Жабата.

            Природата сътворява индивида и му дава къде по-малко, къде повече от хубостите на родословното дърво. Но в нашия случай пропуща хубавото и пробутва само грозотия човешка:

-         погледът – хишна птица;

-         носът – овнешки;

-         зъбите – магарешки;

-         очите – змия-очиларка;

-         говорът – заканителен;

-         походката – дървена;

-         усмивката – ядна.

    От година-две Петър крастосва на шир и длъж родината и грамогласно се провиква, че… трудностите днес са все резултат на 45-те тоталитарни години, годините на социалистичския строй.

            Петре, не изричай лъжи, а кажи на народа кой назначи ликвидационните съвети, за да унищжът селското стопанство; кой разпродава днес родната промишленост; кой разби пазарите на производство в България? Защо днес над 500000 бъгари са безработни, и близо 1 милион напуснаха страната, и то все по време на новата демокрация? Защо 2 400 000 пенсионери мизерстват? Кой ни отдълечава от славянска Русия?

            Всичко това го докара твоя демократичен съюз – СДС. Няма никъда избиратели, които да не знаят от коя страна на барикадата си ти.Избирателите се досещат как сеоблагодетелства в годините на пазарната икономика, как през юни 1992 г. закупи в ж. к. „Дървеница” апартамент от 107 кв. м за нищожната сумичка 128000 лв. (към тази дата). А при попълването на декларации защо си забравил да впишеш, притежаваш и 2 леки коли(„Ланчия прима” и „Жигули”)?  В края на 1998 г. при попълване на нова декларация посочваш още 1 къща (вила) в Пловдивско, 2 вилни имота и към 30 000 долара. Какви данни ще съдържа третата декларация, ако се наложи да я попълваш?

            Работиш за „национално единство в политиката, в църквата, в армията”, а първо се черкуваш при Пимен, после притискаш Максим, уволняваш заслужили генерали, не реагираш срещу уволнения на специалисти от предприятията. Всичко това на български език се нарича политическа чиска. И по Коледа си пиеш чай със Симеон Куборготски, наричаш го „Ваше Величество”. България царство ли е или симулация на република? Навярно ще му помогнеш да си узакони имотите, сътворени от българския народ, заграбени от фамилията на Кобургите?

            Петре, Петре, погледът ти е все на запад, а слънцето изгрява винаги от изток.

София,7 април 1999 г.

в. „Жерава”, бр.7

Грамада пред президенството

 

            Известни и неизвесни политици в България след 10 ноември 1989 г. като Димитър Луджев – военен миниатър. Веселин Методиев настоящ министър на образованието, се обединиха в твърдение че в България не е имало турско робство, турско иго, а само османско присъствие. За популяризиране на това становище ще се напише нова история на България.

            Новите писания за османското присъствие ще се изучава в училищата с пренаписани учебници. Останалите българи, които са преминали възрастта за училище, ще  бъдат привлечени във вечерни университети и други най-съблазнители форми.

            Веселин Методиев по тревога (по поръчка) сформира комисия  от политици историци и други „всетакамислещи борци” на пазарната демокрация. Комисията щателно ще претърси обществените и часни библиотеки в страната и чужбина. Ще се съберат всички романи, драми,поеми, в които се говори несправедливо за робство и иго.

            Например в романа „Под игото” от  Иван Вазов. Или в първия български филм „Калин Орелът”, в който се разказва за български възрожденец, заточен в Анадола; той успява да избяга от турските зандани и се завръща в освободена България, за да бъде убит от „демократ” – досущ, като две капки вода, приличащ на днешните „демократи”. В същия куп ще бъдат хвърлени всички копия на телевизионния сериал „Капитан Петко войвода” по сценарий на Николай Хайтов.

            Събраните и бракувани книги, списания, филми, картини, ще бъдат натоватени на влакове и тирове и ще се скупчат на едно място. Пред Президенството ще се издигне огромна грамада.

            Ще има митинг с речите на Луджев, Методиев и други „всетакамислещи”. Сетне ще се драсне клечка кибрит и цялата грамада в буйни пламъци ще се изпепели пред възхитените очи на атлантици и евроатлантици.

            Така ще започне нова ера в България и на Бълканите. Най-напред без турско робство, турско иго, а по-нататък с реставрирана под една или друга форма Османска империя.

                                                                   София, 10 юли 1999г.

                                                                     в.”Жерава”, бр. 13                  

 

            Бележка на редактора:Същия по мтематика фейлетон, но под заглавие „Османското присъствие или робство?” и в по-кратък вариант беше публикуван във в. „Мисъл”, бр. 4 (338), от 6 април 1999г.

 

Наследникът на Турчев

 

            „Многоуважавания Бакър (Бакърджиев) е роден и отгледан от род, чужд на социалистическия строй,но е учил и вазпитан в този стрий. Още като младеж влиза в политиката и е един от младите земеделски водачи на софийския квартал Подуяне, в БЗНС-то на Петър Танчев, по онова време верен съюзник на комунистите. Но крушата не пада по-далече от дънера си и Евгени Бакърджиев скоро след 10 ноември1989г. се отзовава в Съюза на демократичните сили.

            От подскоци по митингите на СДС той скочи чак в министерския съвет като ВИЦЕ. Освен, че е един от лидерите в партията си, вече е управленец. Първи изявления, дава разпореждания, посещава селища….

            С е д е с а р с к и я т капитализъм, назован пазарна икономика, само десетина години донесе на народа ни ниски заплати, смешни пенсии, платено обучение, забъркано здравеопазване….. Проблеми, проблеми и голяма мизерия на народа ни. Според философията на Бакъра, за всичко това е виновна БСП, БСП и пак БСП. Това той изрича при свои посещеноя из страната или форуми в столицата.

            На посещение в Лом се срещнал с неволите на жителите–голяма безработица, малки заплати, „социални” пенсии, непоносими битови разходи… И пред ломчани той изрича: „Миналото на комунистите трудно се оправя”, т.е. ето от къде идват неволите. Преди месните избори си позволява с насмешки да се обръща към социалистите: „Аз много съм изненадан от пручванията на БСП, че на месните избори те ще спечелят  в 200 общини. Струва ми се много тази двойка с две нули. Може би правят прогнози за деноминация!” (в. „Пари” 28 юли)”Избори се печелят с бой и пари….” „Евролевицата днес до обят ще има един кандидат, а след обяд  -други”. Хумор!

            Но „връх” на управленските му качества е събарянето на мавзолея. Още древните фараони са строили гробници запазени и до днес. От тях народите изучават миналото на човечеството. Но идеологията на Бакъра го подтиква да разруши мавзолея, за да освободи площ за посаждане на дръвчета, за сянка на софиянци, да освободи място за бирени надпивания и за подскоците на митингуващите седесари.

            Господин Бакърев, с „народни” прояви през последните 20 години (10 комунистически и 10 пазарна икономика), приличате на един виден „борец” за освобождението ни от турско робство от филма на Николай Хайтов „Капитан Петко войвода”, Назован Турчев.

                                                                    София, 29 октомври 1999г.

                                                                                 в. :Жерава”, бр. 20      

=================================

Адвoкатът по разводите

 

            Роден е и учовечен през комунистическия строй. Още от татово време се търкаля около силните на деня. Връсниците му го подпомагат като сътрудник в Съвета по законодателност, оглавен от Ярослав Радев. Помнят го и като член на редакционната колегия  на списание „Социалистическо право”. А всезвесно е, че полвинката му (жена му) е била секретарка на комунистическа организация. Още по-известна е българската поговорка „ Откъде жената от там е родата”. Преди да започне своята кариера, образова се в Юредическия факлутет и след завършването му  във Втори адвукатски колектив по бракоразводни дела.

            След 10 ноември 1989г. активно се включва в Съюза на демократичните сили. По митингите държеше речи и подскачаше с кретените, които крещяха „Долу БСП!” Така овладя подскоците, че скочи в министерския съвет на Фил Дългото изречение. Тогава стана известев държавник, забърка се в издаването на индулгенции за чисто минало на своите съпартийци. Това му помогна да се изкачва нагоре.

            Накрая се вкопчи в Иван Костов, който го постави на високия парламентарен стол и му даде звание „Прецедател на Народното събрание”. Като такъв, разви огромна туристическа дейност в много и много държави. Не е установил досега парламентарни отношения само с ескимосите в Аляска. В борбата за „благоденствието” на народа сам се сравнява с… Христо Ботев!? На връх 2 юни 1998г. изрича на Ботевите тържества „бесмъртни” думи: борил се с престъпноста и корупцията, като Ботев срещу народните изедници през турско рабство.

            Няма ни едно признание от национално значение. По всички въпроси преповтаря Иван Костов. Ето някои мнения за лицето Йордан Соколов:

            Жорж Ганчев: Срам го е да си признае, че е бил в ръководните органи на ДКМС.

            Татяна Дончева:Той е просто сива изстория. От него лъха досада…

            Румен Овчаров:Не мове да излезе от битието си на адвокат по бракоразводни дела… И в крайна сметка ще разведе СДС с властта.

            Иво Атанасов го нарича : „хигиениста на републиката”,т.е.Изгонва от пленарната зала на Народното събравие всички неудобни  нему оратори.

            Драгомир Драганов разказва за: „Краставиците на Соколов”,т.е.Прецедателя на Народното събрание се държи като във вица на Мирча Кришан за краставиците – каквото и да стане в парламента, накрая се вижда…. Краставицата. Прецедателя започва да я върти, да я облизва и захапва. И винаги заключава: „За всичко са виновни комунистите!”

            При ръководството на парламентарните заседания от него лъха  всемирна скука и задушевна стагнация. С фалцет често изписква: „ Свърсвате ли веце със съветите?”; „Това е приоритет за васата партия”; Не въ ли и страх?”;Аз пък мислъ, че въ и страх”; „Хе-хе –хе, съ въ слуяам…”

            Какъв българин е родила  и откърмила майка България! И късмет е за Ив. Костов, че не го е включил досега в своите кабинети. Иначе да го е развел с властта и с българския народ. И ще се върне при професията си – адвокат по разводите.

София, 29 февруари 2000г.

в. „Жерава”, бр.4

================================================================

Странна личност
с име Иван Костов

   Странна личност! Произходът му е спорен. В момента мяколко научни института си създават работа да изследват генезиса му. По въхшност прилича на чужденец - чернокож е, но не е африканец, а по-скоро се доближава до индийските роми. По говор го причисляват към франкофоните - езикът му се заплита в чисто парижко "р". И зучавал е грижливоикономиката по марксизма. Политикономиката на социализма навярно щеше да го извиси до професор, но стигна само до асистент - поради липса на достатъчно "тоталитарно" време.
   Подскоците по митингите на СДС го направиха политик. Това му помага да се възкачи  на министерски пиедестал - и като първи. Стана много заканителен - често сочи с пръст социалистите - неудачните през техните управленчески години му пречели. Създаде партия от изпитан тоталитарен тип и с нейна помощизхвърли непослушните от администрацията и производството, назначи свои хора, за да има след себе си вярна дружина. В Народното събрание, подпряна на овчарския си кривак, пасе послушното стадо, наречено мнозинство.
   С решения на послушното стадо разпродава фабрики и заводи за жълти стотинки и само в редки случаи - за 1 долар.Политикономиста не се стеснява никак от факта, че в развитите капиталистически страни фабриките и заводите са от една трета до две трети собственост на държавата. Например държавнат собственост е 34%, в Канада - 56%.
   В слското стопанство странната личност назначи ликвидацонни съвети. Предишните кооперативни и държавни стопанства заприличаха на терен, бомбандиран от вражески самолети. Политикономиста отмина чехословашкия метод да се превръщат земеделските стопанства в акционерски дружества.
   Министър-прецедателят се зае лично да закрива вишши учебни заведения, да узаконява платено образование и платено здравеопазване, одобри баснословни цени на лекарствата. Ограничи пенсиите до нищожни и смешни размери. Така "укрепи финансовата дисциплина", че заплатите в администрацията и производството не се изплащаха с месеци. В кратце казано: Постигна се стъбилизация на..... мизерията!
   Напоследък го засърбя и от към дрижбата с Ахмед Доган. Започнч да се чеше по някои части на тялото. Слага черни очила, за да невижда крамолите в смесените райони. Почесва и езика си, оплаква се, че през управлението на Жан Виденов страхът, неверието и цинизма са били вкоренили в българското общество, та сега му трябват още две години, за да озонира обществото.
   Във външната политика странната личност възприе твърд курс, за да ни вкара в Европа - досега външната ни политика била африкански континент. Хариза на НАТО въздушното и териториално пространство. Разсъблече България и самия той си смъкна гащите. Именно заради тези гащи някои социолози го нарекоха диалогична личност. И наистина неговите монолози са диалогични и пуларистични.
   Странната личност, появила се в Бъгария при пазарната икономика, изрече крилатата фраза "Ние сме на 4-ти километър - чак до края на мандата си" "Четвърти километър" в София е извесно място.

В. "Жерава", бр. 16, 23. 8. 1999г.