Господин Пържени яйца

            Той вече е 70 годишен. Напълно е запазил ехидната си усмивка.След като адвокаства в Перник и София успява да се здобие с званието „Доцент по гражданако право” в Софийския университет. Верен на принципите си да върви все нагоре – към сияйните върхове. – през 1988-1989г. работи в Държавния съвет на Народна република България – в Съвета по законодателство, оглавявано от професор Ярослав Радев. Старателният послушник научава, че началникът му обича пържени яйца. И се заема с този занаят. Добива прозвището „Господин пържени яйца”.  След 10 ноември 1989г. извесно време Съюзът на демократичните сили не го забелязва. Но ехидната му усмивка най-сетне е оценена. Започна пак да се качва по стълбичката, подкрепя „гладния” протест на 39-те депотати от Великото народно събрание против Конституцията на Република България. Господин Пържени яйца също лято в градинката пред храма „Александър Невски”. Всичко това не му пречи да се кълне в същата Конституция, която отрича. Кле се като депотат в 36-ото, 37-ото, и 38-ото Народно събрание, като правосъден министър и като член на Конституционния съд.  По този повод Гиньо Ганев каза: Не вярвам на човек, който е бил срещу конституцията, че ще повярва в нея.  От друга страна, когато Екатерина Михаелова го предлага за член на Конституционния съд, рекламира: Васил Гоцев е един подчтен човек, който никога не изневерява на принципитеси….     В биографичната справка, прочетана от видната седесарка, случаят с пържените яйца, разбира се е пропуснат. С „Широка парламентарна подкрепа Васил Гоцев влиза в конституционния съд, т.е. със 128 гласа на ОДС от всичко 240 депутати. Преди време СДС ипрати в коситуционния съд Георги Марков. Той, верен на своята философия, показа средсн пръст на българския народ. Макар, че съм неверующ, идва ми да извикам:  Боже, с какви „величия” се попълва тази съдебна институция?

София, 30 януари 2001 г.

В. „Жерава”, бр. 2

                                                                                                                                 05.01.2010г.   

Какъвто бащат , такива и децата

         Наричт го Теодосий. В името му има Тео, което значи Бог. Божественото име предпазва от еретици, невярващи журналисти. Преди време в НИС на СДС обсъдили въпроса Теодосий да бъде утвърден за ОМБУЦМАН, т.е. длъжност народен защитник. Дотук добре. „Но кой ще ни защитава от сина му Стефчо?” – питат се недоверчиви избиратели. Та той зашлеви шамар на публично място в Боровец? И какво, да не би да е наказан?    Същия Стефчо през лятото на 2000-та година в Плевен танцувал по масите, пребил барман, изпотрошил инвентар. Извадил пистолет и прострелял гражданин. След всичко случило се, окръжна прокорорка Евелина Попова Възкликнала умно: „Нали не е убил човек…” Машала ма българското правосъдие!  Теодоси е съдебен министър. Правосъдието е в ръцете му – може да сочи с пръст, да заплашва, да произнася присъди, да шамаросва журналисти. Като политик подтикна далеч напред и международните въпроси. По повод драмата на нашите медици в Либия, Теодосий се произнесе ей-така:  Либия не била „бяла държава”…..  И противно на много очаквания Теодосий нито си подаде оставка, нито някой го подсеща. Напоследък той се потуляли. Скри се от погледа на хората. Някой добре го е посъветвал. Рядко излиза от кабинета си. Опрял е лакти на бюрото си, отправил е поглед към тавана. Умува какво да предприеме по-нататак за славата на темидата. Междувремено е завел дело срещу жорналист от Плевен, за дето го е нарекъл „топидиот” – дума с ясно съдържание, макар че я няма досега в българския речник. Да спре ли сега това дело, или да изчака? Изчаква и прокурорката Евелина Попова. Замълча по въпроса и Командира (Иван Костов). Прие и рече, че ставало дума на личен въпрос на Теодосий… А има и хора със слаби нерви. „То бива солидарност, ама чак толкова! Всеки да си носи отговорност!” – провикна се в женски порив на нетърпение синята баронеса Екатерина Михайлова.  Стига, стига, ама не стига…”Командире, командире, чувате ли?Наближават избори, а вашата синя активиска каза: „Стиг!” като най-червена агитаторка. И Вие, командире, се надяваше на успех след „диалога” на Теодосий и Екатерина?”

 

София, 15 март 2001 г
            в. „Жерава”, бр. 5

=====================================================================

Бележит демокариерист?

            Стана политик, след като се сроди с виден замеделец.Имайки до себе си рамо, тутакси застана под чадъра на Петър Танчев и за дълго се опазваше от дъжд и пек. През 90-та година с листата на земеделците от белослатенския край влезе в парламента. Земеделците го смятаха за свой човек. Впарламента му бе определен голям висок стол. Телевизията често го показваше народу.

            През 1990 г. подписаха Конституцията 309 депутати от ВНС, той отказа. Застана зад 39-те „гладуващи”. През 1991 на следващите избори електоратът му се отдръпна. Остана извън парламента.

            Но политическата краста не го оставяше, реши да смеси земеделците с християните (вярващите в бога) и образува нещо ново ХАП  (Християн – аграрна партия). Започна да хапе особено по телевизията социалистите. Наричаше ги „комунисти”. Беше се така сработил с тях преди 10 ноември 1989г., че не можеше да свикне с новото им наименование „социалисти”.    

            Наближаваха избори 1994г. Макар, че водеше божа партия, се страхуваше от дявола (да не му сложи крак). За това отиде с монархистите  при седесарите. През изборната кампания -94 отново се отзова в белослатенския край при „своя” електорат. За ден-два изходи всички села.

            Започна от село Попица. Посрешнаха го двама мъжаги. Това му бе електоратът. Събрание не се състоя, с двама слушатели и петима агитатори събрание нестава.

            Замина за другите селища. Агитацията му завърши в село Алтимир. Тука беше по-различно. Научил електората, че пристига „техен човек”, решиха да го посрешнат с музика, придружавана от зяпачи. При срещата се вдигна голяма гюронтия – музиката засвири Интернационала, чуха се викове и скандирания. Изглежда агитаторите не различаваха Интернационала от Земеделския марш, и с ентосиязъм тръгнаха към салона. Там трябваше да се състои събранието. Но, уви! В салона нямаше нито един посетител. Конфузно положение.

            Агитаторите разбраха номера… Намръщиха се и поеха обратно с колите. Музиката траурно засвири погребалния марш. Така завърши предизборната агитация на ХАП, с раководител Иван Глушков, забележителен демокариерист.

София, 2 юни 1995 г.

В. „Жерава”, бр. 11

=============ст.70=================================================

Магаре....шки

 

Призхода му е човешки,но не е шиляшки. Шиляшки, защото работи по хъшлшки, или произходът му не е човешки. Възложено му е да управлява светлото и топлото на човеците. И той ги управлява с постоянно увеличение на цените. Цените на тока по време на социалистите през 1997г. бяха
0.0097лв. за киловат - дневна тарифа, и 0.005 лв. нощна.
За да се стигне през 2000г.- на седесарите 0.078лв. -дневна, и 0.042- нощна тарифа, което е завишено за 2-3 години близо 10 пъти.
Хъшлашкаму работа. А топлото, на населението от социалистите през 1997г. за един мегаватчас топлоенергия е струвало 0.98лв., а сега през 2000г. - на седесарите , вече е 36.41лв. , или при средна заплата от 206лв. (според националната статистика) за януари тази година  за един апартамент 68 кв.м. отоплението е 119 лв. т.е. надхвърля половин заплата. Да замълчим за пенсионерите, чиято средна пенсия е 75лв.. Дали цените са високи, или заплатите-ниски? Или може би и двете? За което Шиляшки не го боли. Явно шумно афишираната от правителството финансова стабилност се дължи на стабилно високите цени и стабилно нискитедоходи. Затуй за 3 години се стигна до 37 пъти по-скъпо парно за живущите в големите градове, предпочели парно пред брикетите и дървата. Но тъй като Иван Шиляшки е послушник на Международния валутен фонд, той продължава да дърпа шалтера не само за покачване на цените на светлото и топлото, но се нагърби и с електроенергетиката, като пробутва на Иван Костов доклад (документ) за разделянето на Националната електрическа компания. Страхува се да се опъне на министър-прецедателя, както се опъва магаре на брод, не че ще си намокри краката, а за да не го преименуват в Магаре...шки. Обаче дърпайки шалтера на светлото, топлото и електроенергетиката, Шиляшки заклати и Иван Костов барабар с обновеното му правителство. То може да се сгромоляса, преди да е навършило година.  Тогава Шиляшки ще му попари под краката.... Защото от едно магаре три кожи не могат да се одерат, а той го прави и чака  да бъде повишен от Шиляшки в Магарешки.

в. Жерава", бр. 19 15 октомври 2000г.
 Бележка на редактора: Същият по тематика фейлетон, но под заглавие "Игра с цените" и в различно радактиран вариянт беше побликуван и във в. "Мисъл", бр. 3 (340), март 2000 г.    
=========================ст.73==========================================

Кой  кой е все (не) известен политик?

 Проиахожда от род - крепител на царските величия. Баща му като голяма клечка от върховната управа, за благоденствието на своята класа е раздал солидни суми (милиони) за отрязани глави на немирници, с което поддържал "реда" в царството. Но преди няколко десетилетия в един деветосептемврийски ден е извършен от противната му класа "дворцов преврат", и господ бог го прибрал, синът му останал сирак, който повече от 40-50 години се лутал из новия совстрой ту като строител, ту като стоден - юрист, ту като преводач, а от врем-навреме посещавал почивни места с особено предназначение, гдето получавал политическа подготовка.   Така, движейки се из омразното му общество става юрист, но не практикува. Отдава се на преводаческа работа, превеждал, превеждал та чак и автобиографията на Че Гевара превел на родния си език. Така усърдно се отдал във всекидневието на своята работа, че след като останал стар ерген, пропуснал да се задоми, та сега му прикачват разни свадби и венчилки с моми, чакащи на стоп старо и разклатено возило.  
В смяната на строя стана все(не) известен политик, но с фетфебелски наклонности. Държи да му се козирува, макар и от пазач да е. Научи се да вдига двата пръста, като посочва успеха си. Понякога не се усеща и прави това с лявата си ръка.  Заклинателен е.  Заклиня се да даде "куковци" под съд. Били кукували когато трябва и когто не трябва. Не се съобрази, че те могат да получат присъди само на куковден. Такъв ден църквата не би вписала б своите календари. На времето е посещавал сенсите на факира Мити, допадат му - едно да правиш, друго да се вижда. така веднъж в парламента пред своите викоподдръжници направи опит да клекне, а  ня- к   о    й       "Падма от вражески удар!"
Телевизията го засне, но не хвана удара. Ходи и на лекар. Може би била дамска плесница, защото и лекаря не откри следи от "удара". Лошо бе изигран фокусът и номерът не мина, но медийте го съобщиха, а някои го изкопчиха, но нeйси!  Право или криво, последните избори поднесоха депутатско кресло на гу" сина и с помоща друговерците,на българското население бяха отнети придобивките от "омразния" му соцстрой.
  Започна безобразието, узакони се платеното лечение,образованието народно, транспорта, почивното дело. Спряха фабриките, гори селското стопанство,троши се народната култура и тъй нататък. Родиха се реститутките и реститутите и с помоща на ТЕЛЕ - визията и на МАС - медийте той проправя пътя на дивокапитализма и неофашизма, изхвърлен преди години на бунището от жилавото българско племе.
 Та... О, засоало бай Ганьовско родословие, събоди се! И не с плесница, а с ритник посочи на все(не) извесния политик, потомък на известен грешник - кой кой е. Името му е на устата на всеки.

София, в. "Жерава" бр. 11
1 - 15 юни 1994 г.

   Бележка на редактора: Става дума за Стефан Савов - бивш прецедател на парламента, свален от там за тъпотата и злобата си, но запънал се като магаре на мост на този пост - уникално беше явлението, че само едно малцинство не му гласува оставката, но той не се махна, защото 50+1 го "искали" Бащата на този седесар - реститут е Димитър Савов - Фашиски министър, който е раздавал по 50 000лв. за отрязана партизанска глава. А главите на смелите народни закрилници и борци за свобода са разнасяни, набучени на кол, из селищата "за назидание" и сплашване на хората, както през турско робство. Но това не било фашизъм, според сините изроди, които се опитваха да маниполират младите поколения.
==================================ст.76================================

Няма достатачно попове

  След като завършва гимназия, той продължава в богословското училище. Завършва става поп с право да пее в черква, да сключва църковни бракове, да кръщава и опява. Ала влезе дявола под кожата на богослова. Вместо в черква, той се хваща да пее по телевизията, да огласява рубликата "Гласове". От поп се прероди в журналист, стана извесно седесарче.
  В "Гласове" не обелва зъб за неизгодни за десницата събития и факти. А страната ври и кипи от социални бунтове и административни безумия, престъпноста би всички рекорди. Бедността обхвана 80% от "населението". Над 700 000 българи са безработни. Още толкова напуснаха България, за да търсят препитание през девет земи и морета.
  "Гласове"не обелва зъб и за растящите цени на стоките, за безобразията в здравеопазването. Днес, ако се разболееш, не можеш се откупи. Или да сте чули от сътесарчето нещо за образованието? Десетки хиляди деца не стъпват в училище, други напускатслед 1-2 години.
  И нито дума, нито стон за стачките на хилядите работници и служащи с неизплатени заплати, за ограбени и разпродадени предприятия. В големите градове не можеш да се разминеш от просяци, рожба на същата "демокрация", за която пее пасалми седесарчето.
  Веднъж попето-журналист кой знае как се реши на дискусия с Георги Първанов, прецедател на БСП. Като видя как катастрофално губи сражението, седесарчето започна да прекъсва "събеседника", а се върти на стола катодервиш. Накрая си позволи да изрече: "Вие, г-н Първанов, сте завислив човек!"
  За какво ли да му завижда Първанов? Но да си продължим разговора. Като си мисля как да помогна на седесарчето, предлагам му темата "Задници". Подходящ за нея водещ може да разкаже как преди десетина години сегашните управляващи подхвърляха задници по митинги и бдения. А то би било от сърбеж, същите задници да седнат на министерските столове. Между временно задниците вече толкова натежаха, че никакви столове не ги удържат. Темата е много богата, съдържа и други възможности.
  Най - добре е, Дачков, да се върне в църквата след покаяние. Политиката не е за Вас. Пък сега журналисти бол - под път и над път. А по селата църквите се закриват. Няма достатъчно попове. И в Зогравския манастир на Атон няма кой да отиде. Заемете мястот си определено Ви от Бога.

София, в. "Жерава",
бр. 19,15 октомври 2001 г.

================================ст.78===================================

Години, годин!  И ядове, ядове

    Беше време, бяха годин, бяха и тези "проклети" 45 години...години на добръването на нашия народ. Години, години.......
   Но да почнем от долара. Световноизвесна парична единица през тези години ни струваше стотинки. Всеки искаше да му се заплаща изработеното в левове. а левът имаше 100 стотинки. Весникът струваше 2 стотинки, списанията - също стотинки. Това затрудняваше пощенските станции, защото българинът не желаеше стотинки и се абонираше за 5-6 весника и няколко списания. И ядове, ядове!
   Пощаджията се натоварваше с десетки килограми хартия, за да разнася по домовете. И получателят се ядосваше, че пощенската му кутия не побираше весниците и списанията.
   Транвайните билети също струваха 2 стотинки. Контролата се ядосваше, че нямеа пътник без билежт, за да изкара някой лев от глобата. А презо годините на пазарната икономика библетът достигна 250 лева,та пътуващите без билет развиват повишено внимание. Не дай боже да отклонят вниманието си - глобата е 2500 лева.
   Театрите и кината през "проклетите" години бяха препълнени. Зрителите си купуваха билети за стотинки. Профкомитети закупуваха целия салон на киното, операта или театара. Раздаваха безплатно билети на работещит, задължаваха ги да посещават преставления - какъв културен тормоз: задължително да ходиш на тетър или кино! Ядове и пак ядове!
   Ами почивните станции с карта за по 15-20 лева? Да почивчш 20 дена на море, да ядеш 4 пъти  на ден и да се къпеш без пари и, не дай боже, да си глътнеш морска вода....Пак ядове!
   Ако влезеш в супера, за 1-2 лева напълваш 1-2 торби с продукти за цяла седмица. Хранещите се на стол, комсомират хляб на воля, той не се заплащаше. Нови ядове, че неможеш да консумираш повече от 2-3 филийки.
   Образованието, включително и вишето - безплатно. Задължават те да учиш, а ти неускаш. Ядове!
   Медицинското обслужване - безплатно, ако си болен. Но имаше и профилактични прегледи. Ако ти открият някоя болест, започват пак ядове.....
   Да не говорим за честването на националните празници или на кръгли годишнини - ядеш и пиеш, пееш и танцуваш. Когато се прибереш в къщи, жена ти вдига топурдия - пак ядове!
   Какви "проклети" 45 години сме преживели!
   А при новата демокрация, пазарна икономика?
   Свобода! Училиштето не е задължително да го посещаваш. Медицинското обслужване - ще отидеш при нужда. Не те задължават да работиш. Много от младежите запътуваха по чужбина да търсят блажения рай далеч от близки, далеч от роднини. Пак ядове и ядове!
   Едните ядове за 4-5 процента от българския народ (реститутки, хитлеристи, лентяи и подобни), други ядове за 90 процента от българския народ.
   Години, години....и все ядове, ядове!

В. "Жерава", бр. 21, 16. 11. 1998 г.

=======================ст.81=========================================

Чакам сирене от 2 - 70 лева

   Влизам в тоту-що откритата бакалия. Има хубаво телешко. Поглеждам към цената. Продавачката се приближава и ме улеснява: "Господине, килограмът струва 8500 лева". Измествам погледа си към свинското. Продавачката отново ми помага:" Господине цената му е 7000 лева" Поглеждам цената на млякото - 800 лева, на кашкавала - 6500лева. Продавачката повишава тон:" Господине ще купуваш ли? Отвръщам и кротко:"Госпожо, чакам да ми кажете "другарю" и да ми предложите сирене от 2.70 лева килограма....

В. "Жерава" бр. 10, 2. 6. 1999 г.

Бележит демокариерист?
Почти всичко написано е лъжа, гарантирам !
Защото аз се казвам Радослав Иванов Глушков и много добре знам, че баща ми никога не се сродявал с видни земеделци и никога не е бил под крилото на Петър Танчев!
Очаквам извинение от автора на блога!