Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2009 13:16 - Рушители на съвременна България-6
Автор: lz2gm Категория: Политика   
Прочетен: 2920 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2010 16:01



Моето село......Попица


    То се намира на река Скът на 60 - 70 км на юг от Дунава, област Врачанска и владее площ от 25 000 декара.
    Преди Освобождението на България на това място са живеели няколко фамилии българи, заедно с няколко фамилии турци, дошли откъм село Мраморен, не говорели турски Навярно са били българо-мохамедани. По-късно са дошли и циганите, но не е извесно от къде.
    Непосредствено преди освобождението ни от турско робство фамилията „клепарчовци", живяла в село Трекляно, Кюстендилско (до сръбската граница) решава да се изселят от родното си селото и тръгват към р. Дунав. Най-напред се спират в месноста „ Шарни поля", източно от днешното с. Бъркачево. 
    Тук прекарват извесно време и оново продължават патуването си към р.Дунав, но отново се връщат на юг. и се заселват в най-големия завой на р.Скът. Тук заварват български и турски фамилии, а кака също и българо-мохамедани.
    В селото е живял и поп Христо. Той е бил първият човек на селото и съседните села и махали казвали също: "Хайде да отидем на селото на поп Ицо... Поп Ицо или попИца..... и така името на селото станало ПОПИЦА.
    Поминакът на попичани е било земеделието и скотовъдството. След Освобождението от турците постоянно са се изселвали. Голяма група напуска селото в края на 20 - те години, като остават само няколко фамилии.
    През 30-те години на миналия век в селото се заселват 40-50 македонски фамилии пренесли се от Беломорска Тракия, като и до днес запазват името си „македонци", макар че са българи. В селото в момента живеят 50-60 фамилии и роми (цигани).
    селото е твърде бедно, има основно училище, прогимназия, здравна служба, читалище, голям ресторант, 2 мелници, църква, имало е и маслобойна.
   На изток от селото се намира Ромолов връх, до който е стигала западната граница на Аспарухова България. Селото е едно от най-будните в този край.
    Организатор и ръководител на Септемврийското въстание през 1923 г. е бил Петър Шабански. За извесно време е управлявал Белослатенска околия, след неуспеха на въстанието емигрира в СССР и се завръща в България след победата на ОФ през 1944 г., като става първи замесник-прецедател на плановата комисия, с прецедател Добри Търпешев.
    През наше село са преминавали или отсядали видни български държавници и политици. През 1894 г. Димитър Благоев е интерниран от правителството на Стефан Стамболов в Бяла Слатина. Той тук утвърждава социалистическите идеи, като посещава и селото ни. Подпомагал е и Ваня Велчева, учителка в селото, която членува в социалистическата организация в града.
    На 22 октомври 1922 г. в Бяла Слатина се провежда голямо предизборно събрание с оратор Георги Димитров.Събранието се охранявало от попичени. Те научават че полицията иска да арестува Георги Димитров, затова го извеждат тайно от събранието и го отвеждат в с. Попица в дома на Петър Шабански, по чието указание кираджията Дако Пешов, с придружител Вълчо Златов и Йордан Дашов го изпращат до град Червен бряг. Облечен в желизничарска униформа Георги Димитров заминава за София.
    На 21 май 1920 г. в България се сформира земеделското правителство, с министър-прецедател Александър Стамболийски. От селото ни Стоян Петров Калчев , виден ляв земеделец, жадуваш за единство и разбирателство с левите сили в селото, заминава за София, заработва като редактор на в. „Земеделско знаме", става член на постоянното присъствие на съюза и „дясна ръка " на Стамболийски.
    Не след дълго Стоян Калъчев прави голяма свадба в селото, комува Александър Стамболийски, който присъства с голяма група земеделци. След падането на правителството на Стамболийски, Стоян Калъчев е арестуван, убит и погребан в някакво село, близо до София, но и до днес не се снае къде е гробът му
    Като будно село в Белослатенския край, Попица изпраща видни личности в Народното събрание като народни представители. Така първи е Тошо Томов с високото си за времето шестокласно образование. Той става народен представител във ВНС през 1911г. След сформирането на земеделското правителство на Ал. Стамболийски през 1920 г. Стоян П. Калъчев е вече също народен представител.
    През 1990 - 91г. в 8-мото ВНС депутатка е проф. д-р Връбка Обрецова, а по-късно в края на ХХ век от село народен представител е Орлин Върбанов Драганов от фамилията на клепарчовци.
   През 2004 г. министърка на труда и  социалната политика става Христина Христова от Попица. Тя произхожда ор прогресивно семейство. Баща ѝ беше (прецедател?) шофьор на кооперативното стопанство, но загина прегазен от трактор на полето.
    Видни военни от селото са генерал-леитенант Христо Данчев, един от видните ръководители на тайния военен съюз в приода 1934 - 35г. Във внезапната смърт на генерал Дечев участва и коварната ръка на Кобурга през 1936г., който успява да разложи и обесмисли Тайния военен съюз.
    Втори генерал от селото е Цветан Георгиев Цоков, който активно участва в полирическите борби на селото. След това работи в Генералния щаб на Българската народна армия.
   Трети генерал е д-р Румен Трифонов Златев - ръководител на Медицинската академия в София в края на 90-те години.
    С усилена обществена дейност в селото е свързан и Иван Вас. Иванов. Освен партийна дейност в селото, участва в Градския комитет на БКП в София като директор на Червения партиен университет, началник на отдел „Аптечен" в Министерството на химията, главен инспектор в Министерството на народното здраве по аптечните въпроси, търговски представител по линията на „Фармахим" в гр.Алжир.
   От1989г. работи в Българския антифашиски съюз като прецедател на организационната комисия.Моят произход по линия на баба ми Петра е от рода на фамилията на Клепарчовци.
   Борбите за по-добър живот в селото ни продължават, особено в началото на 40-те години на миналия век. Вече има партийна организация (комунисти), оглавявана от Никола Шабански с членове Александър Христов Минков, Илия Пекин, Рашо Тодоров,Велчо Христов, Илия Йотов,Цв. Цонев и още...и още...
   А в началото на 1944г. се създава ремсовата организация, в която членуват Йордан Шабански, Иван П. Чолашки, Ал. Върбанов,Цв. Ганчев, Марин Маринов,Иван Вас. Иванов (Шаека), Цв. Цоков и десетки младеши. Активната дейност на РМС предизвика през февруари 1944г. многоброини арести. Бяха арестувани 70-80 души младежи и възрасни.
   В ареста бяха убити от побой Христо Шабански и Илия Й. Кочов.
   Останалите бяха осъдени на различни години затвор, но всички живи и здрави се завърнахме на 9 септември 1944г. в село и бяхме посрешнати от стотици жители с голям митинг в парка ни (намиращ се на сред селото).
   Така завърши борбата срещу буржоазния капиталистически строй и въртаржествува социалистическият.
   Селото се преобрази, изчезнаха старите къщи, построиха се нови. Хубаво село... хубави хора... над 100 души вишисти...
   Това е моето родно село Попица!
 
   Бележка на редактора: Есето за село Попица бе последната творба на Иван Иванов - Шаеков, и той много държеше тя непременно да влезе в подготванята книга. Това говори за силната му любов към родния край и неговите чудесни жители, и смятам, че и те се гордеят със своя земляк.
===================ст.181=======================   Автобиография
на Иван Василев Иванов (фармацефт),
живущ на ул. „Хемус" $28, вх.Б, София


   Роден съм на 6.6 1921 г. в село Попица, Врачанско, селско прогресивно семейство. Завършил съм гимназия през 1940г. в гр. Враца (Полукласически отдел), през която година станах и член на РМС във Врачанската мужка гимназия.
   Фармация завърших през 1945г. в Софийския държавен университет (Физико-математически факлутет). На държавен изпит се явих през сесията декември - януари 1956/47г. По специалноста си съмработил над 20 години като фармацефт, директор на Окръжно (Градско) аптечно предприятие на административна работа в бившето ДСАП в ДСО „Фармахим" като началник отдел, в търговското представителство в гр. Алжир като представител на „Фармахим".
   Бил съм и на организационна партийна работа в ГК на БКП - София, като директор на Вечерен партиен университет, директор на Школа за ръководни кадри при Министерството на промишленоста, партиен секретар в ТКЗС в родното ми село (по решение на ЦК на БКП през 1955г.), Инструктор в ОК на БКП Бяла Слатина, бях секретар на ОС (околийски синдикален) съвет и същевременно секретар на ГК на РМС .
   Още от 1940г. участвам активно в политическия живот на нашата страна. Като член на РМС и ятак на партизански отряд „Гаврил Генов", на който отряд съм доставял лекарства чрез другарите Борис Йотов от гр. Бяла Слатина и Никола Шабански от село Попица. През месец февруари 1944г. стана провал в нашия край и  заедно с група ремсисти и комунисти от с. Попица и гр. Бяла Слатина бяхме арестувани. По обвинителен акт. нак. дело 464/1944г. бях осъден на 15 години строг тамничен затвор от Плевенския военно-полеви съд. Освободен бях на 9 септември 1944г.
 За активна дейност преди и след 9 септември 1944г. бях признат още през 1959г за активен борец против  фашизма и капитализма. Досега съм награждаван със следните отличия: два пъти с орден „За народна свобода" - II ст., два пъти с медали по случай 15 и 25 години народна власт.
   Женен съм, жена ми е членка ан БКП, журналиска. Имам двама сина, Василий - студент по френска филология и Павлин - войник. През 1954/58г. завърших задочно Вишата партийна школа при ЦК на БКП. Член съм на БКП от 1944г. и продължавам да членувам и в момента. Членувам още в професионалните съюзи, Отечествен фронт и БЧК.
   Понастиящем работя в ДСО „Фармахим" като началник отдел. 23 февруари 1975г.
София          
======================ст.183======================   
Безпощадно към низостта перо
Иван Василев Иванов - Шаеков на 75 години
   Иван Василев Иванов - Шаеков, израства в семейна среда с умерено благосъстояние, будна за социалните несъвършенства в обществото и за подтисническата роля на царската държавна машина. Това е част от предпоставката неговите приятели и другари да са измежду прогресивните младежи от родното му село Попица, Белослатенско, и от мъжката гимназия във Враца, която завършва през 1940г.
   Останолото е в личностните му качества - ученолябие, чесност, свободолюбив дух, тежнение към социалната справедливост, които го довеждат на абиторенска възраст до РМС. Като студент по фармация мястото му е в БОНСС. Използува стажа си и в аптеките в Бяла Слатина да снабдява партизаните от отряд „Гаврил Генов" с лекарства и превързочни материали - неща по-ценни от патрони и бомби, която му дейност, след тежки инквизиции в полицията, му донася 15-годишна присъда.
   От редови фармацефт до главен инспектор и референт-ръководител в МНЗ и в Държавното санитарно аптечно управление, директор на аптечните предприятия в София и Враца, началник на отдел медицинска промишленост в Министерството на химическата промишленост в Министерството на химията, търговски представител на „Фармахим" в Алжир,
  
Иван има дял в съграждането на просперираща българска лекарствена промишленост и аптечно дело, докарани сега до крушение.
   В различни периоди е ангажиран с организационно - партийна работа, за чиято основа служи подготовката му във Вишшата партийна школа на ЦК на БКП, която завършва през 1958г. Инструктор в околийски комитет на партията, представител на околийски синдикален съвет, партиен секретар на село през 1955/56г. по извесното решение на ЦК на БКП, Завеждаш Вечерния университет по марксизъм-ленинизъм към ЦК на БКП в София, директор на школа за ръководни кадри към Министерството на промишлеността, сътрудник в оргоотдела на ГК за Държавен контрол в София - постове ли, длъжности ли, но не пиедестали за слава и печалби, по-скоро нажежени столове, мелачка на психика и нерви, ловко избягвани и отблъсквани от пресметливите.
   И кариеристи са сядали на такива столове, но точно сега никои от тях са активистите  на така наречената „демократична опозиция".
   След 10 ноември 1989г., като сътрудник в Организационната комисия на ЦК на БАС в продължение на 6-7 години, вт. ч. и като неин прецедател, даде своя дял за организационното укрепване  и утвърждаване на Съюза като съюз на демократическата и антифашиска общественост в България. През 1991/93г. член на Контролно-ревизионната комисия на ЦК на БАС, а през 1993/95г. е член на ЦК на БАС.
   Неподозиран , но в неговия интелект и борческа нагласа е изворът на редица фейлетони и панфлетни творби с ярка критическа настройка още от средата на 50-те години, та и досега, отпечатани в издания, свързани с БКП, БСП и БАС  (в. „Жерава") . Малцина са съвременните журналисти, които имат неговото чесно, остро сатирично и безпощадно към низоста и нейните носители перо. 

Цветан Цеков, журналист

в. „Жерава" , бр. 21
20 ноември 1996 г.

=====================ст186=======================

Творчески подвиг

   Тази книга е неръкотворен паметник на един достоен живот. Верен на своята революционна младост, Иван Василев Иванов, отстоява до последния си дъх своите идеали, своето верую, своята непримиримост. Читателя усеща светлата дитя, която авторът е оставилв героичната антифашиска борба, в социалистическото строителство - и в партийната дейност, и в тясноспециализираната, свързана с аптечното дело и с лекарстволечението.
   Но ми се ще да се спра по-подробно на фейлетонните изяви на този автор, известен повече като Иван Шаеков. Като отделен жанр от литературата, сетирата сякаш живее в свой свят, свързан най-вече с гражданската съвест на своите творци. Това, което сполетя българския народ след Десети ноември 1989г., което напрви живота му и „от ада по-черен", е дело на определени политици, „хванати в крачка" от перото на
Иван Шаеков. Без да е професионален сатирик, но както виждаме с определено влечение към хумора, той се хвърли в битка с негодниците, конкретни носители на злото. Неговото наистина безпощадно перо към низоста на някои лица от шайката, наричашта се „политическа класа", а аз бих я определил като „управляваща буржазна класа", върши своята полезна, разобличителна задача, защитава трудовите хора, безработните, бедните, пенсионерите, децата....
   И понеже стана приказска за така наречените професионални хумористи и сатирици, оказа се през 15-те години на прехода към див капитализъм, че нищо не остана нито от професионализма, нито от морала им. Те всички от началото, обзети то страх и подлост, деградираха и се юрнаха да критикуват, или още по-точно - да очернят обществото на благоденствието, да плюят в кладенеца, от който са пили, и да възхваляват някакви съмнителни нови „демократични"цености, а всъщност добре познати стари капиталистически нрави и порядки.
   Впоследствие, виждайки глупавата си, изменническа роля, довела народа и интелигенцията до кофите за смет, някои от тях замлъкнаха гузно и се покриха. Други напълно деградираха и се превърнаха в „певци на чудовишния геноцит и разруха". Трети, изпитали на гърба си прелестите на пълзящата котрареволюция, въртят и сучат словата си, за да оправдаят съочастието си в черното предателство.
   Останаха най-смелите и доблесни борци за правда и свобода, чийто изяви са истински творчески подвиг. Сред не само тях изпъква, но надминава мноина „професионалисти" Иван Шаеков. Голямото му човешко сърце „не трае да гледа как бесней" политиката - ръшителка на съвременна България, провеждана от СДС, а после - от НДСВ...
   От леката, елегантна иронияавторът понякога стига до остър сърказъм в изобличаването на своя персонаж. Не пропуска и генезиса на явлението ренегатство, така характерно за днешното време.
   При сатирика Иван Шаеков се долавя нещо ботевско - той силно люби и мрази. Люби народа си и мрази неговите изедници, докарали го до днешното трагично дереже. И е прав да ги посипва с огън и жупел. Та нали именно те превърнаха родината ни от прекрасна райска градина в пустиня, нали те допринесоха за това падение, за този бесен грабеж и този геноцид! И днес ръководни дейци, като изрисуваните то
Иван Шаеков, влизат в парламента, за да не влязат натопло другаде, където им е мястото. И сегашното 40-то Народно събрание е приютило немалко бивши величия, „абонирани" за прокуратурата. И фактът, че народът не им глсаува своето по-голямо доверие, говори коко ненавистни са му бече политиците-изедници.
   От всичко личи, че в началото винаги е словото, че сатирата е тази, която откликва първа на недоволството и гнева на народа, на отващението и презрението му към управниците, че изпреварва прокуратурата, че става обществен съд, който да подобрява живота.И все повече автори като
Иван Шаеков са необходими, за да изпращат нови и нови стрели срещу социалното зло, което се стовари въру прекалено търпеливия, но достоен трудов български народ.
    А ето и непреходният завет на
Иван Иванов - Шаеков:запомнете от мен: Социализъм пак ще има..... Не се гаси туй, що не гасне!

Юрий Сапунджиев,  журналист    ==================ст.189=========================

image
LZ2GM

===

                                             




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lz2gm
Категория: Регионални
Прочетен: 1521836
Постинги: 71
Коментари: 508
Гласове: 175
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031